Р Е Ш
Е Н И
Е
№
322
гр.Елхово, 07.02.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Елховският
районен съд в публично съдебно заседание на пети декември през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Председател: Яна Ангелова
при
секретаря П. Николова, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 361/2019
г. по описа на ЕРС, за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №917/31.07.2019 година, издадено от и.д.
Началник отдел „МРР Южна морска“, при ГД „МРР“ В ЦМУ, Агенция „Митници“ –***, с
което на М. – А.И., родена на ***
година, румънска гражданка, е наложено административно наказание – ГЛОБА
в размер на 1000.00 лв. на основание чл.18, ал.1, вр. с чл. 14а, ал.1 от
Валутен Закон /ВЗ/ и на основание чл.20, ал.1 от ВЗ са отнети в полза на
държавата като предмет на нарушението – златни изделия с тегло 416.00 грама
както следва: златни обици – проба 585 –
98 чифта, 200 грама; златни гривни – проба 585 – 32 броя, 189.79 грама; златни
пиърсинги – проба 585 – 3 броя, 3.38 грама и златни мъниста – проба 585 – 295
броя, 22.83 грама.
В жалбата се излагат доводи за
процесуална и материалноправна незаконосъобразност на издаденото наказателно
постановление, като се желае неговата отмяна. Излагат се доводи за нарушаване
правото на защита на наказаното лице, с
твърдение за липса на надлежно предявяване на АУАН, тъй като лицето не владее български
език както писмено, така и говоримо. Отделно от това жалбоподателката твърди,
че не е извършила административното нарушение, за което е наказана с
наказателното постановление. Твърди, че не е била поканена от митническите
служители да декларира пренасяните вещи, както и това, че не й е била
предоставена възможност да декларира носените от нея накити.
В съдебно
заседание жалбоподателят,
редовно призован, не се явява лично. За него се явява пълномощникът му адв. Васиева
от АК – Хасково. Жалбата се поддържа, като в хода на делото по същество се
излагат подробни доводи в подкрепа на искането за отмяна на наказателното
постановление.
Въззиваемата страна в съдебно заседание чрез процесуален
представител юрисконсулт оспорва жалбата, депозирана против наказателното
постановление. Счита последното за правилно и законосъобразно издадено, поради
което и не намират основания за неговата отмяна.
Районна прокуратура Елхово, редовно призована, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
На 25.03.2019
година около 20.10 часа на МП „Лесово“, на
трасе „Вход леки автомобили и автобуси” за влизане в страната от Република
Турция пристигнал лек автомобил марка „Мерцедес Бенц С 180“ с
рег. № *** управляван от румънския
гражданин Николае Кристинел И.. В автомобила пътувала и съпругата на водача –
жалбоподателката М. – А.И., също румънска гражданка. Според създадената инфраструктура и
организация на МП – Лесово, на трасетата за влизане и излизане, има поставени
указателни табели, в които на различни езици са указани задълженията на лицата,
преминаващи границата, да декларират носените от тях стоки, ценности или валута
над определени размери. Преди пристъпване към митническата проверка, свидетелите Стефан Д.
и И.Г. попитали водача и пътника в автомобила на румънски и английски език дали
имат стоки за деклариране - цигари, алкохол, валута и валутни ценности, на
което получили отрицателен отговор. След това двамата свидетели пристъпили към
проверка на превозното средство, пътниците и техния багаж. В хода на тази проверка те открили укрити в личния багаж на лицата, пришити
в долните ръбове на сак изделия от жълт метал, които били поставени в осем
полиетиленови пакета в тънка цилиндрична форма. От М.И. са поискани писмени
обяснения, в които тя посочила, че половината от златните изделия са нейна
собственост, а другата половина на съпруга й – Николае И.. Като свои
жалбоподателката посочила обици, гривни, пиърсинги и мъниста както следва:
златни обици – 98 чифта; златни гривни – 32 броя; златни пиърсинги – 3
броя и златни мъниста - 295 броя.
На място бил повикан оценител на благородни метали и скъпоценни камъни от
гр. Елхово, притежаващ Удостоверение за регистрация №5107, издадено от
Министерството на финансите – Димитър Ангелов Янчев, видно от заключението на
който, приложено на л.12 от АНП, изделията от жълт метал, посочени от М. – А.И.
като нейна собственост, са златни, проба 585, с общо тегло 416 грама, по видове
както следва: златни обици – проба 585 – 98 чифта, 200 грама; златни гривни –
проба 585 – 32 броя, 189.79 грама; златни пиърсинги – проба 585 – 3 броя, 3.38
грама и златни мъниста – проба 585 – 295 броя, 22.83 грама. Теглото на златните
изделия било установено с везна марка „Mettler Toledo“, модел JL1502 – G, собственост на вещото лице.
Съгласно приложеното към АНП заключение на вещото лице, средната пазарна
стойност на 1 грам злато проба 585 е 60.00 лева, като в тази стойност е
включена цената на материала от Свободната борса, изработка, ДДС и надценка. Общата
пазарна стойност на златните изделия, собственост на жалбоподателката,
установена от вещото лице е в размер на 24 960.00 лева.
За извършената
митническа проверка бил съставен протокол за митническа проверка №Н 943 от
25.03.2019 година. Златните накити, посочени от жалбоподателката като нейни,
били задържани с Разписка №0128124 от 25.03.2019 година.
При тези
фактически обстоятелства и въз основа на обясненията, дадени от
жалбоподателката М. – А.И. и посочените от нея като собствени златни
накити, актосъставителите Д. и Г. приели, че същата е извършила нарушение по
чл. 18, вр. с чл. 14а, ал.1 от ВЗ,
във вр. с чл. 5, ал.1 и чл.9, ал.1 и ал.2 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012г. на
МФ за износа и вноса на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни
и изделия със и от тях и за водене на митническите регистри по чл. 10а от ВЗ, като не е
декларирала пред митническите органи пренасяните от нея изделия от злато проба
585, с общо количество 416.00 грама.
За така констатираното нарушение свидетелите С.Д. и И.Г. -
митнически инспектори, съставили против М. – А.И. в присъствието на св. К. и
Малева и на нарушителя Акт за установяване на административно нарушение №659 от
26.03.2019 година, в който актосъставителите изложили фактическо описание на
нарушението, което квалифицирали правно като
такова по чл.
18, вр. с чл. 14а, ал.1 от ВЗ,
във вр. с чл. 5, ал.1 и чл.9, ал.1 и ал.2 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012г. на
МФ за износа и вноса на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни
и изделия със и от тях и за водене на митническите регистри по чл. 10а от ВЗ, като посочили
обстоятелствата при извършване на нарушението и неговото установяване. Така съставеният акт бил подписан от актосъставителите и двамата посочени в него свидетели, след което бил
предявен на жалбоподателката и
подписан от нея без възражения. Препис от акта бил връчен на М. –
А.И., което е удостоверено с подписа й върху самия акт, като й било разяснено отразеното и в АУАН, че в 3-дневен срок от връчването на преписа от АУАН може да направи допълнителни писмени възражения по него. В този срок не са постъпили такива възражения.
Въз основа на съставения АУАН и приложенията към него, на 31.07.2019 година
И.Д. Началник на отдел «МРР Южна морска» при ГД «МРР» в ЦМУ, Агенция «Митници»,***
издал Наказателно постановление №917/31.07.2019
година, с което наложил на М. – А.И.,
родена на *** година, румънска гражданка, административно наказание –
глоба в размер на 1000.00 лв. на основание чл.18, ал.1, вр. с чл. 14а, ал.1 от
Валутен Закон /ВЗ/ и на основание чл.20, ал.1 от ВЗ са отнети в полза на
държавата като предмет на нарушението – златни изделия с тегло 416.00 грама
както следва: златни обици – проба 585 –
98 чифта, 200 грама; златни гривни – проба 585 – 32 броя, 189.79 грама; златни
пиърсинги – проба 585 – 3 броя, 3.38 грама и златни мъниста – проба 585 – 295
броя, 22.83 грама, за това, че на 25.03.2019 година, на МП „Лесово“ М. – А.И. не е изпълнила задължението си да декларира
пренасяните от нея златни изделия – общо 416.00 грама, съгласно разпоредбите на
чл.9, ал.1, във връзка с чл.5, ал.1 и чл.4, т.2 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012
година с декларация за парични средства по образец, утвърден от министъра на
финансите – нарушение на чл. 18,
ал.1, вр. с чл. 14а, ал.1 от Валутния Закон.
Наказателното постановление е връчено на наказаното лице
на 09.09.2019 година, видно от приложената към АНП регистрационно – контролна
карта.
Жалбата е входирана пред АНО на 09.09.2019 година.
Представените по
делото заверени копия от Заповед № ЗМФ-110 от 04.02.2019г. на Министъра на
финансите и Заповед № 7182 от 07.06.2019 година на Директора на Агенция
„Митници“ удостоверяват материалната компетентност на контролните органи,
открил валутното нарушение посочено в чл. 18, ал.1 от ВЗ и съответно на АНО,
издал НП.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява изцяло от
приложените по делото писмени доказателства – НП № 917 от
31.07.2019 година, АУАН № 659 от 26.03.2019 година, Протокол за извършена
митническа проверка № Н 943 от 25.03.2019.2019 година, разписка № 0128124 за
извършена митническа проверка, обяснения от 25.03.2019г от М.А.И., Протокол за
личен преглед № 22 от 25.03.2019 година,
Заключение от вещото лице Димитър Янчев, приемо - предавателен протокол с рег. № 215/19 година,
регистрационно контролна карта, Заповед № ЗМФ – 110 от 04.02.2019 г. на
Министъра на финансите, Заповед № 7182 от 07.06.2019 година на директора на
Агенция „Митници“, писмен превод на български език на обяснения от Антония И., както и от показанията на разпитаните по делото свидетели – С.Д., И.Г. и С.К..
Показанията
на тези трима свидетели не бяха оборени от събраните писмени доказателства,
поради което съдът ги кредитира изцяло, а и самата жалбоподателка не оспорва,
че на посочените в АУАН и НП време и място е пренесла процесните златни
изделия, за които не е подала надлежна декларация.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е
процесуално ДОПУСТИМА като подадена
в законоустановения седмодневен срок от връчване на наказателното постановление
и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване.
Съдът счита, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по
същество, поради следните съображения:
Извършвайки служебна проверка за
законосъобразност на наказателното постановление от процесуалноправна страна, съобразно правомощията си в настоящото
производство, съдът констатира, че не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на наказаното
лице, които да са основание за отмяна на НП, както и неправилно прилагане на приложимия материален закон.
Спазена е изцяло административната процедура по
съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП. Настоящата съдебна инстанция
приема, че при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН, а
при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 от ЗАНН.
В хода на АНП не са допуснати сочените от
жалбоподателя нарушения на процесуалните правила, водещи до нарушаване правото
му на защита, а като последица от това и отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
Актът и НП са издадени от компетентни органи в рамките
на правомощията им, съгласно чл.37, ал.1 от ЗАНН, вр.чл.21 от ВЗ и чл.47, ал.1,
б. „а”, вр.ал.2 от ЗАНН, вр. чл.18, ал.10 от ВЗ.
Не се установиха сочените в жалбата и в хода на делото
по същество от жалбоподателя процесуални нарушения в хода на административно –
наказателното производство при съставянето на АУАН и издаването на НП.
Безспорно е, че жалбоподателката не е българска
гражданка и не владее български
език. В потвърждение на това са показания на разпитаните по делото свидетели,
от които се установява, че комуникацията с жалбоподателката от момента на
пристигането й на МП – Лесово до приключване на проверката е била провеждана на
румънски и английски език. На зададеният на двата езика въпрос към пътуващите в
автомобила лица – жалбоподателката и нейния съпруг дали имат стоки, валута и валутни ценности за деклариране
пред митническите органи, същите отговорили отрицателно. В дадените в хода на
митническата проверка писмени обяснения жалбоподателката е посочила, че са били
попитани от митнически служител дали имат за деклариране стоки, бижута или
пари, но тъй като не знаели, че трябва да декларират златото, нищо не казали.
Дадените от жалбоподателката писмени обяснения сочат недвусмислено на това, че
същата е разбрала зададеният от митническите служители въпрос, но поради
незнание не е декларирала пренасяните от нея златни накити.
Интерпретирани в съвкупност
свидетелските показания и писмените доказателствени средства, обосновават
безспорен извод, че действията по съставяне на АУАН са обяснени на
жалбоподателя, на същата е разяснено и съдържанието на акта – на език и по
начин достатъчен, за да гарантира правата й. С това е удовлетворено
законодателното изискване за предявяване на акта, следователно налице е валидно
и редовно предявяване. С
оглед на така изложеното съдът намира, че не са налице основания да се приеме,
че е било нарушено правото на защита на жалбоподателя, поради което не се
приема за основателно направеното от процесуалният представител на
жалбоподателя възражение в тази насока, а именно че той не е разбрал какво
административно деяние му е вменено.
От друга страна, съдът намира, че прокламираното и
гарантирано с Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от
20.10.2010г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното
производство право на заподозрените лица или обвиняемите на устен и писмен превод
в наказателното производство с оглед осигуряване правото им на справедлив
процес, което е прогласено в чл.6 от ЕКПЧ, е несъотносимо към процесното адм.
нарушение. В тази насока е визираното в текста на цитираната Директива, че
„когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за
леки нарушения от такъв орган /т.е. орган, различен от съд с компетентност по
наказателноправни въпроси/ и е предвидено право на обжалване пред съд с
компетентност по наказателноправни въпроси, настоящата директива следва да се
прилага единствено за производството по обжалване пред този съд”. Предвид на това съдът приема, че в настоящият
случай по никакъв начин не е нарушено правото на защита на жалбоподателя, което
право той е реализирал в пълен обем, включително и чрез жалба до съда.
Досежно материалноправната законосъобразност, настоящият съдебен състав прецени процесното НП за издадено в
съответствие с материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 14а, ал. 1 от ВЗ пренасянето
на благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях през границата
на страната за или от трета страна подлежи на деклариране. Редът, по който следва да стане това, е регламентиран в Наредба № Н-1 от
01.02.2012г. за пренасяне през границата на страната на парични средства,
благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на
митнически регистри по чл. 10а от ВЗ. В чл.4, т.2 от цитираната Наредба № Н-1 от 2012
година е регламентирано, че при пренасяне през границата на страната на
благородни метали и скъпоценни камъни в необработен, полуобработен и обработен
вид, както и изделия със и от благородни метали и скъпоценни камъни, в случая
бижута от злато, същите не се декларират, ако размерът им е до 60 грама.
Пренасянето им над тези размери, съгласно чл.5, ал.1 от същата Наредба, следва
да се декларира за целите на Валутния закон по реда на чл.9, ал.1 с декларация
за паричните средства по образец, утвърден от министъра на финансите.
От показанията на разпитаните свидетели Д. и Г., които съдът цени с доверие, тъй като
кореспондират с приобщените писмени доказателства, може да се направи обоснован и
категоричен извод, че жалбоподателката е нарушила действащия валутен режим, като на посочената в АУАН и НП дата – 25.03.2019
при влизане
от трета страна – Република Турция в Република България пренесла изделия от
злато общо 416.00 грама на стойност 24 960.00 лева, без да е изпълнила
задължението си за писменото им деклариране по установения ред пред
митническите органи, подавайки митническа декларация по образец.
В конкретният случай М. – А.И. е
пренесла през границата на страната златни изделия над законоустановения
размер, освободен от митнически контрол, поради което е била задължена да
попълни митническа декларация. С
бездействието си жалбоподателката е
нарушила посочените разпоредби, за което правилно АНО е
ангажирал административно-наказателната й отговорност. В тази
връзка от показанията на разпитаните свидетели бе установено, че митническите
изисквания към пристигащите и заминаващите пътници на граничния пункт са
обявени по подходящ начин, на видно място, на няколко езика, включително и на
румънски език, така че да се предотврати възможността да бъдат пропуснати. Ето
защо следва да се приеме, че М. – А.И. е била запозната и е имала възможност да
се запознае със задълженията й при преминаване на ГКПП, но не е изпълнила това
за деклариране на пренасяното количество злато, като инициативата за деклариране на изделия от злато и др. принадлежи на лицето,
което пренася такива изделия през държавната граница, а не е задължение на
митническите органи по някакъв начин да принуждават лицето да изпълни своите
задължения съгласно митническите изисквания. В потвърждение на този извод на съда е и факта, че
пренасяните от жалбоподателката златни изделия са били укрити, което се
установява от свидетелските показания, тъй като при извършената митническа
проверка са били намерени от митническите служители поставени в полиетиленови
пликове, които били пришити в долните ръбове на сак. Това обстоятелство е
индиция за липсата на намерение у лицето да декларира пренасяните златни
изделия. Поради това съдът приема, че
жалбоподателката е действала виновно, доколкото е била длъжна и е могла да разбере действащото законодателство във
връзка с пренасянето на златни изделия в количество
над 60 грама от трета страна, каквато се явява Турция, което подлежи на деклариране пред съответните
митническите органи. Заявеното от нея в писмените й обяснения, че не е знаела това задължение, не я извинява и не изключва виновното й поведение, поради което възраженията в тази насока са неоснователни. В
контекста на изложеното, вмененото деяние се явява съставомерно и от субективна
страна, същото е извършено виновно, при пряк умисъл.
Съдът
приема, че извършеното нарушение не представлява престъпление по смисъла на НК.
Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от ВЗ предвижда за този, който извърши или допусне извършване на
нарушение по чл. 14а, ал. 1 от ВЗ, както и на нормативните актове по неговото прилагане, наказание глоба в размер от 1000 до 3000 лв., ако деянието не съставлява
престъпление. С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателката М. – А.И.
е наложена глоба в минимален размер от
1000.00 лева, което според съда съответства на тежестта на
извършеното нарушение, подбудите за неговото извършване, както и смекчаващите
отговорността обстоятелства – липсата на данни за други извършени митнически
нарушения. Така наложеното с обжалваното НП наказание, съдът намира за съответно
и с оглед на предвидените в чл.12 от ЗАНН цели на
административното наказание - да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правов ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани.
Правилно и законосъобразно на основание чл.
20, ал. 1 от ВЗ с атакуваното НП са отнети в полза на Държавата задържаните с разписка № 0128124 от 25.03.2019 година изделия от злато като предмет на нарушението. Разпоредбата
на чл.20 от ВЗ е императивна и е недопустимо при наличие на нарушение да бъде
върнат предмета на същото.
В конкретната хипотеза не са налице
предпоставки за приложимост на чл.28 от ЗАНН, както правилно е преценил АНО,
произнасяйки се в рамките на правомощията си в издаденото НП, тъй като не се
касае за маловажен случай на адм.нарушение. Поначало обществената опасност на
нарушения по чл.14а, ал.1 от ВЗ е определена от законодателя като висока, тъй
като същите представляват неизпълнение на задължения към Държавата при
осъществяване на финансовата й дейност и дисциплина. Именно поради това и
нормативно определените минимуми на административни наказания за този вид адм.
деяния са във висок размер. Независимо, че от нарушението на М. – А.И. не са
настъпили вредни последици, както и че обществената опасност на дееца е ниска,
предвид на това, че се касае за първо нарушение от този вид, то с оглед на
формалния характер на състава на отговорността по чл.14а, ал.1 от ВЗ и предвид
на това, че процесното деяние не се отличава от останалите нарушения от същия
вид, то не би могло да се приеме, че обществената му опасност е явно
незначителна в контекста на легалната дефиниция на маловажния случай по чл. 93,
т. 9 от НК. С оглед на изложеното настоящият състав приема, че не са налице
основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици
представлява освобождаване на нарушителя от административно - наказателна
отговорност. По посочените съображения наказващият орган като не е приложил
чл.28 от ЗАНН, не е нарушил Закона.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че атакуваното
от жалбоподателя наказателното постановление, следва да бъде
потвърдено като законосъобразно и правилно.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Елховският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №917/31.07.2019 година,
издадено от и.д. Началник отдел „МРР Южна морска“, при ГД „МРР“ В ЦМУ, Агенция
„Митници“ –***, с което на М. – А.И. /*** /, родена на *** година, румънска гражданка, е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 1000.00 лв. на
основание чл.18, ал.1, вр.
с чл. 14а, ал.1 от Валутен Закон /ВЗ/ и на основание чл.20, ал.1 от ВЗ са
отнети в полза на държавата като предмет на нарушението – златни изделия с
тегло 416.00 грама както следва: златни
обици – проба 585 – 98 чифта, 200 грама; златни гривни – проба 585 – 32 броя,
189.79 грама; златни пиърсинги – проба 585 – 3 броя, 3.38 грама и златни
мъниста – проба 585 – 295 броя, 22.83 грама, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
Ямбол чрез Елховски районен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщението
до страните,че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : .....................
/Яна Ангелова/