№ 192
гр. Варна, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Марин Цв. Атанасов
Членове:Деян Ив. Денев
Петър Митев
при участието на секретаря Теодора Св. И.а
като разгледа докладваното от Марин Цв. Атанасов Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20253100600741 по описа за 2025 година
Предмет на въззивна проверка е присъда № 15 от 15.01.2025г по НЧХД
№ 1116 по описа на ВРС, 44 състав за 2023г. Жаленият съдебен акт е
осъдителен за подс. М. И. М., като същият е признат виновен в това, че на
04.10.2022 г. в гр. Варна, причинил на П. В. М., с ЕГН: ********** лека
телесна повреда, изразяваща се в контузия на лицето, разкъсно – контузна
рана по дясната вежда, контузия на дясното око, кръвоизлив под
конюнктивата на дясното око, травматичен оток и кръвонасядания по брадата,
кръвонасядане и ожулване в областта на дясното рамо на долната челюст,
кръвонасядане по задната повърхност на гръдния кош, които увреждания
обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота –
престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК
Подс. М. М. е осъден да заплати: на П. В. М., парична сума в размер на
2562 лева, представляваща съдебно – деловодни разноски в производството по
делото и парична сума в размер на 250 лева, представляваща служебно
сторените от съда разноски в производството.
Въззивното производство е образувано по бланкетна жалба, с която се
твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, като се навеждат
1
всички основания за това претендира, като се прави искане за оправдаване на
подсъдимия.
В допълнително писмено изложение от името на подсъдимият, неговият
защитник - адв. Д. Д. от АК Варна се правят обстойни възражения които могат
на кратко да бъдат систематизирани по следния начин:
- съдът не е обсъдил задълбочено всички доказателства по делото, както
и всички доводи и възражения на защитата, поради което е направил и
погрешен извод за извършено от подсъдимия престъпление. В мотивите съдът
сочи, че дава вяра на показанията на св. А. М. и св. И. И., че тъжителят М. бил
поискал от подс. М. сума в размер на 30000 лева, за да не руши построеното в
имота, вкл. неговата ограда, но е приел, че в крайна сметка подс. М. е имал
възможност да се обърне към правоохранителните органи на Р. България, за
да защити правата си по предвидения ред. В тази връзка не е отчетено, че
обаждането на тел.112 в деня на инцидента е направено именно от подс. М..
Не е отчетено и обстоятелството, че св. К. е видял при посещението си на
мястото на инцидента, че 3-4 бетонни блокчета от оградата действително ги
нямало, и какви са изявленията на подс. М. в тази връзка – съборени от
частния тъжител М.. В този смисъл са и обясненията на подсъдимия, но те са
останали необсъдени.
- Непълно са обсъдени възраженията на защитата за наличие на
неизбежна отбрана. Подс. М. е бил в правото си да извърши активни действия,
тъй като частният тъжител е предприел действия по разрушаване на оградата,
т.е било е налице нападение насочено към чужд имот или към чужди правно
защитени интереси /като правото на собственост върху оградата на другия
съсобственик/, което е допустимо.
- Не е обсъдено възражението на защитата, че дадените от св. Н.
показания са недостоверни, тъй като същият твърди, че в деня на инцидента
на мястото преди полицаите е пристигнал синът и съпругата на подс. М.. В
тази част неговите свидетелски показания противоречат на свидетелските
показания дадени от св. А. М. М., който твърди, че в този ден се е намирал на
работното си служебно място в ОД-МВР-Варна. Това противоречие не е
констатирано и не е обсъдено от съда. Съдът е приел, че свидетелските
показания на Н. кореспондират с изготвената по делото СМЕ от д-р Д..
- Налице е противоречие в фактическите твърденията в частна тъжба
2
относно начина и последователност на нанесените увреждания и тези
възприети в мотивите, като последните кореспондират с заключението по
назначената СМЕ. В тази връзка св. Н. обаче твърди нещо различно, и то е че
след като излязъл видял подс.М. да нанася един удар с ръка с нещо блестящо
по главата на частния тъжител М., след което М. сам седнал на земята.
- съдът не е обсъдил мотива на престъплението, от мотивите не става
ясно въз основа на какви доказателства съдът е приел, че подс. М. е започнал
да нанася удари пръв и как съдът е изяснил субективната страна на деянието.
Това, че не са установени травми по тялото на подсъдимия не означава, че не
са му нанасяни удари.
- след инцидента и по повод твърденията на частния тъжител в тъжбата,
че е бил заплашван от подс. М., че синът му е служител на МВР, че ЧСИ бил
бивш служител на МВР, подсъдимият М. и синът му А. М. М. са призовавани
и разпитвани за случая в ОД-МВР-Варна. Извършената проверка установила,
че на 04.10.2022г. А. М. М. е бил на работното си място в ОД-МВР-Варна и не
е посещавал мястото в района на „Телевизионна кула“ където е настъпил
инцидента, което също не е обсъждано по делото.
В заключение се иска отмяна на присъдата и оправдаването на
подсъдимия, като в условията на алтернативност се моли връщането на делото
за ново разглеждане от първостепенния съд.
В съдебно заседание повереника на частният тъжител оспорва изцяло
въззивната жалба и моли присъдата да бъде потвърдена.
Частният тъжител се явява лично и взема становище в съответствие с
казаното от повереника.
Защитника на подсъдимият поддържа жалбата по наведените в нея
основания, но развива доводи в друга насока. Посочва, че присъдата е
подписана с електронен подпис в 12,40ч., докато в съдебния протокол е
посочено, че същата е обявена в 12,35ч., което е основание за извода, че при
обявяването и същата не е била подписана по изискуемия от закона ред. Желае
оправдаването на подсъдимия.
Подсъдимият, редовно призован се явява лично, но не взема становище
по делото.
В последната си дума желае справедливост.
3
Съобразявайки посоченото по-горе и доказателствата по делото
настоящият състав на окръжния съд намира въззивната жалба за
неоснователна по следните съображения:
Първоинстанционното съдебно производство е било образувано по
частна тъжба на П. В. М., срещу подсъдимият М. И. М. за престъпление по
чл.130,ал.1 НК .
Наведените фактически обвинения са били подложени на проверка в
първоинстанционното съдебно следствие. В неговия ход ВРС е приел за
установена, следната фактическа обстановка:
На 11.08.2022 г. влязло в сила постановление за възлагане на недвижим
имот от 31.05.2022 г. на ЧСИ Л. С. – частен съдебен изпълнител, с район на
действие- Окръжен съд Варна, по силата на което била възложена върху подс.
М. И. М. собствеността върху ½ идеална част от място с площ 600 кв.м.,
съставляващо поземлен имот № 10 по кадастралния план на „Телевизионна
кула“ в гр. Варна, ведно с ½ идеална част от построената в имота жилищна
сграда със застроена площ от 22 кв.м.
На неустановена дата през месец септември 2022 г. подс. М. се срещнал
с частния тъжител П. В. М., който бил бившия собственик на описания
недвижим имот, в непосредствена близост до същия този недвижим имот,
находящ се в СО „Телевизионна кула“, по време на който разговор тъжителят
М. поискал от подс. М. да му предаде определена парична сума, за да не
започне да руши оградата и постройката в имота.
Подс. М. отказал да заплати поисканата сума и няколко пъти ходил до
придобития недвижим имот, за да се увери, че тъжителят не извършва и не
предприема някакви неправомерни действия срещу собствеността му.
В сутрешните часове на 04.10.2022 г., подс. М. отново отишъл с
автомобил до недвижимия имот, собствеността на който придобил въз основа
на цитираното Постановление за възлагане на недвижим имот от 31.05.2022 г.
на ЧСИ Л. С., като на улицата, непосредствено пред оградата на недвижимия
имот, между частния тъжител П. В. М. и подс. М. И. М. започнало словесно
пререкание.
В един момент подс. М. напръскал с лютив спрей лицето на тъжителя М.
и му нанесъл няколко удара с металната опаковка на този спрей, вследствие на
което тъжителя М. получил лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на
4
лицето, разкъсно – контузна рана по дясната вежда, контузия на дясното око,
кръвоизлив под конюнктивата на дясното око, травматичен оток и
кръвонасядания по брадата, кръвонасядане и ожулване в областта на дясното
рамо на долната челюст, кръвонасядане по задната повърхност на гръдния
кош, които увреждания обусловили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
Същевременно кучето, което отглеждал частния тъжител М. ухапало по
ръката подсъдимия М., след което се отдалечило.
Подс. М. И. М. сигнализирал за случилото се на тел. 112, като след
няколко минути на адреса пристигнали св. Г. Г. Г. и св. П. Р. М. – служители на
Второ РУ към ОД на МВР гр. Варна, които установили самоличността на
частния тъжител П. В. М. и подс. М. И. М..
По делото е назначена съдебно медицинска експертиза по писмени
данни за освидетелстването на частния тъжител, която дава заключение, какви
са медико-биологичните характеристики, на получените травми, посочени и
по горе. Посочено е, че същите са получени в резултат на удари с или върху
твърди тъпи предмети.
В своята съвкупност описаните травматични увреждания са обусловили
временно разстройство на здравето неопасно за живота.
По делото е назначена съдебно медицинска експертиза по писмени
данни за освидетелстването на подсъдимия, която дава заключение, че
получената травма отговаря да е получена от ухапване на куче, респективно
от удар с или върху твърд тъп предмет с ограничена площ. Същото е
обусловило временно разстройство на здравето неопасно за живота.
В съдебно заседание заключенията се поддържат.
Фактическата обстановка, която ВОС намери за правилно установена,
ВРС е възприел въз основа на гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства които подробно са описани в мотивите и подложени
на проверка и анализ - показанията на св. Н. Н., Р. Д., И. И., св. Г. К., св. Г. Г.,
св. П. М., св. А. М. и св. В. Н.; заключението на СМЕ за освидетелстването на
частният тъжител и на подсъдимия; писмените доказателства- издадените от
д-р. В. Р. амбулаторни листи, справка съдимост и др.
В хода на оценката на доказателствата ВРС изрично е посочил, че
5
единственият очевидец на развИ. се инцидент на 04.10.2022 г., е св. Н. Т. Н..
Показанията му са кредитирани, тъй като правилно са намерени за обективни
и достоверни, а ВОС ги намери и за незаинтересовани. И до колкото той е
възприел както състоянието на пострадалия- окървавен, така и последващ
удар, неоснователни се явяват възраженията в жалбата, какви са били
възприятията на този свидетел след нанасянето на побоя- дали частният
тъжител е паднал или седнал на земята, тъй като това обстоятелство се явява
ирелевантно. И за да не бъде голословен ВРС е сравнил тези показания и с
останалите доказателства. Намерено е съответствие със заключението по
освидетелстването на частния тъжител , а от друга страна и пълен унисон с
показанията на св. Р. Д.. Св. Д., който не е очевидец във времеви план се
оказал на мястото на деянието минути след неговото приключване и за това
възприятията му се свеждат до неговия резултат- наличието на травматичните
увреждания по главата и тялото на частния тъжител, като последния е посочил
и кой му ги е причинил. За това и вярна се явява оценката относно този
свидетел, че същият следва да се ползва с кредит на доверие за
добросъвестност и достоверност.
С дължимото внимание са ценени и показанията на св. Г. Г. и св. П. М. –
полицейски служители, които са били изпратени на мястото на инцидента. В
техните показания не се съдържат данни подкрепящи едната или другата теза
на страните в производството.
Правилно се кредитирани и показанията на св. И. И. и св. Г. К., колеги на
подсъдимия които потвърждават обстоятелството, че М. е бил ухапан от куче.
А обстоятелството, че подсъдимия поддържа версията и, че бил нападнат с
мотика или лопата, то не се подкрепя от освидетелстването му. И ако по
отношение на ухапването от куче, съдът е дал вяра не само на подсъдимия, но
и на св. Ив. И., въз основа на издадените от д-р. В. Р. амбулаторни листи, и
изготвената по делото СМЕ , то отсъствието на други наранявания води
логичния извод, че подсъдимия не е бил нападнат и не е получил други
травматични увреждания.
С необходимото внимание ВРС е подходил и към писмените
доказателства, касаещи извършената публична продан на недвижимия имот,
въпреки, че те се явяват ирелевантни към предмета на доказване . Но с тези си
действия съдът е дал отговор на въпроса относно мотива на деянието, поради
6
което и тази претенция във въззивната жалба следва да се отхвърли.
Вярна оценка е дадена и на заключенията на СМЕ, тъй като същите са
обективно, безпристрастно и компетентно дадено.
Пропуск на ВРС е да отдели внимание на обясненията на подсъдимия,
но същите правилно са изключени като недостоверни в своята същинска част.
Той свежда участието си в деянието до това да е издърпал от ръцете на
частния тъжител къртач, което следва да бъде прието като защитна теза на
която има неизменно право. Тя обаче е опровергана изцяло от кредитираните
гласни показания и заключенията на двете СМЕ.
Въз основа на така посочената фактическа обстановка, верен е извода на
съда относно материално правната оценка на деянието, че подсъдимият е
извършил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
130 ал. 1 НК.
ВРС е изложил подробни мотиви за обективната и субективна страна на
деянието, които ВОС намира за правилни, солидаризира се с тях и не е нужно
да ги преповтаря, в цялост освен тези за формата на вината до колкото в
жалбата се навеждат твърдения, че деянието е извършено при условията на
неизбежна отбрана.
По отношение на твърденията във въззивната жалба:
По горе бяха обобщени възраженията във възззивната жалба ,поради
което не е нужно те да се повтарят детайлно, но същите следва да получат
отговор в настоящото решение, а именно:
- По горе бе посочено, че съдът е дал вяра на тезата на подсъдимия ,че
частният тъжител му е искал определена сума за да запази изградена ограда.
Подсъдимият подробно е обяснил как е търсил защита от полицията и частни
правохранителни дружества. В подкрепа на тях, подсъдимият не е представил
доказателства. Извън житейска и правна логика е това обстоятелство да е
истина, тъй като очевидно полицейските органи не са били ангажирани с
данни за извършено изнудване, още повече, че синът на подсъдимия работи в
системата на МВР и дори и да няма възможност за пряка намеса, то има
нужните знания как едно лице може да защити правата си, ако счита че са
нарушени. Пристигналият на място полицейски екип, в деня на инцидента
7
също не е бил ангажиран по такъв въпрос и по делото такива доказателства не
са събрани. Очевидно желанието на частния тъжител не е било възприемано
сериозно, но същото се явява достатъчен мотив за предприемане на действия
срещу него. Затова и настоящия състав на съда приема, че обаждането на
тел.112 в деня на инцидента е сторено от подс. М., е отчетено според
действителното му съдържание и то е подсъдимия да оправдае собствените си
действия, оплаквайки се от извършено „нападение“ за каквото доказателства
не са събрани, освен твърденията на подсъдимия в тази насока. Възражението,
че не са отчетени показанията на св. К. е несъстоятелно, тъй като в съдебния
протокол липсва него изявления за състоянието на оградата и за липсващи
елементи. Впрочем тук е мястото да се посочи, че част от твърденията на
коментирания свидетел, за наранявания по коляното не отговаря на истината,
тъй като такива не са констатирани при прегледа на подсъдимия.
- Макар и на кратко са обсъдени възраженията на защитата за наличие
на неизбежна отбрана. Както и първоинстанциония съд, така и настоящия
състав на съда не намира доказателства за наличието за започнало или
предстоящо нападение от страна на частния тъжител, което и да предполага
действия по неговото отблъскване. За това и тази претенция се явява
несъстоятелна. което е допустимо.
- Твърденията на св. Н. относно присъствието на на синът синът и
съпругата на подс. М. са ирелевантни към предмета на доказване по делото. За
това и показанията му са кредитирани в частта в която, те се потвърждават от
други доказателства , в случая СМЕ по освидетелстването на частния
тъжител.
- Не е налице е претендирането противоречие в фактическите
твърденията в частна тъжба относно начина и последователност на
нанесените увреждания и тези възприети в мотивите. В тази връзка св. Н.
твърди неща ,които съответстват на действията на подсъдимия -първоначално
напръскване със спрей, който той също усетил във въздуха, видял е окървъвен
частния тъжител е едва след това последния удар нанесен от страна на
подсъдимия.
- ВРС е изяснил субективната страна на деянието. И правната доктрина
и съдебната практика са категорични, че съзнаването от подсъдимия за
нанесени удари, със или без оръдие по части на човешкото тяло сред които
8
могат и да бъдат жизненоважни, обуславят предвиждането на
общественоопасните последици на деянието – причинени телесни
увреждания. Ведно с демонстрирано желание или само допускане на този
резултат, те указват на пряк или евентуален умисъл като форма на вина. ВКС
е последователен в становището, че за умисъла при телесните повреди /и
убийствата/ е характерна една неопределеност /алтернативност/ на
представите на дееца, който съзнава обществената опасност на извършеното и
предвижда най-общо два или повече възможни вредоносни резултата и иска
/или допуска/ настъпването, на който и да е от тях. За да определи формата на
вината за всеки един конкретен случай, съдът следва да вземе предвид и
обсъди не само субективното становище на дееца, но всички налични
обективни признаци на деянието.
- В случая е безспорно установено, че подсъдимият посредством
нанесени множество удари е искал да причини някаква телесна повреда.
Ползван е метален предмет който е годен да наруши целостта на кожата , което
и обуславя пряк умисъл. В този смисъл са и мотивите към атакувания съдебен
акт.
- Както бе посочено многократно ВРС е дал вяра на показанията на св.
А. М. М. ,поради което и ненужно се явява да се изяснява обстоятелството
дали посочения свидетел е посетил мястото на инцидента- обстоятелство
което е ирелевантно към предмета посочен в чл.102 НПК.
При служебната проверка не се установиха, процесуални нарушения при
провеждане на първоинстанционното производство, които да обосновават
отмяна на съдебния акт.
По изложените съображения първоинстанционната присъда следва да се
потвърди изцяло, поради което на основание чл.338 от НПК настоящият
състав на окръжния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО е присъда № 15 от 15.01.2025г по НЧХД №
9
1116 по описа на ВРС, 44 състав за 2023г.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10