РЕШЕНИЕ
№ 727
гр. Бургас, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА Гражданско дело
№ 20222120105069 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от „Форум транс” ООД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление: гр. Б**, ж.к. **, срещу Застрахователна
компания „Уника” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.
С***, бул. ***, иск с правно основание чл. 405 от КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 16961,44 лева, представляваща
неизплатен остатък от застрахователно обезщетение по договор за
застраховка „Каско на МПС”, обективиран в Застрахователна полица №
********* от 02.07.2021г., за причинени на застрахованото ППС – товарно
ремарке ******, с рег. № *****, шаси № *****, щети на 14.09.2021г. при
товарене и разтоварване на изхода на с. М**** към с. Т****, обл. Б*** –
покрит застрахователен риск по договора, за което е образувана
застрахователна претенция – № ******/****г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.08.2022г.
до окончателното изплащане на задължението.
По твърдения в исковата молба, страните са сключили договор за
застраховка „Каско на МПС”, обективиран в Застрахователна полица №
********* от 02.07.2021г., с предмет собственото на ищцовото дружество
товарно ремарке ******, с рег. № *****, шаси № *****, със срок на
застрахователно покритие от 00:00 часа на *** г. до 23:59 часа на **** г.
Договорът бил сключен при действащите Общи условия за застраховка
1
„Пълно каско”, с уговорена застрахователна сума в размер на 30 000 лева,
като в т. 3 от клаузата „Специални условия“ по полицата, страните изрично
уговорили, че застрахователната полица покрива и щети по време на товарене
и разтоварване. Застрахователната премия по договора в размер на 605,64
лева била изплатена изцяло от ищцовото дружество. Сочи се, че на *** г.,
около 19.00 часа, на изхода на с. М*** към с. Т***, обл. Б***, извън пътното
платно и на изградено депо за инертни материали, при разтоварване на
строителни материали /каменна фракция/, товарен автомобил, собственост на
ищцовото дружество, се е преобърнал, ведно с прикаченото към него
полуремарке с рег. № ***** – застраховано по гореописаната застрахователна
полица. Вследствие на така настъпилото застрахователно събитие на
застрахованото полуремарке били причинени щети, констатирани от
служител на ответника по време на извършен на 16.09.2021г. оглед и описани
в Опис на щета № ******* от същата дата. Излага се, че във връзка с
настъпилия инцидент, служители на „Пътна полиция” при ОД на МВР са
извършили проверка на място, като са констатирали, че случилото се не
представлява пътно транспортно произшествие. Твърди се, че
отремотнирането на процесното полуремарке било извършено в доверен
сервиз на застрахователя, съгласно клаузите по договора, като разходите,
заплатени от ищеца, са на обща стойност 19961,44 лева (без ДДС). Сочи се, че
на 15.09.2021г. ищецът е предявил пред ответното дружество
застрахователна претенция, заведена под № ******, по която след
разглеждане на представените документи, в негова полза е определено и
заплатено застрахователно обезщетение в размер на 3000 лева. Предвид
последното ищецът счита, че за него е налице правен интерес да претендира
остатъка от дължимото му застрахователно обезщетение в размер на 16961,44
лева. По същество се моли за уважаване на иска и присъждане на сторените
по делото разноски.
В законоустановения преклузивен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответното
дружество не е подало отговор на исковата молба.
На 19.09.2022г., извън срока по чл. 131 от ГПК , страната е депозирала
писмено становище, с което се признава наличието на валидно сключена и
действаща към 14.09.2021г. застраховка „Каско на МПС” за процесното
ремарке. Не се оспорва и извършеното плащане в полза на ищеца в размер на
3000 лева. Независимо от това, исковата претенция се оспорва като
неоснователна и недоказана. Твърди се, че застрахователното събитие
представлява пътно транспортно произшествие, което следва да бъде
доказано с протокол за ПТП, констативен протокол или двустранен протокол
по чл. 496, ал. 3 т. 5, каквито в случая не били представени, поради което и
съобразно общите условия към договора 12.4.1 застрахователят е заплатил
обезщетение в размер на 10 % от застрахователната сума. Твърди се, че
удостоверението, издадено от ОДМВР-Бургас, удостоверяващо, че
настъпилият инцидент не представлява ПТП, не е годно доказателство за
установяване на настъпилото застрахователното събитие. В допълнение се
сочи, че извършеният ремонт е нецелесъобразен, а извършените разходи –
2
прекомерни. Прави се възражение за наличие на тотална щета на процесното
ремарке.
В открито съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от
адв. К. М., който поддържа иска и моли за уважаването му, ведно с
присъждане на сторените по делото разноски.
Ответното дружество се представлява от юрк. В. М., която застъпва
становище за неоснователност на предявения иск и моли за отхвърлянето му.
Моли за присъждане на разноски, съобразно представен списък по чл. 80
ГПК.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал и
като съобрази доводите на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл. 405 от КЗ.
По аргумент от разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, допустимостта на
съдебно предявената претенция е обусловена от предварително проведена
извънсъдебна процедура по доброволно уреждане на отношенията между
страните. В настоящия случай не е спорно по делото, че такава е проведена, а
именно – че на 15.09.2021г. ищцовото дружество е завело пред ответното
дружество застрахователна претенция във връзка с настъпилото
застрахователно събитие, по която е образувана щета № *****, като по
същата от ответника - застраховател в полза на ищеца извънсъдебно е
заплатено обезщетение от 3000 лева, с размера на което последният не е
съгласен.
Основателността на исковата претенция е обусловена от наличието на
следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1.)
валидно възникнало застрахователно правоотношение между страните по
договор за застраховка „Каско на МПС“ с предмет увреденото ППС; 2.)
настъпване на застрахователно събитие в периода на застрахователното
покритие; 3.) причиняването на щети по застрахованото ППС, в т.ч.
установяването им по вид и размер, както и 4.) причинно-следствена връзка
между същите и застрахователното събитие.
В настоящия случай не е спорно по делото, че между страните е
сключен договор за застраховка „Каско на МПС”, обективиран в
Застрахователна полица № ********* от ***** г., с предмет собственото на
ищцовото дружество товарно ремарке ******, с рег. № *****, шаси
№********, както и че застрахователното събитие е настъпило в периода на
застрахователното покритие по полицата. Не е спорно и обстоятелството, че
след заведена при него от ищеца застрахователна претенция № *****/*****г.
във връзка с настъпилото застрахователно събитие и образувана въз основа на
нея щета ********/***** г., ответното дружество – застраховател е
определило и извънсъдебно е изплатило на ищцовото дружество
застрахователно обезщетение в размер на 3000 лева.
Спорът между страните е концентриран в това дали процесният
инцидент представлява пътно транспортно произшествие – покрит риск,
съгласно клауза „А“ – „ПЪЛНО КАСКО“ от Общите условия към договора
или същото подлежи на обезщетяване като покрит застрахователен риск по
3
силата на специалната клауза по т. 3 „Специални условия“ от
застрахователния договор между страните, предвиждаща, че
застрахователната полица покрива щети по време на товарене и разтоварване.
Спорен е и размерът на дължимото застрахователно обезщетение.
Легална дефиниция на понятието „пътно транспортно произшествие“ е
дадена в пар. 6, т. 30 от ДР на Закона за движение по пътищата, съгласно
която "Пътно транспортно произшествие“ е събитие, възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или
смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение,
товар или други материални щети.
В настоящия случай, като механизъм на настъпване на предявените за
обезщетяване щети по процесното ремарке ищецът е заявил, че на посочените
в исковата молба дата и място, извън пътното платно и на изградено депо за
инертни материали, при разтоварване на строителни материали – каменна
фракция, товарен автомобил, собственост на ищцовото дружество, се е
преобърнал, ведно с прикаченото към него процесно полуремарке с рег. №
*****.
Видно от приетото като писмено доказателство по делото
Удостоверение от 30.03.2022г., издадено от ОД на МВР – Бургас, сектор
„Пътна полиция“, имащо характера на официален свидетелстващ документ,
като издаден от длъжностно лице в кръга на службата му, с присъщата на
такъв документ обвързваща съда материална доказателствена сила по
отношение на удостоверените в същото обстоятелства, на **** г., по подаден
сигнал от „Форум транс” ООД, служители на сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР – Бургас са посетили инцидент с обърнато съчленено ППС с
влекач „**“ и прикачено полуремарке с рег. № *****, на изградено депо за
инертни материали на изхода на с. М*** към с. Т****, обл. Б***. Отразено е,
че при посещението на място полицейските служители са установили водача
на превозното средство и причините, довели до настъпване на събитието.
Посочено е, че същото не е възникнало в процеса на движение на пътно
превозното средство.
За установяване на механизма на настъпване на щетите по процесното
полуремарке и причинно-следствената връзка между последните и
застрахователното събитие, по делото е допусната съдебно-автотехническа
експертиза, в заключението по която вещото лице е посочило, че щетите,
посочени в Опис на щета № *****/*******г., са настъпили в процес на
разтоварване с преобръщане. Заключението на вещото лице е неоспорено от
страните в тази част и съдът го кредитира като обективно изготвено и даващо
компетентен отговор на поставената задача.
Предвид изложеното и доколкото процесният инцидент не е възникнал
в процеса на движение на пътно превозното средство, следва да се приеме, че
същият не представлява пътно транспортно произшествие. Настъпилото
събитие е подведимо под изрично уговорената между страните клауза по т. 3
„Специални условия“ от застрахователния договор между тях, съгласно която
застрахователната полица покрива щети по време на товарене и разтоварване,
като доколкото в същата не е предвидена нарочна форма за доказване на така
4
настъпилото застрахователно събитие, съдът приема, че последното е
установено от описаните по-горе доказателства и настъпилите, вследствие на
това събитие имуществени вреди по процесното ремарке, подлежат на
обезщетяване от застрахователя.
По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение,
съдът намира следното:
Размерът на застрахователното обезщетение по имуществена
застраховка се определя в съответствие с клаузите на конкретния
застрахователен договор и разпоредбата на чл. 386 от Кодекса на
застраховането, съгласно която обезщетението се равнява на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, като същото не
може да надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност).
В хипотеза на частично увреждане на застрахованото имущество,
каквато е настоящата, релевантна за определяне размера на действително
претърпените вреди е възстановителната застрахователна стойност, която
съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ се равнява на стойността,
необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка, определени към датата на
застрахователното събитие. В този смисъл е трайната практика на ВКС,
обективирана в Решение № 235 от 27.12.2013г. по т.д. № 1586/2013г. на ВКС,
ТК, ІІ т.о., Решение № 167/11.05.2016г. по т.д. № 1869/2014г. на ВКС, ТК, II
т.о. и др., които са актуални и намират приложение и при сега действащия
Кодекс на застраховането. Целта на това принципно правило е да бъде
реализирана в пълен обем обезведата на пострадалия, така че да бъде
избегнато обезпеченото с полицата обедняване на патримониума му,
вследствие на настъпилия застрахователен риск. С тези разходи се намалява
имуществото на собственика на застрахованото превозно средство, а тяхното
извършване е в пряка причинна връзка с настъпилото застрахователно
събитие.
В разглеждания случай ищецът е представил и са приети като писмени
доказателства по делото фактура № ***/****г. за извършен ремонт в доверен
сервиз на застрахователя – „Балгериън Трак Сървис“ ООД на обща стойност
17695,79 лева без ДДС и фактура №****/****г., издадена от СД „*****“ на
стойност 1365,65 лева без ДДС за изработка и монтаж на покривало от винил
за гондола, монтаж на закопчалка, монтаж на вал за платнище, монтаж на
ластик и монтаж на тил колан. Обстоятелството, че ремонтът на процесното
ремарке е извършен в доверен сервиз на застрахователя не е спорно между
страните по делото. Ответникът не е оспорил и извършените в сервиза
дейности, както и тяхната стойност.
От заключенията по изготвените първоначална и допълнителна
съдебно-автотехническа експертизи, които съдът кредитира като обективно
дадени, се установява съответствието между фактурираните бояджийски и
други услуги, вложени материали и подменени части, от една страна и от
друга – необходимите такива за отстраняване на щетите по процесното
ремарке, настъпили в резултат от застрахователното събитие. Установява се
5
също, че влагането на оригинални части, а именно – хидравличен цилиндър,
конзола долна лява за цилиндър и тампон десен за кош към рама, както и
нарочната поръчка и изработка на покривало от винил за гондола, се е
наложило, с оглед липсата на еквивалент за тези части от алтернативен
доставчик.
Следователно заплатената от ищцовото дружество сума /плащането на
същата от „Форум транс” ООД в полза на „Балгериън Трак Сървис“ ООД на
07.02.2022г. се установява от приетото като доказателство по делото
извлечение по сметка с титуляр „Форум транс” ООД, открита в
„Райфайзенбанк (България)“ АД/ е била необходима за възстановяване на
застрахованото товарно ремарке и покрива действително претърпените вреди
от реализираното застрахователно събитие.
Видно от клаузите в раздел „Специални условия“ на процесната
Застрахователна полица № ********* от ****г., изрично е уговорена между
страните възможността възстановяването на щети по ремаркета над 14г., т.е.
като процесното, произведено през 2006г. /годината на производство е
посочена в изготвения Опис на щета № ******/****г. и същата не е спорна по
делото/, да се извърши чрез ремонт в доверен сервиз на застрахователя,
какъвто се явява „Балгериън Трак Сървис“ ООД – обстоятелство, което също
не е спорно между страните. Предвид това съдът намира, че именно тази
стойност на ремонта, извършен в доверения сервиз /в т.ч. и цените за
човекочас труд, предлагани в същия/ следва да бъде приета за действителната
възстановителна стойност на увреденото ремарке.
В случая не намира приложение определянето на дължимото
обезщетение по експертна оценка, тъй като при представени доказателства за
извършен ремонт за отстраняване на причинените на застрахованото
имущество в резултат на застрахователното събитие щети, действителният
размер на вредата, релевантен за размера на дължимото застрахователно
обезщетение, подлежи на определяне на база представените от застрахования
разходни документи за извършен ремонт, когато стойността на последния не
надхвърля уговорената застрахователна сума и отразява реалната
възстановителна стойност по смисъла на чл. 400, ал. 2 КЗ. В този смисъл е
трайната съдебна практика на ВКС, обективирана в Решение № 209 от
30.01.2012г. по т. д. № 1069/2010г. на ВКС, Решение № 109/14.11.2011г. по
т.д.№ 870/10г. на ВКС и др., актуални и при действащия Кодекс на
застраховането.
В пряка причинна връзка с настъпилото застрахователно събитие са и
сторените от ищцовото дружество разходи за репатрация на процесното
ремарке в размер на 900 лева без ДДС, които се установяват от приетите като
писмени доказателства фактура № *******/*****г., издадена от „Глобал
Транс“ ООД и платежно нареждане от същата дата, поради което тези
разходи, доколкото със същите не се надхвърля уговорената застрахователна
сума и отразяват реалната възстановителна стойност по смисъла на чл. 400,
ал. 2 КЗ, също следва да бъдат обезщетени от застрахователя.
Предвид изложеното, действителната стойност на причинените на
застрахованото ремарке щети възлиза на сумата от 19961,44 лева, съответно
6
дължимото от застрахователя обезщетение е именно в този размер.
Възражението на процесуалния представител на ответника за наличие
на тотална щета по отношение на процесното ремарке, доколкото е
релевирано извън срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, се явява преклудирано такова,
поради което съдът не дължи произнасяне по него.
При така определения размер на дължимото на ищцовото дружество
застрахователно обезщетение от 19961,44 лева и след приспадане на
извънсъдебно заплатените от застрахователя 3000 лева, предявеният иск с
правно основание чл. 405 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата в размер на 16961,44 лева се явява основателен и доказан,
поради което и следва да бъде уважен изцяло.
Предвид основателността на главната претенция, основателна се явява и
акцесорната такава за присъждане на законна лихва върху сумата от 16961,44
лева /незаплатеният остатък от дължимото застрахователно обезщетение/,
считано от датата на подаване на исковата молба – 04.08.2022г. до
окончателното изплащане на задължението.
Относно съдебно-деловодните разноски:
С оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане за
присъждането им и представените доказателства за извършването им
/Договор за правна защита и съдействие от 02.08.2022г., в който е отразено,
че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 1060 лева е платено
изцяло в брой/, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски в общ размер на
2138,46 лева, от които 678,46 лева – внесена държавна такса, 1060 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение и 400 лева – внесен депозит за вещо
лице по съдебно-автотехническата експертиза.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на осн. чл. 405 от КЗ, Застрахователна компания „Уника”
АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С***, бул. ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „Форум транс” ООД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление: гр. Б**, ж.к. **, сумата от 16961,44 лева /шестнадесет хиляди
деветстотин шестдесет и един лева и четиридесет и четири стотинки/,
представляваща неизплатен остатък от застрахователно обезщетение по
договор за застраховка „Каско на МПС”, обективиран в Застрахователна
полица № ********* от **** г., за причинени на застрахованото ППС –
товарно ремарке ******, с рег. № *****, шаси № *******, щети на ****г. при
товарене и разтоварване на изхода на с. М*** към с. Т***, обл. Бургас –
покрит застрахователен риск по договора, за което е образувана
застрахователна претенция – № ****/*****г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба –
7
04.08.2022г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК , Застрахователна компания
„Уника” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С***, бул.
***, ДА ЗАПЛАТИ на „Форум транс” ООД, ЕИК********, със седалище и
адрес на управление: гр. Б**, ж.к. **, сумата от 2138,46 лева /две хиляди сто
тридесет и осем лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща
сторени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал. 2
ГПК.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8