Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 12.01.2016 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, I Гражданско
отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на четвърти декември, две хиляди и
петнадесета година, в състав:
Съдия:
Евгени Георгиев
при секретаря Ю.Ш.,
разгледа докладваното от съдия Георгиев, гр. д. № 14 567 по описа за 2012 г. и
Р Е Ш И:
[1] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 87, ал. 3 от Закона
за задълженията и договорите (ЗЗД) на С.С.Й., с адрес ***, срещу М.В.Г., с
адрес ***, за разваляне на договор за издръжка и гледане от 21.07.1994 г.,
сключен под формата на нотариален акт, подреден в том LXXXIV, нот. дело № 16764/94 г. на
нотариус В.А. при Софийски районен съд
[2] ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК С.С.Й. да заплати на М.В.Г. 2 012,00 лева разноски по делото.
[3]
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок
от уведомлението.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА
РЕШЕНИЕТО
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА,
ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
На ищеца
[4] С.Й.
заявява в искова молба от 27.05.2010 г., че тя е внучка на В. Й. (дъщеря на
неин син) и нейна наследница по закон.
Приживе В. Й. е прехвърлила недвижим имот на ответницата М.Г. чрез договор за
издръжка и гледане. При прехвърлянето на имота, В. Й. се е легитимирала като
собственик със саморъчно завещание от Г.Й. – съпруг на В. Й. и дядо на С.Й..
[5] С.Й.
твърди, че ответницата М.Г. не е изпълнила задълженията си по договора да
осигурява издръжка и да гледа В. Й.. Затова моли съда да развали този договор
(вж. исковата молба, л. 5-9, уточнителните молби, л. 172 и л. 185, както и
протокола от с. з. на 15.05.2015 г., л. 218 – гръб).
2.
На ответника
[6] М.
Г. е оспорила предявения иск, като е заявила, че тя е изпълнила задълженията си
по договора за издръжка и гледане. Също така тя е възразила, че искът на ищцата
за развалянето на договора е погасен по давност. Ето защо ответницата моли съда
да отхвърли предявения иск (вж. писмения отговор, л. 79-83).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ
УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И
СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА
1. Обстоятелства, които съдът установява
[7]
Не се спори, че Г.Й. е бил собственик на недвижим имот. Не се спори, че този
недвижим имот е представлявал: дворно място с площ от 490,00 кв. метра по нотариален акт, а по
скица 462 кв. метра, заедно с построената в него жилищна сграда на етаж и тавански
етаж, със застроена площ от 84,00 кв. метра. Дворното място е съставлявало
парцел XII–2, от кв. 73,
по плана на гр. С., местността „К.”. Негови съседи по нотариален акт са били: А.А.,
П.Т., общинско място и новопроектирана улица. Етажът от къщата се е състоял от
две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, а таванският етаж се е състоял от
две стаи и таван. В сутерена на сградата са били изградени три мазета. Имотът
се е намирал в гр. С., кв. „К.”, ул. „****.
[8] На
28.09.1988 г. Г.Й. е съставил саморъчно завещание, с което се е разпоредил за
след смъртта си с цялото имущество, което притежава, като е завещал същото на
съпругата си В. Й. (вж. саморъчното завещание, л. 18). Г.Й. е починал на *****
г. той е оставил за свои наследници по закон съпругата си В. Й. и сина си С.Й.
(вж. удостоверението за наследници, л. 12). На 13.02.1992 г. по искане на В. Й.
нотариус Е.Д. е обявила завещанието на Г.Й. от 28.09.1988 г. (вж. протокола, л.
19).
[9] Синът
на Г.Й. – С.Й. – е починал на 10.04.1993 г. Той е оставил за свои наследници по
закона съпругата си А. Й. и дъщерите си С.Й. и М.Й. (вж. удостоверението за
наследници, л. 12).
[10]
На 21.07.1994 г. В. Й. е прехвърлила на
ответницата М.Г. описания недвижим имот, който първата е наследила по завещание
от съпруга си Г.Й.. Срещу това М.Г. е поела задължението да издържа и гледа В. Й.,
докато е жива, като ú осигури храна, облекло, лекарства и помощ, било
лично или чрез трето лице (вж. и нотариалния акт, л. 13-14).
[11]
На 02.06.1999 г. В. Й. е получила остър миокарден инфаркт с последвали
усложнения (вж. епикризи, л. 84-89). Тогава
сестра ú М.Г. е започнала да живее при нея. Тя се е грижела както за
ежедневните нужди на В. Й., така и за домакинството. Грижите са се изразявали в
пазаруване, водене на лекар, извеждане на разходки. Децата на М.Г. са идвали да
помагат. В. Й. и М.Г. са се издържали сами. Те са се разбирали добре и В. Й. не
се е оплаквала от грижите на сестра си (вж. показанията на свидетелката С., л.
219-220, както и показанията на свидетелите Е. и К., л. 227-гръб и л. 228).
[12]
На 23.02.2005 г. В. Й. е съставила саморъчно завещание, с което е завещала на
племенниците си Б.Г. и Н. Г. движимото си и недвижимото си имущество. Тя е
посочила, че прави това „в знак на благодарност за топлите и изключителни
грижи” които са полагали за нея в трудните ú моменти (вж. завещанието, л.
20). В. Й. е починала на ****** г. На 02.05.2006 г. нотариус Ж.Д. е обявила
завещанието (вж. протокола, л. 21).
[13]
С.Й. е освободена от заплащането на държавна такса (вж. определението на САС). М.Г.
е заплатила 5,00 лева за съдебно удостоверение (вж. л. 209), 7,00 лева за
заверен препис от определение (вж. л. 213) и 2 000,00 лева адвокатско
възнаграждение (вж. л. 223).
2.
Обстоятелства, по които
се спори
[14]
Основното
спорно по делото обстоятелство е било дали М.Г. се е грижила за В. Й.. Относно
това обстоятелство е събрана противоречива информация. От една страна
свидетелите на ответницата – С., Е. и К. – са заявили, че М.Г. се е
грижила за В. Й.. От друга страна свидетелката на ищцата – П. – е заявила, че
след смъртта на С.Й. е посетила В. Й.. Тогава както В. Й., така и домът
ú са били в неугледно състояние и е нямало никой в него, който да помага
на В. Й.. Същевременно обаче, свидетелката е заявила, че е знаела, че близките
на В. Й. не допускат осъществяването на контакт между майката на ищцата С.Й. и В.
Й..
[15]
Съдът не възприема показанията на свидетелката П.. От една страна показанията
на свидетелката П. съдържат вътрешни противоречия – В. Й. е живеела изоставена
и сама, но същевременно близките ú са пречели на контакт между нея и
бившата ú снаха. От друга страна впечатленията на свидетелката са от
периода, непосредствено след смъртта на С.Й. – около април-май 1993 г., когато
е починал той – а процесният договор е бил сключен повече от година след
смъртта на С.Й. – юли 1994 г. – след което е възникнало задължението на М.Г.. От
трета страна С.Й. е бил роден през **** г. и е нормално да е учил за средното
си образование в периода 1965 г.-1970 г. Тогава свидетелката П. се е срещала с
него и майка му. Неправдоподобно е след повече от 20-годишно прекъсване на тези
срещи, тя да посети В. Й. през 1993 г. Поради изложеното съдът не възприема
показанията на свидетелката П..
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА
ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА
ПО ДЕЛОТО
[16] Съгласно чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор
не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът
може да развали договора. Развалянето на договорите, с които се прехвърлят,
учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става
по съдебен ред (вж. чл. 87, ал. 3 от ЗЗД). Следователно предпоставките за
уважаването на иска са: 1. ответникът да е страна по валиден договор, от който
се засягат права на ищеца; 2. ответникът да не е изпълнил този договор.
[17]
Не се спори по първата предпоставка за уважаването на иска. Съдът установи, че
с валиден договор В. Й. е прехвърлила на М.Г. собствеността върху процесния
недвижим имот срещу задължението на последната да гледа и издържа В. Й.. Съдът
установи, че М.Г. е изпълнила задълженията си по договора, като се е грижила
заедно със своите деца за сестра си В. Й.. В подкрепа на приетото от съда са не
само свидетелските показания на свидетелките
С., Е. и К., но и саморъчното завещание от В. Й. в полза на племенниците
си – деца на М.Г.. Ако последната заедно с децата си не се е грижила за В. Й.,
тя не би завещала имуществото си на своите племенници.
[18]
Не е налице предпоставка за уважаването на иска. Затова съдът го отхвърля
2. По разноските
[19]
Ответникът търси разноски. Той е направил такива за 2 012,00 лева.
[20] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК,
ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Съдът
отхвърля иска изцяло. Затова съдът осъжда С.Й. да заплати на М.Г. 2 012,00 лева
разноски по делото.
Съдия: