РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 2087
град
Пловдив, 5 ноември 2021 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, I отделение, XI с., в открито заседание на пети октомври през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при секретаря Д. Й. и участието на
прокурора………………, като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 2245 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Дял
Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
във връзка с чл.215 от Закона за
устройство на територията /ЗУТ/ .
Образувано е по жалба на Д.А., ЛНЧ **********,
с постоянен адрес *** 7 и А.Е., гражданин на РИзраел, роден на *** г. с
постоянен адрес ***, чрез адв.К., срещу Заповед № РД -21-678 от 21.07.2021 г.
на Кмета на Район Централен Община Пловдив.
Твърди се незаконосъобразност на оспорената
заповед с доводи за допуснати СПН в хода на производството по нейното издаване,
както и поради противоречие с материалноправните основания.
Според доводите по жалбата неправилен е извода
на АО, че жилищната сграда с идентификатор 56784.518.1035.2 попада в имотните
граници на единичен паметник на културата, а именно сграда с идентификатор
56784.518.1035.1. Заема се тезата, че процесната сграда с идентификатор
56784.518.1035.2, която не е паметника на културата, не попада в териториалния
обхват на сградата НКЦ с идентификатор
56784.518.1035.1, тъй като сграда №2 нито е сред кръга на обектите, изброени в
чл.12, ал.1, т.1, предл.първо от Наредба №3/2019 г. (самата сграда НКЦ и
поземления имот, в който тя е разположена), а, от друга страна, сграда №2 се
намира в част от дворното място, която по никакъв начин не може да бъде
определена в историческа и/или смислова
връзка с НКЦ.
На следващо
място се заема тезата, че дори и да се приеме, че процесната фасадна
реставрация представлява незаконен строеж, то този контрол за незаконно
строителство приключва с извършването на строителството като в противен случай
ще бъде нарушен принципа на съразмерност, въведен в чл.6 от АПК.
В крайна
сметка се иска отмяна на заповедта.
Претендират
се сторените по делото разноски.
В съдебно
заседание жалбата се поддържа по изложените в нея съображения.
За ответника
– Кмет на Район Централен при Община
Пловдив, се взема становище за
неоснователност на жалбата.
Претендира
се юрисконсултско възнаграждение.
Представя се
писмена защита.
Съдът,
като взе предвид представените по делото
доказателства, обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на
законосъобразността на обжалвания административен акт, намира за установено
следното:
Предмет на
оспорване в настоящото съдебно производство е
Заповед № РД-21-678/21.07.2021 г.
на Кмета на Район Централен Община Пловдив, с която на основание чл.225а, ал.1
от ЗУТ във връзка с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ,
е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ „фасадна
реставрация на жилищна сграда с идентификатор 56784.518.1035.2, разположена в
границите на сграда – паметник на културата, чрез поставяне на външна изолация
от стиропор, измазване и боядисване“, находящо се в поземлен имот с
идентификатор 56784.518.1035, с административен адрес ул.“Хр.Г.Данов“ № 7-7а,
гр.Пловдив.
За да издаде
процесната заповед, АО е приел, че извършеният строеж, представляващ „фасадна
реставрация на жилищна сграда с идентификатор 56784.518.1035.2, разположена в
границите на сграда – паметник на културата, чрез поставяне на външна изолация
от стиропор, измазване и боядисване“, тъй като е осъществен в нарушение на
нормата на чл.151, ал.2 от ЗУТ, без съгласуване по реда на ЗКН, представлява
незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
Тези
обстоятелства са установени в резултат на извършена от страна на длъжностни
лица при Район Централен Община Пловдив проверка и са обективирани в Констативен акт № 13/17.03.2021 г.
Констативният
акт е надлежно връчен на жалбоподателите, те са възразили срещу него, но
възраженията им в отправена до администрацията обяснителна бележка не са приети
за основателни и въз основа на КА е
издадена оспорената заповед.
Жалбата
срещу нея е подадена от лица – адресати на акта, за които съществува правен
интерес от оспорването му, в
законоустановения срок, срещу подлежащ на оспорване ИАА, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
По делото
няма спор по фактите.
Видно от
данните по административната преписка, в имот с идентификатор 56784.518.1035 по КК и КР на гр.
Пловдив, с
административен адрес ул. „Христо Г. Данов" №7-7а, е разположена сграда с
идентификатор 56784.518.1035.2.
Към момента на
стартиране на производството по чл.225а от ЗУТ се установява, че са извършени
следните строително-монтажни дейности на сграда с идентификатор
56784.518.1035.2 - по фасадата на сградата е поставена външна топлоизолация от
стиропор, като фасадата е боядисана и измазана.
Така извършените строителни дейности представляват строеж по смисъла на
§5, т.38 от ДР на ЗУТ, които попадат в приложното поле на чл. 151, ал. 1, т. 9
и за тях не се изисква издаването на разрешение за строеж. Съгласно ал.2 на
чл.151 от ЗУТ обаче дейностите по ал.1 за недвижими културни ценности в техните
граници и охранителни зони се изпълняват след съгласуване по реда на Закона за
културното наследство.
Тук е и
спорния момент по делото.
Според
мотивите на АО, процесната сграда с идентификатор 56784.518.1035.2 попада в имотните граници на единичен паметник
на
културата
на сграда с идентификатор 56784.518.1035.1 - деклариран с писмо №395/13.02.85г.
на НИПК. Щом сграда с идентификатор 56784.518.1035.2 попада в имотните граници
на единичен паметник на културата - сграда с идентификатор 56784.518.1035.1,
следователно, според АО, за така
извършените строително-монтажни дейности е задължително съгласуване на
проектната документация по реда на Закона за културното наследство. Съгласно чл.83, ал.1, т.1 от Закона за
устройство на територията сграда с идентификатор 56784.518.1035.2 попада в
имотните граници на единичен паметник на културата, поради което проектната
документация подлежи на задължително съгласуване по реда на чл.84, ал.1 ал.2 от ЗКН. За така
извършените строително-монтажни работи, изразяващи се във фасадна реставрация
на жилищна сграда с идентификатор 56784.518.1035.2, разположена в границите на
сграда-паметник на културата, чрез поставяне на външна изолация от стиропор,
измазване и боядисване, АО е приел, че липсва проектна документация, съгласувана по
реда на Закона за културното наследство.
Тези констатации са направени
по КА.
Видно от този Констативен акт
13/17.03.2021г., строежът представлява: „Фасадна реставрация на жилищна сграда
с идентификатор 56784.518.1035.2, разположена в границите на сграда-паметник на
културата, чрез поставяне на външна изолация от стиропор, измазване и
боядисване", находяща се в поземлен имот с идентификатор 56784.518.1035, с
административен адрес ул. „Христо Г. Данов" №7-7а, гр. Пловдив, изпълнен
без одобрена проектна документация, съгласувана по реда на Закона за културното
наследство. Актът е съставен в отсъствието на възложителите.
Издаденият Констативен акт
№13/17.03.2021г. е съобщен на г-н Д.А. и г-н А.Е. със съобщение с изх.
№94012-31163(8)/06.04.21г., като видно от обратните разписки съобщението е
върнато с известие „непотьрсено". На 29.03.2021г. в деловодството на район
„Централен" е постъпило писмо с приложено пълномощно, с което г-н Д.А. и
г-н А.Е. са упълномощили адв. Дафина Гугушева и адв. Д.К.. Извършено е
съобщаване на Констативен акт №13/17.03.2021г. до пълномощниците със съобщение
с изх.№94012-31163(10)/15.04.2021г., като копие от акта е получен на 10.05.21г.
На 13.05.21г. е постъпило писмо в районната администрация с вх.
№94012-31163(12)/13.05.21г., с което се прави искане за удължаване на срока за
възражения, във връзка с отсъствието на собствениците на имота извън страната.
На 31.05.21г. с вх. №94012-31163(14) е подадена обяснителна бележка относно
Констативен акт №13/17.03.21г., като районната администрация не е приела за
основателни така изложените твърдения, които не обосновават законност на така
извършените строително-монтажни дейности.
Становището на жалбоподателите
е, противно на констатациите на АО, е, че процесната сграда, която безспорно не
е паметник на културата, не попада в териториалния обхват на сградата НКЦ с
идентификатор 56784.518.1035.1, тъй като сграда №2 нито е сред кръга на
обектите, изброени в чл.12, ал.1, т.1, предл.първо от Наредба №3/2019 г.
(самата сграда НКЦ и поземления имот, в който тя е разположена), а, от друга
страна, сграда №2 се намира в част от дворното място, която по никакъв начин не
може да бъде определена в историческа и/или смислова връзка с НКЦ.
Каза се страните не спорят по
фактите, а по приложението на закона.
Не е спорно, че процесната
сграда с идентификатор 56784.518.1035.2,
върху която е извършена фасадната реставрация, не е паметник на културата.
Не е спорно и, че тази сграда
56784.518.1035.2 се намира в дворно място/ ПИ с идентификатор 56784.518.1035, в
който се намира и другата сграда с идентификатор 56784.518.1035.1, която е НКЦ.
Спорният момент е дали сграда 56784.518.1035.2 попада в териториалния обхват на
сградата НКЦ с идентификатор 56784.518.1035.1.
Според данните по делото сградата с идентификатор
56784.518.1035.1 е единичен паметник
на културата, деклариран с писмо
№395/13.02.85г. на НИПК.
Съгласно §
12. (1) от ЗКН заварените декларирани по досегашния ред
недвижими паметници на културата запазват своя статут като декларирани обекти
по този закон.
Липсват данни за
процесната единична недвижима културна ценност, сградата НКЦ с
идентификатор 56784.518.1035.1, да има определен териториален
обхват в акта за деклариране или в акта за предоставяне на статут. При това положение намира приложение нормата
на чл.12, ал.2 от НАРЕДБА № 3 от
10.07.2019 г. за реда за идентифициране, деклариране, предоставяне на статут и
за определяне на категорията на недвижимите културни ценности, за достъпа и
подлежащите на вписване обстоятелства в Националния публичен регистър на
недвижимите културни ценности, според която, когато единична недвижима
културна ценност няма определен териториален обхват в акта за деклариране или в
акта за предоставяне на статут, за нейни граници се смятат границите на имота,
а за неин териториален обхват – площта на имота. Съобразявайки тази норма и
факта, че процесната сграда 56784.518.1035.2 се намира в дворно място/ ПИ с идентификатор
56784.518.1035, в който се намира и другата сграда с идентификатор
56784.518.1035.1, която е НКЦ, то се налага безспорния правен извод, че процесната сграда
56784.518.1035.2 попада в границите и териториалния обхват на единичната
недвижима културна ценност за каквато е декларирана сграда с
идентификатор 56784.518.1035.1,
представляваща НКЦ. Щом сграда 56784.518.1035.2 попада в границите и
териториалния обхват на единичната недвижима културна ценност сграда с идентификатор 56784.518.1035.1, то тя следва и нейния режим. А
щом следва нейния режим, безспорно за извършването на процесната фасадна
реставрация е било необходимо съгласуване на извършваното строителство по реда
на чл.84 от ЗКН във връзка с чл.151, ал.2 от ЗУТ. При липсата на такова
съгласуване, АО е достигнал до правилния извод, че е налице незаконно
строителство, което следва да бъде премахнато.
По тези съображения жалбата е неоснователна.
За пълнота следва да се
отбележи, че не са допуснати СПН в хода на административното производство.
Не се констатира и
нарушение на чл.6 от АПК.
Не могат да бъдат
възприети доводите по жалбата, че администрацията е следвало да се намеси до
момента на извършването на строителството, а не след приключването му, която
намеса е вече несъразмерна. Това би означавало да се търпи незаконно
строителство щом веднъж то е приключило, което е в разрез с целта и на ЗУТ, и
особено на ЗКН.
Заповедта е издадена от
компетентен орган в условията на надлежна делегация – заповед на л.68 по
делото.
По разноските:
С оглед изхода на делото и направеното своевременно искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и да
бъде осъден жалбоподателят да заплати на ответника сумата от 100 лева определена по реда на на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл.
24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Ето защо,
съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.А.,
ЛНЧ **********, с постоянен адрес *** 7 и А.Е., гражданин на РИзраел, роден на ***
г. с постоянен адрес ***, срещу Заповед № РД-21-678 от 21.07.2021 г. на Кмета
на Район Централен Община Пловдив.
ОСЪЖДА Д.А., ЛНЧ **********, с постоянен адрес *** 7 и А.Е.,
гражданин на РИзраел, роден на *** г. с постоянен адрес ***, да заплатят на
Община Пловдив Район Централен разноски по делото в размер на 100 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото
изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: