Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.06.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-18 състав, в публично
заседание на осми юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ФИЛИПОВА
при секретаря И. Апостолова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело
№ 14 718 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 226 КЗ
(отм.).
Ищците П.О.И. и В.П.О. (депозирал исковата си молба
със съгласието на баща си П.И.), твърдят, че на 23.08.2013 г. заедно с други
работници се качили в товарен микробус „Ивеко Турбо Дейли“, рег. № *******,
управляван от Н.В.А.(с влязла в сила присъда последният е осъден за причинена
при инцидента смърт). Водачът при ограничение на скоростта от 60 км/ч,
управлявал автомобила със скорост над 90 км/ч, и при преодоляване на остър
десен завой навлезнал в насрещната лента за движение. Поради наличие на друг
автомобил там, А.задействал рязко спирачната система, в резултат на което
загубил контрол върху превозното средство, то напуснало платното за движение в
дясно и самокатастрофирало в крайпътни дървета. При инцидента пострадали
множество пътници, вкл. и ищците. П.И. получил травма на предмишницата, а В.О.
– на гръдния кош. След консултация в болница те били изписани, но И. дълго
време изпитвал силни болки в дясната ръка, не можел да си служи с нея
пълноценно, а това му попречило да си намери работа дълго време. О. също дълго
време изпитвал болки в гръдния кош, при дълбоко дишане, както и болки в
стъпалото на левия крак. Претендират за търпените неимуществени вреди да им се
плати обезщетение от ответника, при когото се твърди, че била налице валидна
застраховка на гражданската отговорност на виновния водач, в размер на 30 000
лв. за П.И. и 5000 лв. за В.О., ведно със законната лихва от 23.08.2013 г. и
разноските по делото. Оспорва юрисконсултското възнаграждение.
Ответникът ЗК „О.– К.Б.” КЧТ оспорва исковете, като
сочи, че са недоказани, че липсва деликтно поведение, че не е установена
причинно следствената връзка. Сочи, че ищците сами са се качили в товарната
част на автомобила, който не бил снабден с предпазни приспособления за
пътниците и сами са се поставили в опасност. В тази връзка твърди
съпричиняване. Твърди, че не се установява определени травми на ищеца И. да са
причинени от процесния инцидент, тъй като са диагностицирани 2 години след
него. Претендира разноски и оспорва тези на ищцовата страна.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
За установяване на механизма на произшествието по
делото е приета САТЕ. Според експерта на 23.08.2013г., товарен автомобил „Ивеко
Дейли” 35С11, рег. № *******, се е движил по път II – 11. На около
1 километър след село Цар Симеоново автомобилът е преодолял десен за него
завой. Поради движение с висока скорост, автомобилът навлезнал с лявата си
страна върху лентата за насрещно движение. По неизвестна причина (вероятно
наличие на насрещно движение), водачът е предприел аварийно спиране, като е
насочил автомобила на дясно, с цел прибиране в собствената си лента. Поради
движение с висока скорост, автомобилът не успял да спре и с предна част се
ударил в крайпътно дърво, при което е настъпил вредоносният резултат. Скоростта
на движение на товарния автомобил при навлизането в десния завой е била 98 км/ч
при налично ограничение за скоростта на движение в участъка до 60 км/ч. В
заключението се отбелязва, че няма технически причини за настъпване на
процесното ПТП, а същото е резултат от субективни действия на водача по
избиране на скоростта на движение, както и неспазване на ограничението на
скоростта за съответния пътен участък. Сочи се, че процесният автомобил е
предназначен за превоз на товари и не е оборудван със седалки и обезопасителни
колани в отсека предназначен за превоз на товари. Според вещото лице Е.
предпазните колани са ефективни при челен сблъсък на автомобила и то със
скорости от порядъка на 40-60 км/ч. При по-високи скорости, при челен удар
коланите имат обратен ефект.
По случая е
постановена присъда № 51 от 10.11.2015 г., ОС Видин, по НОХД № 253/15 г.,
изменена с решение № 79 от 7.03.2016 г. на САС, НК, VІ с-в, по ВНОХД № 49/16
г., и потвърдена от ВКС с окончателно решение № 135 от 2.06.2016 г., НД №
454/16 г.. Съдилищата са приели, че Н.В.А.е виновен за това, че на 23.08.2013
г. около 6.45 ч. на път ІІ-11, при управление на товарен автомобил „Ивеко Дейли
35 С 11“, рег. № *******, превозвайки осемнадесет пътници, нарушил правилата за
движение – чл. 21, ЗДвП, движейки се с превишена скорост от 81, 47 км/ч, в
нарушение на знак В 26, ограничаващ скоростта до 60 км/ч, и по непредпазливост
причинил смъртта на двама от тях – престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 5, б.
„б“, пр. 1 вр. чл. 342, ал. 1 НК.
Приетата по делото СМЕ е дала заключение, че вследствие на претърпяната
пътно-транспортна злополука на 23.08.2013 г. ищецът П.О.И., 37 г., е получил
контузия на гърдите, на дясната мишница и предмишница. Вещото лице е приело, че
увредите са с доказан произход от процесното ПТП. Общо лечебния и
възстановителен период е приключил за срок от 2-3 седмици, през него са търпени
болки и страдания, но след това лицето се е възстановило напълно. Ищецът В.П.О.,
13 г., е получил при инцидента навяхване на лявата глезенна става и контузия на
лявото ходило. Тези травми също са с доказан произход от катастрофата. Общо
лечебния период е продължил за около 25-30 дни, като през него са търпени болки
и страдания – по интензивни през първите 10-12 дни. По-късно болките са станали
периодични, особено при преумора на крака и при студено и влажно време, през
който период ищецът е бил принуден да използва обезболяващи средства.
Здравословното състояние на лицето след месец се е възстановило напълно.
Посочено е, че към момента на удара телата и на двамата пострадали са били
„свободно движещи“ се в автомобилното купе. Отразено в СМЕ е предположени, че
ако процесният автомобил е бил оборудван за превоз на пътници, със седалки и
колани, то вероятно увредите са щели да бъдат избегнати или да бъдат с по-малка
тежест, но е изтъкнато, че при движение с повече от 70 км/ч поставения колан
често причинява телесни увреди.
Разпитана е св. В.А.А., на която ищеца В.О. е син, а ищеца П.И.
- мъж, а самата тя е пострадала в инцидента, за което води дело срещу
ответника. Същата разказва, че произшествието настъпило извън населено място,
след с. Симеоново. В буса пътували 18-20 човека, всеки сядал където намери, тъй
като нямало седалки. Пътниците отивали на работа за да берат шипки. В., който
бил на 13 години тогава, ходел да работи, но не всеки ден. Той се влияел от Н.,
който го карал да работи. При инцидента цялата уста на В.била в кръв, той имал
травма на гръдния кош и рана на крака, но свидетелката не помни на кой. И до
сега гръдния му кош бил деформиран – „реброто му излиза навън“, макар да не
били установени счупвания. Изтъква, че гръдния кош и до сега го боли.
Свидетелката сочи, че мъжът й също пострадал на ръката, ходил в болница,
правили му операция, но не лежал там. Той имал затруднения да се обслужва около
2-3 месеца. Можел да се облича, да се храни, да се къпе, макар и малко трудно,
но после се възстановил. Свидетелката сочи, че в деня на инцидента П. също
отивал на работа, както и че в района, в който живеели, освен билкарство нямали
друга възможност за работа.
За безспорно по делото е обявено наличието на
застрахователно правоотношение.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Събраните доказателства установяват, че
на 23.08.2013г., път II – 11, на около
1 километър след село Цар Симеоново, настъпило ПТП, при което товарен автомобил
„Ивеко Дейли” преодолял десен за него завой, навлезнал с лявата си страна върху
лентата за насрещно движение, а после (по неустановени с категоричност по
делото причини) водачът е предприел аварийно спиране, като е насочил автомобила
на дясно. Поради движение с висока скорост, автомобилът не успява да спре и с
предна част се ударил в крайпътно дърво. В настоящият случай, следва да се има
предвид също, че относно
противоправното поведение на водача е постановена и влязла в сила, присъда на
наказателния съд, която на основание чл. 300 ГПК е задължителна за настоящият
състав, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно извършването му,
неговата противоправност и виновността на дееца. Актът на наказателния съд при
всички случаи следва да бъде съобразен при постановяване на решение, макар и в
същия да не е установена пряката причинна връзка между увредите на ищците в
настоящо процес и деянието на Асенов. Тази връзка се установява от приетата по
делото СМЕ, която е дала категорично становище, че травмите и на О., и на И. са
пряка последица от събитията на 23.08.2013 г. и са с доказан произход.
Следва да се изтъкне, че от доказателствата, събрани в хода
на делото, се установява нарушение не само на чл. 21 ЗДвП, а и на чл. 134, ал.
2 ЗДвП, който предвижда, че в каросерията на товарен автомобил може да се
превозват лица, които товарят, разтоварват, съпровождат,
приемат или предават превозвания
товар, като
бъде осигурена тяхната безопасност, а броят им за всеки тон полезен товар е по
един човек, но не повече от 8. В хода на процеса не се установи пътуващите в
товарния отсек на автомобила да са били от групата на посочените в цитираната
норма лица, имащи функции по транспортирането на определен товар. Напротив –
установява се, че пътниците са били превозвани до определено място, където е
следвало да полагат труд. В тази връзка следва да се приеме, че не е налице
законово установена възможност за превоз на лица в товарната част на буса, още
повече, че по данни от делото броят на същите значително надхвърля посочената в
закона цифра и липсват каквито и да е доказателства, че пътуването на
работниците е било в някаква степен обезопасено.
Предвид казаното по-горе се налага
извода, че водачът А.е действал противоправно и виновно и в резултат на
предизвиканата от него катастрофа, ищците са претърпели телесни увреди.
Спорен по делото
е въпросът за съпричиняване на вредните последици от страна на ищците. Съдът приема, въз основа на свидетелските показания и
приетите експертизи, че в случая пострадалите лица са пътували без предпазни
колани, тъй като по делото се установи, че процесният автомобил е бил товарен и
не е разполагал със седалки и предпазни колани в частта, предназначена за
товари. Ето защо в случая не може да се приеме, че е нарушена нормата на чл. 137а ЗДвП, тъй като не е доказано, че обезопасителни колани са били налични, респ. че
автомобилът е оборудван с тях. В същото време обаче, визираната вече по-горе
норма на 134, ал. 2 ЗДвП се явява нарушена и от самите ищци, които доброволно са
приели да пътуват необезопасени в товарната част на автомобила. Мотивите за
това тяхно решение са ирелевантни към предмета на настоящия спор. С оглед
изложените доводи и данните по делото съдът приема, че и водачът и пострадалите
са допринесли за настъпване на вредните последици с поведението си, като
приема, че ищците са съпричинила вредоносния резултат в по-малка степен (в
съотношение 1/3 към 2/3). Тази пропорция следва да бъде взета предвид при
определяне на конкретния размер на обезщетение.
Горните изводи
са закрепени и в решение по гр.д. № 3479/14 г., постановено от настоящия състав
и потвърдено от САС (решение № 408 от 02.03.2016 г. по гр. д. № 4728/2015 г.) и
ВКС (определение № 834 от 18.11.2016 г. по гр. д. № 60045/2016 г., ІV ГО на
ВКС).
За да определи размера на дължимото обезщетение на
претърпените неимуществени вреди съдът съобрази установените и подробно
цитирани по-горе телесни увреждания на ищците, продължителността на лечебния и
възстановителен период, която е сравнително кратка, търпените от тях болки и
страдания, липсата на фрактури и провеждано оперативно лечение, понастоящем стабилизираното
състояние и на двамата, липсата на трайни увреди и негативни последици. Настоящият състав съобрази също
така, че няма доказателства, относно това двамата ищци да са преживели особено
травмиращо в емоционален аспект инцидента. Няма данни също събитията около ПТП
да са рефлектирали понастоящем върху обичайни ритъм на живота им. Изключени е
налице само по отношение на ищеца О. и то само досежно изнесеното в
експертизата, че при преумора и промяна на времето лицето е търпяло болки в
крака, което е обуславяло ползване на обезболяващи лекарства. Съдът отчита, че
част от показанията на разпитаната свидетелка не кореспондират с данните в СМЕ
– не се потвърждава от вещото лице, че ищецът В.О. има остатъчна деформация на
гръдния кош, както и че ищецът П.И. бил опериран и имал затруднения при
обслужването за около 2-3 месеца. Съдът не кредитира показанията на
свидетелката, тъй като преценя същите с оглед евентуалната тяхна предубеденост,
доколкото свидетелката е майка на единия и жена на други ищец. Освен това
показанията не са и достатъчно детайлни – самата св. А.не помни кой крак на
синът й бил увреден.
Предвид изложените мотиви като съобрази принципа на
справедливост, заложен в чл. 52 ЗЗД, съдът намира, че на ищецът И. следва да
бъде определено общо обезщетение в размер на 6 000
лв., за търпените неимуществени вреди. Що се
касае до обезщетението на ищеца О., съдът намира, че същото следва да се
определи в размер на 9000 лв., с оглед младата възраст на пострадалия, степента
на увреда на долния крайник и причинените от това болки и страдания (за кратък
период и с по-висока интензивност). Сумите следва да бъдат редуцирани с оглед
приетото по-горе съпричиняване на вредоносния резултат като в полза на ищеца И.
се присъди сумата от 4 000 лв., като за разликата до пълния предявен
размер иска от 30 000 лв. искът следва да се отхвърли. На ищеца О. се следва
сумата от 6000 лв., но тъй като искът е предявен само за 5000 лв., то той
следва да бъде изцяло уважен.
Обезщетението за всеки ищец следва да се
изплати от ответното застрахователно дружество, тъй като няма спор,
че при него е била налице валидна застраховка на гражданската отговорност на
виновния водач. Съгласно чл. 223, ал. 1 КЗ (отм.) с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди. По смисъла на чл. 226 КЗ ищцовата страна, в качеството й на увредено от
ПТП лице, има право да претендира обезщетение на претърпените от нея щети пряко
от ответника – застраховател.
Обезщетението следва да бъде изплатено
със законната лихва от датата на ПТП – 23.08.2013 г. Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без
покана. Искът е предявен с правно основание чл. 226 КЗ (отм.), като се цели
ангажиране на отговорността на застрахователя на извършителя на ПТП, но
отговорността се търси по силата на закона, а не по силата на застрахователно
правоотношение, тъй като такова между ищцовата страна и ответника няма.
Независимо от това, ответникът носи отговорност за действията на причинителя на
непозволеното увреждане в същия обем, в който отговорността се носи и от самия
извършител, от което следва, че забавата съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД ще бъде от
деня на ПТП - 23.08.2013 г.
Предвид изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца И. се следват разноски в размер на 102,86 лв. За адвокатска
защита не следва да се присъжда сума, тъй като няма данни представителството да
е уговорено като безплатно по чл. 38 ЗА, а липсват доказателства за заплащане
на хонорар. На ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК се следват разноски в
размер на 297,14 лв., както и 450 лв. за юрисконсултска защита на основание чл.
78, ал. 8 ГПК. Ответникът на основание чл. 78, ал. 6 ГПК следва да заплати по
сметка на СГС държавна такса в размер на 360 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗК „О.– К.Б.” КЧТ, ЕИК *******,
да заплати на П.О.И., ЕГН **********, на основание чл. 226 КЗ (отм.) сумата
от 4000
лв., ведно със законната лихва от 23.08.2013 г. до окончателното
изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 102, 86 лв. като
разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226 КЗ (отм.) за горницата над 4 000 лв. до
пълния предявен размер от 30 000 лв.
ОСЪЖДА ЗК „О.– К.Б.” КЧТ, ЕИК *******,
да заплати на В.П.О., ЕГН **********, действащ със съгласието на баща си П.О.И.,
на основание чл. 226 КЗ (отм.) сумата от 5 000 лв., ведно със законната лихва
от 23.08.2013 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗК „О.– К.Б.” КЧТ, ЕИК *******
да заплати по сметка на СГС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 360 лв.
ОСЪЖДА
П.О.И.
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на ЗК „О.– К.Б.” КЧТ разноски
в размер на 747,14 лв.
Решението
може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от получаване на
съобщението.
ГРАДСКИ СЪДИЯ: