№ 177
гр. Пловдив, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Величка П. Белева
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20215001000903 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №260288/16.08.2021г., постановено по търг. д. №260/2019г.
по описа на Окръжен съд С.З., ЗД „Б.И.” АД, с ЕИК *********, е осъдено да
заплати на АС. СТ. Т., ЕГН ********** сума в размер на 200 000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат
от смъртта на сина му - З.А.С., вследствие на ПТП, настъпило на 12.04.2018г.
на АМ „Т.“, км.***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
04.05.2018г. - датата на уведомяването на ответното дружество за
настъпилото застрахователно събитие до окончателното плащане на сумата.
ЗД „Б.И.”АД, с ЕИК *********, е осъдено да заплати на М. ЗДР. Т., ЕГН
**********, сума в размер на 200 000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в резултат от смъртта на сина й - З.А.С.,
вследствие на ПТП, настъпило на 12.04.2018г. на АМ „Т.“, км.***, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 04.05.2018г. - датата на
уведомяването на ответното дружество за настъпилото застрахователно
събитие до окончателното плащане на сумата. ЗД „Б.И.”АД, с ЕИК *********
е осъдено да заплати на М. ЗДР. СТ., ЕГН **********, действаща лично и със
1
съгласието на майка си С. АНД. АС., ЕГН ********** сума в размер на
250 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили
в резултат от смъртта на баща й - З.А.С., вследствие на ПТП, настъпило на
12.04.2018г. на АМ „Т.“, км.***, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 04.05.2018г. - датата на уведомяването на ответното дружество за
настъпилото застрахователно събитие до окончателното плащане на сумата.
ЗД „Б.И.”АД, с ЕИК ********* е осъдено да заплати на адв. Ф. С. С. – АК С.
адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ на
ищците АС. СТ. Т. и М. ЗДР. Т. в общ размер на 13 272лв. и адвокатско
възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ на ищцата М.
ЗДР. СТ., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на майка си С.
АНД. АС., в размер на 7 836лв. ЗД „Б.И.”АД е осъдено да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт сумата от 26 000 лв. за държавна
такса и сумата от 1 910лв., представляваща възнаграждения за изготвяне на
експертизи, изплатени от бюджета на съдебната власт.
Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното
производство – ЗД „Б.И.“ АД в частта, с която исковата претенция за
обезщетение за неимуществени вреди за ищците А.Т. и М.Т. е уважена за
сумата над по 100 000лв. до по 200 000лв. и за ищцата М.С. /понастоящем
пълнолетна/ е уважена над сумата от 120 000лв. до 250 000лв. Счита, че така
определеното обезщетение е завишено и не съответства на принципите на
справедливостта, визирани в чл.52 от ЗЗД, което обуславя и неправилно
приложение на материалния закон. Изложени са подробни съображения.
Изразено е несъгласие с изводите на първоинстанционния съд относно
липсата на съпричиняване от страна на пострадалия. Счита че неправилно е
определен и началният момент за присъждане на законната лихва, а именно –
от датата на уведомяване на застрахователното дружество за настъпилото
събитие, доколкото претендиращите застрахователно обезщетение не са
представили всички документи. Иска се отмяна на решението в обжалваната
част и постановяване на друго, с което исковите претенции на ищците А.Т. и
М.Т. да бъдат отхвърлени над сумата от 100 000лв. до 200 000лв., и на ищцата
М.С. над сумата от 120 000лв. до 250 000лв.
Въззиваемите страни АС. СТ. Т., М. ЗДР. Т. и М. ЗДР. СТ. /навършила
пълнолетие към датата на съдебното заседание/ в представения отговор на
въззивната жалба в срока по чл.263 ал.1 от ГПК, оспорват изцяло същата.
2
С въззивната жалба и постъпилия отговор не се предявяват
доказателствени искания.
Страните претендират сторените по делото разноски.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон.
Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения
срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо
решение.
Същото е постановено по предявени субективно съединени искове с
правно основание чл.432 ал.1 от КЗ.
Ищците в първоинстанционното производство – АС. СТ. Т., М. ЗДР. Т.
и М. ЗДР. СТ. /последната към момента на предявяване на исковата молба –
непълнолетна, действаща лично и със съгласието на майка си – С.А./, са
изложили фактически твърдения за наличие на предпоставките по 432 ал.1 от
КЗ, а именно: На 12.04.2018г. З.А.С. – син на първите двама ищци – А. и М.
Т.и и баща на М.С., управлявал лек автомобил марка „Р.“, модел „К.“ с рег.№
*********, по АМ „Т.“. На км. *** от автомагистралата З.С. е спрял
управлявания от него автомобил в аварийната лента на платното за движение,
след което бил ударен отзад от лек автомобил марка „П.“, модел “***“, с peг.
№ *********, управляван от Р.М.С.. Вследствие на настъпилото ПТП техният
син и баща З.А.С. е починал. За така настъпилото ПТП е образувано
наказателно производство срещу виновния водач Р.М.С.. С присъда
№9/22.04.2019г., постановена по нохд. № 134/2019г. по описа на Окръжен съд
С., подсъдимият Р.М.С. е признат за виновен за това, че на 12.04.2018г. на
АМ „Т.“, км.*** в общ.С., при управление на МПС е нарушил правилата за
движение по пътищата, а именно чл.20, ал.1, чл.21, ал.1, чл.58 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице, а именно З.А.С.,
Е.М.А. и Е.Е.А., поради което и на основание чл.343, ал.3, предл.4, б.“б“
предл.1, вр.чл.343, ал.1, б.“в“, вр.с чл.342, ал.1 НК и чл.58а, ал.1 от НК му е
3
наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест години, което на
основание чл.57, ал.1 ЗИНЗС да изтърпи при първоначален общ режим.
Изложени са подробни факти относно съществувалите отношения
между ищците и починалия им син и баща - З.С., с когото живеели в едно
домакинство. Между родители и син и дъщеря и баща съществувала силна
връзка, уважение и взаимна обич. Вследствие смъртта на З.С. в живота на
ищците настъпили негативни промени. Същите са в изключително тежки
психическо, душевно и емоционално състояние.
Отговорността на ответника се ангажира с наличието на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил „П. ***“, с рег.№
********* в ЗД „Б.И.” АД, полица №****************, с покритие от
30.12.2017г. до 29.12.2018г., действаща към датата на застрахователното
събитие.
В изпълнение на изискванията на чл.380 ал.1 от КЗ ищците са
депозирали застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди пред ответното застрахователно дружество. С писма
Изх.№№ НЩ - 7663/29.10.2018г.; НЩ -7664/29.10.2018г. и НЩ -
7665/29.10.2018г., са уведомени, че се изисква влязъл в законна сила съдебен
акт и други документи, доказващи виновността на водача, управлявал
застрахованото МПС и че без същите няма основание да се изплати
претендиралото застрахователно обезщетение. Считат, че са налице всички
елементи от фактическия състав за реализиране на отговорността на
ответното застрахователно дружество за причинените им неимуществени
вреди. За обезщетяване на претърпените от ищците неимуществени вреди във
връзка със смъртта на З.А.С., претендират от ответника заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 200 000лв. за АС. СТ. Т.
и за М. ЗДР. Т. и 250 000лв. за М. ЗДР. СТ., ведно със законната лихва върху
сумите, считано от 04.05.2018г. - датата на уведомяването на ответното
дружество за настъпило застрахователно събитие, до окончателното плащане.
В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба
ответникът ЗД „Б.И.“ АД е оспорил така предявения иск за неимуществени
вреди. Относимите към въззивното производство възражения по
основателността на иска, с оглед предметните предели на въззивната жалба,
се свеждат до прекомерност на претендираното обезщетение, наличие на
4
съпричиняване и началния момент на законната лихва.
От събраните по делото доказателства се установи следното:
Претенциите са за репариране на вреди при условията, визирани в
чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при
спазване на изискванията на чл.380. В чл.432 ал.1 от КЗ е признато право в
полза на увреденото лице, да предяви пряк иск срещу застрахователя за
заплащане на дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл.432 ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия
причинител на вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и
останалите предпоставки, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди – а именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно,
наличие на причинна връзка между противоправното поведение и
причинената вреда.
Установени в първоинстанционното производство и неспорни пред
настоящата инстанция са елементите от фактическия състав на чл.432 ал.1 от
КЗ: Ищците са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се психически
болки и страдания от настъпила смърт на З.С. – син на първите двама ищци и
баща на третата. Вредите са причинени виновно, в резултат на противоправно
поведение на виновния водач на лек автомобил „П.“, с peг. № ********* -
Р.М.С., който е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.1,
чл.21, ал.1, чл.58 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на З.А.С.
/както и на други две лица/. Извършването на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, са установени по задължителен и
обвързващ гражданския съд ред по смисъла на чл.300 от ГПК предвид влязла
в сила на 07.01.2020г. присъда по НОХД №134/2019г. на ОС С.. Безспорно за
настоящето производство е и наличието на причинна връзка между
противоправното поведение на водача на л.а. „П.“ и причинената вреда. Не е
спорен и специфичният елемент на визираната в чл.432 ал.1 от КЗ, във вр. с
чл.343 ал.1 от КЗ функционална отговорност на застрахователя, обусловена
5
от наличието на валидно застрахователно правоотношение, породено от
договор за застраховка „Гражданска отговорност” – със застрахователна
полица №****************, с покритие от 30.12.2017г. до 29.12.2018г.
С оглед съдържащите се оплаквания във въззивната жалба първият
спорен във въззивното производство въпрос е въпросът относно
справедливото обезщетение за репариране на понесените от ищците
неимуществени вреди.
Отчитайки функционалната обусловеност на задължението на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за обезвреда на
пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното обезщетение,
дължимо от застрахования делинквент по реда на чл.45 от ЗЗД, то и в
хипотезата на упражнено по реда на чл.432 от КЗ пряко право е приложим
въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Справедливото
обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД, както това изрично е прието още в
ППВС №4/68г., означава да бъде определен онзи точен паричен еквивалент не
само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и
на всички онези неудобствата, емоционални, физически и психически
сътресения, които съпътстват същите. В този смисъл размерът на
обезщетението за репариране на претърпените неимуществени вреди следва
да се определи при преценка на редица конкретни обстоятелства от обективна
и субективна страна. С оглед спецификата на отговорността по чл.45 ЗЗД
такива обстоятелства са характерът на увреждането, последиците, възрастта
на увредения, общественото му положение и в случай на смърт – връзката
между пострадалия и претендиращия обезщетение. При определяне размера
на претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и личният
характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и личността на
този, който понася вредите.
Релевантни в тази насока са депозираните по делото гласни
доказателства. От показанията на свидетелите Й. – съсед на ищците, С. и Ч. –
приятели на починалия З.С., по безспорен начин се установява, че ищците и
починалият им син и баща са били в изключително близки отношения,
обусловени не само от роднинската им връзка, че вследствие смъртта му
ищците са претърпели силни душевни болки и страдания. З.С. и майката на
М. са разделени и ищцата М. е отгледана изцяло от баща си, а след смъртта
6
му е останала да живее при баба си и дядо си – ищците А. и М. Т.и. З.С. е
работел в А. и заедно с него – в едно домакинство, са живеели и триматка
ищци. Починалият З. е бил изключително грижовен син и баща – морална
опора, както за майка си и баща си и преди всичко за непълнолетната си
дъщеря – М., като е осигурявал и финансова подкрепа за всички тях. Между
бащата З. и дъщерята М. съществували изключителна взаимна обич и
привързаност, като починалият З. обръщал особени грижи за образованието
на М. – държал тя да получи висше образование в А.. След смъртта на З. и
тримата ищци се върнали да живеят в България, а в живота им настъпила
коренна промяна в негативен аспект – „майка му е рухнала; баща му е
половин човек, постоянно плачат“ /показанията на свидетеля Й./; „като
почина бащата, тя /М./ се срина /показанията на свидетеля Ч./. Гласните
доказателства сочат, че при тримата ищци с времето негативните
емоционални преживявания, не само че не отшумяват, но и се задълбочават.
Неочакваната смърт на син и баща и то в една млада възраст /на 33 години/,
се е отразила изключително неблагоприятно на физическото и психическо
състояние на тримата ищци, като физическата и психическата нестабилност
са непреодолими.
Допълваща свидетелските показания е и допуснатата при
първоинстанционното разглеждане на делото съдебнопсихологична
експертиза. Съгласно заключението на вещото лице загубата на бащата се е
отразила върху психичния статус на неговата дъщеря М.. Налице са
достатъчно клинични данни, които позволяват да се приеме, че вследствие
смъртта на З.С. при М. е настъпило разстройство в адаптацията и е налице
причинна връзка между състоянието на М. и смъртта на баща й. По
отношение на М. не е провеждана медикаментозна терапия, поради
непълнолетната й възраст, но е приемала лечение с билки и психотерапия от
специалист – психиатър. Дори и към момента на прегледа в състоянието на
М. се регистрира повишена емоционална лабилност, повишени показатели на
ситуитивна и личностова тревожност, неувереност и несигурност, лек
депресивитет и изживява предходни спомени, свързани с баща й и
кореспондиращи със загубата му. М. не се е върнала към нормалния си начин
на живот и се нуждае от лекарска помощ – психотерапия във връзка с
преодоляването на загубата на своя баща.
Заключението от съдебнопсихологичната експертиза е категорично и че
7
смъртта на З.С. се е отразила изключително негативно и върху психичния
статус на неговите родители – ищците М. и А.Т.и. Налице са достатъчно
клинични данни, които позволяват да се приеме, че вследствие на
претърпения инцидент - смъртта на сина им З.А.С., при двамата ищци е
настъпила ОСТРА СТРЕСОВА РЕАКЦИЯ, а при М.Т. - коморбидно съчетана
с РАЗСТРОЙСТВО В АДАПТАЦИЯТА. Острата стресова реакция е
възникнала като непосредствен отговор на стресогенното събитие. Налице е
причинна връзка между състоянието на двамата ищци със смъртта на сина им.
Смъртта на З. А.ов Т. е причина за влошаване на соматичното и психично
състояние на двамата родители. Подробно е описано влошаване на
здравословното състояние и при двамата. Провеждана е и продължава приема
на медикаментозна терапия от М. и А.Т.и във връзка с психоемоционалното
им състояние вследствие на загубата на сина им З.А.С.. При прегледа на
двамата ищци вещото лице е констатирало състояние на повишена
емоционална лабилност; повишени показатели на ситуативна и личностова
тревожност; повишено чувство на безпокойство, неувереност и несигурност;
епизодично непроизволно припомняне травматичната ситуация; депресивни
изживявания свързани с предходни спомени свързани със сина им З.А.С. и
кореспондиращи със загубата му и субективен дискомфорт, свързан със
сомато-вегегативните симптоми и нарушенията на съня; редуцирани социални
контакти; и депресивни изживявания. Описаните симптоми са предпоставка
за субективен дистрес, който затруднява М. и А.Т.а ефективно да се справят с
обичайните си ежедневни дейности. Към настоящия момент същите не са се
върнала към нормалния си начин на живот. И двамата се нуждаят от лекарска
помощ във връзка с преодоляването на загубата на своя син.
В съдебно заседание вещото лице е разяснило, че сомато-вегетативната
симптоматика, каквато се проявява и при тримата ищци, възниква когато има
остра стресова реакция, не възниква при всички, но при ищците е възникнала
и при ищците А. и М. Т.и са отключени и други физически заболявания.
При преценка на изложените обстоятелства, характеризиращи от
субективна страна преките последици от емоционален и психически характер
по отношение на ищците М. и А.Т.и от смъртта на сина им, както и от
обективна страна – че починалият З.С. е бил в млада и работоспособна
възраст – на 33 години, личността и социалната му реализация /същият е бил
8
опора за родителите си, както от морален, така и от финансов аспект/ и преди
всичко обстоятелството, че смъртта на дете, независимо от неговата възраст, е
най-тежката загуба за родител и съобразно разпоредбите на чл.52 от ЗЗД,
въззивната инстанция намира, че определеното от първоинстанционния съд
обезщетение от 200 000лв. е справедлив паричен еквивалент на претърпените
от първите двама ищци психически болки и страдания. При определяне
еквивалентното парично изражение на претърпените неимуществени вреди се
съобразява от една страна младата възраст на пострадалия, както и
обстоятелството, че се касае за най-близката родствена връзка между
пострадал и претендиращ обезщетение – тази между дете и родител,
вследствие на която връзка претърпените вреди, имащи силно изразен
морален и емоционален аспект, са от непреодолим характер. Съобразява се и
обективният факт, че пострадалият и родителите му са живеели в едно
домакинство и са споделяли един и същи бит, както и от субективна страна
изключително негативните последици в психологичен аспект, изводи за което
се правят от констатациите на съдебнопсихологичната експертиза.
Първоинстанционният съд е оценил всички релевантни за спора факти
и житейския смисъл на понятието справедливост и при определяне размера на
обезщетението за третата ищца - М., както и всички общи и специфични
обстоятелства, отразяващи характера и тежестта на претърпените от нея
неимуществени вреди. Определеното и присъдено обезщетение за М. от
250 000лв. е справедлив паричен еквивалент за претърпените от нея болки и
страдания от загубата на баща. От обективна страна се съобразява ниската
възраст, в която е била М. към момента на смъртта на нейния баща – на 14
години. Данните по делото сочат, че само бащата е упражнявал родителските
права по отношение на ненавършилото пълнолетие дете и фактически е бил,
ако не единственият, то водещия родител. Факт е, че след смъртта му М. е
останала да живее при своите баба и дядо – родителите на починалия й баща,
които са и връзката му с него. От субективна страна от значение са и силно
изразените лични негативни възприятия, данни за което се извеждат от
съдебнопсихологичната експертиза.
Не на последно място, като база при определяне на паричното
обезщетение за причинени неимуществени вреди служат стандартът на живот
в страната и средностатичическите показатели за доходи по време на
възникване на увреждането. Нивата на застрахователно покритие,
9
респективно - нормативно определените лимити на отговорност по
застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, не са критерий,
както и база за определяне размера на обезщетението, но са от значение при
определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди и индиция за
икономическата конюнктура. А предвидената в чл.492, т.1 от КЗ минимална
застрахователна сума за неимуществени и имуществени вреди вследствие на
телесно увреждане или смърт е 10 420 000лв. за всяко събитие, независимо от
броя на пострадалите лица. Лимитите за отговорността на застрахователя
съставляват една от проявните форми на обществено икономическите
условия. В този смисъл обективните и субективните критерии са правилно
оценени от първоинстанционния съд в съответствие с действителния им
принос към търпените от ищците болки и страдания.
Следващият спорен въпрос се свежда до наличие на съпричиняване от
страна на пострадалия. Ответникът - застраховател е упражнил правото си по
чл.432 ал.2 от КЗ, като е въвел възражение за съпричиняване от страна на
пострадалото лице за настъпване на вредоносния резултат.
В материалноправната норма - чл.51 ал.2 от ЗЗД, е предвидена
възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, като
намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка
между поведението на пострадалия и произлезлите вреди.
Като конкретна проява на такъв тип поведение от страна на пострадалия
в отговора на исковата молба се сочи и се поддържа с въззивната жалба
нарушение на регламентираните в чл.58 и чл.59 от ЗДвП задължения за
водачите на МПС, тъй като пострадалият, в момента на настъпване на ПТП, е
спрял управлявания от него лек автомобил в аварийната лента на
автомагистралата.
От значение за релевираното възражение за съпричиняване е
механизмът на ПТП, който не е спорен между страните, описан в
заключението от съдебноавтотехническата експертиза по следния начин:
Анализирайки оставените следи на местопроизшествието, вещо лице
констатира, че положението на лек автомобил „Р.“ в момента на удара е в
аварийната лента, на около 0.7м вдясно от линията, разделяща дясната
активна лента от аварийната лента. Ударът за лек автомобил „Р.“ е централен
заден под ъгъл спрямо надлъжната му ос. Този удар е предизвикат от лек
10
автомобил „П.“, който се е отклонил от активната лента за движение и е
навлязъл в лентата за аварийно спиране, движейки се със 145 км.ч. Водачът
на л.а. „П.“ е имал възможност да възприеме л.а. „Р.“ от много голямо
разстояние и е имал техническа възможност да избегне настъпването на ПТП,
дори и при скорост на движение над изчислената – той е имал на
разположение ширината на двете активни ленти за движение на
автомагистралата. Съгласно заключението, налице са данни, че л.а. „Р.“ е бил
с включени фарове и аварийни светлини. Съгласно разпоредбата на чл.58 т.1
от ЗДвП, на която се позовава жалбоподателят, при движение по
автомагистрала на водачите е забранено да спират пътното превозно средство
за престой или за паркиране извън обозначените за това места. Обозначено за
това място по смисъла на закона е именно аварийната лента при конкретно
регламентирани хипотези. Съгласно чл.58, т.3 от ЗДвП на водачите е
забранено да се движат или спират в лентата за принудително спиране, освен
при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни
проблеми на водача или пътниците в превозното средство. Съгласно чл.59
ал.1 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство, принуден да спре, поради
независещи от него обстоятелства, може да направи това върху лентата за
принудително спиране извън платното за движение, като през нощта и при
намалена видимост сигнализира спряното пътно превозно средство с
предупредителен светлоотразителен триъгълник или включен авариен сигнал.
Според горепосочените констатации от съдебноавтотехническата експертиза,
управляваното от пострадалия МПС е било именно в положението, визирано
в нормата на чл.59 ал.1 от ЗДвП и липсва нарушение на тази норма. По
делото не са ангажирани доказателства, че не е била налице изключената
ситуация, визирана в чл.58, т.3 от ЗДвП – т.е. – че процесното МПС не е
спряло принудително в аварийната лента за движение и не е била налице
повреда на ППС или здравословно състояние на пътниците в него. Напротив –
данните за включени аварийни светлини по-скоро водят до извод, че
наложителна причина за принудително спиране в аварийната лента за
движение е била налице. Тежестта за доказване е върху позоваващата се на
съпричиняването страна - застраховател. Тя следва да установи с допустимите
от ГПК доказателствени средства не само обективния факт на нарушение на
правилата за движение, каквото в случая не е налице, но и наличието на
причинна връзка между определено поведение на пострадалия и настъпилия
11
вредоносен резултат, каквато в случая не е установена. Недопустимо е
приложението на чл.51 ал.2 от ЗЗД, когато приносът на увреденото лице не е
доказан при условията на пълно главно доказване, а е само твърдян или
предполагаем. За да бъде успешно проведен процесуалният способ за защита
на пасивно легитимираната страна по иск за репариране на вреди от
непозволено увреждане посредством възражение за съпричиняване, следва да
се установи, че крайният вредоносен резултат би бил предотвратен при липса
на поведението, сочено като съпричиняване – и само при установяването на
този факт биха били приложими последиците на чл.51 ал.2 от ЗЗД. В случая
поведението на пострадалия – спиране в аварийната лента за движение с
включване на необходимите светлоотразителни сигнали не е в причинна
връзка с неправомерното навлизане и движение с висока скорост от страна на
водача на л.а. „П.“ в аварийната лента и не съставлява принос за настъпване
на вредоносния резултат.
Върху обезщетенията за неимуществени вреди следва да се присъди и
законната лихва, считано от 04.05.2018г. – датата, на която е предявена
застрахователната претенция от увреденото лице, който начален момент
правилно е определен от първоинстанционния съд – съгласно чл.429 ал.3 от
КЗ. Действащата правна уредба изрично регламентира, че застрахователното
покритие включва и лихвите по чл.429 ал.2, т.2 от КЗ, тоест застрахователят
отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред
увреденото лице. В чл.429 ал.3 от КЗ е регламентирано, че лихвите за забава
на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита
на отговорност/. В този случай от застрахователя се плащат лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна. Следователно отговорността на прекия
причинител за лихви, считано от датата на непозволеното увреждане
съществува, но същата - по силата на самия кодекс, се поема от
застрахователя от един по-късен момент, в който му е станало известно
настъпването на застрахователното събитие. Нормата на чл.497 ал.1 от КЗ
визира последиците при „собствена“ забава от страна на застрахователя.
Освен това, непредставяне със заявлението за щета на всички документи или
12
непосочване на банкова сметка, не е пречка застрахователят да определи
обезщетението. Тези обстоятелства са ирелевантни и не са от естество да
освободят ответника от заплащане на лихви за период – от момента, визиран
в чл. 429 ал.3 от КЗ. Когато произнасянето по застрахователната претенция по
чл.498 ал.1 от КЗ е отказ на застрахователя да заплати обезщетение,
мотивирано с недължимост или недоказаност на същото по основание или
размер, въпреки представяне на изисканите от застрахователя по реда на
чл.106 ал.3 от КЗ доказателства или в хипотеза на неизискани от
застрахователя доказателства, неизпълнението на длъжника – застраховател,
не е поради непредставяне на всички документи, ведно със заявлението за
щета. В този случай не е налице причинна връзка между неизпълнение на
задължението на застрахования/увредения и неизплащането на
застрахователното обезщетение. В този смисъл първоинстанционният съд
правилно е присъдил законната лихва от датата на застрахователната
претенция и правилно е приложил разпоредбата на чл.429 ал.3 от КЗ.
По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна,
а обжалваното решение, като правилно, следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл.273, във вр. с чл.78 от ГПК
жалбоподателят дължи разноски на въззиваемите страни. Такива се
претендират по реда на чл.38 ал.2 от ЗА. В първоинстанционното дело са
приложени договори за правна защита и съдействие от ищците в полза на адв.
Ф.С., в които е уговорено безплатно процесуално представителство по реда на
чл.38 ал.1, т.2 от ЗА /а в настоящето производство и от пълнолетната вече
М.С./. Обжалваемият материален интерес в случая е по 100 000лв. по
отношение на исковете, предявени от А. и М. Т.и и 130 000лв. по отношение
на иска, предявен от М.С.. При този материален интерес по отношение на
всеки от исковете, минималното адвокатско възнаграждение – общо, съгласно
чл.7 ал.2, т.5 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е 11 190лв. Представени са доказателства и за
регистрация на адвоката по ЗДДС, при което дължимото се адвокатско
възнаграждение с ДДС е 13 428лв.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският
апелативен съд
РЕШИ:
13
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260288/16.08.2021г., постановено по
търг. д. №260/2019г. по описа на Окръжен съд С.З., в обжалваната част, с
която:
- ЗД „Б.И.” АД, с ЕИК *********, е осъдено да заплати на АС. СТ. Т.,
ЕГН ********** сума в размер над 100 000лв. до 200 000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат
от смъртта на сина му - З.А.С., вследствие на ПТП, настъпило на 12.04.2018г.
на АМ „Т.“, км.***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
04.05.2018г. - датата на уведомяването на ответното дружество за
настъпилото застрахователно събитие до окончателното плащане на сумата;
- ЗД „Б.И.”АД, с ЕИК *********, е осъдено да заплати на М. ЗДР. Т.,
ЕГН **********, сума в размер над 100 000лв. до 200 000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат
от смъртта на сина й - З.А.С., вследствие на ПТП, настъпило на 12.04.2018г.
на АМ „Т.“, км.***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
04.05.2018г. - датата на уведомяването на ответното дружество за
настъпилото застрахователно събитие до окончателното плащане на сумата;
- ЗД „Б.И.”АД, с ЕИК ********* е осъдено да заплати на М. ЗДР. СТ.,
ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на майка си С. АНД. АС.
– понастоящем М. ЗДР. СТ. – пълнолетна, сума в размер над 120 000лв. до
250 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили
в резултат от смъртта на баща й - З.А.С., вследствие на ПТП, настъпило на
12.04.2018г. на АМ „Т.“, км.***, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 04.05.2018г. - датата на уведомяването на ответното дружество за
настъпилото застрахователно събитие до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ********* да заплати на адв. Ф. С. С. -
САК адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА в размер на
13 428лв., с ДДС, за осъществено безплатно процесуално представителство в
полза на АС. СТ. Т., ЕГН **********, М. ЗДР. Т., ЕГН ********** и М. ЗДР.
СТ., ЕГН ********** във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
14
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15