Р Е
Ш Е Н И Е №
1166
17.10.2019г,
гр.Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивски окръжен съд, въззивно
гражданско отделение,
девети състав, в публичното заседание на деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Св. Узунов
като разгледа докладваното от
съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 1128/ 2019г. по описа
на ПОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258, ал.1 и с ГПК.
Въззивното производство е
образувано по жалба на адв.Ц. – К.,***, като пълномощник на Г.М.Г. и Н.А.Г., и двамата от с.Г** , община Белово,
обл.Пазарджик против Решение № 1232/ 01.04.2019г постановено по гр.д.№
4169/2018г. по описа на ПРС – ХVІІ гр.с., с което e е признато за установено по
отношение на жалбоподателите, че Р.Н.П. – Я. *** не дължи сумите по изп. дело №
135/2006г. по описа на ЧСИ Атанас Атанасов рег. № 757 с район на действие –
Окръжен съд – Пловдив поради изплащането им, както и че не дължи сумата от
9 000 лева, ведно със законната лихва върху нея от 01.10.1999г. по
изп.дело № 318/2006г. по описа на ЧСИ Атанас Атанасов с рег. № 757 с район на
действие – Окръжен съд – Пловдив поради погасяването й по давност, като в
тежест на жалбоподателите са поставени направените по делото разноски. По изложени доводи и оплаквания в жалбата се
иска отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на така предявения иск.
Претендира се присъждане на разноски по делото.
Постъпил е писмен
отговор от въззиваемата страна Р.Н.П. – Я. *** чрез адв.С. Й. – П., с който се
оспорва основателността на въззивната жалба по подробно изложени съображения.
Претендира се присъждане на направените за настоящата инстанция разноски по
делото.
Пловдивски окръжен съд
като взе предвид събраните по делото доказателства, във връзка с доводите на
страните, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, намери следното:
Жалбата изхожда от
надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК срок, като процесуално
допустима подлежи на разглеждане по същество.
Съдът е сезиран с иск по
чл.439 ГПК от Р.П. – Я. чрез пълномощника си адв.С. Й.-П. против Г.М.Г. и Н.А.Г. за признаване недължимост на сумата
9000 лева по изп.д.№ 318/2006г. по описа на
ЧСИ Ат.Атанасов, с рег.№ 757 на КЧСИ, район на действие ОС-Пловдив,
ведно със законната лихва считано от 01.10.1999г. като погасен по давност ,
както и недължимост на сумите по изп.д.№ 135/2006г. по описа на същия ЧСИ
поради изплащане на цялото задължение. Искът се основава на следните
обстоятелства: ищцата била осъдена по гр.д.№ 3886/ 99г по описа на ПРС ХІІ
гр.с. за сумата от 9000 лева и по гр.д.№ 57/2004г. по описа на ПРС – ХІІ гр.с.
за сумата 8971,74 лева, и двете суми представляващи част от общо дължима сума
от ищцата в размер на 17 971,74 лева вследствие на разваляне на
предварителен договор между страните от 3.10.1994г.; по гр.д.№ 3886/99г. бил
издаден изпълнителен лист от 05.01.2001г., въз основа на който е било
образувано изп.д.№ 5501/ 2002г. при ДСИ-СИС при РС-Пловдив. По това изп.дело
били извършени две валидни изпълнителни действия, с които се явява прекъсната
давността – налагане на възбрана на 22.09.2002г. върху ½ ид.ч. от
недвижим имот и извършване на опис на
недвижим имот на 27.05.2003г. ; с молба от 26.04.2006г. е поискано от
взискателите продължаване на изп.дело от ЧСИ, въз основа на което с Протокол от
22.06.2006г. делото е било изпратено на ЧСИ Ат.Атанасов и образувано изп.д.№ 318/ 2006г.; в периода 27.05.2003г.
до искането за изпращане на ЧСИ е изтекъл законовия срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК и изпълнителното дело е прекратено
на посоченото основание. По гр.д.№ 57/
е бил издадена изпълнителен лист от 22.07.2005г. , по който образувано изп.д.№
135/2006г. по описа на ЧСИ Ат.Атанасов и изпратена ПДИ на 05.07.2006г., след
което на 10.07.2006г. сключено споразумение между страните. През 2013г. всички изпълнителни дела на ЧСИ Ат.Атанасов
били прехвърлени на ЧСИ Н.Видев с рег.№ 759, район на действие ОС-Пловдив, като
от изп.д. № 135/2006г. на ЧСИ
Ат.Атанасов било образувано изп.д.№ 719/ 2013г. при ЧСИ Н.Видев и изпратена ПДИ
от 15.04.2015г. до длъжницата с посочване, че след доброволно плащане на сумата
от 15 000 лева към 15.04.2015г. общото й задължение възлиза на сумата в
размер от 3 521,70 лева; по това изп.дело ищцата внесла общата сума от
4 562,66 лева на вноски в периода 07.05.2015г. – 21.04.2016г..
Впоследствие през 2017г. изпълнителните дела от ЧСИ Н.Видев отново били върнати
на ЧСИ Атанас Атанасов, като на 17.01.2017г. изп.д.№ 318/ 2006г. било
присъединено към изп.д.№ 135/ 2006г., по което дело само ищцата правила вноски.
През м.януари 2018г. ищцата получила ППИ по изп.д.№ 135/ 2006г. чрез извършване
на опис на собствен недвижим имот; по това изп.д. не били разпределени суми към
взискателите, въпреки изплащането им от ищцата.
Ответниците са оспорили
така предявения иск като неоснователен с възраженията за неизтекла в полза на
ищцата погасителна давност и неизплащане в цялост на дължимата по изп.дела
сума.
Така изложените от ищцовата страна хронология на извършените
по образуваните изп.дела процесуални действия от съдебните изпълнители и
страните съответстват на представените по делото писмени доказателства,
представляващи копия от цитираните изп.дела, които след прекратяването им при
ДСИ и образуваните при ЧСИ Ат.Атанасов изп.д. № 318/2006г. и изп.д.№ 135/2018г.
са били присъединени. Извършените процесуални действия съобразно ТР № 2/2015г.
по т.д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС дали съставляват действия, прекъсващи давността
в преценката следва да се съобрази постановеното, а именно такива съставляват :
„ насочване на изпълнение чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването
на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение и др.“.
Съобразно посоченото тълкувателно решение при процесуалните действия по
изп.дела в хронология следва да се отчете: образуването на първото изпълнително
дело на 05.08.202г. както и последващите
образувания на изп.дела не съставляват действия, прекъсващи давността;
първото съществено процесуално действие по изп.д.№ 5501/2002г. при ДСИ по налагане на възбрана върху недвижим имот в
размер от ½ ид.ч. на ищцата съставлява действие, прекъсващо давността,
както и последващото такова по извършване на опис на недвижим имот на 27.05.2003г., макар и при неизготвена
оценка към момента на извършване на описа;
инициираното с молба от взискателите от 13.02.2004г. за насрочване на
публична продан на недвижим имот не е било реализирано поради непоетите от
същите разноски като условие за предприемане на процесуалното действие –
насрочване на публична продан, което би съставлявало валидно действие,
прекъсващо давността; на 05.07.2006г. е било предприето насрочване на опис,
което не прекъсва давността, вместо реализирането на което е посочено, че на
10.07.2006г. било сключено споразумение между страните. Видно от съставения за
това Протокол от 10.07.2006г. на ЧСИ Ат.Атанасов, без данни към кое
изпълнително дело се отнася удостовереното в протокола, са възпроизведени
волеизявления на проц.представители на страните / длъжница и взискатели/ в
насока на постигане на споразумение при заплащане на сумата от 3000 лева от
длъжницата към датата на протокола и поемане задължение от страна на последната
за внасяне на месечни вноски от по 300 лева до 15 число на месеца. Липсата на
данни относно удостоверените
обстоятелства към кои вземания, както и
вида и техния размер се съотнася частичното погасяване на дълга в размер
на сумата от 3000 лева и поетото задължение за погасяване на равни месечни
вноски от по 300 лева, не може да обоснове извод, че възпроизведеното
волеизявление в цитирания протокол от 10.07.2006г. съставлява валидно такова,
което насочено към разсрочено плащане, се приравнява на валидно признание на
дълг по смисъла на чл.116, б.“а“ ЗЗД, чиято липса на индивидуализиращи белези
не дава възможност да се съотнесе към конкретно/и задължение/ния, както
правилно е направил извод първоинстанционния съд за настоящия случай, основавайки
се на съществуваща съдебна практика в тази насока. Впоследствие и след
коментираното удостоверяване с Протокола от 10.07.2006г. на ЧСИ Ат.Атанасов, не
са били извършвани процесуални действия, освен извършването и постъпването на
справки и удостоверявания от трети лица,
които не прекъсват давността, съобразно
ТР №2/2005г по т.д.№2/2003г на ОСГТК на ВКС. При тези обстоятелства считано от последното валидно извършено
изп.действие за извършване на опис на собствен на ищцата недвижим имот 27.03.2003г./
който начален момент съвпада с началния момент на перемиране на делото по чл.330,
ал.1, б.“д“ ГПК/отм./, съответстващ на чл.433, ал.1, т.8 ГПК/ до 27.03.2008г.
се явяват погасени вземанията по първоначално издадения изпълнителен лист от
05.01.2001г. отчитане на общата
петгодишна погасителна давност по чл.110 ЗЗД.
На следващо място прехвърлените на ЧСИ Н.Видев изпълнителни
дела на ЧСИ Ат.Атанасов, сред които по образувано изп.д.№ 719/2013г. по
предходно изп.д.№ 135/2006г. по описа на
ЧСИ Ат.Атанасов, действително се установява от представената по делото Покана
за доброволно изпълнение по изп.д.№
719/2013г. по описа на ЧСИ Н.Видев установеното от съдебния изпълнител наличие
на извършено доброволно изпълнение чрез плащане от длъжницата към датата на ПДИ
– 15.04.2015г. на общата сума от 15 000 лева и установен размерът на
главното вземане в размера на сумата 2 048,06 лева, акцесорното вземане за
законна лихва в размера от 1 059,33
лева, както и таксите към ЧСИ – 382,31 лева и 32 лв – разноски, съответно
общият размер на остатъка от дълга възлизащ на 3 521, 70 лева. Видно от
депозираното заключение по ССЕ на в.л. К. И. в първоинстанционното производство
е направена констатация за наличие на извършени плащания по вносни бележки по
сметка на ЧСИ Н.Видев в Алианц Банк България, започнали почти непосредствено
след датата на изпратената ПДИ от 15.04.2015г. , съответно в срока за
доброволно изпълнение , на пет вноски в периода 21.04.2016г. до 07.05.2015г. ,
възлизащи в общ размер на 4 000 лева. Следователно не може да се приеме за
основателен доводът на ответниците, че по цитираното изп.д. № 135/2006г. ,
преобразувано в изп.д. № 719/2015г. по описа на ЧСИ Н.Видев, са налице
непогасени главно и акцесорни вземания за лихви, такси и разноски, така както
са определени и впоследствие разпределени от съдебния изпълнител за погасяване
на дълга спрямо взискателите, съответно със заверяване на сметката на
взискателя Г.Г.. В останалата
част депозираното заключение на в.л. К.И.,
вземайки предвид и обясненията на вещото лице при приемането му в с.з.
05.02.2019г., не следва да се кредитира,
независимо от дадените изчисления по него, доколкото изводите за наличие на остатък от
дълга на ищцата се основават на собствени изчисления на вещото лице по главното
и акцесорните вземания, чиято условност се предпоставя от липсата на ясни данни
по изп.дело относно начина на разпределение на постъпилите и постъпващи суми
при липса на изготвяни нарочни актове за разпределение по чл.460 ГПК на тези
суми до момента на преобразуване на делото при
ЧСИ Н.Видев. В тази насока неоснователни се намират възраженията на
жалбоподателя в депозираната жалба за това, че отразените в ПДИ по изп.д.№
719/2015г. размери на главното и акцесорни вземания не отразят актуалните
размери на тези вземания, тъй като Призовката за доброволно изпълнение е акт на
съдебния изпълнител, установяващ конкретните размери на главните и акцесорни
вземания, към плащането на които се
приканва длъжника в указания двуседмичен срок да изпълни доброволно
задълженията си. В този смисъл неконкретно мотивиран е доводът от страна
жалбоподателите в жалбата, основан на разпоредбата на чл.75, ал.3 ЗЗД във
връзка с възражението за момента на погасяване на дълга към кредитора от
момента на заверяване на сметката на кредитора, по отношение на изп.дело № 135/2006г. ли касае или
преобразуваното изп.д.№ 719/2013г. по описа на ЧСИ Н.Видев, доколкото данни за
момента на заверяване на сметката на кредиторите по заключението по ССч.Е не са
налице отразени. Неоснователен е и доводът на жалбоподателите в жалбата,
основан на разпоредбата на чл.76, ал.2 ЗЗД относно изчисление на общия дълг,
вземайки предвид реда на погасяване на вземанията, тъй като както се посочи
по-горе почти непосредствено в срока за доброволно изпълнение е била внесена
сума над общата определена като дължима по ПДИ от 15.04.2015г, включваща
главница, лихви, такси и разноски, извод налагащ се независимо от правния извод
на районния съд в обжалваното решение относно приложимия в случая ред на
погасяване на вземанията, уреден в разпоредбата на чл.76, ал.1 ЗЗД, основан на
съществуваща съдебна практика в тази насока. Неоснователен се явява и доводът, основан на
разпоредбата по чл.351 ГПК /отм./, касаещ правата на присъдинилите се
взискатели идентични на тези на първоначалния взискател, доколкото в случая
жалбоподателите се явяват първоначални взискатели изначално по образуваните
първоначално и преобразувани в последствие изпълнителни дела и нямат качеството
на присъединени взискатели по тях. Не на последно място не се намира така предявения
иск да се явява при нередовно упражняване правото на иск от ищцата във връзка с
дължимата държавна такса, съответна в рамките на определената цена на иска по
наличната комплектована по изп. дела ПДИ от 15.04.2015г по изп.д.№ 719/2013г по
описа на ЧСИ Н.Видев относно общия размер на дължимите от длъжницата вземания
спрямо взискателите по делото.
По така изложените
съображения жалбата се намира за неоснователна, а обжалваното решение при
съответствие на крайния правен резултат следва да се потвърди като правилно.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на въззиваемата страна следва да се присъдят направените разноски за
адв.възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 800 лева, съобразно
представения списък за разноските по чл.80 ГПК .
Водим от горното и на основание
чл.271, ал.1, пр.І ГПК, въззивният съд
Р
Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 1232/ 01.04.2019г постановено по
гр.д.№ 4169/2018г. по описа на ПРС – ХVІІ гр.с., с което e е
признато за установено по отношение на Г.М.Г.
и Н.А.Г., и двамата от с.Г. , община Белово, обл.Пазарджик, че Р.Н.П. – Я.
*** не дължи сумите по изп. дело № 135/2006г. по описа на ЧСИ Атанас Атанасов
рег. № 757 с район на действие – Окръжен съд – Пловдив поради изплащането им,
както и че не дължи сумата от 9 000 лева, ведно със законната лихва върху
нея от 01.10.1999г. по изп.дело № 318/2006г. по описа на ЧСИ Атанас Атанасов с
рег. № 757 с район на действие – Окръжен съд – Пловдив поради погасяването й по
давност.
ОСЪЖДА Н.А.Г. с ЕГН **********
и Г.М.Г. с ЕГН ********** и двамата с адрес: с. Г., общ. Белово, обл. Пазарджик
да заплатят в полза на Р.Н.П. – Я. с ЕГН ********** ***, офис 9 сумата 800
лева / осемстотин лева/ - разноски за адв.възнаграждение за въззивната
инстанция.
Решението подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му до ВКС на РБ.
Председател: Членове: