Р
Е Ш Е Н И Е
Номер V–236 Година 2020, 09 .12 град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският
окръжен съд,ІІ-ро Гражданско отделение,V-ти въззивен състав
На втори ноември, две хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.
КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Александър МУРТЕВ
Секретар Таня Михова
Като разгледа
докладваното от съдията В.Камбурова
въззивно гражданско
дело номер 2329 по описа за 2020 година.
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по повод въззивна жалба
вх.№263464/15.09.2020г., подадена от Д.П.Г. с ЕГН **********, В.С.Г. с ЕГН **********
и М.С.Г. с ЕГН *********, чрез адв.Илияна Мелконян–БАК, със съдебен
адрес :гр.Бургас, ул.,,Цар Асен“ №26, срещу Решение №2601104/24.08.2020г.,
постановено по гр.д.№7257/2019г. по описа на Районен съд– Бургас.
С посоченото решение, Бургаският районен съд е приел
за установено, на основание чл. 124, ал. 1
ГПК, че ищецът Б.С.С.,
ЕГН **********,***, не дължи на ответниците Д.П.Г., В.С.Г. и М.С.Г. сумата в общ размер на 13734.06 лева, явяваща се задължение
на наследодателя му С. Г.С.,
представляваща ½ от следните суми, както следва: сумата от 7575.00лева-главница,
4803.49лева-лихви и 423.54лева неолихвяеми суми или общо сумата от
12 802.03лева по изп.д. № 963/ 2017г. на ЧСИ Ивелина Божилова и сумата от
8796.00лева- главница, 5583.46лева- лихви, 286.63лева неолихвяеми суми или общо
14666.09лева по изп. д. № 964/ 2017г. на ЧСИ Ивелина Божилова.
Със същото решение, съдът е осъдил Д.П.Г., В.С.Г. и М.С.Г., на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК, да заплатят по сметка на Районен съд гр. Бургас, сумата от 549.36лева, представляваща държавна такса по делото, както и да заплатят на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на адв. Красен Кръстев, АК гр. Бургас, с адрес :
гр. Бургас, ул. „Цар Симеон I“ № 104 , партер, сумата от 942.02лева
адвокатско възнаграждение.
С
жалбата се изразява недоволство от обжалваното решение. Жалбоподателите намират
първоинстанционния съдебен акт за неправилен и необоснован, постановен при
нарушение на материалния закон и процесуалните правила.
Излага
се становище, че съгласно разпоредбата на чл.429,
ал.2 ГПК, издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя можел да бъде
изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят,
че са се отказали от наследството или че са го приели по опис.
Оспорва
се извода на съда, че по делото не били
налице доказателства за приемане на
наследството от ищеца(въззиваем) с
конклудентни действия, лично или чрез законен представител. Заявява се, че
последният имал качеството наследник на своя баща С. Г.С. и следвало да
отговаря за неговите задължения .
Развиват
се съображение във връзка с приложение нормата на чл. 61, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗН. Навеждат се доводи, че наследството можело да бъде прието и
мълчаливо, какъвто бил процесният случай.
Иска се, атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови ново, с което предявените искови претенции
бъдат отхвърлени като неоснователни.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран
отговор от ответната
страна, чрез адв.Кръстев, БАК, с който се оспорва
въззивната жалба изцяло.
Въззиваемият намира атакуваният съдебен акт за правилен и
законосъобразен, постановен в съответствие със събраните по делото
доказателства. Счита подадената въззивна жалба за неоснователна, като се моли
за нейното отхвърляне.
Направено е подробно изложение на безспорните по делото
факти и обстоятелства. Посочва се, че въззиваемият бил непълнолетен към датата
на смъртта на всеки от неговите родители, поради което за
попечител била назначена сестра му А. С. С.
Въззиваемият твърди, че въззивниците(ответници) предявили срещу
него и сестра му претенции за задължение на починалия му баща(покана, връчена
на 03.01.2018г.). Заявява се, че за събиране на вземанията били образувани
изпълнителни дела № 963/ 2017г. и № 964/ 2017г. при ЧСИ Ивелина Божилова.
Навеждат се доводи за недължимост на
сумите по тези дела, тъй като
наследникът не приел наследството
по опис. Развива подробни съображения в тази насока.
Въззиваемият подчертава, че е направил отказ от
наследство(имащ обратно действие). Излагат се аргументи, че по отношение недееспособните, срокът за приемане и отказ
от наследство, започвал да тече от момента, в който отпадне причината за
недееспособността. Позовава се на съдебна практика–Решение №62/26.07.2018г. по
т.д.№1632/2016г. на ВКС, ІІ-ро г.о., Определение №1334/29.09.2009г. по
гр.д.№1034/2009г. на ВКС; ТР№27 от 15.04.1970г. на ВС по гр.д.№3/1970г. ОСГК.
Иска се от съда, атакуваното решение
да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.Претендират се направените съдебно–деловодни разноски за
производството пред настоящата инстанция. Направено е възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Въззивната жалба е подадена от страна, за която съществува
интерес от обжалване на първоинстанционното решение, подадена е в предвидения в закона срок,
съдържа всички необходими реквизити, следователно е редовна и допустима за
разглеждане по същество.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания
за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно
и допустимо. По правилността му съдът е обвързан от посоченото в жалбите.
Съдът, като взе
пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните,
направените уточнения и разпоредбите на
закона, намира за установено следното:
Предявеният иск е с
правно основание чл.439, ал.1 ГПК.
Ищецът претендира да бъде прието за
установено спрямо ответниците Д.П.Г., В.С.Г. и М.С.Г.,че не им дължи сумата в общ размер на 13734.06 лева, явяваща се задължение на
наследодателя му С. Г.С.,
представляваща ½ от следните суми, както следва: сумата от 7575.00лева-главница,
4803.49лева-лихви и 423.54лева неолихвяеми суми или общо сумата от
12 802.03лева по изп.д. № 963/ 2017г. на ЧСИ Ивелина Божилова и сумата от
8796.00лева- главница, 5583.46лева- лихви, 286.63лева неолихвяеми суми или общо
14666.09лева по изп. д. № 964/ 2017г. на ЧСИ Ивелина Божилова.
Ответниците оспорват така предявения
иск като сочат, че ищецът е бил конституиран като длъжник в изпълнителното
производство след смъртта на баща му /18.05.2014г./, а след смъртта и на майка
му /27.10.2015г./ негов законен представител е сестра му А. С., също длъжник.
Излагат доводи, че всички действия, извършени от ЧСИ са законосъобразни, тъй
като съобщенията и уведомленията са връчвани на назначения попечител.
Страните ангажират доказателства в
подкрепа на твърденията си. Приобщени по делото са заверени копия на
изп.д.№963/2017 и изп.д.№964/2017 по описа на ЧСИ Ивелина Божилова.
Фактическата обстановка по делото е безспорно
установена.
Бащата на ищеца, заедно с наследодателя на ответниците са бил длъжници
по изп.д.№963/2017 и 964/2017 по описа на ЧСИ Ивелина Божилова, първоначално
образувани под №167/2013 и №168/2013 по описа на ЧСИ Наско Г. по изпълнителни
листове издадени в полза на „Банка ДСК“ ЕАД. След плащане на целия дълг от
страна на С. М.Г., по негово искане е бил конституиран като взискател, а производството е приключило спрямо банката
като първоначален взискател. След смъртта на длъжника С. на 18.05.2014г., по
молба на взискателя са конституирани като длъжници неговите
наследници-преживялата съпруга И. С.и децата А. С. и Б.С.–малолетен към момента
на конституирането му. На 05.11.2014г. е настъпила смъртта на взискателя Г..
Наследниците му /настоящите ответници/ с изрична молба са поискали да бъдат
конституирани по двете изпълнителни дела. Впоследствие, на 27.10.2015г. е
настъпила смъртта на И. С.и като длъжници са останали А. С. и Б.С.. Така
описаната фактическа обстановка е сходна и по двете изпълнителни дела. Видно от
Удостоверение от 08.01.2016г. за попечител на малолетното дете е назначена А.
С., а за заместник-попечител С. Г..
На 27.07.2019г. ищецът е навършил пълнолетие.
На 29.07.2019г. е направил отказ от наследството, оставено му от баща му С. Г.С.,
майка му И. А. С.и баба му Т. И. Ж., вписан в
особената книга на БРС под №163/29.07-2919г. на основание чл.52 вр. чл.49, ал.1 ЗН.
За да се ангажира отговорността на наследниците на
починало лице за негови задължения е необходимо те да са приели наследството по
един от начините посочени в чл. 49 ЗН и чл. 51 ЗН. По делото не се твърди, а и
липсват доказателства, че ищецът е приел наследството по опис. Недееспособните
наследници /с пълна или ограничена недееспособност/ са легитимирани страни по
предявените срещу тя искове, но по отношение на недееспособните срокът за
приемане на наследството следва да се счита преклузивен от момента в който отпадне
причината за недееспособността / така ТР №3 от 19.12.2013г. по тълк. д.№3/2013
на ОСГК/. За отговорността на наследника значение има дали е
приел или е направил отказ от наследството, а приемането на наследството по
опис е от значение, дали недееспособния ще отговоря до размера на полученото
наследство, или неограничено, съобразно дела
от наследството. Вярно е, че с нормата на чл.429, ал.2 ГПК е
указано, че издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде
изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят,
че са се отказали от наследството или че са го приели по опис. Ако наследството
не е прието СИ определя срока по чл.51 ЗН, като съобщава изявлението на
наследника на съответния районен съдия, за бъде надлежно вписано. Както бе
посочено по-горе по делото няма данни ищецът да е приел наследството по опис,
нито да му е определен срок за това. Също така не се установява с конклудентни
действия да е приел наследството. Тъкмо напротив, направен е отказ от
наследство след отпадане на причината за недееспособността–навършването на
пълнолетие, който е вписан надлежно в нарочната книга на БРС.
Предвид изложеното въззивната жалба
е неоснователна. Постановеното първоинстанционно решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло. Съдът е обсъдил всички
релевантни по делото доказателства и е направил съответстващите им правни
изводи.
Предвид изхода от делото в полза на
въззиваемия следва да бъдат присъдени направените от него разноски съобразно
представения списък по чл.80 ГПК и договор за правна помощ за въззивната
инстанция–1500 лв. заплатено възнаграждение за един адвокат.
Мотивиран от горното съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №2601104/24.08.2020г., постановено по гр.д.№7257/2019г. по описа на Районен
съд– Бургас.
ОСЪЖДА Д.П.Г.
с ЕГН **********, В.С.Г. с ЕГН ********** и М.С.Г. с ЕГН *********, чрез адв.Илияна
Мелконян–БАК, със съдебен адрес :гр.Бургас, ул.,,Цар Асен“ №26, да
заплатят на Б.С.С.,
ЕГН **********,*** сумата от 1500 лв. /хиляда и петстотин лв./, представляващи сторени разноски
за въззивното производство.
Решението може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: