Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 16.10.2018
год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, първи състав в публично заседание на двадесет и шести септември две
хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДОРА МИХАЙЛОВА
2.
РОСИНА ДОНЧЕВА
при секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия
СЛАВЧЕВА гр. дело № 365/2018 год. по описа на същия съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
С решение № 48/08.05.2018 год. по гр.
дело № 686/2017 год. Пирдопският районен съд е прекратил брака, сключен на 30.06.2007
год. с акт № 9/30.06.2007 год. на община П. между Ц.Р.С. /Б./ и Д.П.С. като дълбоко и непоправимо
разстроен, на основание чл. 49, ал. 1 от СК по вина на съпруга; предоставил е
упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца Д. С., роден на *** год. и Р. С., роден на *** год., на майката Ц.Р. Б., определил е лични контакти на бащата с
двете деца и е осъдил ответника да заплаща ежемесечна издръжка на детето Р. в размер на 400 лв. и ежемесечна
издръжка на детето Д. в
размер на 200 лв., считано от влизане в сила на решението до настъпване на
обстоятелства, които водят до изменение или прекратяване на издръжката, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Срещу така постановеното решение е
подадена въззивна жалба от ответника в частта относно присъдената издръжка на
двете деца, тъй като определените суми за издръжка не съответстват на
възможностите му и нуждите на децата. Сочи, че има възможност да заплаща
издръжка за детето Р.
в размер на 200 лв. и за
детето Д.
- 150 лв. месечно. Моли съда
да отхвърли исковете за заплащане на издръжка за разликата над тези суми до
пълните предявени размери.
Ответницата оспорва въззивната жалба.
След преценка на събраните по делото
доказателства във връзка с доводите на страните, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
В исковата молба ищцата твърди, че детето
Р. е с установена при
раждането диагноза десностенна спастична хемиплегия – тежка форма, което
налагало ежедневно посещение в „Специализирана болница за долекуване, продължително
лечение и рехабилитация на деца с церебрална парализа“, гр. С. и много средства за рехабилитация,
обучение и ортези за дясната ръка и десния крак. От 2012 год. до 2017 год.
посещавали болницата в А.,
Г. по два пъти в
годината, като през 2017 год. се наложило да бъде направена операция на десен
крак и дясна ръка в същата болница на обща стойност 28 000 лв., като
финансовите средства за двете пътувания до Германия били заплатени от ищцата и
нейната майка; средствата за заплащане на операцията били предоставени от „Д. П. М.“, с. Ч., а ортезите били заплатени от Фонда за
лечение на деца. Сочи, че бащата не участвал в гледането и издръжката на двете
деца. Моли съда след прекратяването на брака ответникът да бъде осъден да
заплаща ежемесечна издръжка за детето Р. в размер на 400 лв. и за детето Д. – месечна издръжка в размер на 300 лв.
месечно.
Видно от представените по делото
удостоверения за раждане от СО-район „Т.“, детето Р. С. е родено на *** год., а детето Д. – на 18.04.2014 год. С влязлото в сила в
тази част решение на районния съд упражняването на родителските права по
отношение на двете деца е предоставено на майката.
Съгласно експертно решение №
2323/10.11.2015 год. на УМБАЛ „С. А.-С.“ АД детето Р. С. страда от детска церебрална парализа,
десностранна, тежка форма, като се придвижва самостоятелно със спастично
паретична походка, изпитва затруднения при изкачване на стълби и клякане, силно
е нарушена фината моторика на дясната ръка. С решението е определена
инвалидност 95% с чужда помощ.
Ищцата Ц.С. страда от захарен диабет I тип, диабетна ретинопатия, диабетна
полиневропатия, тиреоидит на Хашимото, като е определена 75% намалена
работоспособност пожизнено поради общо заболяване.
Детето Р. е посещава редовни учебни занятия като
ученик в ОУ „Св. Св. К. и
М.“, с. Ч., видно от служебна бележка №
460/16.08.2017 год.
Д. С. посещава детска градина „Х. К. А.“, с. Ч., съгласно служебна бележка №
245/15.08.2017 год.
Според удостоверение от 16.08.2017 год.
на Община Ч.
ищцата Ц.С. получава месечен брутен доход в размер средно около 2022 лева.
Ищцата получава и пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 239,72
лв. месечно, видно от разпореждане на ТП на НОИ от 26.08.2016 год. Месечната
помощ за дете с трайно увреждане по чл. 8д, т. 1 от ЗСПД за детето Р. е определена в размер на 930 лв. със
заповед от 17.01.2017 год. на ДСП-Пирдоп.
Ответникът Д.С. работи като подземен
началник смяна в „Д. П. М.“ ЕАД, с. Ч. с брутно възнаграждение в размер на 2 580
лв. месечно, видно от удостоверение № 166/23.05.2018 год. на работодателя.
Ответникът изплаща кредит с погасителна вноска в размер на около 288 лв.
месечно с краен срок м. ноември 2020 год., видно от представения по делото
договор за потребителски кредит от 25.05.2017 год. с ЦКБ АД и погасителен план.
Според показанията на св. Г. – майка на ищцата, заболяването на
детето Р.
налага ежегодни пътувания за консултации и лечение, включително в чужбина, като
част от средствата се предоставят от ищцата и нейната майка, друга част – от
Фонда за лечение на деца и спонсори. За Радостин е необходимо и допълнително
езиково обучение и обучение по основни предмети от частни учители, които
преподават в дома му срещу 10 лв. на час два пъти в седмицата. Детето Д. посещава детска градина, често боледува
и това налага допълнителни средства за лекарства. Издръжката на децата се поема
основно от майката. Според св. Й. при всяко пътуване в Германия се налага закупуване на шини
и др. разходи на стойност около 10 000 лв.
Представени са фактури за закупена
ортопедична техника - ортеза за дясна предмишница и ортеза за крак на стойност
около 2 700 евро през м. февруари 2018 год. от ответника Д.С.. Според
приложените по делото разписки ищцата е получила заеми от физически лица през
м. януари 2018 год. в размер общо около 10 000 лв. за пътуване до А., Г. с цел преглед и лечение на детето Р., изработка и закупуване на ортези.
Видно от представените с въззивната жалба
писмени доказателства Д.С. живее в с. Д. с родителите си, като баща му е
пенсионер, страда от хипертонично сърце
и захарен диабет.
През м. март 2018 год. ответникът е
сключил договор за потребителски кредит с ЦКБ АД в размер на 14 000 лв. за
срок до м. март 2022 год. с месечни погасителни вноски в размер средно около
320 лв.
Видно от представените с отговора на
въззивната жалба амбулаторни листове от м. юни 2018 год. детето Д. С. е диагностицирано със заболяването
остеохондроза и страда от болки в стъпалата, като майката е закупила медицински
изделия – стелки с клин на стойност 65 лв., видно от представената по делото
фактура. Ц.С. е заплатила и диоптрични очила и очни упражнения за детето Р. на стойност общо 267 лв. Представени са
и касови бележки за закупени от майката консумативи и дрехи за децата в
началото на настоящата учебна година.
При така установената фактическа
обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
Предявените искове са с правно основание
чл. 143, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 2 от СК.
Задължението за издържане на децата до навършване на пълнолетие възниква за родителите с
факта на раждането
им, като съгласно чл. 143, ал. 2 от СК те дължат издръжка независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер
на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите,
които я дължат - чл. 142, ал. 1 СК. Алинея
втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на
издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на МРЗ /понастоящем 510 лева/, т.е. 127,50 лева. Правото на
детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно
наличието на качеството "ненавършило пълнолетие дете". При действащата
нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с
оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи
издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя. В
настоящия случай страните не живеят заедно, като основно майката полага грижи
за децата и им дава издръжка /решението на районния
съд е влязло в сила като необжалвано в частта за прекратяването на брака и
предоставяне упражняването на родителските права по отношение на децата на
ищцата/. Установи се от представеното по делото
удостоверение от „Д. П. М.“ ЕАД, с. Ч., че брутното възнаграждение на
въззивника е в размер на 2 580 лв. месечно, а доходите на майката възлизат
средно около 2260 лв. на месец. Съдът съобрази нуждите на децата с оглед тяхната
възраст - 4 години за детето Д. и 11 години за детето Р., както и
обстоятелството, че по-голямото дете е със специални потребности – страда от тежко
вродено заболяване /детска церебрална парализа/, което изисква допълнителни средства
за закупуване на ортези, рехабилитация и лечение, вкл. в чужбина на стойност
около 20 000 лв. годишно, както и редица други разходи, в т.ч. такси за
допълнително обучение. Предвид доходите на двамата родители и нуждите на двете
деца съдът намира, че ответникът е в състояние да заплаща издръжка за детето Р.
в размер на 400 лв. месечно и за детето Д. – 200 лв. месечно, като останалата
част от издръжката следва да се поеме от майката, която полага непосредствените
грижи по отглеждане и възпитание на децата. Задължението за издръжка към
непълнолетно дете се отличава със своя абсолютен характер, като в разпоредбата
на чл.142, ал.2 СК е определен минималният размер на тази издръжка /1/4 от
минималната работна заплата за страната/. Определянето на дължимата от
ответника издръжка над минималния размер е с оглед най-вече на здравословното
състояние на детето Р., което
обуславя необходимостта тя да бъде в по-висок размер. Бащата е работоспособен и си осигурява доход, който му
позволява да предоставя издръжка в посочения размер. Не се установиха други
трайни разходи на ответника, които да го поставят в невъзможност да заплаща
посочените издръжки на двете деца. Същият няма задължения за издръжка към други
лица - низходящи. Без значение в случая е обстоятелството, че ответникът живее
с родителите си – пенсионери, тъй като същите са от следващ ред лица, на които
се дължи издръжка. Погасителните вноски по потребителските кредити на ответника
също не следва да се приспадат от брутния му месечен доход, тъй като нямат
задължителен характер и задълженията по тях са с краткосрочен характер.
С оглед това съдът намира, че ответникът
следва да заплаща ежемесечна издръжка на детето Р. в размер на 400 лв. и
ежемесечна издръжка на детето Д. в размер на 200 лв., считано от влизане в сила
на решението до настъпване на обстоятелства, които водят до изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска.
Тъй като
изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд, решението следва
да бъде потвърдено в обжалваната част.
При този изход
на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата сумата
300 лв., представляваща направени във въззивното производство разноски.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 48/08.05.2018
год. по гр. дело № 686/2017 год. на Пирдопския районен съд в ЧАСТТА, с
която Д.П.С. *** е
осъден да заплаща на детето Д. Д. С., роден на *** год. издръжка в размер
на 200 лв. месечно, а на детето Р. Д.
С., роден на *** год. - издръжка
в размер на 400 лв. месечно, считано от влизане в сила на решението до
настъпване на обстоятелства, които водят до изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното изплащане, както и в частта, с която ответникът е осъден да
заплати 864 лв. държавна такса върху присъдената издръжка.
В останалата част решението не е
обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА Д.П.С. *** да заплати на Ц.Р. *** сумата
300 лв., представляваща направени във въззивното производство разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.