РЕШЕНИЕ №18
гр. Пазарджик, 03.02.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, на десети януари през две хиляди и двадесета
година в публично съдебно заседание в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ
секретар Катя Кентова
като разгледа
докладваното от съдията търг. дело №
136/2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по иск на Е.Д.В., ЕГН **********,***,
чрез адв. П.К. от САК, със съдебен адрес:***, ***, офис 1, срещу „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район
„Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, за заплащане на сума
в размер на 25 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили от ПТП от 10.06.2018 г. с
делинквент А.В.А. по твърдение за
застрахована гражданска отговорност на делинквента при ответника, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 17.02.2019 г. – датата, следваща изтичането на тримесечния срок
за произнасяне на застрахователя по претенцията до окончателното й заплащане, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ. Претендират се
и направените по делото разноски, вкл. адв. възнаграждение.
Предявеният иск се основава на следните фактически твърдения:
В исковата молба се твърди, че на 10.06.2018
г.
около 19.00 ч. А.В.А., като водач на лек автомобил „*****“, ДК № ***** губи
управление над автомобила по път ****, отклонява се вдясно, частично напуска
пътното платно и се блъска в задната част на движещия се в същата посока Е.Д.В.,
управляващ електрически мотопед марка „****“, като от удара е пострадал ищецът.
Същият бил приет в МБАЛ П.ЕАД, отделение по „******“ с подробно описани
наранявания, където на 12.06.2018 г. претърпял хирургическа интервенция, след
което кракът му бил имобилизиран с гипс. На 26.06.2018 г. пострадалият бил
освидетелстван. Вследствие на уврежданията ищецът описва, че е претърпял болки
и страдания, затруднения в храненето, обличането, полагането на ежедневни
хигиенни грижи, за които са му помагали близките на ищеца. След това в
продължение на три месеца той се е придвижвал с патерици. Изпитвал силни болки,
което довело до приемане на болкоуспокояващи и дори приспивателни, същите не са
отшумели и до днес. Най-интензивни са те при температурни амплитуди. Най-тежка
се оказала психологическата травма, която ищецът преживял. Състоянието му е
депресивно, най-вече заради претърпения стрес, психическата травма от
понесените силни болки, претърпяната хоспитализация и хирургическа интервенция.
Налице били категорични данни за посттравматично разстройство. Преди инцидента
ищецът бил контактен и жизнен, сега бил затворен в себе си. За обезщетяването
на посочените вреди, ищецът предявява и настоящия иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК
ответникът ЗК „Лев инс“ АД е подал отговор на исковата молба, чрез адв. Д.
***. Оспорва иска по основание и по размер. Оспорва всички фактически твърдения
в исковата молба, с изключение на твърдението за наличие на застрахователна
полица за МПС „*****“, ДК № ****. Оспорват се твърденията за механизма на
процесното ПТП, вината на водача А.А., неимуществените вреди и периода през
който са възникнали. Твърди се, че пострадалият не притежава правоспособност да
управлява мотопед, с което е нарушил правилата за движение. Прави се възражение
за съпричиняване от страна на пострадалия, изразяващи се в нарушаване правилата
за движение – управление на мотопед без изискващото се за това МПС свидетелство
за управление и без да е използвал защитна каска. Прекомерен е и размерът на
петенцията за неимуществени вреди. Навежда се твърдение за образувано
наказателно производство. Моли за отхвърляне на иска изцяло или частично.
Претендира разноски.
В
допълнителната искова молба, постъпила в срока по чл. 372 от ГПК, се поддържа
изложеното в исковата, както и се оспорват възраженията на ответника. Сочи се
за ирелевантно обстоятелство дали пострадалият е имал правоспособност за
управление на мотопеда, доколкото процесното ПТП е било непредотвратимо за
ищеца понеже е бил ударен отзад от връхлитащия л. а. ****, извън обхвата на
видимост. Ищецът не е допуснал никакви нарушения на правилата за движение. Дори
и да е имал свидетелство за управление на ППС, то ПТП отново щеше да настъпи.
Наказателно производство, за което споменава ответникът, е образувано срещу
ищеца за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК за управление на нерегистрирано
по съответния ред МПС. Твърди, че няма данни ищецът да е управлявал МПС без
каска (това не е доказано от ответника), но дори да е вярно, същото е без
значение за нараняванията на ищеца, тъй като те не са в частите на главата и
шията, а в други области – ходилото и гърба.
Няма постъпил
допълнителен отговор в срока по чл. 373 от ГПК.
По допустимостта на производството:
Легитимацията
на страните съответства на твърденията на ищеца за претърпени вреди
от деликт и застрахована гражданска отговорност на делинквента при ответника.
Сезиран
е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 и т. 6 от ГПК.
Съдът
счита,
че в случая претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва за забава, считано от
17.02.2019 г. до окончателното плащане на главницата, представлява
последица от евентуалното уважаване на главния иск за
обезщетение, не се предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД и затова ищецът не е длъжен да сочи размер на търсената лихва.
Съдът
приема, че надлежно е упражнено правото на
иск, доколкото ищеца е провел описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3
от КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред застрахователя, като го е
сезирал с искане за заплащане на обезщетение на 16.11.2018 г. претенция –
обстоятелство, по което не се спори между страните. Искът е предявен на
28.06.2019 г., т. е. след изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ, в
който няма произнасяне от застрахователя.
Съдът приема от фактическа страна следното:
С доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и
4 от ГПК, съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че между ответното дружество ЗК „Лев инс“ АД и А.В.А. е сключена застрахователна полица за застраховка „ГО на автомобилистите“, валидна към момента на процесното ПТП от 10.06.2018 г., че ищецът е
отправил
претенция пред застрахователя на 16.11.2018 г. за заплащане на
обезщетение по повод процесното ПТП от 10.06.2018 г., като застрахователят не се е произнесъл по претенцията в
срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, както и че ищецът няма свидетелство за
управление на процесния мотопед модел „*****“, както и че получените от ищеца
травми не са в областта на главата и шията (последното прието в о. с. з. от
22.11.2019 г.).
По настоящото дело е приложено като писмено доказателство НОХД № 982/2018 г.
по описа на РС – Пазарджик, от което се установява, че е одобрено споразумение по чл. 384, ал. 1 НПК, за това, че
ищецът Е.Д.В. се признава за виновен в това, че: 1/ на 10.06.2018 г. на път ****., в гр. Пазарджик, управлявал
МПС - мотопед марка „*****“, което не е регистрирано по надлежния ред, съгласно
чл. 140 от ЗДвП и чл. 2 и чл. 12 от Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. на МВР за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и на
ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС
– престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, както и в това, че: 2/ на 10.06.2018 г. на път *****, в гр.
Пазарджик, в едногодишен срок от наказването му по административен ред с влязло
в сила на 24.11.2017 г. НП № 17-1818-000468/03.11.2017 г. на началник на сектор
при ОД на МВР – Пазарджик, без съответното свидетелство за управление, е
извършил такова деяние – управлявал МПС – мотопед марка „******“, без
свидетелство за управление – престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК. Споразумение има последиците на влязла в
сила присъда съгласно чл. 383, ал. 1 от НПК.
По делото са приети писмени
доказателства: Констативен протокол с пострадали лица от 12.06.2018 г. за
посетено на 10.06.2018 г. ПТП, епикризи на пострадалия ищеца, амбулаторни
листи, медицинско удостоверение.
От събраните гласни доказателства се установи следното:
Св. А.В.А. дава показания относно
механизма на процесното ПТП от 10.06.2018 г., тъй като е участвал в него. При
пътуването си от с. О. към гр. П., на разклона за с. М., червен автомобил му
пресича пътя на движение, при което свидетелят натиснал спирачките, но
скоростта не намаляла и за да не се удари в същия, предприел маневра за
изпреварване отдясно, тъй като в насрещното платно (отлявата му страна) се
задавал автобус. Понеже само десните гуми на автомобила били в банкета, колата
поднесла и при връщането си на пътното платно свидетелят губи управление над
нея и удря движещия се в дясната част на платното в същата посока моторист.
Твърди, че мотористът имал каска за главата, но тя не била за мотор, а за
велосипед. По него били видни леки охлузвания, не забелязал нещо особено.
От изслушаната по делото Комплексна съдебна автотехническа
и медицинска експертиза, изготвена от две вещи лица: ортопед и автоексперт, неоспорена от страните, приета от съда
като компетентно изготвена, се установява следното:
По отношение на
уврежданията:
По време на ПТП от 10.06.2018 г. ищецът е получил дълбока
разкъсно-контузна рана в областта на дясната глезенна става с разкъсване на
сухожилието на десния мускулус тибиалис постериор, което е наложило
оперативното му възстановяване и гипсова имобилизация на подбедрицата.
Нараняването е било с размери около 7 см и дълбочина около 0.1 см на увредените
мекотъканни структури. Експертът е категоричен, че е налице причинно-следствена
връзка между телесните увреждания и настъпилото ПТП. Вечерта на 10.06.2018 г.,
след процесното ПТП, по спешност е извършена хирургична интервенция на ищеца
под локална анестезия по повод раната в областта на глезенната става, ревизия
на раната и шев на разкъсното сухожилие. Оперативната интервенция е приключила
с поставяне на гипсова имобилизация на глезенната става. Срокът на поставената
гипсова имобилизация на ставата бил около 4 седмици. След свалянето на гипса на
пострадалия се разрешава натоварване на крайника при определени условия. Походката
на ищеца първоначално била затруднена, поради което е било допустимо да ползва
бастун. На 20.07.2018 г. ищецът започва рехабилитация и физиотерапия, като
провежда три курса, които приключват до края на септември 2018 г. – направени
са 120 процедури. Продължителността на рехабилитацията се обяснява с това, че
при разкъсно-контузна рана в областта на глезенната става при такъв размер от 7
см неминуемо се получават постоперативни сраствания на сухожилието с околните
меки тъкани и в костно-фибозния канал, които ограничават активните движения на
ставата и предизвикват болка при опит за движение. Експертът счита, че в
периода от датата на инцидента до края на рехабилитацията - 30.09.2018 г. (около
три месеца и половина) ищецът е бил неработоспособен. При този вид мекотъканни
травми не би следвало ищецът да изпитва болка при промяна на метеорологичните
условия и температурни амплитуди. Получената в резултат на обездвижването на
мускулите на подбедрицата минимална мускулна хипотрофия се възстановява в
кратки срокове с физиопроцедури, масажи и спорт. Лечебно-въстановителният
процес е протекъл в нормални срокове.
По отношение на
механизма:
ПТП е възникнало на 10.06.2018 г. в светлата част на деня около 19:00 часа. Водачът А.А. е
управлявал лек автомобил „***“, ДК № **** по дясната лента
за движение по пътя от с. О. към
гр. П.(**** със скорост около 80-90 км/ч. Пътно-климатичните
условия били добри, а видимостта над 300 метра. По същото време и в същата
посока ищецът управлявал мотопед „******“, като се движел плътно вдясно пред
лекия автомобил с ниска скорост около 30-35 км/ч. В един момент, в района на
кръстовището за с. М., лекият автомобил, движейки се в посока гр. П., настигайки
движещия се пред него мотопед, при дистанцията между двете МПС около 15-20
метра, предприел завъртване на волана надясно (тъй като по негови думи пътят му
бил пресечен от навлизащ от лявата му страна неизвестен лек автомобил),
съчетано с употреба на спирачки, при което автомобилът му напуска асфалтовото
покритие, а десните гуми навлизат в банкета. След това А. предприел завъртване
на волана наляво, за да се върне в лентата си за движение, но с оглед високата
скорост на движение ударил с предната част на автомобила задната част на
мотопеда. Експертът приема, че причините за възникване на ПТП са от субективен
характер и пряко свързани с поведението на водача на л. а. „***“, тъй като е
познавал пътната обстановка и наличието на разклонението за с. М. и възможната
поява на друго ППС, но въпреки това не намалил скоростта, като дори е допуснал
безконтролно навлизане върху десния банкет и загуба над управлението на
автомобила, от което е последвало и ударът с мотопеда. При своевременно
възприемане на пътната обстановка от водача на л. а. „***“ и избиране на
подходяща скорост е нямало да се стигне до навлизане на банкета и последващата
загуба над управлението на автомобила. От друга страна, ищецът не е имал
техническа възможност да контролира случващото се зад гърба му. Като преднодвижещ
се не имал възможност да избегне ПТП, тъй като действията са зависели
единствено от водача на лекия автомобил. ПТП е било предотвратимо, ако А.А. е
реагирал за екстремно спиране поне 3.0 сек преди удара или когато е бил на 36.4
метра дистанция от мотопеда.
Правни
изводи:
Предявен е иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ.
В производството по този иск върху ищеца лежи доказателствената тежест да
установи: 1/ противоправно поведения от страна на делинквента;
2/ вреда; 3/ причинна връзка между деяния и вреда; 4/ вина (същата се
презумира); 5/ наличие на валидно застрахователно правоотношение между посочения делинквент
и застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите; 6/ настъпване на застрахователното събитие като юридически
факт, пораждащ отговорността на застрахователя.
Отговорността
на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича от сключения
застрахователен договор, а не от непозволено увреждане. Тази гражданска
отговорност е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, обстоятелство което обуславя отговорност на
застрахователя за всички причинени от него вреди и при същите условия, при
които отговаря самият причинител на вредите – в този см. Решение № 6 от 28.01.2010 г. на ВКС по т. д.
№ 705/2009 г., II т. о.
От
изслушаната по делото комплексна експертиза, в автотехническата й част,
неоспорена от страните, категорично се установи, че причините за
настъпилото ПТП са от субективен характер и са пряко свързани с поведението на
водача на л. а. „****“ – А.А., който се е движел
с несъобразена скорост, от което е последвало безконтролно навлизане върху
десния банкет и загуба над управлението на автомобила, като именно това е и
причината за последвалия удар с мотопеда на ищеца. С това водачът на лекия
автомобил е нарушил нормата на чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП, предвиждаща задължението
на водачите да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват, както и при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие,
евентуално да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, при възникване опасност за движението.
Вредата
представлява промяна на имуществото, правата, телесната цялост и здраве,
душевност и психическо състояние на човека. Промяната може да се осъществи чрез
смущение, накърняване или унищожаване на посочените човешки блага. Те могат да
бъдат както имуществени (претърпяни загуби и пропуснати ползи), така и
неимуществени (болки и страдания, изобщо негативните психически преживявания,
които търпи или ще търпи увредения), стига да са пряка и непосредствена
последица от увреждането.
Видно от събраните по делото
доказателства, съдът приема, че всички предпоставки
за възникване отговорността на застрахователното дружество са налице: установен
деликт при съответно авторство (А.А.), противоправност,
вина, неимуществени вреди (следва да се има
предвид, че не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си
негативни изживявания, тъй като доказани ли са увреждащите действия,
искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия
размер по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл.
162 от ГПК – вж. Решение №
316 от 14.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 121/2013 г., IV г. о.) и причинна връзка между деяниято и вредите; наличие на
валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, респ. настъпване на
застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на
застрахователя.
По възражението за съпричиняване:
Възражението за съпричиняване се
основава на това, че пострадалият-ищец не притежава правоспособност
да управлява мотопед, с което е нарушил правилата за движение, както и че не
е използвал защитна каска. С оглед сключеното по НОХД № 982/2018 г. по описа на РС –
Пазарджик споразумение, което има последиците на влязла в сила
присъда съгласно чл. 383, ал. 1 от НПК, съдът е задължен
да приеме, че ищецът е управлявал процесния мотопед марка „******“, без свидетелство за
управление (арг. от чл. 300 от ГПК).
В трайната
практика на ВКС се приема, че само по себе си
нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата не
е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия,
водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение. Необходимо е
нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.
е. последният да е негово следствие, тъй като приложението на правилото на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между
вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е
създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Застъпено е
становището, че приносът трябва да е конкретен – да се изразява в извършването
на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице,
както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем (в този смисъл Решение № 16 от 4.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 1858/2013
г., I т. о.).
Единствено
липсата на свидетелство за управление на превозно средство от съответната
категория не може да обоснове съпричиняване на пострадалия, по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД, ако поведението му не е в причинна връзка с вредоносния
резултат (така и Решение № 78 от 10.07.2014 г.
на ВКС по т. д. № 1982/2013 г., I т. о.).
В случая основна причина
за възникване на ПТП е несвоевременното възприемане на пътната
обстановка от водача на л. а. „****“ и неизбиране на подходяща скорост от
негова страна. Ищецът, като движещ се пред автомобила, изобщо не е имал
възможност да избегне ПТП, зависещо единствено от заднодвижещия се водач на
лекия автомобил. От събраните по делото доказателства за механизма на ПТП не се установява ищецът при инцидента реално да е
допринесъл за настъпване на увреждането. Обстоятелството, че той е управлявал мотопеда без
свидетелство за управление само
по себе си не е достатъчно,
за да обуслови наличието на принос по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй като не се
установява това да способства за настъпване на произшествието в
конкретната пътна обстановка.
По делото няма категорични данни бил ли е ищецът със
защитна каска или не, но този въпрос е ирелевантен за спора, доколкото претенцията на ищеца не се позовава на увеждания по главата.
Ето защо,
възражението за съпричиняване се явява неоснователно.
По размера на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди:
В задължителната съдебна практика (т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968
г.) са определени критериите за "справедливост". Прието е, че
справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Размерът
на дължимото обезщетение се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания – това са фактите и обстоятелствата, които имат
пряко значение за размера на предявения иск – продължителността и интензитета
на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства,
стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането е трайно –
медицинската прогноза за неговото развитие.
В случая обективните данни, събрани по делото са, че
пострадалият Е.В. (на 23 г. към датата на инцидента) е получил телесно
увреждане дълбока разкъсно-контузна рана в областта на дясната глезенна става с
разкъсване на сухожилието, което е наложило оперативното му възстановяване и
гипсова имобилизация на подбедрицата, довело до трайно затрудняване движенията на долния крайник за около 4 седмици.
Установено беше, че в периода от 10.06.2018 г. до 30.09.2018 г. – края на
рехабилитационния процес с проведени 120 процедури (около три месеца и
половина) ищецът е бил неработоспособен, като получените от него постоперативни
сраствания на сухожилието с околните меки тъкани и в костно-фибозния канал
неминуемо са предизвиквали болка при опит за движение.
Както се изложи
вече, когато ищецът претендира обезщетение за обичайните
неимуществени вреди от деликт, при доказани
увреждащи действия (както е в случая), искът е установен в своето
основание и съдът е длъжен да определи неговия размер. Тогава не са нужни
формални, външни доказателства за установяване на тези обичайни вреди, тъй като
те настъпват винаги в резултат от увреждащото действие.
В този случай размерът на обезщетението следва да се определи според стандарта
на живот, за да не се превърне в източник на неоснователно обогатяване за
пострадалия. Когато обаче ищецът претендира вреди над
обичайните, които са обусловени от конкретни, специфични обстоятелства, той
следва да ги посочи в исковата молба и безспорно да ги докаже. Съдът на свой
ред трябва да се мотивира защо присъжда обезщетение над или под обичайния
размер (вж. Решение № 270 от 16.02.2018
г. на ВКС по гр. д. № 284/2017 г., IV г. о.).
С оглед изложеното разбиране, съдът следва да приеме, че са
налице единствено обичайните за претърпяното
телесно увреждане неимуществени вреди. Тоест в доказания период на лечение и възстановяване (около три
месеца и половина) ищецът е изпитвал болки и
страдания с обичайните за травмата характеристики
и интензитет, но търпимите неудобства не са
били
по-големи от обичайните. Това е така,
доколкото твърденията на ищеца за претърпяна „най-тежко“ психологическа травма,
депресивно състояние и стрес (посттравматично разстройство) останаха недоказани
– ищецът не е поискал свидетелски показания за доказване на тези обстоятелства,
а събраните доказателства не установиха такива над
обичайните.
При
определяне на дължимото обезщетение така също следва да се държи сметка и за
обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите
общественоикономически условия на живот към момента на увреждането – юни 2018 г. и създаденият
от съдебната практика ориентир (вж. решение № 276 от 12.12.2018 г. на ВКС по
т. д. № 2346/2017 г. на 2 ТО – счупване на външния глезен на лявата подбедрица,
участващ в изграждането на глезенната става; гипсова
имобилизация в рамките на 40 дни, след това
рехабилитация около 6 месеца; трайна промяна в походката - ограничаване
движението на крайника в областта на глезенната става и пълноценната му
функционалност, съпътствано от болки и неудобства до живот; установени стрес, страх,
повишено кръвно, инсулт; ПТП от 01.04.2013
г.
– 30 хил. лв.; решение № 213 от 19.11.2019 г. на ВКС по
гр. д. № 714/2019 г. на 3 ГО - две травми:
счупване на костите на лявата предмишница и фрактура на
дясната подбредрица; оперативно лечение, последвано от спазване на режим и
лечение в домашни условия и рехабилитация за период около 11 месеца; злополука 2015
г.
– 12 хил. лв.).
Моралните
вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да
съответства на необходимото за преодоляването им. Не е проява на справедливост,
а е в дисхармония със справедливостта, определяне на парично обезщетение
по–голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди. Настоящият състав приема,
че паричният еквивалент на понесените от ищеца доказани обичайни неимуществени
вреди възлиза на сумата от 7 000 лева.
По отношение на законната лихва:
В действащия Кодекс за застраховането изрично
е регламентирано, че застрахователното покритие включва и лихвите по чл. 429,
ал. 2, т. 2 КЗ (арг. чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ), тоест застрахователят отговаря
за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото
лице, което в хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Въпреки
това в чл. 429, ал. 3 от
КЗ е регламентирано, че лихвите за забава на застрахования по
ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от
датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е
най-ранна. Или, отговорността на прекия причинител за лихви, считано от
датата на непозволеното увреждане съществува, но същата (по силата на самия
кодекс) се поема от застрахователя от един по-късен момент, в който му е
станало известно настъпването на застрахователното събитие. Не е налице
законова възможност в тежест на застрахователя да се възложат и лихвите за
времето от увреждането до уведомяването му за това.
По делото безспорно се прие, че ищецът е
отправил
претенция пред застрахователя на 16.11.2018 г. за заплащане на
обезщетение по повод процесното ПТП от 10.06.2018 г., респ. не се установи датата, на
която самият застрахован е уведомил застрахователя – ответник. Ето защо,
единственият установен момент, в който на
застрахователя му е станало известно настъпването на застрахователното
събитие е 16.11.2018 г., която дата следва да се приеме и за датата, от която
тече и законната лихва за забава върху присъдените обезщетения. Ищецът обаче
претендира лихва от по-късен момент /17.02.2019
г./, което с оглед правилото за диспозитивното начало, следва да се уважи
именно от поисканата дата.
По
разноските:
Ищецът е освободен от
такса и разноски – чл. 83, ал. 2 от ГПК. Претендира адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. за
оказана безплатна помощ на материално затруднено лице. Съдът определя адв.
възнаграждение съгл. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за мин.
адвокатски възнаграждения, съразмерно на уважената част от иска съгл. чл. 78,
ал. 1 от ГПК, в размер на 355.49 лева, което следва да се възложи върху
ответника за заплащане на адвоката.
Ответникът претендира разноски от 230
лева (депозити), на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, които с оглед отхвърлената
част от иска, води до извод за възлагане в тежест на ищеца на сумата от 166,86
лева.
Когато делото е решено
в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по
производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и
разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда – чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Съдебната практика
приема, че и в случаите по чл. 78, ал. 6 от ГПК осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски, но
съразмерно с уважената част от исковете (така Решение № 311/08.01.2019 г. на
ВКС по гр. д. № 1144/2018 г., ІV г. о., Определение № 201/27.06.2016 г. на ВКС
по гр. д. № 5961/2015 г., ІІІ г. о.; Решение
№ 321/30.01.2018 г. на ВКС по гр. д. №
1159/2017 г., IV г. о.). Следователно ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на съда и сумата от 334.90 лева разноски за
производството /такса и депозит/.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на Е.Д.В., ЕГН **********,***, сума в размер на 7 000 (седем хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, настъпили от ПТП от 10.06.2018 г. с делинквент А.В.А., управлявал лек автомобил „**** **“, ДК № *****, заедно със законната лихва за забава от 17.02.2019 г. до окончателното изплащане
на сумата, на основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ, по банковата
сметка на ищеца в „**“ АД, IBAN ***, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважените 7 000 (седем
хиляди) лева до претендираните 25 500 (двадесет и пет
хиляди и петстотин) лв, като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на адв. П.К. ***, сумата от 355.49 лева (триста петдесет
и пет лева и четиридесет и девет
стотинки), представляваща адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., съразмерно на уважената
част от иска, на
осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЗК
Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район
„Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати по сметка на Окръжен съд – Пазарджик сумата от 334.90
лева (триста тридесет и четири лева и деветдесет стотинки)
– разноски за производството, съразмерно на уважената част от иска, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и 5 (пет) лв – за служебно издаване на
изпълнителен лист при неплащане на сумата в срока за доброволно изпълнение.
Решението може
да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: /п/