Решение по дело №765/2020 на Районен съд - Кърджали

                                                         РЕШЕНИЕ

 

Номер

Година

29.09.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

17 септември

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

Валентин Спасов

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Диана Георгиева

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АН

дело номер

765

по описа за

2020

година.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 361 от 13.05.2020 г., издадено от директор на ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.209а, ал.4, пр.2 вр. чл.209а, ал.1 от ЗЗ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. на П.Г.М. ***, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването.

Жалбоподателят П.Г.М., чрез упълномощен адвокат, атакува издаденото наказателно постановление. Твърди, че същото е незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Изтъква, че към датата на установяване на нарушението - 01.05.2020 г., посочената в наказателното постановление заповед на министъра на здравеопазването не била действаща. Освен това, обжалваното постановление не било съобразено с разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като нямало пълно и ясно описание на нарушението. Наказващият орган не изследвал обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и доказателствата, които го потвърждават, и неправилно преценил, че нарушителят е извършил деянието виновно и не притежава качеството „маловажност“ по смисъла на чл.28 и чл.29 от ЗАНН. Моли съдът да отмени наказателното постановление, както и да осъди ответната страна да заплати на жалбоподателя направените разноски за процесуален представител.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Моли по изложените в същата съображения наказателното постановление да бъде отменено. Претендира и за присъждане на разноски по делото.

Административнонаказващият орган в съдебно заседание се представлява от юрк.П., която оспорва жалбата и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Представя и писмени бележки, в които излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. 

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: 

На 01.05.2020 г. свидетелите Г.Х. и И.П. били на работа като полицейски служители в РУ-Кърджали. Около 10.40 часа те извършвали обход в района на ул. „Македония“ в гр.Кърджали, близо до закусвалня „Перперикон“. Свидетелите съблюдавали спазването на обществения ред, както и въведените в страната противоепидемични мерки. Това се налагало, тъй като с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание на Р.България било обявено извънредно положение заради усложняваща се епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията на страната. По този повод съответно били въведени и противоепидемични мерки, една от които била регламентирана в т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването. Тази мярка задължавала всички лица, когато се намират в закрити или на открити обществени места да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата. Със Заповед № РД-01-247/01.05.2020 г. била изменена т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., като е постановено, че думите „или на открити“ и думите „паркове“ и „улици, автобусни спирки“ се заличават. Извършвайки обход на 01.05.2020 г., около 10.40 часа, полицейските служители установили две лица да се движат по тротоара на ул. „Македония“ в гр.Кърджали, като и двамата нямали поставени защитни маски за лице. Виждайки ги, свидетелите П. и Х. приближили към тях и им направили забележка да си сложат предпазни маски, но те отказали. Полицейските служители поискали документи за самоличност на лицата, но те не представили такива. Това наложило да бъдат отведени в РУ-Кърджали, където била установена самоличността им. Свидетелите П. и Х. констатирали, че едно от лицата без маска бил жалбоподателят П.Г.М.. По този повод на 01.05.2020 г. в сградата на РУ-Кърджали срещу него бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.209а от ЗЗ и т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. Жалбоподателят подписал и получил акта с възражение. На 13.05.2020 г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което на основание чл.209а, ал.4, пр.2 вр. чл.209а, ал.1 от ЗЗ било наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. на П.Г.М. за извършено нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването.        

Тази фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията на свидетелите Г.Х. и И.П., кредитирани изцяло като достоверни, логични, кореспондиращи помежду си и с писмените доказателства по делото; Акт за установяване на административно нарушение от 01.05.2020 г.; Докладна записка от 04.05.2020 г.; Заповед № 292з-586 от 30.03.2020 г. на директора на ОД МВР-Кърджали; Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването; Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването; Заповед № РД-01-225/20.04.2020 г. на министъра на здравеопазването; Заповед № РД-01-228/21.04.2020 г. на министъра на здравеопазването; Заповед № РД-01-236/24.04.2020 г. на министъра на здравеопазването; Заповед № РД-01-247/01.05.2020 г. на министъра на здравеопазването.

 При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.   

На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването. Посочената разпоредба чл.209а, ал.1 от ЗЗ, в редакцията към датата на деянието предвижда, че който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1 000 лв., а при повторно нарушение от 1 000 до 2 000 лв. Видно от чл.63, ал.1 от ЗЗ, действащ също към процесната дата, там е предвидено при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването да въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион. В случая с издадената на основание чл.63 от ЗЗ Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването са били въведени противоепидемични мерки на територията на Р.България. Същата заповед е допълнена, като е създадена т.9, със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването. В цитираната т.9 от акта на министъра на здравеопазването е посочено, че: всички лица, когато се намират в закрити или на открити обществени места (в т.ч. транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др.) са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал и др.). За целите на тази мярка обществени са и местата, и пространствата, които са свободно достъпни, и или са предназначени за обществено ползване (в т.ч. всички места, на които се предоставят обществени услуги). Именно това е и противоепидемичната мярка, която се твърди в акта и наказателното постановление, че жалбоподателят не е изпълнил. По делото се установи обаче, че на 01.05.2020 г. е издадена нова заповед от министъра на здравеопазването, а именно Заповед № РД-01-247/01.05.2020 г.  С този акт е изменена т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., като е постановено, че думите „или на открити“ и думите „паркове“ и „улици, автобусни спирки“ се заличават. Това означава, че от 01.05.2020 г. е отпаднало изискването за поставяне на защитна маска от лицата, намиращи се на открити обществени места. След като е издадена посочената заповед от министъра на здравеопазването, жалбоподателят на инкриминираната дата не е имал задължението, когато се намира на открито обществено място да е с поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата. Ето защо, според настоящата инстанция П.М. на 01.05.2020 г. не е осъществил вмененото му нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването. Незаконосъобразно е ангажирана неговата отговорност за процесното нарушение, а това води до извод за отмяна на наказателното постановление.

От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на електронния фиш, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договореното възнаграждение в размер на 300 лв. Макар и да е направено възражение за прекомерност, следва да бъде заплатено цялото поискано възнаграждение от 300 лв., тъй като същото не надхвърля минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА вр. чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно същата в качеството й на юридическо лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР) следва да понесе разноските по делото.

Така мотивиран, Съдът

Р    Е    Ш    И   :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 361 от 13.05.2020 г., издадено от директор на ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.209а, ал.4, пр.2 вр. чл.209а, ал.1 от ЗЗ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. на П.Г.М. ***, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Кърджали, да заплати на П.Г.М. ***, с ЕГН **********, сумата от 300 лв., представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.    

 

 

 

 

 

           

                                                       Районен съдия: