Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Плевен,
19. 09. 2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Плевенският районен
съд, тринадесети граждански състав, в
открито съдебно заседание на
единадесети септември две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
при секретаря Галя Николова, като разгледа
докладваното от съдията ЗАМФИРОВА гр. д. № 1912 по описа за 2019 г, за да се произнесе, взе предвид:
Иск с правно основание чл. 415 от ГПК.
Делото е образувано по подадена
искова молба от А.З.К.Н.П.З. ***
ЕИК / БУЛСТАТ ***, против Р. С. К., ЕГН **********, по реда на чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1 , ал. 2, чл.
86, вр. чл. 79, чл. 92 от ЗЗД и
цена на иска 1217, 18 лв.
В
молбата се твърди, че по повод подадено заявление по чл. 410 от ГПК от ищеца по
делото, е образувано ч. гр. д
№ 9189 / 2018 г. и е издадена е Заповед за изпълнение
за сумата. Длъжникът по делото е подал в двуседмичния срок от връчването на заповедта
писмено възражение. Ищецът е
предявил иск за съществуване на
вземането си. Съдът е сезиран с искане да
признае за установено по отношение на ответника, че вземането съществува
и да му се присъдят и направените по делото разноски. В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен
отговор.
За ищеца, редовно призован, не се явява представител.
Ответникът,
редовно призован, не се явява и
не се представлява.
По
делото е безспорно, че съдът е разпоредил длъжникът Р.С. К.,
ЕГН **********,*** ***, ДА
ЗАПЛАТИ на кредитора А. З. К.Н.П.З.
***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ****, представлявано
от законния си представител ***- управители, чрез пълномощника си юрк. ******,
п.к.***, главница по договор за
потребителски заем № ***от 10.12.2015 г.
в размер на 862.92 лв. договорна лихва в размер на 108.72 лв. за
периода от 20.01.2016 г. до 20.09.2016 г.; мораторна лихва в размер на
245.54 лв. за периода от 21.01.2016 г.
до 14.12.2018 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението 21.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата от 25.00 лв. за разноски по делото за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, в редакцията
му от ДВ, бр.8 от 24.01.2017 г. Вземането произтича от следните обстоятелства:
неизпълнено задължение по договор за
потребителски заем № ***от 10.12.2015 г.
сключен между “***“ ***, като кредитор и Р.С.К., като кредитополучател. На
14.09.2018 г. е подписан договор за продажба и прехвърляне на парични вземания /цесия/ на основание
чл.99 от ЗЗД ведно с Приложение 1 между “***“ *** и „А.з.к.н.п.з.“ ***, по силата
на който вземането е прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з.“ *** изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности. Длъжникът е уведомен по реда на чл.99 от ЗЗД
за извършената продажба на вземането на 26.09.2018 г.
Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба, не се представлява в с. з.
и не изразява становище по предявените искове.
Съдът, като взе предвид, че на
ответника са били указани последиците от неспазването на сроковете за размяна
на книжа и неявяването в с.з., без да е
поискал делото да се гледа в негово отсъствие, както и че предявеният иск е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, намира, че следва да бъде постановено
неприсъствено решение.
Твърдението, че
претендираната сума от 1217, 18лв. не е
изплатена от ответника, също е вероятно основателно, както с оглед липсата на
представени доказателства от ответника за заплащане или друг вид погасяване на
задълженията, така и поради това, че доказателствената тежест за това
обстоятелство е върху ответника, който не е предприел никакви процесуални действия за опровергаване
на това твърдение. Горното обуславя извода, че искът, на основание чл. 239 от ГПК, следва да бъде уважен изцяло.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК , ответникът следва да заплати разноските
по делото.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 415, ал. 1, вр.
422 от ГПК, че Р. С. К.,
ЕГН **********,***, дължи н. А.З.К.Н.П.З.
***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, п.к. ***,
представлявано от ***– Управител, главница
по договор за потребителски заем № ***от
10.12.2015 г. в размер на 862.92
лв. договорна лихва в размер на
108.72 лв. за периода от 20.01.2016 г. до 20.09.2016 г.; мораторна лихва в
размер на 245.54 лв. за периода от
21.01.2016 г. до 14.12.2018 г.; ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението 21.12.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 25 лв. за разноски по делото за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер
на 50 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, Р.С. К.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ н.
А.З.К.Н.П.З. ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, п.к. ***, представлявано от ***–
Управител, сумата, разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер 50 лв.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78 от ГПК, Р. С. К., ЕГН
**********,***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Плевенския
районен съд разноските по делото в
размер на 25 лв. за държавна такса.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: