Р Е Ш Е Н И
Е
№ /02.05.2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II-ри
състав в публично съдебно заседание, проведено на седемнадесети
април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА
ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА НИКОЛА
ДОЙЧЕВ – мл.с.
при
секретар Галина Славова
като разгледа докладваното от съдията Н.
Неделчева
в. гр. дело №545 по
описа за 2019г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по въззивна жалба на Технически университет Варна, представлявано от
ВрИД Ректор-проф. инж. *****
срещу решение №749/22.02.2019г. по гр.д. №18698/18г. по описа на ВРС, ХLІІ-ти
с-в, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на Р.Н.В., ЕГН ********** обективирано
в Заповед ЛС-413 от 14.11.2018г., издадена от ВРИД Ректор на ТУ с посочени
основания за прекратяване на трудовото правоотношение: чл. 330, ал. 2, т. 2 от КТ, чл. 58, ал. 1, т. 4 от Закона за висшето образование и чл. 35, ал. З във
връзка с ал. 1 т. 1 от Закона за развитието на академичния състав на Република
България, на основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ, като е ВЪЗСТАНОВЕН ищецът на
заеманата от него длъжност РЕКТОР на ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ – гр. Варна, на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ, и ТЕХНИЧЕСКИ
УНИВЕРСИТЕТ - ****, ЕИК *********, е осъден да му
заплати съдебно-деловодни разноски, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК. Въззивникът счита, че решаващият съд неправилно
и неточно е изяснил фактическата обстановка по делото, а оттам е направил
неверни анализи и изводи, довели до неправилното решение. Твърди, че към
30.06.2015г. доцент Р.Н.В. е заемал две длъжности:
академичната длъжност „ДОЦЕНТ" съгласно чл. 2 от Закона за развитието на
академичния състав в Република България (ЗРАСРБ) и административната длъжност
„РЕКТОР" съгласно Закона за висшето образование (ЗВО). Излага, че на
основание Заповед № 237/19.04.2016год. на Ректора на
ТУ-Варна, с която е утвърден изборът на ищеца за заемане на академичната
длъжност „професор", със същия е сключено
Допълнително споразумение № ЛС-835/19.04.2016 г. и от 19.04.2016 г. инж. Р.В.
продължава да заема две длъжности, но академичната му длъжност вече е „ПРОФЕСОР",
а административната длъжност продължава да бъде „РЕКТОР". Твърди, че със
заповед изпълнението на мандатната административна длъжност „ректор", заемана
от проф. В., е
преустановено по реда на специалните закони ЗВО и ЗРАСРБ, по
силата на Заповед № РД 09-3271/13.11.2018г., издадена от Министъра на
образованието и науката, а трудовото му
правоотношение за заемане на академичната длъжност „професор" е
прекратено със Заповед ЛС413/14.11.2018 г. на ВрИД Ректора на ТУ-Варна по
силата на чл.
330, ал. 2, т. 2 от КТ във връзка със специалните норми по чл. 58, ал. 1, т. 4
от ЗВО и чл. 35, ал. 3 във вр. ал. 1,т. 1 от ЗРАСРБ. Двете заповеди, на
Министъра на образованието и науката и на ВрИД Ректора на ТУ-Варна, са взаимно
допълващи се, непротиворечащи си и завършват в цялост една законосъобразна
процедура по освобождаването на инж. Р.В. от заеманите от него две длъжности:
административната длъжност „ректор" и академичната длъжност
„професор" в резултат на установено по законовия ред плагиатство. Според
жалбоподателя, първ. съд се е произнесъл извън
предмета на спора, тъй като с решението си отменил Заповед ЛС-413 от 14.11.2018
г., издадена от ВРИД Ректор на Технически Университет *** - проф. д-р инж. ***и
е възстановил Р.В. на длъжността ректор,
но тази заповед не се отнася до заемането на длъжността „ректор", а касае
само трудовите правоотношения на Р. В. ***, заемащ академичната длъжност
„професор". Счита, че извън предмета на делото първоинстанционният съд се
е занимавал и с въпроса по отношение на това налично ли е плагиатство от страна
на проф.В., или не. Твърди, че съдът
неправило е анализирал и игнорирал на мотивите на ВАС относно липсата на
предпоставка по чл. 31 ал. 1 от ЗВО. Твърди, че посоченото
правомощие на министъра при установено плагиатство да назначи ВРИД
„ректор", с което мандата на предходния се
прекратява, е паралелно и независимо правомощие от това
на Общото събрание. Несъобразяването с
това обстоятелство е довело и до постановяването на решение на Районен съд ****, противоречащо на
Определение 2442 от 19.02.2019 г. по адм. д. № 15492/2018 на ВАС -седмо
отделение. В заключение жалбоподателят счита, че са налице материално правните предпоставки,
въз основа на които е прекратено трудовоправното отношение с ищеца Р.Н.В..
Твърди, че процесната заповед е издадена при спазването
на всички съдържателни изисквания на закона и наличието на всички задължителни
законови реквизити; издадена е от оправомощено за това лице при спазване на
установената форма и в изпълнение на правомощията му, дадени от закона;
надлежно мотивирана и отразява действителното фактическо положение на
осъществения състав на визираното в нея нарушение от страна на ищеца. Същото е
установено по надлежния законов ред и уволнението е съобразено с тежестта на
конкретното нарушение, след спазване на цялата регламентирана от закона
процедура. По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде отменено,
а негово място да бъде постановено друго, с което предявените от ищеца В.
искове бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани, като бъде
потвърдена законосъобразността на Заповед ЛС-413 от 14.11.2018 г., издадена от
проф. д-р инж. ****, изпълняващ длъжността Ректор на Технически
университет -*-****, както и да бъдат присъдени разноски по
настоящото производство. В о.с.з. жалбата се подържа чрез пълномощници.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемата страна
оспорва жалбата, като моли решението да бъде потвърдено като законосъобразно,
като му бъдат присъдени направените по делото разноски. Счита, че първ. съд
правилно и много точно е изяснил фактическата обстановка. Твърди, че за да бъде
едно лице избрано за ректор, то трябва да отговаря на кумулативно предвидените
изисквания в чл. 31, ал.1 ЗВО, а именно да е хабилитирано лице, т.е. доцент или
професор, и да работи на основен тр. договор в съответното висше училище. В
тази връзка излага, че към датата на избирането му, ищецът е отговарял на тези
изисквания, тъй като считано от 19.05.2006г. е с научно звание доцент. Счита,
че и до днес, макар и отстранен от ТУ след 15.11.2018г., ищецът продължава да
заема административната длъжност „ректор“ по силата на действащия му временен
договор, от който никой не го е уволнил, тъй като това може да стане с изрична
писмена заповед, каквато не му е връчвана, а връчената му такава е
незаконосъобразна, тъй като липсва решение на законово-овластения орган за
неговото отзоваване. Счита, че не са налице основанията за прекратяване на трудовото
правоотношение по реда на чл. 330, ал.2, т.2 КТ нито по чл. 58, ал1, т.4 ЗВО,
нито по чл. 35, ал.3 вр. ал.1, т.1 ЗРАСРБ. По изложените съображения излага, че
предявените искове са основателни и правилно са били уважени от първ съд. Моли
за потвърждаване на обжалваното решение
и присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, след преценка на събраните доказателства,
касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира
следното за установено от фактическа и правна страна:
Производството
е образувано по обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, предявени от
Р.Н.В., ЕГН **********, срещу ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ - ****,
ЕИК *********, представлявано от ВрИД Ректор - Проф. д-р инж. *****.
Ищецът твърди, че имал сключен с
ВМЕИ Варна /сега Технически университет - ****/
трудов договор от 1989г. първоначално като асистент, а през 2006г. бил назначен
на академичната длъжност „доцент“. През 2011 г. бил избран от Академичния съвет
на университета за Заместник Ректор по акредитацията. На Общо събрание,
проведено на 29.06.2015г., ищецът бил избран за РЕКТОР на Технически
университет – ****, като въз основана това решение с него било подписано
допълнително споразумение към трудов договор ЛС-727 от 30.06.2015г., с което му
била възложена ръководната длъжност „РЕКТОР УНИВЕРСИТЕТ“, със срок на мандата
до 30.06.2019г., като в последствие било подписано и Допълнително споразумение към трудов договор
ЛС-896 от 29.09.2017г. Твърди, че със Заповед №РД 09-3271/13.11.2018г. на
Министъра на образованието и науката, на основание чл. 10, ал.2, т.6, б „г“
(нова - ДВ, бр. 30 от 2018г., в сила от 04.05.2018 г.) от Закона за висшето
образование /ЗВО/, във връзка с чл. 35, ал. 1, т. 1 от Закона за развитието на
академичния състав в Република България /ЗРАСРБ/, за временно изпълняващ
длъжността ректор на ТУ Варна била назначена проф. д-р инж. *****.
Последната, със Заповед ЛС-413 от 14.11.2018г., в качеството си на ВРИД, на
основание чл.330 ал.2 т.2 от Кодекса на труда, чл. 58 ал.1 т.4 от Закона за
висшето образование и чл.35 ал.З във връзка с ал.1, т.1 от Закона за развитието
на академичния състав на Република България, прекратила трудовото
правоотношение с Р.Н.В., ЕГН **********, считано от 15.11.2018г., с място на
работа Технически университет *-****, на длъжност
„Професор“, като Заповедта му била връчена на 14.11.2018 г. Като причини за
прекратяване на трудовото правоотношение били посочени: доказано плагиатство в
дисертационен труд за присъждане на научната степен „доктор на науките" и
представени научни трудове за участие в конкурс за заемане на академичната
длъжност „професор“ от Р.Н.В., Ректор на Техническия университет гр. Варна,
установено в доклад № 18-710/02.11.2018г. на комисията за академична етика,
след извършена проверка, възложена със заповед № РД 09-2738/28.09.2018 на
Министъра на образованието и науката. Според ищеца Заповедта за прекратяване на
ТПО е нищожна, като издадена от некомпетентен орган и при грубо нарушение на
процесуалноправните разпоредби на закона, в съотношение на евентуалност, моли
ВРС да приеме, че заповедта е незаконосъобразна, издадена в нарушение на
материално-правните разпоредби и несъответствие с целта на закона, поради което
и обжалва същата в сроковете по чл.358 ал.2 от КТ. /т.е. обжалва прекратяването
на ТПО, извършено със цитираната и по –горе вече Заповед/. На първо място, счита,
че тя е недействителна, тъй като е подписана от лицето проф. д-р инж. ****,
черпеща права от Заповед № РД 09-3271/13.11.2018г. на Министъра на
образованието и науката, с която е назначена като временно изпълняващ длъжността
ректор на ТУ Варна, на основание чл. 10, ал.2, т.6, б „г“ (нова -ДВ, бр. 30 от
2018 г., в сила от 04.05.2018 г.) от ЗВО, във връзка с чл. 35, ал.1, т.1 от
ЗРАСРБ. Ищецът счита, че тази заповед също е нищожна, в съотношение на
евентуалност незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон,
поради което счита, че същата не била създала права на лицето изпълняващо
временно длъжността РЕКТОР в ТУ Варна, във връзка с което прекратяването на ТПО
с ищеца, извършено от това лице – било сторено от некомпетентен орган. Твърди,
че с оглед гарантираната от Държавата академична автономия (по аргумент на чл.
8, т. 1 и чл. 19 от ЗВО), правомощията на Министъра били лимитативно
регламентирани в чл. 10, ал. 2, като възможност за пряка намеса в дейността на
висшите училища, в т.ч. по въпроси, касаещи академичното самоуправление по
смисъла на чл. 21 от закона, не била предвидена. В този смисъл ищецът се
позовава на практика на ВАС, според която
съобразно разпоредбата на чл.35 от Закона за висшето образование цитира
ищецът: „Ректорът.. както и членове на академичния съвет … във висше училище се
освобождават по тяхно желание или могат да бъдат отзовани преди изтичане на
мандата им с РЕШЕНИЕ НА ОРГАНА, който ги е избирал, прието с мнозинство повече
от половината от списъчния му състав.“ Предвид което ищецът счита, че с
действията си, Министърът на образованието и науката, на практика неправомерно е
иззел функциите на Общото събрание, без да имал каквото и да било правно
основание за това. Оспорва като незаконосъобразна и процедурата, проведена от Министърът
на образованието и науката грубо във връзка с установяването на „доказано
плагиатство“, назначавайки комисия и арбитри в пълно противоречие с разпоредби
на ЗРАСРБ, без да били налице нормативно посочените доказателства за тяхната
компетентност и действайки в нарушение на законните права и интереси на ищеца,
във връзка с което, се желае съдът да приеме, че Заповед №РД
09-3271/13.11.2018г. на Министъра на образованието и науката, с която проф. Д-р
инж. Р. Димова е назначена като временно изпълняващ длъжността ректор на ТУ
Варна е нищожна, в съотношение на евентуалност -незаконосъобразна, след което
да приеме, че издадената заповед за прекратяване на ТПО с ищеца от ВРИД Ректор е
издадена от некомпетентен орган. На следващо
място ищецът счита, че
прекратяването на ТПО е неправилно и незаконосъобразно. Ако съдът не приеме, че
възраженията за нищожност, то заповедта се явява незаконосъобразна, постановена при грубо
нарушение на процесуалноправните и материално-правни разпоредби на закона.
Твърди, че административният акт, с който е прекратено ТПО е издаден на правно
основание, което не съответства на фактическото положение, което може да се
приравни на липса на правно основание, при липса на материално-правно основание
на заповедта. Според ищеца соченото в оспорената заповед първо правно основание
чл.330, ал. 2, т. 1/в исковата молба, а т.2- в заповедта/ от КТ не
кореспондирало с действителното фактическо положение а именно: Инж. Р.В. бил
избран за РЕКТОР на Технически Университет Варна, от Общото събрание на
университета, и именно въз основа на този избор с Председателя на общото
събрание било подписал допълнително споразумение към трудов договор ЛС-727 от
30.06.2015 г., с което на ищеца му била възложена ръководната ДЛЪЖНОСТ „РЕКТОР
УНИВЕРСИТЕТ“, със срок на мандата до 30.06.2019 г. Длъжността РЕКТОР, по
смисъла на чл. 31 от ЗВО, била изборна длъжност, като в КТ изрично, в чл. 337
бил уредил реда, начина и прекратяването на ТПО с лице, което заема изборна
длъжност. Трудовото правоотношение на ищеца можело да бъде прекратено само при
условията на чл. 35 от ЗВО, като съгласно посочения законов текст ректорът,
заместник-ректорите, деканите и ръководителите на звена, както и членове на
академичния съвет и на факултетния съвет във висше училище се освобождавали по
тяхно желание или можело да бъдат отзовани преди изтичане на мандата с решение
на органа, който ги бил избирал, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 339
от КТ, чл. 35 от ЗВО, волеизявлението за предсрочно прекратяване на трудовото
правоотношение следвало да бъде направено именно от органа, който го избрал. Докато
в случая липсват доказателства Общото
събрание да било обсъждало този въпрос или ВрИД Ректор да бил инициирал
свикване на Общо събрание, а извън правомощията на ВрИД Ректор е да прекратява
трудов договор за изборна ръководна длъжност, при положение, че бил налице
специален ред, предвиден в ЗВО. По отношение на второто посочено правно
основание -чл. 58, ал. 1, т. 4 от ЗВО, ищецът излага, че касае академичната
длъжност ПРОФЕСОР, а не административната длъжност РЕКТОР. Твърди се, че изобщо
ищецът няма сключен трудов договор като ПРОФЕСОР, поради което и Заповедта за
прекратяване на ТПО има невъзможен предмет, тъй като е уволнен от длъжност,
която не е заемал и никога не бил имал сключен трудов договор за тази длъжност.
На второ място се излага, че заемането на административната длъжност РЕКТОР не
е обвързано с притежаването на академична длъжност ПРОФЕСОР, тъй като към
момента на избора на Р. В. за ректор той е бил с академична длъжност ДОЦЕНТ,
като впоследствие, в мандата си на РЕКТОР, защитил академичната длъжност
ПРОФЕСОР. По изложените съображения ищецът счита, че и трите сочени правни
основания, за прекратяване на ТПО са незаконосъобразни и не отговарят на
действителното фактическо положение. Неправилно, според ищеца, бил посочен и
кодът на заеманата от него длъжност. Видно от допълнителните споразумения
сключени след избора му като ректор, че кодът по НКПД бил 10135 и отговарял за
административната длъжност РЕКТОР, докато посочения в заповедта за прекратяване
на ТПО код 23107005 бил за заемана длъжност ПРОФЕСОР, за каквато ищецът нямал
сключен трудов договор. На следващо място ищецът твърди, че липсват и елементи
от състава на съответното материалноправно основание, на което било извършено
уволнението, а именно „Доказано плагиатство в дисертационен труд за присъждане
на научната степен „доктор на науките“ и представени научни трудове за участие
в конкурс за заемане на академичната длъжност „професор“, установено в доклад №
18-710/02.11.2018 г. на комисията за академична етика, след извършена проверка,
възложена със заповед № РД 09-2738/28.09.2018 г. на Министъра на образованието
и науката.Докладът № 18-710 от 02.11.2018 г., на който се позовавала заповедта
за прекратяване на ТПО. Излагат се съображения за незаконосъобразно
конституирана Комисия по академична етика и провеждане на процедурата. По
изложените съображения, ищецът счита, че безспорно се установявало, че не са
били налице фактическите основания, посочени в заповедта, а именно не е било
доказано плагиатство в дисертационния труд на Р.В. за присъждане на научна
степен „Доктор на науките“ и в
представените научни трудови за участие в конкурс за заемане на академична
длъжност „Професор“. С оглед на което моли така предявените от него искове да
бъдат уважени като основателни, като му бъдат присъдени направите по делото
разноски.
Ответникът
ТУ ВАРНА, чрез професор доктор инженер Розалина Стефанова – временно изпълняващ
длъжността Ректор, чрез депозирания писмен отговор и в о.с.з. оспорва така
предявените искове. Счита, че обжалваната заповед е законосъобразна и легитимна, и издадена от компетентно лице.
Твърди, че Заповед № РД
09-3271/13.11 2018 год. била издадена от
Министъра на образованието и науката на основание чл.10, ал.2, т.6, б.“г“ от
Закона за висшето образование е издадена от Министъра на образованието и
науката, който се явява компетентният орган, осъществяващ своето правомощие -
да назначи временно изпълняващ длъжността ректор на висше учебно заведение за
срок не по-дълъг от шест месеца, при наличие на по отношение на ректора на висшето училище на установено
плагиатството в научните трудове, въз основа на които е придобита научна степен
или е заета академична длъжност, или когато ректорът не изпълни правомощията си
да освободи от длъжност по реда на чл. 58, ал. 1, т. 4 лице, за което е
констатирано плагиатство по законоустановения ред. Счита, че след
законосъобразно проведена процедура, Комисията по академична етика е доказала
плагиатство в дисертационен труд за присъждане на научната степен „доктор на
науките“, както и в представени научни трудове за участие в конкурс за заемане
на академичната длъжност „професор“ от Р.Н.В. - ректор на Технически университет-Варна.
На това именно основание, и в изпълнение на правомощията, дадени му от Закона
за висшето образование, Министърът на образованието и науката, е издал Заповед
№ РД09-3271/13.11.2018год., по силата на която проф. д-р инж. ***била назначена за временно изпълняващ длъжността
Ректор на Технически университет-Варна, която изпълнявала всички правомощия и
задължения на ректор на висшето училище, включително извършването на
необходимите действия по чл. 35, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за развитието на
академичния състав в Република България и организиране провеждането на
предсрочни избори за нов ректор. В изпълнение на правомощията и задълженията ѝ,
дадени с тази заповед, в качеството си
на Ректор на Технически университет-Варна е издала обжалваната Заповед ЛС-413
от 14.11.2018г., с която било прекратено трудовото правоотношение на ищеца - Р.Н.В..
Предвид което счита за неоснователни изложените в исковата молба твърдения за
нищожност на Заповед ЛС-413 от 14.11.2018г. На следващо място, оспорва и
твърдението на ищеца, че соченото в обжалваната Заповед ЛС-413 от 14.11.2018г.
второ правно основание чл.58, ал.1, т.4 от ЗВО не отговаряло на длъжността,
която той заема. Излага, че от една страна за ректор може да бъде избрано само
хабилитирано лице (доцент или професор), а от друга страна същото не
изпълнявало само административната длъжност ректор, а за времето на мандата си
запазвало основната си длъжност доцент или професор в катедрата. Твърди, че ищецът
Р.Н.В. бил утвърден на 19.04.2016 год. на академичната длъжност „професор“ в
професионално направление 5.2. „Електротехника, електроника и автоматика“
(научна специалност „Електроизмервателна техника“). На основание Заповед №
237/19.04.2016год. (приложена към отговора на искова молба) на Ректора на ТУ-****,
с която бил утвърден избора на ищеца за заемане на академичната длъжност
„професор“, със същия било сключено Допълнително споразумение № ЛС-835/19.04.2016
год. По изложените съображения ответникът счита, че уволнението на ищеца е
извършено правилно и законосъобразно, предвид което моли съдът да постанови
съдебно решение, с което да бъдат отхвърлени изцяло исковете на ищеца като
неоснователни и недоказани и да потвърди законосъобразността на Заповед ЛС-413
от 14.11.2018 г., издадена от проф. д-р инж. ****,
изпълняващ длъжността Ректор на Технически университет-Варна.
ВОС като съобрази становищата на страните и
събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна
следното:
Видно от приложеното като доказателство по
делото лично трудово досие на ищеца Р. Н. В. е, че същият от 30.06.2015г. до
14.11.2018г. е заемал длъжност „ректор“ на Технически университет гр****.
Няма спор, че със Заповед №РД
09-3271/13.11.2018г. на Министъра на образованието и науката, на основание чл.
10, ал.2, т.6, б „г“ от Закона за висшето образование, във връзка с чл. 35, ал.
1, т. 1 от Закона за развитието на академичния състав в Република България за
временно изпълняващ длъжността ректор на ТУ Варна била назначена проф. д-р инж.
****,
както и, че със Заповед ЛС-413 от 14.11.2018г., в качеството си на ВРИД, на
основание чл.330 ал.2 т.2 от Кодекса на труда, чл. 58 ал.1 т.4 от Закона за
висшето образование и чл.35 ал.З във връзка с ал.1, т.1 от Закона за развитието
на академичния състав на Република България, инж. ****е прекратила трудовото правоотношение с Р.Н.В.,
ЕГН **********, считано от 15.11.2018г., с място на работа Технически
университет ****, на
длъжност „Професор“, като Заповедта му била връчена на 14.11.2018 г.
С
оглед така установеното от фактическа страна, съдът стигна до следните правни
изводи:
Предявените искове намират правното си
основание в нормата на чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ.
За да установи основателност на иска си, в
тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение.
От своя страна, работодателят следва да
обоснове възраженията си, установявайки че уволнението е извършено законно
поради наличие на предвидените в цитираното в заповедта правно основание предпоставки.
В конкретния случай е безспорно между
страните, че между тях е било налице трудово правоотношение, срочно, със срок
на мандата до 30.06.2019г.
Съдът намира, че заповед Заповед ЛС-413 от
14.11.2018г., издадена от ВРИД проф. д-р инж. Р. *****, с която на основание чл.330 ал.2 т.2
от Кодекса на труда, чл. 58 ал.1 т.4 от Закона за висшето образование и чл.35
ал.З във връзка с ал.1, т.1 от Закона за развитието на академичния състав на
Република България, трудовото правоотношение с Р.Н.В., ЕГН **********, е
прекратено считано от 15.11.2018г., с място на работа Технически университет ****, на длъжност „Професор“, е
незаконосъобразна по следните съображения:
На първо място счита, че доколкото ищецът е
бил избран на длъжност „ректор“ с решение на Общото събрание на Академичния
съвет на ТУ ****, то
същият може да бъде освободен/отзован от заеманата длъжност само с решение на
същия този орган. Видно от разпоредбите на ЗВО длъжността "ректор" е
изборна, с четиригодишен мандат, като процедурата за провеждане на избора е
нормативно уредена, както в ЗВО, така и в Правилника за дейността на
съответното висше училище. Процедурата по избор на ректор приключва със
сключване на допълнително споразумение към основния трудов договор по чл. 119 и чл. 107 КТ
между председателя на общото събрание и избрания ректор - чл. 29, ал. 2 ЗВО,
което е в съответствие с изискването по чл. 31, ал. 1 ЗВО.
В разпоредбата на чл. 35 ЗВО, който се явява
специален, са посочени две основания за прекратяване на мандата на ректора
предсрочно - по желание на лицето, изпълняващо длъжността, или отзоваване преди
изтичане на мандата, като и в двата случая е необходимо решение на органа,
който ги е избирал, прието с мнозинство повече от половината от списъчния му
състав.
С
оглед извършената препратка към КТ при назначаването на ректора, настоящият
състав приема, че по отношение на прекратяване на трудовото правоотношение биха
могли да бъдат приложими съответно и правилата на КТ относно основанията за
прекратяване на трудовите договори. Приложението на тези основания обаче изисква
и решение на избирателното тяло, съгласно разпоредбата на чл.339, ал.2 КТ,
която е в съответствие с разпоредбата на чл. 35, пр.2 ЗВО. Такова решение към датата на
издаване на обжалваната заповед не е имало, предвид което издадената заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение се явява незаконосъобразна.
Следва да се отбележи също, че правомощията
на временно изпълняващия длъжността ректор, назначен със заповед на министъра
също са уредени с Закона за висшето образувания. Безспорно е, че съобразно разпоредбата
на чл. 10, ал.2, т.6, б. Г от с.з., министърът назначава временно изпълняващ
длъжността „ректор“ когато по отношение на ректора на ВУ бъде установено плагиатство
в научните трудове.
Съдът обаче счита, че извън правомощията на
временно изпълняващия длъжността е да прекрати трудовото правоотношение на
ректора. Намира, както е посочена в самата заповед на министъра за назначаването
му, че ВРИД следва да изпълнява всички правомощия и задължения на ректор на ВУ,
включително и да извършва необходимите действия по чл. 35, ал1, т.1 и т.2 от
Закона за развитие на академичната общност, но не би могъл да прекрати трудово
правоотношение на ректора, което е възникнало от избор.
В посочения в
заповедта чл. 35, ал.1, т.1. от ЗРАСРБ е предвидена възможност за освобождава
от академична длъжност на лице, когато бъде доказано по законоустановения ред
плагиатство или недостоверност на представените научни данни в научните
трудове, въз основа на които е придобило или е участвало в процедура за
придобиване на научна степен, или е заело или е участвало в конкурс за заемане
на академична длъжност.
С оглед съдържанието
на цитираната разпоредба, съдът намира, че правомощията се свеждат до
възможност за отнемане на научна степен или на академична длъжност, докато
длъжността ректор е ръководна административна, а не академична длъжност, като
за неговото назначаване, съответно освобождаване е предвиден друг ред в Закона
за висшето образование.
В този ред на
мисли, настоящият състав намира, че в правомощието на ВРИД е било да извърши
необходимите проверки, и при евентуално констатирано и „доказано по
закоустановения ред плагиатство, в съответствие с разпоредбата на чл. 58 ЗВО да
бъде отнета академичната длъжност „професор“, след което да сезира Общото
събрание на академичния съвет за отзоваване на ректора.
Следва да се
отбележи също, че в настоящия случай, ищецът В. е бил избран за ректор /на 30.06.2015г./ докато е бил с академична длъжност „доцент“,
т.е. евентуално извършеното плагиатство в научен труд, въз основа на който е
придобил научната степен „професор“ /със заповед от 19.04.2016г./ не е в пряка
връзка с избора му за ректор на ТУ.
По
изложените съображения, съдът намира, че обжалваната заповед е незаконосъобразна
и следва да бъде отменена.
Този извод
на съда не се променя от приетия пред настоящата инстанция Протокол от
проведено на 22.03.2019г. Общо събрание на Технически университет. В този протокол
липсва обективирано решение на ОС за отзоваване или предсрочно освобождаване на
ищеца В. от длъжността ректор. Ако ответното учебно заведение счита, че с
избора на нов ректор автоматично се прекратяват правомощията на досегашния, то
това е основание за издаване на нова заповед в този смисъл.
Доколкото съдът намира, че обжалваната е
Заповед № ЛС – 413/ 14.11.2018г. е
незаконосъобразна, то предявеният иск с правно основание чл. 344 ал.1, т.1 КТ
следва да бъде уважен, като уволнението бъде признато за незаконно, а на осн. чл. 344 , ал.1 т.2 КТ ищецът следва
да бъде възстановен на заеманата преди
уволнението длъжност, така като е посочено в петитума на иска – Ректор на ТУ
Варна.
По изложените съображения, предвид съвпадащи
изводи на настоящата инстанция с тези на първата, въззивната жалба се явява
неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, на въззивника следва
да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски, които съдът,
с оглед представеното пълномощно и договор за права защита и съдействие
определя в размер на 920.00 лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №749/22.2.2019год., постановено по гр.д.
№18698/2018г. по описа на ВРС, XLІІ-ри състав.
ОСЪЖДА
Технически университет – ***, с
БУЛСАТ ********* и адрес гр.Варна, ул. „Студентска“ №1, да заплати на Р.Н.В., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 920.00 /деветстотин и двадесет/
лева, представляваща заплатеният пред настоящата инстанция адвокатски
хонорар на осн. чл.78 ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.
280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.