№ 136
гр. Пловдив, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова Въззивно гражданско
дело № 20225000500253 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 260038/16.03.2022г.,постановено по гр.д.406/
21г. по описа на ОС – П. , с което е отхвърлен предявеният от ВЛ. ХР. ХР.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.П., ул.“В.“№*, ет.*, адв.И.Д., срещу
О.К., гр.К., ул.“П.С.“№* и ЕМ. СТ. К., кмет на О.К.-гр.К., със същия адрес за
призоваване иск по чл.452,ал.3 от ГПК за осъждане на ответниците да му
заплатят солидарно сумата от 73000лв., съставляваща част от обезпеченото
със запор вземане от трето задължено лице, съгласно запорно съобщение с
изх.№9594/07.05.2015г. по изп.дело №***/2015г. на ЧСИ М.О., със сегашен
номер изп.дело №****/2016г. по описа на ЧСИ А.А., която сума О.К. е
заплатила в полза на длъжника, за погасяване на задължението му по изп.дело
№***/2015г. по описа на ЧСИ П.И., като към датата на плащане отв.Е.К. бил
лице от органите на управление на третото задължено лице О.К. ,както и
евентуално съединения с него иск по чл.49 от ЗЗД за осъждане на ответника
О.К. да му заплати сумата от 73000лв., като обезщетение за имуществените
вреди, претърпени във връзка с действията на този ответник, като трето
задължено лице по запор, наложен със запорно съобщение изх.
№9594/07.05.2015г. по изп.дело №***/2015г. на ЧСИ М.О., със сегашен номер
изп.дело №****/2016г. по описа на ЧСИ А.А., извършило плащане на
длъжника в размер на частта от обезпеченото със запор вземане, за
погасяване на задължението му по изп.дело №***/2015г. по описа на ЧСИ
П.И., лишавайки по този начин ищеца от възможността да се удовлетвори за
1
вземането си към „Р.**Т., Х.а и с-ие“, прехвърлено му по договор за цесия от
28.03.18г., сключен с Р.А., като цедент. .По съображенията ,подробно
изложени във въззивната жалба и в постъпилата писмена защита
жалбоподателят счита решението за неправилно , незаконосъобрзано
,постановено в противоречие с материалния закон и необосновано ,поради
което заявява искане същото да бъде отменено и постановено друго , с което
предявения от него главен иск по чл.452 ал.3 от ГПК бъде уважен ,а в случай
,че решението в тази му част бъде потвърдено ,да бъде уважен предявеният от
него евентуален иск по чл.49 от ЗЗД.Претендира за присъждане на разноски.
Въззиваемите О.К. и ЕМ. СТ. К.о оспорват въззивната жалба ,считат
решението за правилно и заявяват искане обжалваното решение да бъде
потвърдено като претендират разноски .
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Предмет на въззивно разглеждане е предявен от В.Х. Х. против О.К. и
ЕМ. СТ. К. главен иск ,с който претендира ответниците да бъдат осъдени да
му заплатят солидарно, на основание чл.452,ал.3 от ГПК, сумата от 73000лв.,
съставляваща част от обезпеченото със запор вземане от О.К. като трето
задължено лице, съгласно запорно съобщение с изх.№9594/07.05.2015г. по
изп.дело №***/2015г. на ЧСИ М.О., със сегашен номер изп.дело
№****/2016г. по описа на ЧСИ А.А., която сума О.К. е заплатила в полза на
длъжника на ищеца СД „ Р.-**-Т. ,Х. и сие“ , за погасяване на задължението й
по изп.дело №***/2015г. по описа на ЧСИ П.И., ведно със законната лихва от
датата на исковата молба .
Този иск ищецът е основал на следните твърдения- твърдял е ,че
28.03.2018г., Р.А. А. му прехвърлил част от вземането си към СД „Р.-**Т., Х.а
СИЕ“, с ЕИК **********, по изп.дело №****/2016г. на ЧСИ А.А., до размер
на 109 176.82лв., което вземане е обезпечено с наложен запор от ЧСИ М.О. по
изп.д. 212 / 2015 г., на вземанията на длъжника от негов длъжник - О.К.- гр.К.
.Във връзка с този запор на вземане О.К. е уведомила ЧСИ М.О., че не
признава вземането на длъжника СД „Р.-**Т., Х.а СИЕ“ , както и че същото е
оспорено по т.д. №475/2014г. по описа на ПОС. С уведомление изх.
№25986/20.11.15г. по изп.дело №***/2015г., ЧСИ О. е уведомила О.К.- гр.К.,
че производството по това оспорено от нея вземане е приключило с
окончателен съдебен акт, по който О.К.- гр.К. е осъдена да заплати на СД „Р.-
**Т., Х.а СИЕ“ сумата от 65 720.23лв.- съставляваща цена на доставени, но
неплатени стоки, 8965.04лв.- обезщетение за забавено плащане, ведно със
законната лихва върху главницата от 24.06.14г. до изплащане на сумите и
направените по делото разноски от 9887.41лв., и разноски в размер на
3000лв., и разпоредила на О.К., като трето задължено по изп.дело
№***/2015г. лице, че следва да изпълни наложения със запорно съобщение
изх.№9594/07.05.15г. запор върху вземанията, които СД „Р.-**Т., Х.а СИЕ“
има към О.К., с оглед липсата на разпореждане за отмяна на този
2
запор..Междувременно, за събиране на вземанията си към О.К. СД „Р.-**Т.,
Х.а СИЕ“ е образувало изп.дело №***/15г. на ЧСИ П.И., а тъй като СД „Р.-
**Т., Х.а СИЕ“ имал задължения и към други лица, различни от цедента на
ищеца в това производство, по изп.дело №***/15г. на ЧСИ И. били наложени
запори на вземанията, които СД „Р.-**Т., Х.а СИЕ“ има по посоченото
изпълнително дело и конкретно- със запорно съобщение изх.
№37611/02.11.2015г. по изп.дело №723/15г. на ЧСИ П.И., бил наложен запор
на вземанията на СД „Р.-**Т., Х.а СИЕ“ по изп.дело №***/2015г. на ЧСИ
П.И. . В нарушение на задълженията си по чл.508 от ГПК като трето
задължено лице О.К. , въпреки наложения запор, извършила плащане по
изпълнителното дело по описа на ЧСИ П.И. както следва : сумите от по
10000лв., платени на 08.02.16г., 12.02.16г., 15.02.16г. и 18.02.16г., на сумата
от 13000лв., платена на 26.02.16г., и на сумата от 20000лв., платена на
07.03.16г., или общо сумата от 73 000 лв. като по този начин О.К. изплатила
задълженията си директно на взискателя по това дело- СД „Р.-**Т., Х.а СИЕ“,
който е длъжник на ищеца съгласно договора за цесия от 28.03.18г., за
вземане, обезпечено с първи по ред запор, наложен по изп.дело №***/15г. на
ЧСИ О., като по този начин е осуетила за ищеца възможността да събере
вземанията си към СД „Р.-**Т., Х.а СИЕ“, по договора за цесия, до размера от
73000лв. –обща сума на извършените от О.К. плащания, която възможност
била за ищеца единствена, предвид огромната задлъжнялост на длъжника му
към онзи момент. Затова, и тъй като съгласно разпоредбата на чл.452,ал.3
от ГПК, третото задължено лице, което извърши плащане на длъжника
въпреки наложения запор, дължи плащане на взискателя, а лицата от органите
на управление на третото задължено лице отговарят солидарно с него, като
съгласно чл.38,ал.1 от ЗМСМА, кметът на Общината е орган на
изпълнителната власт в Общината, за описаното задължение на О.К. –гр.К.,
която е извършила тези плащания, и до размера на заплатената сума от
73000лв., солидарно с нея към ищеца отговорност следва да носят и двамата
ответници .
Предмет на въззивно разглеждане е и евентуален иск ,в случай ,че
първият бъде отхвърлен ,а именно да бъде осъдена на основание чл.49 във вр.
с чл.45 от ЗЗД ответната О.К.- гр.К. да заплати на ищеца сумата от 73000лв.,
като обезщетение за имуществените вреди, претърпени във връзка с
действията и, в размер на частта от обезпеченото със запор вземане от трето
задължено лице, съгласно запорно съобщение с изх.№9594/07.05.2015г. по
изп.дело №***/2015г. на ЧСИ М.О., със сегашен номер изп.дело
№****/2016г. по описа на ЧСИ А.А., която сума О.К. е заплатила в полза на
длъжника, за погасяване на задължението му по изп.дело №***/2015г. по
описа на ЧСИ П.И., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба.Този иск ищецът е основал на описаното подробно по основния иск
във връзка с поведение на О.К. в нарушение на изискванията на чл.508 от
ГПК, съставляващо противоправно по смисъла на чл.45 във вр. с чл.49 от ЗЗД
поведение, вследствие на което за ищеца са произтекли имуществени вреди –
3
осуетена е била възможността да събере вземанията към СД „Р.-**Т., Х.а
СИЕ“, които има по договора за цесия, до размера от 73000лв., което
съставлява пропусната полза за ищеца ,поради което ответникът следва да го
обезщети за тях.
Съдът с обжалваното решение е приел ,че е установено по делото ,че
пред ЧСИ А., въз основа на изп.лист от 26.11.14г. на Районен съд- Г., е
образувано изп.дело №************** с взискатели ТД НАП- В.Т., ТД НАП
П. и Р.А. А., ЕГН ********** и длъжник СД„Р.-**Т., Х.а и с-ие, ЕИК
**********, с адрес : гр.Г., ул.“П.Б.“№**, вх.*, ап.*, по което, въз основа
молба от 25.05.21г. на ВЛ. ХР. ХР., с приложен към нея договор за цесия, на
26.05.21г.същият е бил конституиран като взискател по делото .С договор за
цесия от 28.03.18г., сключен между Р.А., като цедент и В.Х., като цесионер,
Р.А. е прехвърлил на В.Х. част от вземането си към „Р.**Т.ов, Х.а с-ие“ по
изп.дело №****/2016г. на ЧСИ А., в размер на 109 176.82лв., ведно с
привилегиите, обезпеченията, изтеклите лихви и другите му
принадлежности.Цесия е съобщен от цедента Р.А. на длъжника СД„Р.**Т.ов,
Х.а с-ие“ на 05.04.18г. чрез управителя Т. Х.а .
Преди образуването на изп.дело №************** пред ЧСИ А., въз
основа на същия изпълнителен лист, пред ЧСИ О. е било образувано изп.дело
№20157580400212, по което, със запорно съобщение изх.№9594/07.05.15г., по
молба на взискателя Р.А. е наложен запор на вземанията на длъжника СД„Р.-
**Т., Х.а и с-ие“ от третото задължено лице О.К.,която със заявление от
20.05.15г. О.К. е уведомила ЧСИ О.,че не признава вземанията на длъжника
„Р.-**Т., Х.а и с-ие“, тъй като е оспорила същите по съдебен ред и при
оспорването им е образувано т.д. №475/14г. на ПОС, производството по което
е висящо, тъй че принудителното изпълнение не може да бъде насочено върху
това вземане .
На 20.11.15г. ЧСИ О. е уведомила О.К. ,че тъй като производството по
т.д. №475/14г. на ПОС е приключило с влязъл в сила съдебен акт и О.К. е
осъдена с него да заплати на СД „Р.-**Т., Х.а и с-ие“, длъжник по изп.дело
№20157580400212, сумата от 65 720.23лв.-незаплатени стоки, 8965.04лв.-
обезщетение за забавено плащане, законната лихва върху главницата от
24.06.14г. и разноски от 9887.41лв. и от 3000лв., то следва да изпълни
наложения запор със съобщението от 07.05.15г., който не е бил отменян.
Междувременно,въз основа на изпълнителен лист от 29.10.15г., издаден въз
основа на подлежащо на изпълнение решение по т.д. №475/14г. на ПОС, пред
ЧСИ И. е било образувано изп.дело №20158210400994, по което на 05.11.15г.
до длъжинка О.К. е изпратена покана за доброволно изпълнение за
задълженията й към СД„Р.-**Т., Х.а и с-ие“, възлизащи на общо 94 630.13лв.,
като със същата О.К. е уведомена и за наложен запор върху банковите й
сметки при ПИБ до размера на дължимото се по делото .Във връзка с
наложения запор върху банковите сметки на О.К. в ПИБ ЧСИ И. по изп.дело
№***/16г. е изпратил запорно съобщение ,което е получено там на 06.11.15г
.На 02.12.15г., О.К. е депозирала по изп.дело №***/15г. на ЧСИ И. молба, с
4
която, във връзка с получените на 27.11.15г. ПДИ е отправила питане до
същия, при получени при нея на 14.05.15г. и на 18.06.15г. запорни
съобщения, първото от които по изп.дело №***/15г. на ЧСИ О., а второто- по
изп.дело №447/15г. на ЧСИ И., по които до момента не е извършвала
плащане, тъй като вземанията са били спорни, да даде изрични указания по
кое изпълнително дело следва да се извършват плащания от нея , за което
питане е безспорно ,че няма данни да е изпратен отговор. Със съобщение от
28.03.16г. на ЧСИ И. О.К. е била уведомена, че с постановление от 25.03.16г.,
въз основа на искане на взискателя негово изп.дело 20158210400994 е било
прекратено на основание чл.433,ал.1,т.2 от ГПК.
Тази фактология ,освен че съдът е приел за установена по делото
,следва да се каже ,че е била и безспорна между страните като същата не е
оспорена и с въззивната жалба.
За спорно по делото съдът е приел обстоятелството как се е стигнало
до прекратяването на воденото от ЧСИ И. изп.дело 20158210400994- въз
основа на плащане, извършено от длъжника по това дело О.К.,която е трето
задължено лице по запора от 07.05.15г. на ЧСИ О., на взискателя „Р.-**Т., Х.а
и с-ие“, който е длъжник по изп.дело №****/16г. на ЧСИ А., или въз основа
на преводи по наложените от ЧСИ И. запори върху банкови сметки на О.К.
при ПИБ, от банката като трето задължено по този запор лице.В тази връзка
съдът е приел че ,доказателствата по делото сочат , че сума от общо 73000лв.
е наистина постъпила по изпълнителното дело на ЧСИ И., но не като
заплатена от О.К. по изпълнителното дело, както ищецът твърди, а като
преведена по сметка на ЧСИ И. по изпълнителното дело от ПИБ, въз основа
наложения от ЧСИ И. запор върху банковите сметки на длъжника О.К. при
тази банка, както твърдят ответниците.
Въз основа на така установеното съдът е изложил мотиви ,че
плащането, извършено въз основа на наложен от съдия изпълнителя запор и в
негово изпълнение, за реализиране на предприето по този начин
принудително изпълнение срещу длъжника, не е плащане от третото
задължено лице на длъжника в нарушение на вменените му задължения от
чл.450,ал.3 и чл.502,ал.2 от ГПК да пази сумите и да не ги предава на
длъжника, тъй че така извършено, то не може да доведе и до ангажиране на
отговорността му на основание възможността, дадена на взискателя с нормата
на чл.452,ал.3 от ГПК.Посочил е ,че по изпълнителното дело има данни ,че е
заплатена от О.К. сумата от сума от 10019.42лв. в полза на СД„Р.**Т.ов, Х.а
и с-ие“, както ищецът сочи в пледоарията си , но този факт е неотносим към
предмета на спора. Като краен резултат е прието ,че липсва основание за
ангажиране отговорността на Общината като трето задължено лице на
плоскостта на чл. 452 ал.3 от ГПК ,както и на солидарно отговорния
ответник в лицето на кмета на общината – втория ответник по делото и е
отхвърлил иска .
С аналогични мотиви съдът е приел и евентуално съединения иск за
5
неоснователен и е отхвърлил същия.
Обжалваното решение е валидно и допустимо , а по същество е
правилно и обосновано и на основание чл.272 от ГПК настоящата инстанция
препраща към неговите мотиви.
Възприетата от първоинстанционният съд фактическа обстановка не е
била спорна по делото ,не е оспорена и с въззивната жалба. Спорен е
въпросът за това налице ли е плащане от страна на ответника О.К. по изп.д.
20158210400994- по описа на ЧСИ П.И. за изпълнение на задължението на
Общината към длъжника й СД „Р.-**Т., Х.а и с-ие“ ,което вземане на
последния е запорирано със запорно съобщение от 07.05.2015 г. ,наложено по
изп.д. 212 / 2015г. по описа на ЧСИ М.О. за обезпечение на вземането на
цедента на ищеца спрямо събирателното дружество ,негов длъжник.
Безспорно е ,че по молба на СД „Р.-**Т., Х.а и с-ие“ е образувано изп.д.
994/2015. По описа на ЧСИ П.И. против длъжник О.К. .Също така е безспорно
,че със запорно съобщение изх.№ 38306 / 05.11.2015 г. до ПИБ са запорирани
банковите сметки на общината за удовлетворяване вземането на
дружеството.Видно е заключението на приетата ССЕ ,че на дати 05.02.2016г.
,18.02.2016 г. ,11.02.2016г. ,25.02.2016 г. ,12.02.2016 г. ,03.03.2016 г. са
извършени плащания от банковите сметки на общината въз основа на
казаното запорно съобщение по сметка на ЧСИ П.И. на общо сумата от 73 000
лв. като наредител е служител на банката и платежните нареждания не са
подписани от кмета на Общината или упълномощено от него лице.При това
положение следва да се приеме,че извършените плащания са в резултат на
индивидуално принудително изпълнение ,осъществено в хода на
образуваното изпълнително дело и като изпълнителен способ по същото това
дело , а не се касае за плащане от страна на длъжника в полза на взискателя –
дружеството ,чието вземане е предмет на запора ,наложен от ЧСИ О. ,по
който запор О.К. се явява трето задължено лице. В този смисъл следва да
бъде споделена и наложилата се практика по този въпрос ,а именно ,че
плащането, извършено въз основа на наложен от съдия изпълнителя запор и в
негово изпълнение, за реализиране на предприето по този начин
принудително изпълнение срещу длъжника, не е плащане от третото
задължено лице на длъжника в нарушение на вменените му задължения от
чл.450,ал.3 и чл.502,ал.2 от ГПК да пази сумите и да не ги предава на
длъжника, тъй че така извършено, то не може да доведе и до ангажиране на
отговорността му на основание възможността, дадена на взискателя с нормата
на чл.452,ал.3 от ГПК.Що се отнася до посоченото във възивната жалба и
установено от книжата по изпълнителното дело ,че О.К. е извършила плащане
на сумата от 10 019,42 лв. по изп.д. по описа на ЧСИ П.И. съдът намира ,че
това плащане ,изхождайки от въведените от ищеца обстоятелства ,на които
основава исковата си претенция ,се явява извън предмета на спора доколкото
предмет на същия са обсъдените по-горе 6 броя банкови преводи по сметка на
ЧСИ П.И. като това плащане не е сред тях.С оглед на казаното налага се
извода ,че така предявеният иск ,основан на посочената правна норма е
6
неоснователен както спрямо ответника О.К. ,така и спрямо ответника Е.К.
,кмет на посочената община ,поради което решението на първостепенния съд
,с което същият е отхвърлен е правилно и следва като такова да се потвърди.
По евентуалния иск по чл.49 във вр.чл.45 от ЗЗД съдът счита следното :
коментираното по-горе е относимо и към тук разглеждания иск доколкото по
делото е установено ,че извършените плащания не са в резултат действия на
служители на ответника О.К. и в противоречие на наложения запор ,а в
резултат на осъществен изпълнителен способ в хода на индивидуалното
принудително изпълнение по обсъжданото изпълнително дело и следователно
не е налице противоправно поведение ,за което да бъде ангажирана
отговорността на този ответник.А и както правилно е посочил
първоинстанционния съд извършените плащания ,осъществени преди
цесията не биха били пропусната полза за ищеца, защото правата, които има
по това дело, са придобити на една много по-късна дата- 28.03.18г., тъй че
действията, извършени преди това, не биха могли да стоят в пряка причинна
връзка с осуетяване на възможността за удовлетворение на вземането, което е
придобил по силата на договора за цесия от 28.03.18г.
Като краен резултат настоящата инстанция намира решението , с което
са отхвърлени исковете като неоснователни ,да е правилно и като такова
следва да бъде потвърдено.
На О.К. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 200 лв. за
настоящата инстанция съобразно представен списък по чл.80 от ГПК ,а на
ответника Е.К. – разноски в размер на 600 лв. съобразно представен списък.
Мотивиран от горното ,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260038/16.03.2022г.,постановено по гр.д.406/
21г. по описа на ОС – П..
Осъжда ВЛ. ХР. ХР., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.П.,
ул.“В.“№*, ет.*, адв.И.Д., да заплати на О.К., гр.К., ул.“П.С.“№*, сумата от
200лв. - разноски за настоящата инстанция.
Осъжда ВЛ. ХР. ХР., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.П.,
ул.“В.“№*, ет.*, адв.И.Д., да заплати на ЕМ. СТ. К., кмет на О.К.-гр.К., с адрес
за призоваване: гр.К., ул.“П.С.“№*, сумата от 600лв. - разноски за настоящата
инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8