№ 770
гр. Плевен, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Наталия Ст. Н.а
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело №
20244430107426 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 35649/20.12.2024 г.
на Р. И. Г., ЕГН **********, срещу „ТИН-2016“ ЕООД, ЕИК ***,
представлявано от *** К.Х.Х., с която се иска ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 8000 лв. главница по договор за заем от 24.01.2022
г., 2763,39 лв. обезщетение за забава върху главницата, считано от 25.02.2022
.г до датата на предявяване на исковата молба, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 24.01.2022 г. с преводно нареждане
ищецът предоставил и ответникът „ТИН 2016“ ЕООД получил паричен заем в
размер на 8000 лв., с уговорката да бъде върната в течение на един месец от
поканата. Поканите били отправени до *** на ответното дружество – К.Х.Х.,
ЕГН ***. До датата на предявяване на исковата молба заемната сума не била
върната. При желание от страна на ответника, ищецът заявява, че би сключил
спогодба. Моли исковата молба да се счита и като покана за връщане на
заемната сума. Иска от съда да уважи предявените искове и претендира
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника „ТИН-
2016“ ЕООД, ЕИК ***.
В с. з. ищецът поддържа исковата молба, моли тя да бъде уважена,
претендира разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.
В с. з. ответникът редовно призован не се явява и представлява.
Съдът, като взе предвид събраните писмени и гласни доказателствени
средства, установи следното от фактическа страна:
От представеното извлечение от 08.06.2023 г. на БАНКА *** за период от
1
24.1.22-24.1.22 г. на сметка с титуляр Р. И. И., се установява, че на 24.01.2022 г.
е извършена операция със сума от 8000 лв. по сметка на ТИН-2016 ЕООД,
IBAN: ***, с посочено основание заем. В тази насока е и представеното
нареждане за кредитен превод.
Видно от представените справки от „***“ АД изискани на осн. чл. 186
ЗЗД, на л.24-29 по делото е че сметката на клиент ТИН-2016 ЕООД,ЕИК ***, с
IBAN: ***, e открита на 31.05.2021 г. и е активна, като е получен паричен
превод от наредител Р. И. Г. в размер на 8000 лв. с основание заем, на
25.01.2022 г. Физическото лице, чиито документи са част от досието на
клиента, е К.Х.Х., ЕГН **********.
От показанията на свид. П. М. се установява, че ответникът е имал нужда
от средства и е поискал от свидетеля да го запознае с ищеца. Свидетелят
работил на едно място във фирма „***“ с ищеца Р. И. Г.. Свидетелят свързал
страните по делото през януари 2022 г. Двете страни споделили на свид. М., че
парите по заема трябва да бъдат върнати в кратък срок около месец. Ищецът
много пъти молил свидетеля да му съдейства за връщането на парите от
ответника К.Х. и затова свидетелят много пъти говорил с ответника,
убеждавайки го, че е редно парите да бъдат върнати. Един месец след
сключването на договора, ищецът започнал да се притеснява, че няма да му
бъдат върнати парите, като той лично пред свид. М. канил ответника да ги
върне по телефон. От показанията на свид. М. се установява още, че въпреки
честите молби до ответника, така и не се стигнало до връщане на парите.
Препис от исковата молба е изпратен и получен от ТИН 2016 ЕООД на
30.01.2025 г., както се установя от върнатите отрязъци от съобщения по
делото.
Горната фактическа обстановка безспорно се установява от събраните по
делото писмени доказателствени средства, на които съдът дава пълна вяра,
тъй като не са оспорени и се ползват с придадената им по закон
доказателствена сила и стойност. Съдът дава вяра и на показанията на
свидетеля М. в анализираната част, тъй като са последователно и
непротиворечиви, и в тези части касаят елементи на договора, за които няма
забрана да бъдат установени със свидетелски показания/Решение № 524 от
28.12.2011 г. на ВКС по гр. д. 167/2011 г., IV г. о., ГК на ВКС/
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявени са допустими обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79 вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира, че безспорно се установяват
кумулативните елементи от фактическия състав на посочените
материалноправни норми, тъй като страните са обвързани от валидно заемно
правоотношение, по което ищецът има качество на заемодател, а ответникът
на заемател съгласно чл.240,ал.1 ЗЗД. Заемната сума в размер на 8000 лв. е
преведена от ищеца и получена по банковата сметка на ответното дружество
„ТИН-2016“ ЕООД“ в ПИБ АД, като изрично е посочено основанието за
нейния превод- заем. Договорът за заем от 24.01.2022 г. е реален, като в случая
2
предаването на заемната сума във фактическа власт на ответника, се
установява от представените писмени доказателства, с което фактическият
състав по сключване на договора за заем е завършен и страните са обвързани
от материалните последици, които той поражда. Несъмнено се установява и
постигнато съгласие с оглед показанията на свид. М.. Основното задължение
на заемателят –ответник е да върне усвоената заемна сума съгласно чл.
240,ал.1 ЗЗД, като този факт се установява от показанията на свид. М., както и
че сумата е следвало да бъде върната след месец. Поради липса на друга
уговорка, изискуемостта на претендираното парично вземане е настъпило с
отправената до ответника покана съгласно чл. 84,ал.2 ЗЗД на 24.02.2022 г., за
която законът не предвижда форма, поради което ответникът, като заемател е
изпаднал в забава считано от следващия ден. Изправността на заемодателят
следва от безспорно установения по делото факт, че е предал заемната сума на
заемателя, което в конкретния случай е единственото основно задължение на
заемодателя. Ето защо, съдът намира, че са налице всички предпоставки на
осъдителния иск по чл. 79,ал.1 вр. чл. 240,ал.1 от ЗЗД (съгласие, предаване на
заемна сума, настъпила изискуемост и липса на плащане), поради което
същият е доказан по основание и размер, и като такъв следва да бъде уважен.
По отношение на предявения акцесорен осъдителен иск по чл. 86,ал.1
ЗЗД, съдът намира същия за доказан в своето основание. Както се посочи,
заемателят-ответник е изпаднал в забава считано от 25.02.2022 г., а предметът
на основната престация по договора за заем е паричен. Поради това при
неизпълнение на паричното задължение, ответникът дължи обезщетение в
размер на законна лихва от деня на забава – 25.02.2022 г. По отношение
размера на иска, на осн. чл. 162 ГПК с помощта на ел. калкулатор, съдът
определи размер на обезщетение от 2766,42 лв. Ето защо, предявеният иск по
чл. 86,ал.1 ЗЗД е основателен изцяло за сумата, до която е предявен съгласно
чл.6,ал.2 ГПК, а именно 2763,39 лв.
При този изход на правния спор и на осн. чл. 78,ал.1 ГПК ответникът
следва да понесе отговорността за сторените от ищеца разноски в размер на
435,86 лв. за платена държавна такса и 1368 лв. за платено адв.
възнаграждение, доказани по основание и размер, с оглед представения
договор за правна помощ към исковата молба.
Ръководен от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ТИН-2016“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Плевен, местност „***“ ***, ул. № ***, представлявано от ***
К.Х.Х., ЕГН ***, да заплати на Р. И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ж. к. ***, бл. ***, на осн. чл. 79,ал.1 вр. чл. 240,ал.1 от ЗЗД, сумата от 8000 лв.,
представляваща паричен заем по договор за заем от 24.01.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 20.12.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „ТИН-2016“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
3
управление: гр. Плевен, местност „***“ ***, ул. № ***, представлявано от ***
К.Х.Х., ЕГН ***, да заплати на Р. И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ж. к. ***, бл. ***, на чл. 86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 2763,39 лв., представляваща
обезщетение за изпадане в забава за периода от 25.02.2022 г. до 19.12.2024 г.,
дължимо върху главницата по договор за заем от 24.01.2022 г.
ОСЪЖДА „ТИН-2016“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Плевен, местност „***“ ***, ул. № ***, представлявано от ***
К.Х.Х., ЕГН ***, да заплати на Р. И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ж. к. ***, бл. ***, на чл. 78,ал.1 от ГПК, сумата от 1803,86 лв., представляваща
сторените от ищеца разноски в исковото производство за платена държавна
такса и адв. възнаграждение.
Присъдените суми могат да бъдат платени чрез каса на ИЗИПЕЙ по ЕГН
на Р. И. Г., ЕГН **********, с изрично описание – заем от 24.01.2022 г.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред ОС Плевен с въззивна жалба.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4