М О Т И В И
Към присъда по НЧХД № 182/2018 г. по описа на КрлРС
Наказателното производство е образувано
по повод внесената тъжба от М.М.Б., ЕГН ********** ***,
с която е повдигнал обвинение срещу Д.Ф.Д., ЕГН ********** ***, затова, че на 16.02.2018 г. в гр. С., П. обл., в качеството му на длъжностно лице- К.О.С. при и по
повод изпълнение на службата му, е казал или извършил нещо унизително за честта
или достойнството на другиго- М.М.Б., ЕГН **********, в качеството му на длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата му и в
качеството му на представител на обществеността при и по повод осъществяване на
функцията му, в негово присъствие, като обидата
е нанесена публично- престъпление по чл.148 ал.1 т.1, т.3 и т.4 вр. чл.146 ал.1 от НК.
В
съдебно заседание частният тъжител М.Б., лично и чрез процесуалния си
представител поддържа внесената тъжба и повдигнатото с нея обвинение.
Представят се доказателства. Излагат се доводи за наличие на достатъчно
доказателства за виновността на подсъдимия, поради което се пледира за
осъждането му.
Подсъдимият
Д.Д., лично пледира, че е бил провокиран в
изказванията си на заседанието на Общински съвет- С. на 16.02.2018 г. от
изказване на тъжителя, като не помни точните думи и изрази, които в емоцията си
е употребил. Поднася извинения към частния тъжител, които последният не приема.
Защитникът
на подсъдимия- адв. М. пледира за оправдаване на подсъдимия.
Излага доводи, че подсъдимият е бил провокиран от изказването на частния
тъжител. Алтернативно прави искане за приложение на чл.9 от НК.
С
тъжбата е предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск от тъжителя Б.
като пострадал от твърдяното с тъжбата престъпление по чл.148 ал.1 т.1, т.3 и т.4 вр.
чл.146 ал.1 от НК срещу подсъдимия Д., за сумата от 3000 лв., представляващи
обезщетение за причинените му от същото престъпление неимуществени вреди-
засегнато добро име и репутация, изживени негативни моменти и засегната чест и
достойнство, ведно с законната лихва върху сумата от датата на причиняването до
окончателното и изплащане.
Тъжителят
чрез неговият процесуален представител пледира предявения граждански иск да
бъде уважен изцяло като основателен и доказан.
Подсъдимият
и защитникът му пледират предявения граждански иск да бъде оставен без уважение
като неоснователен и недоказан.
Съдът,
като обсъди на основание чл.14 и чл.18 от НПК всички доказателства, събрани по
делото- обясненията на подс. Д., показанията на
свидетелите М.К., М. А., Е.Д., К.Ц., Н. Н., М.Р., В.Г., И.Т., Т.К., Н.П., както и прочетените на основание чл.283 от НПК
писмени доказателства по делото- постановление за отказ да се образува
досъдебно производство от 01.03.2018 г., писмо от ОбС-
С., протокол № 35/16.02.2018 г., присъствени списъци, уведомително писмо от
Председателя на ОбС- С., характеристични справки, справки за съдимост, справки от ОбС-
С., справка от БНТЛ- Пловдив, заключение на съдебно- техническата експертиза и
приложен към него ВДС- 1 бр. диск, съдържащ запис от заседание на ОбС от 16.02.2018 г., както и вещественото доказателство- 1
бр. ролкова касета, съдържаща запис от заседание на ОбС
от 16.02.2018 г., съдът намира за установено следното:
Подсъдимият
Д.Ф.Д., ЕГН ********** е
роден на *** г. в гр. С.. ******е, ******. Има завършено ******. От 2015 г. и
към момента е К.О.С.. ******. ******. Живущ ***. ******.
Тъжителят
М.М.Б., ЕГН ********** г. е роден на *** ***, П.
област. ******е, ******. ******, с *****. Има завършено ******. *****. ******- С..
Живущ ***. *****.
На
16.02.2018 г. от 17,15 часа се провеждало извънредно заседание на Общински
съвет- С.. Дневният ред обхващал три точки, като точка втора, включвала разглеждане
на предложение на Кмета на Община С.- подс. Д.
относно удължаване срока за погасяване на отпуснат дългосрочен, целеви,
временен, безлихвен заем от МФ в размер на 2400000 лв. за плащане на задължения
на Община С., възникнали по повод изпълнение на проекти, финансирани по
оперативни програми със средства от ЕС. Заседанието било ръководено от
Председателя на Общинския съвет- С. /ОбС/ св. К.. На
заседанието присъствали тъжителя Б.- заместник- председател на ОбС- С., който заедно с Кмета на Общината- подс. Д. стояли на подиума заедно с председателя- вляво от
нея подс. Д., а вдясно- тъжителя Б.. На заседание присъствали
общо 11 общински съветници, сред които свидетелите Д.,
Ц., Г., Р.. Присъствали също така и петима граждани и длъжностни лица от Община
С., сред които свидетелите Н.- заместник- кмет и А.- представител на граждански
комитет.
След
приключване на първата точка от дневния ред, подс. Д.
докладвал предложението си за удължаване срока на заема, отпуснат от Министерство
на финансите, след което започнали дебати по темата, а след това и поименно
гласуване, като предложението било прието. След приключване на гласуването
тъжителят Б., който гласувал против предложението за удължаване на срока,
поискал да обясни отрицателния си вот. В изказването си пред общинския съвет заявил
следното: „Колеги и господа граждани,
гласувах против по следните причини. Преди две години с писмено искане към
кмета на общината поисках да ми се даде справка как са изразходвани
2 400 000 лв., въпросните пари, които става въпрос в това заседание.
Кметът не ми отговори. Потърсих съдействие от прокуратурата. Прокуратурата му
нареди, че трябва да ми отговори. До ден днешен също не ми е отговорил. Втората
причина. Общинският съвет гласувахме един заем за погасяване на ДДС шест от
шестстотин и двайсет хиляди лева. Заемът се отпусна, кмета не го върна, г-н Г.
си го удържа, останаха някъде към 85 000 лв., които до лятото ще бъдат
върнати и те. Но проблема е друг. Според мен, ние ще плащаме едни лихви на г-н Г.,
ще плащаме след това и лихви на банката, която ни е отпуснала заема. Защо
трябва два пъти да плащаме лихви? Трето. В продължение на две години ни се
казва как хубаво се работи с управляващия орган от Министерство на финансите и
така нататък и че ще потечат реки от икономически
блага. До ден днешен това го няма. Сега слушам, че министерствата са виновни,
че другият е виновен. Явно общината е оставена на автопилот. Щом е така, аз
искам този автопилот да бъде министър Г. и по този начин проблема ще се реши и
ние като граждани и нашите наследници няма с десетилетия да изплащаме заеми. Това
е и основните причини.“
След
приключване на изказването си, тъжителя Б. седнал на мястото си на подиума,
присъстващите в залата започнали да говорят едновременно, св. Н. се опитал да
го репликира, заявявайки, че останали „осем и двеста“, на което св. К.
направила забележка, че отрицателен вот не се коментира. Последвало отново
изказване на Н. „шест милиона лихви“.
Настанал шум от всеобщо говорене в залата, при което св. К. обявила преминаване
към точка трета от дневния ред, предоставяйки думата на св. К. за доклад.
Последвали отново дебати и гласуване, след което св. К. закрила заседанието,
поради изчерпване на дневния ред. В този момент бил прекратен и записа, които
се водел на всяко заседание. Последвало съобщение от св. К. във връзка със
събиране на комисия към ОбС, след което общинските съветници започнали да събират вещите си и да се приготвят
за напускане на залата.
В
този момент подс. Д. тръгнал да слиза от подиума от
лявата му страна, а Б. слизал от дясната страна, при което Д. махайки с папка
към Б., вече пред подиума казал „абе, помияр, ти ще ми кажеш, че
общината е на автопилот, като те ударя с тази папка по главата“. Настанала
суматоха, св. К. заявила, че случващото се е недопустимо, намесил се св. Н.,
който подканил подс. Д. да излезе от залата, като
между Д. и Б. застанали и общински съветници- св. Ц.
и св. А., за да не ескалира положението.
Отправените
реплики към тъжителя Б. станали достояние на присъстващите на заседанието на ОбС, като били предмет на обсъждане сред общинските съветници и гражданите и след това.
За
да установи гореизложената фактическа обстановка съдът ползва събраните по
делото доказателства. Обсъждайки доказателствата по делото, съдът взе предвид,
че гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите К., А., Д.,
Ц., Г., К. и П. категорично и безпротиворечиво
установяват обстоятелствата от предмета на доказване по делото, а именно, че на
инкриминираната дата- 16.02.2018 г. подсъдимият е употребил по отношение на
тъжителя думата „помияр“, публично, на заседание на ОбС- С.. Установяват и че не са чули преди това Б. да е
произнесъл по отношение на Д., каквито и да било думи, още повече обидни такива. Показанията на посочените
свидетели съдът счита за безпристрастно депозирани, като не се установиха по
делото обстоятелства, които да създадат съмнение в тяхната обективност. Липсват
установени близки, семейни или служебни отношения между свидетелите и тъжителя,
които да са в състояние да влияят върху обективността на показанията им. Показанията
на посочените свидетели са логични и безпротиворечиви,
като всеки един от тях описва обстоятелствата от предмета на делото, които е
възприел съобразно местоположението си и функцията си в залата, а и съобразно
спомените си, предвид изтеклия немалък период от време от случилото се до
депозиране на показанията относно разпитаните в по- късен етап от
производството по делото свидетели. Всички посочени по- горе свидетели
категорично установяват, че в тяхно присъствие и това на Б. подс.
Д. го е нарекъл „помияр“ на процесната
дата. По изложените мотиви съдът ползва при постановяване на присъдата си
показанията на горепосочените свидетели.
По
отношение показанията на св. Н., съдът намира, че същите следва да се обсъдят
във връзка с заеманото от него служебно положение, а именно заместник- К.О.С. и
във връзка с обстоятелството, че същият обичайно присъствайки на заседанията на
ОбС, е взел дейно участие в обсъждането на точка
втора от дневния ред на ОбС, досежно
удължаване срока на заема, а и е направил опит да коментира изказването на
тъжителя Б. по повод отрицателния му вот, съобразно заключението на съдебно-
техническата експертиза по делото. Във връзка с това, съдът намира, че св. Н.
като лице, което подпомага кмета в управлението му, също е бил адресат на
критичното изказване на тъжителя Б. по повод управлението „на автопилот“ на
Община С. и се е засегнал от него, както и сам заявява в показанията си. Описвайки
изказването на тъжителя, св. Н. неколкократно заявява,
че Б. е употребил думите „некадърно“ управление, както и че кмета бил
„некадърник“ /„….критикуваше кмета и
администрацията, колко некадърно сме били управлявали града, как е общината
щяла да затъне, как била на автопилот, как кмета бил некадърник, нещо от този
род…“/. Показанията на св. Н., в горепосочената част се явяват изолирани, тъй
като видно от заключението на съдебно- техническата експертиза, което съдът кредитира
изцяло и което възпроизвежда подробно цялото изказване на тъжителя думи и
изрази „некадърник“ и „некадърно управление“ не се установява да са употребени.
Съдът намира, че свидетелят Н. в показанията си възпроизвежда смисъла на
изказването, пречупено през призмата на личното му отношение и оценка, и факта,
че е приел това изказване като критика и към себе си. Безспорно е обаче, че
изказването на тъжителя, макар и критично, не съдържа в себе си думата
„некадърник“ и „некадърно управление“. В този смисъл съдът не ползва
показанията на свидетеля в обсъжданата по- горе част.
Съдът
намира и за недоказано по несъмнен и категоричен начин от доказателствата по
делото твърдените от свидетелите Н. и Р. обстоятелства, че преди да нарече
тъжителя „помияр“, подс. Д.
е бил наречен от Б. „некадърник или малоумник“. Този извод съдът прави, като отчита на
първо място, че св. Н. е заместник- кмет на общината, управлявана от кмета Д. и
в този смисъл споделя управленските решения, а и отговорността за тях, така че
всяка критика срещу кмета се явява такава и по отношение на заместник- кмета,
т.е. налице е лично отношение от страна на този свидетел по отношение
критичното изказване на тъжителя. По отношение на св. Р. пък е налице отношение
на йерархична подчиненост на кмета и заместник- кмета, доколкото същата е заема
длъжността „еколог“ в Община С.. Освен тези двама свидетели, които имат
субективно отношение към изказването на тъжителя, а и към подсъдимия в
качеството му на кмет по изложените по- горе причини, други, измежду
разпитаните не малък брой свидетели не установяват да са възприели подобно
изказване от страна на тъжителя по отношение на подсъдимия. В този смисъл,
съдът отчита и обясненията на подсъдимия, който заявява, че основно се е обидил
от критичното изказване на Б., че общината е на „автопилот“, макар и да е имало
и други съпътстващи изказвания „нещо като
тъпанар или простак“, които счита за провокативни, но които също така
уточнява, че не може да си спомни кой точно е отправил, предполагайки, че може
да е бил Б. или някой от съветниците. Логично е, ако
подсъдимият е бил адресат на подобни обидни реплики, отправени му лично от Б.,
то като лице, пряко засегнато от същите да има спомен за тях, а не за същите да
свидетелстват лица, които не са били адресат на тези думи. Предвид изложеното
по- горе съдът не ползва показанията на двамата свидетели в посочената част. Във
връзка с гореизложеното, съдът счита, че дори и да бяха налице категорични
доказателства, каквито обаче липсват, за това Б. да е произнесъл по отношение
на Д. думите „некъдърник или малоумник“,
то това обстоятелство се явяване неотносимо по
отношение на процесното деяние, доколкото обидата се
явява отправена от длъжностно лице на представител на обществеността при
изпълнение на службата и функцията им, обосноваваща правна квалификация по
чл.148 ал.3 вр. чл.146 ал.2 от НК, която изключва
приложение на института на реторсията. В останалата част, съдът кредитира
показанията на двамата свидетели, доколкото събитията, които описват се
установяват безспорно и категорично от останалите, събрани по делото
доказателства.
Показанията
на св. Т., съдът ползва, като отчита, че същите са без пряка връзка с
обстоятелствата от значение за предмета на делото, доколкото същият свидетелства
за разговор с негативно отношение на тъжителя Б. към подс.
Д., извън случилото се на инкриминираната дата..
При
постановяване на присъдата си, съдът ползва обясненията на подс.
Д., като отчита тяхната двуяка природа- на доказателствено средство и средство за защита. Обсъждайки
обясненията на подсъдимия съдът намира, че същият за важните обстоятелства от
предмета на делото- употребил ли е по отношение на тъжителя думата „помияр“ и употребени ли са по отношение на него обидни думи
или изрази говори условно и неконкретно, обосновавай се с изтеклия немалък
период от време от инкриминираната дата до момента на депозиране на обясненията,
макар и същия да не се е възползвал от правото си на обяснения по своя воля,
доколкото е бил надлежно известяван за всички съдебни заседания и правото да дава
обяснения. Независимо от това обаче и така депозирани обясненията на подсъдимия
досежно посочените по- горе факти и обстоятелства не
противоречат на ползваните от съда доказателства, установявайки, че макар и да
не помни е възможно да е отправил реплики по отношение на тъжителя, поради
което съдът ги ползва, включително и в частта досежно
субективните му преживявания по повод изказването на тъжителя Б..
По
отношение на представените и приети по делото писмени доказателства, съдът
ползва същите като пряко относими към предмета на
доказване по делото. Измежду тях съдът не установи такова, което да разколебае
извода му, че на процесната дата подс.
Д. е изрекъл по отношение на тъжителя Б. думата „помияр“
на заседание на ОбС.
Съдът
ползва изготвената по делото съдебно- техническа експертиза, чието заключение
има пряко значение за обстоятелствата от предмета на делото, доколкото
пресъздава записа от ролкова касета на заседанието на Общинския съвет- С. на
инкриминираната дата. Експертизата е изготвена от вещи лица, специалисти в
областта на сравнителните идентификационни фоноскопни
изследвания. Същите са дали заключението си обективно и безпристрастно, и в
съответствие с поставената им задача.
Веществените
доказателства по делото- 1 бр. ролкова касета, съдържаща запис на заседанието
на Общински съвет- С. на 16.02.2018 г. и
оптичен носител CD-R, на който е презаписано
съдържанието на касетата, касаят пряко делото, доколкото съдържанието им
установява обстоятелствата от значение за неговия предмет.
Във
връзка с гореизложеното, съдът намира, че подс. Д. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.148 ал.1 т.1, т.3 и т.4 вр.
чл.146 ал.1 от НК, тъй като на
16.02.2018 г. в гр. С., П. обл., в качеството му на длъжностно лице- К.О.С. при
изпълнение на службата си, е казал нещо унизително за честта и достойнството на
другиго- М.М.Б.,
ЕГН **********, като представител на обществеността при
осъществяване на функцията му, в негово
присъствие, като го е нарекъл „помияр“ и обидата е
нанесена публично.
Изпълнителното деяние на престъплението се осъществява
с отравяне на думи и/или изрази, унизителни за честта и достойнството на
адресата. За да е съставомерна обидата, следва
отправените думи и/или изрази да съдържат презрителна оценка на дееца по
отношение личността на адресата, която да засяга неговата субективна чест и
достойнство. В конкретния случай е безспорно и категорично установена
употребата от страна на подсъдимия на унизяващата форма на обръщение към
пострадалия „помияр“. Съдът намира, че тази дума,
отправена към тъжителя по
своя смисъл представлява нанесена обида, която накърнява достойнството и честта
му, засягайки чувството за себеоценка на личността му.
Обидата е нанесена публично, на заседание на ОбС- С., пред присъстващите общински съветници
и граждани, което обстоятелство се явява квалифициращо, съобразно чл.148 ал.1
т.1 от НК.
Деянието е извършено от лице, имащо
качеството на длъжностно такова по смисъла на чл.93 ал.1 т. 1 б.“б“ от НК, а
именно Кмет на община, при изпълнение на службата му, обуславящо квалифициращото
обстоятелство по чл.148 ал.1 т.4 от НК.
Обидната дума „помияр“
е употребена по отношение на представител на обществеността- общински съветник,
каквото качество има тъжителя Б., при изпълнение на функцията му- участие в заседание
на ОбС- С.. Посоченото обосновава и квалифициращото
обстоятелство по чл.148 ал.1 т.3 от НК. Съдът намира, че в конкретния случай
тъжителят не притежава качеството длъжностно лице по смисъла на чл.93 ал.1 т.1
б.“б“ от НК, т.е. не е осъществявал ръководна функция, доколкото конкретното
заседание на ОбС- С. е било ръководено изцяло от
Председателя на ОбС- С.- св. К. и решенията във
връзка осъществяване на тази функция са били вземани единствено от нея.
Обстоятелството, че същата е била подпомагана от тъжителя в тази ѝ
функция, като последния е извършвал отчитане на присъстващите, преброяване и
отчитане на гласовете от явното гласуване, и е подписал протокола от
заседанието не обосновава осъществяване на ръководна функция от негова страна.
От
субективна страна подсъдимият е осъществил престъплението при пряк умисъл, като
е съзнавал, че отправената от него към тъжителя дума е обидна по своето съдържание и накърнява
честта и достойнството на последния, но е целял настъпването именно на този
резултат. Изказването на тъжителя на заседанието на ОбС-
С. съдът счита като изразяване на мнение от страна на последния, което макар и
критично към управлението на общинската администрация не съдържа в себе си
обидни думи или изрази, които да са в състояние да провокират реакцията на
подсъдимия, предмет на разглеждане в настоящото дело.
Предвид
изложеното по- горе съдът призна подс. Д. за виновен
по повдигнатото му с процесната тъжба обвинение за
извършено престъпление по чл.148 ал.1
т.1, т.3 и т.4 вр. чл.146 ал.1 от НК.
По
отношение наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът взе
предвид, че за престъплението по чл.148 ал.1
т.1, т.3 и т.4 вр. чл.146 ал.1 от НК,
за което е признат за виновен, е предвидено налагането на наказание глоба от три
хиляди до десет хиляди лева и обществено порицание. Определяйки вида и размера
на наказанието, съдът взе предвид чистото съдебно минало на подсъдимия,
обстоятелството, че към момента не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на чл.78а от НК, както и липсата на настъпили от процесното
деяние съставомерни имуществени вреди. При наличие на
горепосочени обстоятелства, съдът счете, че са налице всички изисквания на
чл.78а ал.1 от НК за освобождаване на подс. Д. от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание- глоба. По
отношение на нейния размер, съдът взе предвид, че подсъдимият е трудово зает,
семейно ангажиран, ползва се с добро име в обществото, както и че същият
поднесе извинения на частния тъжител, изказвайки съжаление за нанесената обида.
Посочените обстоятелства, съдът намира за многобройни смекчаващи отговорността
на подсъдимия, обосноваващи налагане на наказание в минималния, визиран в
закона размер от 1000 лв. Отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства,
съдът не установи.
С
така определеното по вид и размер наказание, съдът намира, че ще се въздейства
предупредително и превъзпитателно по отношение на подсъдимия.
Предявеният
граждански иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД, съгласно която разпоредба всеки е длъжен да репарира вредите, които е
причинил другиму с виновното си поведение. Предвид установената вина на подсъдимия в извършване на престъплението
по чл.148 ал.1 т.1, т.3 и т.4 вр.
чл.146 ал.1 от НК, съдът намира предявения
срещу него граждански иск за доказан по основание. При определяне размера на обезщетението,
което следва да му бъде заплатено и съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,
съдът взе предвид че подсъдимият е нарекъл тъжителя с думата „помияр“, възприета лично от пострадалия, както и от
свидетелите К., А., Д., Ц., Г., К. и П., с което е било накърнено доброто име и честта му в
обществото. Доказа се по делото, че в резултат от отправената обидна дума на
заседание на ОбС в присъствие на множество лица-
общински съветници и граждани и станала достояние на
множество лица след това, тъжителят се е почувствал стъписан и унижен. Като прецени изложеното, съдът намира за справедливо същият да бъде
обезщетен за нанесената му обида от подсъдимия, като последния му заплати
сумата от 2000 лв., ведно с законната лихва
върху сумата, считано от датата на нанасяне на обидата- 16.02.2018 г. г. до
окончателното и изплащане, като за разликата над 2000 лв. до пълния претендиран размер от 3000 лв. предявеният граждански иск
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При така установената вина на подсъдимия и на
основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на същия съдът остави направените по
делото разноски, като същият следва да заплати на частния тъжител М.Б. сумата от 3540 лв., представляваща заплатен от
последния адвокатски хонорар за повереник по делото,
както и сумата от 12 лева, представляваща заплатена от частния тъжител държавна
такса за образуване на дело, както и да заплати по сметка на КрлРС държавна такса върху уважената част от гражданския
иск в размер на 80 лв., както и да заплати по сметка на КрлРС
направените по делото разноски за експертиза в размер на 407,49 /четиристотин и
седем лева и четиридесет и девет стотинки/ лева.
Мотивиран от горното съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ