Решение по дело №1022/2020 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1451

гр. Пловдив, 05 август 2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, VIIІ-ми състав, в открито заседание на двадесет и първи юли, две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №1022 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.166, ал.3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с и чл.20а, ал.5 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл.15, ал.3, т.1 и ал.4, т.2, б.“а“ от Наредба №4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 “Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г. (Наредба №4/24.02.2015г.).

М.Т.С., ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от адвокат Н.И.Б.- пълномощник, обжалва Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) с №01-6500/476#12 от 06.03.2020г., издаден от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие” (ДФ”З”), с който на жалбоподателя е установено задължение в размер от 1 709,37 лв., представляващо изплатена субсидия по направление “Биологично растениевъдство“ за кампания 2016г., във връзка с подадено заявление за подпомагане с уникален идентификационен номер (УИН) 16/240616/69839 за прилагане на мярка 11 “Биологично земеделие“.

Претендира се отмяна на оспорения акт поради незаконосъобразност.

Ответникът- заместник изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие“, чрез юрисконсулт П.М.- пълномощник (лист 3), изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:

Според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 19), оспореният акт (листи 16-18) е получен като пощенска пратка на 24.03.2020г. вероятно от “Я.“. От своя страна, жалбата (листи 4-8) е подадена чрез ДФ“З“, като пощенската пратка, съдържаща жалбата, постъпва при лицензиран пощенски оператор на 10.04.2020г., видно от поставеното клеймо върху пощенския плик (лист 12). Тук е мястото да се отбележи, че съгласно чл.3, т.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците (ЗМДВИП, Oбн. - ДВ, бр.28 от 24.03.2020г., в сила от 13.03.2020г.), за срока от 13 март 2020г. до отмяната на извънредното положение (14.05.2020г.) спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по производствата и делата съгласно приложението.

Предвид посоченото, жалбата се явява подадена в съответствие с изискването за срочност на заявеното оспорване. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

М.Т.С. е регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) 651302 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), по повод подадено общо заявление за подпомагане с Вх.№1828979 от 09.05.2016г., видно от нарочна справка от ИСАК (лист 32).

Със Заявление за подпомагане 2016, с УИН 16/240616/69839 от 13.05.2016г. (листи 33а-40), М.С. заявява за следните схеми и мерки за подпомагане: Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП), Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (СЗ), Схема за обвързано подпомагане за протеинови култури (СПК), Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП) и Биологично земеделие (Мярка 11). Като част от подаденото заявление е таблица на използваните парцели 2016 година (лист 36), както и приложение за кандидатстване по мярка 11 “Биологично земеделие“ 2016 (лист 37), включваща общи декларации и декларации, задължителни за участие по направление “Биологично растениевъдство“. С. декларира, че е запознат с изискването да извършва биологичните дейности върху едни и същи земеделски площи в продължение на 5 последователни години (лист 37а).

На 22.06.2016г. жалбоподателят подава Заявление за подпомагане 2016, с УИН 16/240616/69839 (листи 47-53), с което заявление заявява за подпомагане по мярка 11 “Биологично земеделие“, направление “Биологично растениевъдство“, с код на дейността БРП 5 (За биологично растениевъдство в преход – зеленчукови култури, включително култивирани гъби и картофи), общо 3 броя БЗС (блок на земеделско стопанство), с обща площ от 2,39 ха.

Няма спор по делото, че с Уведомително писмо с Изх.№02-160-6500/9030 от 08.12.2016г. (листи 20-23) на заместник изпълнителен директор на ДФ“З“, жалбоподателят е одобрен за участие по направление “Биологично растениевъдство“, с код на дейността БРП 5, култура с код 141060 (тикви), по декларирани от него данни в подадено заявление за подпомагане с УИН 16/240616/69839, като одобрените площи са общо 2,39 ха (лист 22). Според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 24), посоченото уведомително писмо е получено на 14.12.2016г.

На 11.05.2017г. С. подава общо заявление за подпомагане за 2017г. с УИН 16/100717/80515 (листи 61-62), както и Заявление за подпомагане 2017 с УИН 16/100717/80515 (листи 68а-75).

При извършена автоматична проверка от ДФ“З“, за което по делото са представени нарочни резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2017 (листи 76-77), е прието за установено, че над 0,05 дка от БЗС-то излиза извън площите, подходящи за подпомагане за ДПП, както следва: БЗС 00672-353-1/0.20074 ха, БЗС 66442-31-1/0.25472 ха, БЗС 00672-168-3/0.03216 ха, БЗС 00672-71-7/0.03998 ха, БЗС 66442-55-1/0.16051 ха, БЗС 00672-257-1/0.75492 ха, БЗС 00672-27-12/0.08153 ха. Прието е за установено, че е заявен парцел в преход по мярка 11 “Биологично земеделие“, за който след изтичане на минималните периоди на преход към биологично производство не се получава подпомагане (парцели 00672-71-7-1 и 0062-496-17-1). Прието е за установено, че са заявени парцели като биологично производство или в преход, които не се отчитат при изчисляването на диверсификация на културите и ЕНП при ЗДП. В таблица на заявените площи по направления и дейности от мярка 11 “Биологично земеделие“, ПРСР 2014-2020г. е отразено, че за кампания 2015г. са декларирани площи 2,39 ха за направление “Биологично растениевъдство“, 0,00 ха за направление БРП 3 и 2,39 ха за направление БРП 5, а за кампания 2016 – 1,71 ха за направление “Биологично растениевъдство“, от които 1,71 ха за направление БРП 3 (За биологично растениевъдство в преход – трайни насаждения, лозя и маслодайна роза) и 0,00 ха за направление БРП 5. Съгласно Резултатите от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2017, М.С. декларира, че е запознат с тези констатации.

На 22.06.2017г. жалбоподателят подава Заявление за подпомагане 2017, с УИН 16/100717/80515 (листи 85-92), с което заявление заявява за подпомагане по мярка 11 “Биологично земеделие“, направление “Биологично растениевъдство“, с код на дейността БРП 3 (За биологично растениевъдство в преход – трайни насаждения, лозя и маслодайна роза), общо 2 броя БЗС, с обща площ от 1,71 ха.

Посоченото се установява и от приетото по делото заверено копие на нарочни резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2017 (листи 92а-94).

С писмо Изх.№01-6500/476 от 23.01.2018г. (листи 25-26) на заместник изпълнителен директор на ДФ“З“ се уведомява жалбоподателят, на основание чл.26, ал.1 от АПК, че се открива производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 11 “Биологично земеделие“, направление “Биологично растениевъдство“, на основание чл.15, ал.3, т.1, във връзка с чл.17, ал.2 от Наредба №4/24.02.2015г., тъй като през кампания 2017 заявената за подпомагане по направление “Биологично растениевъдство“ от мярка 11 “Биологично земеделие“ от общо 1,71 ха е по-малка от общо заявената за подпомагане площ през кампания 2016 от общо 2,39 ха с повече от 10% или със 28,45%, тъй като 1,71 ха са ≈71,55% от 2,39 ха.

Според нарочно отбелязване върху посоченото писмо, същото е получено лично на “05“ или на “15“.02.2018г.

На 30.04.2018г. е издаден Акт за прекратяване на биологичен ангажимент (АПБА) по мярка 11 “Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020г. за кампания 2017 с Изх.№01-6500/476 (листи 28-29) от заместник изпълнителен директор на ДФ“З“, с който се прекратява поетият от М.С. ангажимент по направление “Биологично растениевъдство“ от мярка 11 “Биологично земеделие“.

Според мотивите на посочения АПБА с Изх.№01-6500/476, съгласно чл.6 от Наредба №4/24.02.2015г., биологичните направления се изпълняват за период от пет последователни години, като този срок започва да тече от началото на годината, в която е подадено “Заявление за подпомагане“, което през първата година е и “Заявление за плащане“, а през всяка следваща година до изтичане на поетия петгодишен ангажимент кандидатите за подпомагане подават само “Заявление за плащане“. В акта е посочено още, че съгласно чл.17, ал.1 от Наредба №4/24.02.2015г., биологичните дейности по направления, които се основават на площ, се извършват върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишния период от поемане на биологичното задължение, като съгласно чл.2 одобрената площ по направление “Биологично растениевъдство“ може да бъде намалена с не повече от 10%, като всяка година поне 90% от площта по направлението се припокрива географски с площта, за която има поет ангажимент. Изрично е посочено, че процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените през текущата (2017) кампания парцели, спрямо одобрените за участие в направление “Биологично растениевъдство“ е 71,55% (подробно описани в табличен вид в приложение 1 към АПБА (лист 30)). На основание чл.15, ал.3, т.1 от Наредба №4/24.02.2015г. се прекратява поетият ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ. Посоченият АПБА е “получен лично“ на 09.05.2018г. според нарочно отбелязване върху акта.

При служебно извършена проверка в деловодната програма на Административен съд- Пловдив се констатира, че по жалба на С. против АПБА с Изх.№01-6500/476 от 30.04.2018г. е образувано административно дело №2556 по описа на съда за 2018г., IX-ти състав. С Определение №1853 от 21.09.2018г. жалбата на С. е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено. По частна жалба на С. против Определение №1853 от 21.09.2018г. е образувано административно дело №13273 по описа на Върховния административен съд (ВАС) за 2018г., Първо отделение. С Определение №13548 от 06.11.2018г. на ВАС, Първо отделение, е оставено в сила Определение №1853 от 21.09.2018г. по дело №2556/2018г. на Административен съд- Пловдив, IX-ти състав. Съответно, АПБА с Изх.№01-6500/476 от 30.04.2018г. е влязъл в сила на 06.11.2018г.

С писмо Изх.№01-6500/476#11 от 29.05.2019г. (листи 13-14) на заместник изпълнителен директор на ДФ“З“, на основание чл.26, ал.1 от АПК, се уведомява жалбоподателят, че се открива производство по издаване на АУПДВ, на основание влязъл в сила АПБА с Изх.№01-6500/476 от 30.04.2018г. С. следва да възстанови сумата от 1 709,37 лв., представляваща изплатена му субсидия за кампания 2016. В случай, че не е съгласен с направените констатации, С. има право да представи в 7-дневен срок от получаване на писмото, възражения и допълнителни доказателства, относими към изложените констатации.

Според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 15), посоченото писмо е получено на 18.06.2019г.

По делото не са ангажирани доказателства за представени възражения от страна С., след което е издаден оспореният по делото акт.

При така установената фактическа обстановка настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

На следващо място, съгласно легалното определение на §1, т.13 от ДР на ЗПЗП, “Разплащателна агенция“ (РА) е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз.

Според чл.27, ал.3 от ЗПЗП, РА е длъжна да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платени и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз, а съгласно чл.27, ал.5 от ЗПЗП, вземанията на РА, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК.

От своя страна, нормата на чл.162, ал.2, т.8 от ДОПК, установява, че публични са вземанията за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз.

А нормата на чл.166, ал.2 от ДОПК установява, че ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК.

В случая, оспореният АУПДВ е издаден от заместник изпълнителен директор на ДФ“З“. Съгласно чл.20а от ЗПЗП, изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция. Според разпоредбите на чл.20а от ЗПЗП, 5) Изпълнителният директор издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ); 6) Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си по ал.5 на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда.

Според чл.11, ал.1 от Устройствения правилник на Държавен фонд “Земеделие“ (УПДФ“З“), изпълнителният директор може да делегира със заповед част от предоставените му от управителния съвет правомощия за вземане на решения и/или сключване на договори за финансово подпомагане на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда, а според ал.2 изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, в т.ч. за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №03-РД/715 от 27.06.2017г. (лист 31) на изпълнителния директор на ДФ“З“, с точка 3. от която заповед на Петя Славчева- заместник изпълнителен директор на фонда, издала оспорения по делото акт, е делегирано правомощието да издава АУПДВ по всички схеми и мерки по директните плащания, посочени в чл.1 от Наредба №5 от 27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба №5/27.02.2009г.), между които е и мярка 11 “Биологично земеделие“ (чл.1, т.28 от Наредба №5/27.02.2009г.).

Посоченото делегиране на правомощие настоящият състав на съда намира за надлежно направено, поради което оспореният по делото акт се явява издаден от компетентен орган.

Оспореният по делото акт е издаден в съответствие с изискванията за форма на административния акт по чл.59, ал.2 от АПК, предвид направеното посочване в същия на фактическите и правните основания, послужили за издаването му, както и редът за неговото оспорване.

Според чл.15, ал.3, т.1 от Наредба №4/24.02.2015г., ДФ“З“ прекратява поетия ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съобразно разпоредбите на ал.4, когато не са изпълнили изискванията на чл.17, ал.2. А съгласно чл.17, ал.2 от Наредба №4/24.02.2015г. (приложима редакция), Одобрената площ за извършване на дейности по направление “биологично растениевъдство“ може да бъде намалена с не повече от 10%, като всяка година поне 90% от площта по направлението се припокрива географски с площта, за която има поет ангажимент съгласно глава четвърта на настоящата наредба или в случаите по ал.4 и 5.

В случая няма формиран спор между страните, че жалбоподателят С. поема 5-годишен ангажимент за извършване на биологичните дейности по направление “Биологично растениевъдство“, като се задължава да изпълнява следните изисквания (посочени в Уведомително писмо с Изх.№02-160-6500/9030 от 08.12.2016г. за одобрение за участие по мярка 11 “Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020): да подава “заявление за подпомагане /плащане“ всяка година до изтичане на многогодишния ангажимент; през първите две години на подпомагане да премине обучение или да докаже наличие на опит в дейностите, които прилага; да извършва дейности по това направление върху едни и същи площи за едни и също блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на задължението (идентично с чл.17, ал.1 от Наредба №4/24.02.2015г.), като одобрената площ за прилагане на дейностите по направление “Биологично растениевъдство“ може да бъде намалена с не повече от 10%, като всяка година поне 90% от площта по това направление се припокрива географски с площта, за която имат поет ангажимент (идентично с чл.17, ал.2 от Наредба №4/24.02.2015г.).

На следващо място, съгласно чл.15, ал.4, т.2 от Наредба №4/24.02.2015г., подпомаганите земеделски стопани възстановяват получената до момента финансова помощ по съответното направление заедно със законните лихви, когато е прекратен поетият многогодишен ангажимент; в зависимост от кампанията на първоначално одобрение по мярката до кампанията, в която е прекратен ангажимент по ал.3, т.1, 2, 4 и 5, възстановяват: а) 100% от изплатената финансова помощ, ако е до края на третата година; б) 40% от изплатената финансова помощ, ако е до края на четвъртата година; в) 20%, ако е до края на петата година; г) 10%, ако е след петата година.

В тази връзка, няма спор между страните, че с АПБА с Изх.№01-6500/476 от 30.04.2018г. на заместник изпълнителен директор на ДФ“З“ е прекратен поетият от М.С. ангажимент по мярка 11 “Биологично земеделие“ с направление “Биологично растениевъдство“. Процесният АПБА е влязъл в сила на 06.11.2018г.

Като основание за издаване на процесния АПБА са посочени нормите на чл.6, чл.17, ал.1 и ал.2, чл.15, ал.3, т.1 и чл.46, ал.1 от Наредба №4/24.02.2015г., както и на чл.63, т.1, във връзка с чл.77, т.4, б.“в“ от Регламент (ЕС) №1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика (Регламент (ЕС) №1306/2013).

Според чл.63, т.1 от Регламент (ЕС) №1306/2013, ако се установи, че даден бенефициер не изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло или частично и, когато е приложимо, съответните права на плащане съгласно член 21 от Регламент (ЕС) №1307/2013 не се предоставят или се отменят, а съгласно чл.77, т.4 б.“в“ от Регламент (ЕС) №1306/2013, административната санкция може да е именно във формата на изключване от правото на участие в съответната схема за помощ или мярка за подпомагане, какъвто е и настоящият случай.

От влезлия в сила АПБА се установява, че по мярка 11 “Биологично земеделие“ по време на поетия петгодишен ангажимент (считано от 2016 г.) М.С. подава заявление за подпомагане с УИН 16/100717/80515 (листи 68а-75) и Приложение за кандидатстване по мярка 11 “Биологично земеделие“ за кампания 2017 (листи 71-73), като процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените за кампания 2017г. парцели, спрямо одобрените за участие в направление “Биологично растениевъдство“ е 71,55% (1,71 / 2,39 х 100), което представлява неспазване на изискването по чл.17, ал.2 от Наредба №4/24.02.2015г. и представлява основание за прекратяване на многогодишния ангажимент.

Посочи се по-горе, се според чл.15, ал.4, т.2, б.“а“ от Наредба №4/24.02.2015г., при прекратяване на ангажимента до края на третата година, земеделският стопанин е задължен да върне 100% от изплатената по мярката финансова помощ. По отношение на размера на получената до момента финансова помощ от М.С. между страните по делото няма спор, и следва да се приеме, че същата е в посочения в оспорения акт размер, а именно- 1 709,37 лв. за кампания 2016г.

В случая, възстановяването на получените средства е последица от влизане в сила на посочения вече АПБА с Изх.№01-6500/476 от 30.04.2018г., поради което възраженията на жалбоподателя, свързани с това какви административни проверки са били извършвани, както и с това дали даден имот е поставен под угар са напълно неоснователни и не следва да бъдат коментирани в настоящото производство. Още по-малко пък следва да се обсъжда дали поставянето на обработваема площ под угар е или не е основание за прекратяване на ангажимента по смисъла на Наредба №4/24.02.2015г., доколкото по този въпрос между страните по делото има влязъл в сила административен акт.

При това положение, настоящият състав на съда намира оспорения по делото акт за издаден при наличието на фактическо основание за целта и съответно без противоречие с относимите материалноправни норми.

Най-сетне, настоящият състав на съда намира оспореният АУПДВ за издаден и в съответствие с целта на закона, а именно да се развива биологичното земеделие посредством насърчаване на растежа и създаване на нови работни места в селските райони чрез прилагане на методите на биологичното производство, но при спазване на нормите на националното право и на правото на ЕС.

Следователно, като издаден от компетентен орган, при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на изискванията за форма на акта, в съответствие с целта на закона, както и без противоречие с относимите материалноправни разпоредби, оспореният в настоящото производство АУПДВ е валиден и законосъобразен акт, жалбата против който акт е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.

С оглед очерталия се изход на делото, в полза на ответната администрация (юридическото лице, в чиято структура е издателят на оспорения АУПДВ, каквото в случая се явява ДФ“З“ (чл.11, ал.1 от ЗПЗП)) следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в минимален размер, определен по реда на чл.78, ал.8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП) и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), във връзка с §2 от ДР на ДОПК и чл.144 от АПК.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Т.С., ЕГН **********, с адрес: ***, против Акт за установяване на публично държавно вземане с №01-6500/476#12 от 06.03.2020г., издаден от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие”, с който на жалбоподателя е установено задължение в размер от 1 709,37 лв., представляващо изплатена субсидия по направление “Биологично растениевъдство“ за кампания 2016г., във връзка с подадено заявление за подпомагане с УИН 16/240616/69839 за прилагане на мярка 11 “Биологично земеделие“.

ОСЪЖДА М.Т.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Държавен фонд “Земеделие“, ЕИК *********, сумата от 100,00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Адм. съдия:../П/.......................

/Н.Бекиров/

Номер на акта:	1451
Дата:	5 август 2020 г. (в сила от 23 февруари 2021 г.)
Съдия:	Недялко Георгиев Бекиров

Дело:	20207180701022
Тип на делото:	Административно дело
Дата на образуване:	15 май 2020 г.

Решение по дело №1022/2020 на Административен съд - Пловдив

Съдържание на акта