№ 27
гр. Плевен, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:РУМЕН П. ЛАЗАРОВ
Членове:ИВАН Н. РАДКОВСКИ
ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА
при участието на секретаря К.М.Д.
в присъствието на прокурора В. Ил. Д.
като разгледа докладваното от ИВАН Н. РАДКОВСКИ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20214400600688 по описа за 2021
година
Въззивното производство е образувано по жалба от адвокат П.К., от АК – гр.
Плевен, като защитник на подсъдимия Г.К., срещу присъда, постановена по
НОХД №327/2020 г., по описа на Районен съд-гр. Червен Бряг.
В жалбата са изложени доводи за неправилност и
незаконосъобразност на първоинстанционната присъда, тъй като обвинението
на подсъдимия К. не е било доказано по безспорен и категоричен начин.
В допълнителни съображения към подадената жалба са изложени
доводи за наличие на съществени процесуални нарушения, допуснати от съда
при постановяване на обжалваната присъда, довели до ограничаване правото
на защита на жалбоподателя, изразили се в следното:
Липсват мотиви към постановената присъда, тъй като районният съд е
възприел изцяло описаната в обвинителния акт фактическа обстановка, без да
обсъди показанията на разпитаните свидетели и не е посочил на базата на кои
доказателства е формирал личното си убеждение, а се е задоволил само да
посочи, че показанията на полицейските служители са безпротиворечивии
последователни.
Първоинстанционният съд е взел своето решение без да изследва
всички обстоятелства по делото, в нарушение на чл. 14 от НПК, тъй като в
хода на съдебното производство са били събрани категорични доказателства,
1
че в момента на проверката от полицейските служители в автомобила на
жалбоподателя е имало още две лица, но същите не са били издирени, за да
бъдат разпитани като свидетели, с което също е било нарушено правото на
защита на жалбоподателя.
На следващо място в допълнителните съображения към подадената
жалба е посочено, че първоинстанционният съд е постановил осъдителната си
присъда в нарушение на чл. 281, ал.8 от НПК, тъй като , видно от
протоколите за проведените съдебни заседания, всички показания на
свидетелите очевидци – полицейски служители са били прочетени, на
основание чл. 281, ал.4 от НПК и именно въз основа на техните показания
съдът е стигнал до извод за постановяване на осъдителна присъда, в
нарушение на чл. 281, ал.8 от НПК. Освен това, по отношение на свидетелите
И.И. и М.Б. са били прочетени само първоначално дадени от тях показания,
но не и тези, дадените от тях в последствие, в други протоколи за разпит на
досъдебното производство.
Тези обстоятелства, според защитата на подсъдимия, също са довели
до нарушение на неговото право на защита, тъй като е била ограничена
възможността показанията на посочените свидетели да бъдат изяснени
детайлно и оценени коректно от решаващия орган.
Въз основа на изложеното в жалбата и допълнителните съображения
към нея, на основание чл. 334, ал.1, вр. чл. 335, ал.2, вр. чл. 348, ал.3, т.1 и т.2
от НПК е направено искане за отмяна на постановената присъда и връщане на
делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд.
В съдебно заседание адвокат П.К. заяви, че поддържа жалбата и
допълнителните съображения към нея, като изложи доводи в посочения по-
горе смисъл, а въззивният жалбоподател заяви, че поддържа казаното от
неговия защитник.
Представителят на окръжна прокуратура – гр. Плевен изрази
становище, че въззивната жалба е основателна и следва да бъде уважена, тъй
като действително е налице сочената липса на мотиви към
първоинстанционната присъда и същата е била произнесена при допуснати
нарушения на процесуалните правила, във връзка с прочитане показанията на
свидетелите по делото, които налагат тя да бъде отменена и делото да бъде
върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд.
Въззивната инстанция, като се запозна със жалбата, допълнителните
съображения към нея и с доводите на страните, при изпълнение на
задълженията си по чл. 313 от НПК, прие за установено следното :
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния срок и от
правоимащо лице. Разгледана по същество тя е основателна, по следните
съображения:
С обжалваната присъда подсъдимият Г.К. е бил признат за виновен в
извършване на престъпления по чл. 343в, ал.2 от НК и по чл. 343б, ал.1 от
НК, като при условията на чл. 23, ал.1 от НК му е било определено общо
наказание, за осъществяване на посочените два престъпни състава от НК, в
2
размер на 1 година лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено,
на основание чл. 66, ал.1 от НК, за срок от 3 години и глоба в размер на 5000
лева.
На основание чл. 343г от НК съдът е лишил подсъдимия от право да
управлява МПС за срок от 1 година.
В мотивите към своята присъда първоинстанционният съд е приел за
установена и доказана фактическа обстановка, съответстваща напълно на
изложената такава в обстоятелствената част на обвинителния акт на Районна
прокуратура – гр. Плевен, по повод на който е било образувано НОХД №
327/20г. на Районен съд – гр. Червен Бряг.
При така изложеното настоящият съдебен състав счете, че са
основателни доводите на защитата на подсъдимия, изложени в
допълнителните съображения към подадената жалба, за наличие на
съществени процесуални нарушения, допуснати от съда при постановяване на
обжалваната присъда, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя, изразили се в следното:
Видно от протоколите за проведените съдебни заседания, показанията
на свидетелите очевидци – полицейски служители И.И., М.Б. и П.К. са били
прочетени, на основание чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК и именно въз
основа на техните показания съдът е стигнал до извод за постановяване на
своята осъдителна присъда. Така на посоченото процесуално основание са
били прочетени показанията, дадени от тези трима свидетели на досъдебното
производство – съответно от свидетеля И. – на л. 4 от ДП, от свидетеля Б. – на
л. 12 от ДП и от свидетеля К. – на л. 29 от ДП. Същевременно основният съд
не е съобразил обстоятелството, че тези трима свидетели са разпитвани
повече от веднъж в досъдебното производство и не е прочел на същото
процесуално основание и показанията на свидетеля И., дадени от него на л. 30
и на л. 46 от ДП, на свидетеля Б., дадени от него на л. 47 от ДП и на свидетеля
К., дадени от него на л. 44 от ДП.
При това положение, приемайки че показанията на посочените трима
свидетели от досъдебното производство следва да бъдат прочетени,
съобразно предвидената в НПК възможност, тъй като същите в съдебно
заседание са заявили, че не си спомнят подробности по случая,
първоинсанционният съд е оставил неизяснен въпроса дали тези свидетели
поддържат показанията си, за обстоятелствата по делото, които се съдържат в
останалите техни протоколи за разпит от ДП, които не са били приобщени
към общата доказателствена съвкупност, чрез прочитането им, по реда на чл.
281, ал.4, вр. ал1, т.2 от НПК, което пък води до извод, че тези показания на
посочените трима свидетели не са били съобразени от съда, при установяване
на фактическата обстановка по делото и при изграждане на вътрешното си
убеждение, въз основа на което той е постановил своята присъда.
Основателен е и другия довод на защитата на подсъдимия, че
първоинстанционната присъда е била постановена при непълнота на
доказателствата, тъй като в съдебното производство са били събрани
категорични доказателства, че в момента на проверката от полицейските
3
служители, в автомобила на жалбоподателя е имало още две лица, но не са
били предприети действия от първоинстанционния съд тези лица да бъдат
издирени, за да бъдат разпитани като свидетели, с което също е било
нарушено правото на защита на жалбоподателя, който в обясненията си е
посочил техните имена.
Настоящият съдебен състав възприе и доводът на защитата на
подсъдимия, че липсват мотиви към постановената присъда, тъй като
районният съд е възприел изцяло описаната в обвинителния акт фактическа
обстановка, без да обсъди показанията на разпитаните свидетели, наличията
на противоречия в тях, относно определени обстоятелства, на които е
акцентирала защитата и не е посочил на базата на кои доказателства е
формирал личното си убеждение, а се е задоволил само да посочи, че
показанията на полицейските служители са безпротиворечиви и
последователни, а тези на свидетеля Т.М. – че се отнасят за период от време,
различен от момента на извършване на полицейската проверка.
При тези съображения въззивната инстанция прие, че в
първоинстанционното съдебно производство са били допуснати описаните по
–горе нарушения на процесуалните правила, във връзка със събирането,
анализът и оценката на доказателствата по делото, които са довели до
нарушение на право на защита на подсъдимия Г.К., тъй като е била
ограничена възможността наличните доказателства и доказателствени
средства да бъдат изяснени детайлно и оценени коректно от решаващия
орган, който не е изложил в достатъчна пълнота фактически и правни
съображения за взетото свое решение.
Това налага обжалваната присъда по НОХД №327/2021 г., по описа на
Районен съд-гр. Червен Бряг да бъде отменена и делото да бъде върнато на
първоинстанционния съд, за ново разглеждане от друг състав, поради
допуснати в съдебното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, описани по-горе, с оглед тяхното отстраняване.
Настоящата съдебна инстанция провери изцяло правилността на
обжалваната присъда, съобразно разпоредбата на чл. 313 от НПК, при което
не установи други обстоятелства, които да налагат нейната отмяна или
изменение.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т.1, вр. чл. 335,
ал.2, вр. чл. 348, ал.3, т.1 и т.2 от НПК , Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА присъда №19, постановена по НОХД №327/2020г., по описа
на Районен съд-гр. Червен Бряг и връща делото на първоинстанционния съд,
за ново разглеждане от друг състав, поради допуснати в съдебното
производство съществени нарушения на процесуалните правила, описани по-
горе, с оглед тяхното отстраняване.
4
Решението не подлежи на касационна жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5