№ 394
гр. София, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20221000502133 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С Решение от 18.02.2022 г., постановено по гр.д. № 251/2020 г.,
поправено с Решение от 23.09.2022 г., Окръжен съд-Монтана е осъдил ЗАД
„АРМЕЕЦ“ да заплаща на П. Н. А. сумата от 818 лв. месечно, считано от
01.09.2022 г. до настъпване на юридически факт, представляващ основание за
изменение на размера или за отпадане на задължението за изплащане на
горното обезщетение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска с падеж 15-о число на месеца до окончателното изплащане,
представляващи обезщетение за имуществени вреди - разходи за личен
асистент в резултат на увреждане причинено от ПТП, реализирано на
08.12.2015 г. по вина на водача на товарен автомобил „Мерцедес 1524 Атего“
с рег.№ *** чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника,
като предявеният иск е отхвърлен над уважения до предявения размер от 2
692,80 лв. месечно обезщетение и за минал период от момента на
увреждането като неоснователен. С решението са разпределени и разноските
между страните.
Срещу така постановеното решение са постъпили в срок въззивни
1
жалби и от двете страни.
Ищецът и с въззивна жалба вх.№ 1339/379862/18.03.2022 г., подадена в
срок по пощата на 16.03.2022 г., чрез процесуалния му представител адвокат
М., с надлежно учредена представителна власт с пълномощно приложено по
първоинстанционното дело /л.36 от делото/ обжалва решението в
отхвърлителната му част, с която предявените искове са отхвърлени над 818
лв. до 2 692,80 лв. месечно за бъдещ период, както и в частта с която исковете
са отхвърлени за сумата от 2 692,80 лв. преди дата 01.09.2022 г., т.е. за
периода от 08.12.2015 г. до 01.09.2022 г., с доводи за неправилност и
незаконосъобразност.
Въззивникът-ищец поддържа, че съдът и в разрез с доказателствения
материал е определил периода от време в рамките на денонощието, за който
ищецът се нуждае от подпомагане, в следствие на което неправилно
редуцирал сумата на обезщетението, спрямо реално дължимото. Твърди се, че
при постановяване на решението съдът не е обсъдил доказателствата в
тяхната цялост, с което допуснал нарушение на процесуалните правила.
Поддържа се, че ищецът е заявил с иска присъждане на обезщетение за личен
асистент за 16 часа, като е отчел помощта и сумата, която му се полага по
линия на социална подкрепа, което обстоятелство следва да бъде взето
предвид при постановяване на съдебното решение. Във въззивната жалба се
излагат подробно доводи по съществото на спора.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на
първоинстанционния съд в отхвърлителната му част и да постанови друго
такова, с което да уважи предявените искове.
Адвокат М. претендира адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор
от въззиваемата по тази жалба страна-ответникът ЗАД „АРМЕЕЦ“. Оспорва
въззивната жалба и моли съда да я остави без уважение. Претендира
сторените пред двете съдебни инстанции разноски, ведно с юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
Срещу решението и в неговата осъдителна част е постъпила въззивна
жалба от ответника ЗАД „АРМЕЕЦ“. Въззивната жалба е подадена в
законоопределения по чл.259, ал.1 от ГПК срок от процесуален представител
юрисконсулт Л. М.-Л. с надлежно учредена представителна власт с
2
пълномощно приложено по първоинстанционното дело /л.71 от делото/.
Поддържа се, че решението в обжалваната му част е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Излагат се подробни съображения по
съществото на спора.
Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и да постанови
друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и
недоказан. Претендира сторените пред двете съдебни инстанции разноски,
ведно с юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от
въззиваемата по тази жалба страна-ищеца П. Н. А. чрез процесуалния му
представител адвокат М.. Оспорва изцяло жалбата на ответника по подробни
съображения изложени в отговора и моли съда да я остави без уважение и да
потвърди решението в осъдителната му част. Адвокат М. претендира
адвокатско възнаграждение.
С оглед постъпилите въззивни жалби, предмет на въззивното обжалване
е решението в неговата цялост.
В открито съдебно заседание, въззивникът-ищец чрез своя процесуален
представител поддържа въззивната си жалба. Претендира разноски, за което
представя списък.
В открито съдебно заседание, въззивникът-ответник чрез процесуалния
си представител с писмена молба поддържа въззивната си жалба и моли съда
да постанови решение, с което да отхвърли изцяло претенциите на ищеца.
Претендира разноски, за което представя списък по чл.80 ГПК.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по
реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и
на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Окръжен съд - Монтана е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от
23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./, във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в
сила от 01.01.2016 г., вр. с чл.45 от ЗЗД, предявени от П. Н. А. срещу «ЗАД
АРМЕЕЦ» АД с искане за заплащане на застрахователно обезщетение за
причинените на ищеца имуществени вреди от телесни увреждания, получени
3
при ПТП, настъпило на 08.12.2015 г. на път ІІІ-112, км 1+500, общ.Лом.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният
съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:
С влязла в сила на 17.07.2019 г. Присъда № 32/23.10.2018 г.,
постановена по н.о.х.д. № 91/2018 г. по описа на Ломския районен съд, С. Г.
Ф. е признат за виновен в това, че на 08.12.2015 г. около 11,30 часа на път ІІІ-
112, км 1+500, с посока на движение от гр. Монтана за гр. Видин, като
управлявал товарен автомобил марка „Мерцедес 1524 Атего“ с рег.№ ***,
нарушил правилата за движение по пътищата-чл.20, ал.2 ЗДвП, движейки се с
несъобразена с пътните условия скорост (мокра пътна настилка), в резултат
на което навлязъл в платното за насрещно движение и се ударил челно в
движещия се в насрещната пътна лента л.а.м. „Рено Матра Еспейс“ с рег. №
***, управляван от П. Н. А., като по непредпазливост причинил тежка телесна
на П. Н. А., изразяваща се в тежка черепно-мозъчна травма - контузия на
мозъка, която не подлежи на допълнително възстановяване с медикаментозни
и рехабилитационни средства, посттравматичен органичен мозъчен синдром,
което определя трайна инвалидност, водещо до постоянно общо разстройство
на здравето, опасно за живота.
Между страните не е било спорно, че към 08.12.2015 г. за товарен
автомобил марка „Мерцедес 1524 Атего“ с рег. № *** е имало валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество, обективирана в застрахователна полица № BG/11/115001469842,
валидна от 02.06.2015 г. до 10.06.2016 г.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на ССчЕ
се установява, че размерът на възнаграждението на услугата за придружител
(болногледач) при съобразяване на законоустановеното работно време,
почивки (междудневни и седмични) и годишен отпуск, е както следва:
работните часове за един месец, за 16 часов работен ден са 480 часа.
Изчислени спрямо часовата ставка от 3,74 лв./ч. са 1 795,20 лв. Необходимият
брой работници са трима. Работните часове за един месец, за 24 часов
работен ден са 720 часа. Изчислени спрямо часовата ставка от 3,74 лв./ч. са 2
692,80 лв. Необходимият брой работници са четирима на пълен работен ден и
един работник на половин работен ден. От допълнителното заключение на
ССчЕ се установява, че стойността на услугата личен асистент полагана от
4
личен асистент съответно за 141 часа месечно е в размер на 774,09 лв., а за
149 часа месечно е съответно в размер на 818,01 лв.
От приетото по делото удостоверение на АСП от 12.08.2021 г. се
установява, че на 15.06.2020 г. на П. А. е издадено направление, с което са
определени 149 часа месечно необходимост от лична помощ. Направлението
е със срок до 01.09.2022 г., а за периода от 25.10.2019 г. до 15.06.2020 г. е
било издадено направление, с което са били определени 141 часа.
От приетото и неоспорено от страните заключение на СМЕ, изготвено
от д-р И. И. се установява, че след претърпяното ПТП ищецът е постъпил в
болнично заведение в състояние на травматичен шок, неконтактен-в кома, с
повърхностно дишане. По характера на вида и степента, получените
увреждания могат да бъдат характеризирани като критични,
животозастрашаващи. При извършения от д-р И. личен преглед на ищеца и
към датата на извършването му-13.01.2021 г. се установява, че ищецът заема
принудително седящо положение в инвалидна количка, затруднен говор и
комуникация, невъзможно самостоятелно обслужване и походка. Прави
крачки като се подпира на придружител. Тазови резервоари-контролира.
Наличие на оперативни цикатрикси аксиларно и в областта на
предмишницата. Невъзможни движения в лявата раменна става. Невъзможно
самостоятелно задържане на ръката в екстензия, наличие на оперативен
цикатрикс в областта на гривнената става дорзално, изразена тежка
флексионна контрактура на пръстите на лявата ръка с вторично настъпили
спастични деформации. Изразен дефицит в движенията на лявата колянна и
глезенни стави. Състояние след ендопротезиране на лява ТБС. Описани данни
за хроничен остеомиелит. Установява се, че увредите на горния ляв крайник
са дефинитивни и възстановяване няма да настъпи. Ищецът има нужда от
професионален болногледач, като чуждата помощ е необходима през по-
голямата част от времето, през което лицето не спи.
От приетата и неоспорена от страните СМЕ, изготвена от вещото лице
д-р М. се установява, че към настоящия момент здравословното състояние на
ищеца е тежко както по отношение на физическия му, така и на психичния му
статус - персистира невъзможността да се самообслужва поради тежката
спастична левостранна хемипареза и контрактурите на ставите. Поради
тежката аксонална увреда на мозъка при ищеца се наблюдава изразен
5
ограничен посттравматичен синдром, който се изразява не само с изразена
пареза на левите крайници и десния крак, но и с промени по отношение на
менталния и психичен статус. Тези увреждания са трайни и не подлежат на
възстановяване, въпреки приеманите лекарства и провеждането на
рехабилитация. Ищецът и според т.нар. модифицирана скала на Ранкин е
оценен с четири от шест точки (четвърта степен), т.е. умерено тежко
увреждане. Не може да се погрижи за собствени телесни нужди без помощ и
не може да ходи без помощ.
Заключението на д-р М. е, че ищецът поради мозъчната аксонална
увреда, остава в увредено физическо и психическо състояние, изискващо
постоянна зависимост от грижите на болногледач. Получените от ищеца
увреждания са невъзстановими.
Пред първоинстанционния съд са събрани свидетелските показания на
Ц. М. И..
Свидетелката установява, че живее с П. на семейни начала. След
катастрофата и престоя на П. в болнични заведения и в хоспис, свидетелката
го прибрала в дома им в с. *** и започнала да се грижи за него, заедно с 16-
годишния им син. П. бил 30 кг. Свидетелката установява, че ищецът не може
да прави нищо сам, има лявостранна хемипареза. Извършва минимални
движения с дясната ръка, но с нея изпуска всичко. Не може да ходи сам. Не
може да се изправи сам и не може повече от пет минути да седи. Не може да
ходи до тоалетна, купени са му уринатори, ползва тоалетен стол, на памперси
е. Не може да се обърне сам в леглото. Лявата страна е неподвижна и не може
да лежи на нея. При ищеца денонощно трябва да има човек. Нервен е, плаче
често. Може да остане сам за не повече от 10-15 минути. Телефон стои при
него и веднага започва да звъни на свидетелката. Навсякъде в къщата са
поставени камери, даже и при него има камера, защото иска да вижда кой
къде ходи, телевизорът е включен на камерите, има 12 камери. П. не може да
работи.
При така установените безспорно по-горе факти, първоинстанционният
съд е приел основателност на иска. Счел за неоснователен искът за минал
период от датата на ПТП 08.12.2015 г. до 01.09.2022 г. с мотивите, че ищецът
не е ангажирал доказателства за извършени разходи за ассистент или
болногледач. Приел е, за неустановено по делото за претендирания с исковата
6
молба период, полагането на грижи от близките на ищеца да е довело до
лишаването им от трудови възнаграждения или други доходи, в резултат на
което за ищеца да са възникнали имуществени вреди, изразяващи се в
сторени разходи за оказана чужда помощ. Приел е, обаче, че такива вреди ще
настъпят след изтичане на срока, в който на ищеца е определен личен
асистент, а именно след 01.09.2022 г. Приел е също така, че ищецът се нуждае
от личен асистент, не от болногледач, поради което уважил предявеният иск в
размер на сумата от 818,01 лв. Месечно, считано от 01.09.2022 г., като го
отхвърлил до разликата от 2 692,80 лв., както и за минал период.
Пред настоящата въззивна инстанция са събрани нови доказателства,
както следва:
Експертно решение № 91185 от зас. № 204 от 27.10.2022 г., влязло в
сила на 25.11.2022 г., издадено от МБАЛ «Св.Николай Чудотворец-Лом»
ЕООД, от което се установява, че след преосвидетелстване, на ищеца е
определена 100% трайно намалена работоспособност с чужда помощ,
пожизнено.
Трудов договор № 229/21.11.2022 г., по силата на който съпругата на
ищеща Ц. М. И. е назначена за личен асистент на ищеца за 8 часов работен
ден (152 часа месечно, т.е. средно 19 работни дни по 8 часа) с основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 913,52 лв.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият
съдебен състав приема следното от правна страна:
Предявен е иск за заплащане на застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди, който съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от
КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./, във
връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., вр. с чл.45 от ЗЗД.
За застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на КЗ
(2016 г.), както е в настоящия случай се прилага част четвърта от отменения
Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането
в сила на този кодекс. Страните не твърдят да е уговаряно нещо друго,
следователно приложима е именно горната норма.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се
7
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да
покрие в границите на застрахователната сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени, както правилно е приел
и първоинстанционния съд.
Съобразно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за съда, разглеждащ гражданско правните последици от
конкретно деяние, но само относно това, дали то е извършено или отречено,
дали е противоправно и дали деецът е виновен.
С оглед на горното съдът приема, че деянието, авторството и виновното
поведение на водача С. Г. Ф. и настъпилите в причинно-следствена връзка от
това поведение тежки телесни увреди на П. Н. А. на 08.12.2015 г. са
установени в настоящия процес с посочената по-горе присъда на
наказателния съд, а също така и със СПН с влязлото между страните в сила
решение, с което ищецът е обезщетен за претърпените от него
неимуществени вреди и имуществени вреди-пропуснати ползи,
представляващи разликата между получаваното от преди датата на
настъпване на ПТП трудово възнаграждение и получаваната след това пенсия
за инвалидност от същото застрахователно събитие, което решение не е
представено по делото, но между страните не се спори, че ищецът вече е
обезщетен за посочените вреди.
Безспорно със събраните по делото доказателства, включително и пред
настоящата инстанция се установява, че в пряка причинна връзка от ПТП, П.
А. и към настоящия момент е инвалидизиран с определена 100% т.н.р. с
8
чужда помощ. Установява се, че същият е в тежко здравословно (физическо и
психическо) състояние и напълно зависим от чужда помощ, от която се
нуждае всекидневно, освен в моментите, в които спи, дори и тогава не може
да бъде оставян без наблюдение, защото както установява д-р И. при разпита
си в съдебно заседание, никой не знае такъв болен в кой момент би спал. При
А. е налице тежко изразен психоорганичен синдром, той ту се смее, ту плаче,
има татуировки по ръцете, пръстени и иска непрекъснато от близките си нещо
да му купуват и да се занимават с него, т.нар. постконтузионен синдром (от
разпита на д-р М. в открито съдебно заседание, проведено на 11.11.2021 г.).
Установява се, че ищецът и към момента е в увредено физическо и
психическо състояние, изискващо постоянна зависимост от грижите на
болногледач. Получените от ищеца увреждания са невъзстановими, не се
очаква подобрения, обратно очаква се влошаване.
Безспорно се установява, че в периода след настъпване на ПТП на
08.12.2015 г. до 10.02.2016 г. ищецът е пролежал в болници, в реанимационни
отделения, в изключително тежко животозастрашаващо състояние. След
изписването му на 10.02.2016 г. от А.ска болница, ищецът бил откаран за
лечение в болница в гр. Лом, където обаче го държали само три дни. След
това П. бил откаран в хоспис в Безден, където пролежал около месец и
половина, през което време обаче свидетелката И., жената с която живее на
съпружески начала и от която имат родено дете, била постоянно с него.
Престоят бил необходим, защото П. не можел да диша самостоятелно, имал
поставена трахеостомата, която трябвало да се почиства с апаратурата, а и все
още имал много рани, които трябвало да се превързват. Всичко това
изисквало специализирана медицинска помощ. В момента, в който П.
започнал да диша сам от месец април 2016 г. свидетелката И. прибрала
съпруга си в дома им в село *** и от този момент и досега постоянно се
грижи за него. Установява се, че до преди произшествието свидетелката И.
работела като началник поща в ***, но след произшествието тя напуснала
работа и вече никъде не работи и се грижи денонощно за П..
С оглед на така безспорно установените факти, настоящият въззивен
състав намира, че искът за имуществени вреди за периода от 01.04.2016 г. до
01.09.2022 г. се явява основателен.
Правилно и за периода от 08.12.2015 г. до 01.04.2016 г. искът е
9
отхвърлен като неоснователен, защото безспорно се установява, че в този
период от време ищецът не се е нуждаел от болногледач, тъй като е лежал в
две болници и хоспис, където за него грижи са полагали реанимационни
екипи и лекари. Видно от показанията на д-р М., няма как болногледач да
полага грижи за реанимационно болен, грижите са след това.
Съгласно съдебната практика на ВС на РБ, обективирана в ППВС №
4/30.10.1975 г., както и в решение № 808/6.09.1985 г. по гр. д. № 536/1985 г.
на ВС, IV г. о., решение № 893/27.11.1986 г. по гр. д. № 502/1986 г. на ВС, IV
г. о., както и постоянната практика на ВКС, обективирана решение №
39/16.07.2010 г. по т. д. № 551/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други, разходите,
свързани с лечението на пострадалия и полагането на необходимите за него
грижи, представляват пряка и непосредствена последица от причиненото
увреждане. Такива разходи могат да бъдат заплащането на възнаграждение на
болногледач, когато това се налага. Възможно е полагането на грижите за
увреденото лице да се осъществява от член на семейството или друг близък
сродник, например възходящ, съпруг, низходящ, който по тази причина е
принуден да не работи и е останал без трудово възнаграждение. В този случай
също се дължи заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на
необходимото възнаграждение за болногледач. Грижите за пострадалото лице
могат да бъдат полагани и от други хора, извън кръга на роднините, и в този
случай се дължи заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер
на платеното възнаграждение.
В противоречие с тази съдебна практика и установените по делото
факти и обстоятелства, първоинстанционният съд е отхвърлил искът за минал
период като неоснователен, поради което и решението в частта, с която искът
за имуществени вреди за периода от 01.04.2016 г. до 01.09.2022 г. е
отхвърлен, ще следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с
което искът за имуществени вреди за минал период ще следва да бъде
уважен, съответно решението и в частта, с която искът е отхвърлен за периода
от 08.12.2015 г. до 01.04.2016 г. ще следва да бъде потвърден.
Неоснователно е възражението на въззивника - ответник, че
първоинстанционният съд не е отчел факта, че до момента на ищеца е
изплатено застрахователно обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди в размер общо на 400 000 лв., както и че ответникът
10
ежемесечно му заплаща сума по 336,46 лв., имуществени вреди,
представляващи разликата между получаваното от преди датата на
настъпване на ПТП трудово възнаграждение и получаваната след това пенсия
за инвалидност, стигайки до извода, че за ищеца не е налице бъдеща сигурна
имуществена вреда, доколкото разполага с достатъчно средства.
Това възражение е неоснователно и е в противоречие със съдебната
практика, обективирана в Решение № 191 от 09.05.2016 г. по т. д. №
3300/2014 г., т. к., I т. о. на ВКС, в което съставът на ВКС е приел: „Основен
елемент от непозволеното увреждане е вредата. На определяне и присъждане
подлежат всички вреди, които са настъпили или могат да настъпят в бъдеще,
като пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане / чл. 51,
ал.1 ЗЗД/. Съгласно Постановление № 4 от 23.12.1968 г. по гр. дело № 2/68 г.
на Пленума на ВС, по силата на чл. 45 и сл. ЗЗД подлежат на обезщетяване
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Направено е разграничение на вредите на неимуществени и имуществени.
При първия вид вреда пострадалият търпи болки и страдания - физически и
душевни. Това са вреди, които не са свързани със засягане на определено
имущество на пострадалия. Имуществените вреди се изразяват в накърняване
на съществуващи материални блага - лишаване от правото на получаване на
трудово възнаграждение, на доходи от допълнително извършвана работа
преди увреждането, извършване на допълнителни разходи, необходими за
възстановяване на здравето след увреждането и др. Определени са
критериите и са посочени обстоятелствата, които трябва да бъдат взети
предвид при определяне на обезщетението за неимуществени и
имуществените вреди. В Постановление № 4 от 25.05.1961 г. по гр. дело №
5/61 г. и Постановление № 2 от 30.11.1984 г. по гр. дело № 2/84 г. на Пленума
на ВС също се прави разграничение на вредите при непозволено увреждане
на неимуществени и имуществени съобразно вредата, както и кръга на лицата,
които имат право на обезщетение. Постановленията на Пленума на ВС не са
изгубили значението си и са задължителни са за съдилищата в Република
България.
Приетото деление на вредите на неимуществени и имуществени в
правната теория и съдебна практика, определя самостоятелния характер на
исковете за обезщетяване на отделните видове вреди. Искът за имуществени
вреди е самостоятелен от иска за неимуществени вреди. По двата иска
11
подлежат на доказване различни факти и обстоятелства, поради различното
съдържание на вредите, които трябва да бъдат възмездени, в зависимост от
това дали са засегнати материални блага на пострадалия или неговото телесно
или психическо здраве.
Следователно, след като на обезщетяване подлежат конкретни вреди
които могат да бъдат имуществени и неимуществени, с полученото
обезщетение по иск за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД не може да се
компенсират търпените от пострадалия имуществените вреди от деликта.
Обезщетението за неимуществени вреди трябва да възмезди доколкото е
възможно страданието на пострадалия. Въпреки, че обезщетението има
паричен еквивалент, функцията на обезщетението за неимуществени вреди е
да облекчи състоянието на страдащия от причинените му от деликта болки и
страдания. Материалните вреди са отделен вид вреди и подлежат на
самостоятелно възмездяване. Ако се приеме, че с полученото обезщетение за
неимуществени вреди трябва да бъде покрита/ компенсирана/ причинената на
ищеца имуществена щета, това би означавало отпадане на отговорността на
деликвента, респ. на застрахователя при предявен пряк иск, за останалите
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, извод
който ще е в противоречие с разпоредбата на чл. 51, ал.1 ЗЗД, че обезщетение
се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането.“
С оглед на горното и както е приел съда и е отговорил на правния
въпрос, относим и към настоящия спор, при определяне на обезщетението за
понесените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в разходи за личен
асистент, не се взема предвид полученото обезщетение за неимуществени
вреди от същия деликт.
По размера на този иск за минал период:
За периода от 08.12.2015 г., съответно 01.04.2016 г. до 31.12.2018 г.
ищецът не е ползвал услугата „личен асистент“, видно от удостоверение изх.
№ 26-00-0753 от 12.08.2021 г. на АСП.
С оглед установените по делото доказателства, въззивният съд приема,
че ищецът се нуждае от постоянна помощ по 16 часа дневно, при 7-дневна
работна седмица, без отчитане на почивни и празнични дни. Такава е и
исковата претенция.
12
Видно от разпита на вещото лице Р., проведен в открито съдебно
заседание на 13.12.2021 г., за 2016 г. часовата ставка за услугата личен
асистент е в размер на 3,50 лв., съответно при 16 часов работен ден, ставката
е в размер на 56 лв. на ден, съответно за 2017 г.-3,89 лв. или при 16 часов
работен ден, ставката е в размер на 62,24 лв. на ден и за 2018 г.-4,30 лв.
съответно при 16 часов работен ден, ставката е в размер на 68,80 лв. на ден.
С оглед на горното за периода от 01.04.2016 г.-31.12.2016 г. (275 дни),
искът е основателен за сумата от 15 400 лв., за периода от 01.01.2017 г.-
31.12.2017 г. (365 дни), искът е основателен за сумата от 22 171,60 лв. и за
периода от 01.01.2018 г.-31.12.2018 г. (365 дни), искът е основателен за
сумата от 25 112 лв., или общо за периода от 01.04.2016 г. до 31.12.2018 г.,
при отчитане на различните минимални часови работни заплати, установени
за всяка година от периода, искът се явява основателен за сумата от 62 683,60
лв.
По размера на иска за периода от 01.01.2019 г. до 01.09.2022 г., от която
дата искът е уважен от първоинстанционния съд за бъдещ период.
Установява се, че от посочената дата 01.01.2019 г. ищецът е ползвал
услугата личен асистент, но само за 8 часов работен ден, при петдневна
работна седмица, а същият се нуждае от 16 часа на ден грижи при 7-дневна
работна седмица (без празници и почивни дни). Ето защо и стойността на
услугата, предоставена от държавата, следва да бъде приспадната от
дължимите обезщетения от застрахователя. По този начин няма да се стигне
до неоснователно обогатяване за сметка на ответното дружество, каквото
възражение е изложено във въззивната му жалба.
Безспорно се установява, че в рамките на осем часа от деня, при
петдневна работна седмица, с отчитане на почивките, почивните и празнични
дни, грижата за ищеца е поета от личен асистент - жената, с която живее на
съпружески начала, за което последната получава възнаграждение. Тази
грижа, осигурявана от държавата/общината, безспорно не обезщетява всички
вреди, които ищецът ще понася, като заплаща труда на друго лице, за да го
обслужва в рамките на 16 часа, всекидневно, но размерът на определеното
обезщетение следва да бъде намален и съобразен с обстоятелството, че
ищецът получава грижа в рамките на 8 часа дневно, в работните дни. В този
смисъл е и съдебната практика решение № 563 от 12.06.1985 г., IV г.о. на ВС.
13
За периода от 01.01.2019 г. до 01.09.2022 г., при съобразяване на
посочените от вещото лице минимални часови ставки за всяка година (о.с.з.
от 13.12.2021 г. и начина на тяхното определяне, както и при отчитане
нормата на чл.31, т.1 от Закона за личната помощ, съобразно която
средствата, предназначени за заплащане на отработен час по механизма лична
помощ от лице по чл. 25, включват коефициент 1,4 от размера на
минималната часова работна заплата, установена за страната за съответната
година), искът се явява основателен за сумата от 113 033,12 лв. (определена
при 16-часов работен ден, при седемдневна работна седмица, без почивки и
празнични дни), която следва да бъде намалена със сумата от 37529,36 лв.
(дължима по ползваната услуга личен асистент за 8-часов работен ден, при
петдневна работна седмица, с отчитане на междудневни почивки, почивни и
празнични дни), или искът се явява основателен за сумата от 75 503,76 лв.
След 01.09.2022 г. и до датата на проведеното пред въззивния съд
открито съдебно заседание, ищецът е продължил да ползва услугата личен
асистент, при съобразяване на новите минимални часови ставки, съответно за
2022 г.-6 лв. и 2023 г.-6,61 лв., съответно за 8-часов работен ден, при
петдневна работна седмица, с отчитане на почивки, празници. Установява се
от приетия пред настоящата инстанция трудов договор, обсъден по-горе в
настоящите мотиви.
Ищецът със 100% т.н.р. с чужда помощ, както бе посочено по-горе
обаче се нуждае от 16 часови грижи на ден, без празници и почивни дни.
Ето защо неправилно първоинстанционният съд е присъдил за в бъдеще
ежемесечно сума в размер на 818 лв., не отчитайки обстоятелството, че тази
сума представлява стойността на възнаграждението за 149 часа месечно, при
нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна
работна седмица, а ищецът се нуждае от помощ в продължение на 480 часа
месечно.
Ответното дружество дължи месечно обезщетение в размер на сумата от
1 795,20 лв., която сума е средният размер на възнаграждението на услугата
придружител, при 16 часов работен ден, съобразно неоспореното от страните
заключение на ССчЕ.
Неправилно ищецът претендира сума в размер на 2 692,80 лв., защото
видно от заключението на ССчЕ, тази сума е дължима за един месец за 24
14
часов работен ден и не отчита помощта, която ищецът получава от държавата
под формата на услуга за личен асистент за 8 часов работен ден.
Безспорно и с оглед установеното му състояние, ищецът се нуждае от
постоянно обгрижване и следва да е под наблюдение и когато спи, но първо
исковата претенция видно от исковата молба е за 16 часа и второ както е
посочено, останалите 8 часа грижи се поемат от назначения му личен
асистент.
Ето защо и по горните съображения въззивният съд намира, че месечно
обезщетение за в бъдеще възлиза на сумата от 2 692,80 лв., от която обаче се
дължи сума в размер на 1795,20 лв., тъй като при този размер се отчита
предоставянето на услуга личен асистент за 8 часов работен ден.
С оглед на горното и за напред, и до смъртта на П. Н. А., или до
изчерпване на застрахователния лимит по договора за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, ответното
дружество ще следва да заплаща месечно обезщетение в размер на сумата от
1 795,20 лв., която сума е средният размер на възнаграждението на услугата
придружител, при 16 часов работен ден, съобразно неоспореното от страните
заключение на ССчЕ.
Неоснователно е възражението на въззивника-ответник, че неправилно
първоинстанционният съд е присъдил обезщетение за в бъдеще, още повече,
че на ищеца е осигурен личен асистент.
Ищецът, пострадал при процесното ПТП, на които по решение на ТЕЛК
е определена пожизнено 100% т.н.р. с чужда помощ, има право на
обезщетение за личен асистент/придружител и в бъдеще макар да не е правил
такива разходи досега.
От горното следва, че ищецът има нужда от чужда помощ до смъртта
си. В експертното решение е посочен срок-пожизнен. Обстоятелството, че
ищецът не е доказал фактически да е правил разходи за асистент/болногледач,
не означава че претенцията му за такива разходи в бъдеще е неоснователна.
Разходите за асистент, макар и за бъдеще време, са свързани с лечението на
пострадалия и за тях той следва да бъде обезщетен щом такива грижи се
налага да се полагат. А както се посочи по-горе, ищецът се нуждае от
болногледач пожизнено. Изцяло в този смисъл Решение № 447 от 01.09.1989
г. по гр. д. № 420/1989 г., IV г. о. на ВС.
15
Ето защо първоинстанционното решение и в частта, с която съдът е
отхвърлил искът за имуществени веди за разликата над присъдената сума от
818 лв. месечно до дължимата сума от 1 795,20 лв., считано от 01.09.2022 г.
ще следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което
ответникът бъде осъден да заплаща на ищеца допълнително още сумата от
977,20 лв. месечно, представляваща разликата над присъдена сума от 818 лв.
месечно до дължимата сума от 1 795,20 лв. месечно, считано от 01.09.2022 г.
до смъртта на П. Н. А. или до изчерпване на застрахователния лимит по
договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, или до настъпване на други основания за прекратяване на
плащането й. Съответно решението в отхвърлителната му част над сумата от
1 795,20 лв. до сумата от 2 692,80 лв. следва да бъде потвърдено.
По разноските в настоящия процес:
При този изход на делото въззивният съд следва да преразпредели
разноските направени от страните пред първоинстанционния съд, съобразно
изхода на делото.
Ищецът е освободен на основание чл.83, ал.2 от ГПК от държавна такса
и разноски, поради което такива не е правил, съответно не му се присъждат.
Видно от договор за правна помощ от 01.12.2020 г. същият е
представляван безплатно на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА от адвокат Р. М.,
поради което и на основание чл.38, ал.2 от ЗА ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адвокат М. адвокатско възнаграждение, съобразно
уважената част от иска.
При материален интерес от общо 314 576,67 лв., от която сума: 217
635,87 лв. цена на иска за минал период и 96 940,80 лв. цена на иска за бъдещ
период (цената на иска е определена на основание чл.69, ал.1, т.7 от ГПК),
минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен на
основание действащата пред първата инстанция разпоредба на чл.7, ал.2, т.5
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възлиза на сумата от 7 821,53 лв., от която и съобразно
уважената част от исковете /202 814,56 лв./ се дължи сума в размер на 5042,71
лв., съответно 6051,25 лв. с ДДС. Следователно ответникът ще следва да бъде
осъден да заплати на адвокат М. допълнително още сумата от 4355,65 лв. с
ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществяваната от нея
16
безплатна правна помощ на ищеца пред първоинстанционния съд.
Ответникът и в първоинстанционното производство е направил
разноски в размер на 705 лв. (толкова са претендирани с представения списък
на разноските по чл.80 от ГПК), от която сума и съобразно отхвърлената част
от исковете /111 762,11 лв./ ищецът му дължи сума в размер на 250,47 лв.
Следователно и първоинстанционното решение и в частта, с която ищецът е
осъден на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати разноски за разликата над
дължимата сума от 250,47 лв. до присъдения размер от 490 лв. следва да бъде
отменено.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът ще
следва да бъде осъден да внесе в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на ОС-Монтана допълнително още сумата от 6 934,68 лв.,
представляваща разликата над присъдената от 1177,90 лв. до дължимата
8112,58 лв. държавна такса, съобразно уважената част от исковете, както и
както и по сметка Апелативен съд София държавна такса от 4 056,29 лв.
дължима от ищеца за въззивно обжалване, съобразно уважената част от
жалбата. Съобразно отхвърлената част от исковете ответникът дължи и
възнаграждения, внесени от бюджета на съда в размер на сумата от 583,15 лв.
Първоинстанционният съд е присъдил пълният размер на направените от
бюджета разноски, а именно 905 лв., но доколкото ответникът не е обжалвал
решението в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК, то решението в тази
част не следва да бъде отменяно.
По разноските във въззивното производство.
Въззивната жалба на ответника не се уважава, поради което и
направените във връзка с нея разноски за заплатена държавна такса, не се
дължат на ответника.
Въззивната жалба на ищеца се уважава частично, поради което съдът
разпределя разноските между страните за адвокатско и юрисконсултско
възнаграждение, съобразно уважената и отхвърлената част от въззивната
жалба.
Съответна на основание чл.38, ал.2 от ЗА ответното дружество ще
следва да бъде осъдено да заплати на адвокат М. адвокатско възнаграждение в
размер на 13 332,65 лв. с ДДС.
17
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да
заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 159,88 лв.
Водим от горното, Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение от 18.02.2022 г., постановено по гр.д. № 251/2020 г.,
поправено с Решение от 23.09.2022 г., Окръжен съд-Монтана, в частта, с
която съдът е отхвърлил искът за имуществени вреди за периода от
01.04.2016 г. до 01.09.2022 г., в частта, с която съдът е отхвърлил искът за
имуществени веди за разликата над присъдената сума от 818 лв. месечно до
дължимата сума от 1 795,20 лв., считано от 01.09.2022 г. до настъпване на
юридически факт, представляващ основание за изменение на размера или за
отпадане на задължението за изплащане на горното обезщетение, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска с падеж 15-о число на месеца
до окончателното изплащане, както и в частта, с която ищецът на основание
чл.78, ал.3 от ГПК е осъден да заплати на ответника разноски над дължимата
сума от 250,47 лв. до присъдената от 490 лв. и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД,
дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията-София с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Стефан Караджа” № 2 да заплати на основание чл.226, ал.1 от КЗ
/Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./, във връзка с
§22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., вр. с чл.45 от ЗЗД и на основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД на П. Н. А., ЕГН **********, с.***, ул. „***“ № ***,
общ.***, общ.***, със съдебен адрес: гр.***, ул. „***“ № ***, ет. ***, адвокат
Р. М. сумата от 138 187,36 лв. /сто тридесет и осем хиляди сто осемдесет и
седем и 0,36 лв./, представляваща застрахователно обезщетение, изразяващо
се в разходи за личен асистент/придружители за периода от 01.04.2016 г. до
01.09.2022 г., както и допълнително още сумата от по 977,20 лв. /деветстотин
седемдесет и седем и 0,20 лв./ месечно, представляваща разликата над
присъдена сума от по 818 лв. месечно до дължимата сума от по 1 795,20 лв.
18
месечно, считано от 01.09.2022 г. до смъртта на П. Н. А., или до изчерпване на
застрахователния лимит по договора за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, или до настъпване на други
основания за прекратяване на плащането й, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска с падеж 15-то число на месеца до окончателното
изплащане, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в разходи за личен асистент/придружители в резултат
на увреждане причинено от ПТП, реализирано на 08.12.2015 г. по вина на
водача на товарен автомобил „Мерцедес 1524 Атего“ с рег.№ *** с валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество, обективирана в застрахователна полица № BG/11/115001469842,
валидна от 02.06.2015 г. до 10.06.2016 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението, в частта, с която искът за имуществени
вреди е отхвърлен за периода от 08.12.2015 г. до 01.04.2016 г., както и в
частта, с която е отхвърлен за разликата над сумата от по 1 795,20 лв.
месечно до претендираната сума от по 2692,80 лв. месечно, считано от
01.09.2022 г. занапред.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД,
дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията-София с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Стефан Караджа” № 2 да заплати на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата на адвокат Р. И. М., гр.***, ул. „***“ № ***, ет. ***
адвокатско възнаграждение в размер на още 4 355,65 лв. с ДДС /четири
хиляди триста петдесет и пет и 0,65 лв./ за осъществяваната от нея безплатна
правна помощ на ищеца пред първоинстанционния съд, както и адвокатско
възнаграждение за представителство пред въззивната инстанция в размер на
13 332,65 лв. /тринадесет хиляди триста тридесет и два и 0,65 лв./.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД,
дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията-София с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Стефан Караджа” № 2 да заплати на основание чл.78, ал.6 от
ГПК в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд –
Монтана допълнително още сумата от 6 934,68 лв. /шест хиляди деветстотин
тридесет и четири и 0,68 лв./ държавна такса, както и по сметка Апелативен
19
съд София държавна такса от 4 056,29 лв. /четири хиляди петдесет и шест и
0,29 лв./, държавна такса върху размера на уважената част от иска.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20