Р Е Ш Е Н И Е
№ 1004
гр. Бургас, 02.08.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас,
осемнадесети състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети юли две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: М. Николова
при секретар Г. С., като разгледа
докладваното от съдия Николова административно дело № 2728/2021 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.215 във вр. с чл.57а, ал.3 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
С жалбата се иска
отмяна на оспорената заповед като издадена в противоречие с материалния закон,
при неспазване на установената форма, при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта
на закона.
В съдебно заседание жалбоподателят
Н.С.Р., редовно и своевременно призован се представляват от адв. Ж.Х., който
поддържа жалбата и ангажира доказателства - съдебно-техническа експертиза.
Претендира разноски, съгласно представен списък. Допълнително депозира и писмени
защита, в която излага доводи относно незаконосъобразността на оспорения акт.
Ответникът
- кмет на
Община П., редовно уведомен, се представлява от адвокат Юри Б., който
оспорва жалбата и моли за оставянето й без уважение като неоснователна. Намира оспореният административен акт за издаден от компетентен
орган в кръга на правомощията му при липса на допуснати нарушения на
административната процедура и при наличие на материалните предпоставки за
издаването му, поради което моли заповедта да бъде оставена в сила.
Представя списък на направените от доверителя му разноски с искане за
присъждането им. Процесуалният представител прилага по делото писмена защита с
допълнителни съображения за законосъобразността на оспорената заповед.
Административен
съд - Бургас, осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото
доказателства и като взе предвид становищата на страните, от фактическа страна
намира следното:
На 01.08.2022 година М. Д. Б.– поданик на Кралство
Дания, чрез пълномощника си И. Г. К.от град Варна подал жалба до министъра на
вътрешните работи с искане за извършване на проверка в град П. във връзка с
това, че част от улица „Мусала“ в град П. е осеяна със сервизни помещения,
автомивки, и други, заели тротоарна площ (лист 31).
Постъпилата жалба била препратена по компетентност
до Областния управител на Бургаска област, който от своя страна я е препратил
до кмета на Община П. за извършване на проверка (лист 35).
С писмо от 12.10.2021 година кметът на Община П.
уведомил заинтересованите лица, сред които и жалбоподателя, че във връзка с
назначена проверка от отдел „Икономическа полиция“ при ОД – Бургас на МВР
относно установяване законността на изградени търговски обекти, намиращи се на
улица „Мусала“, град П., ще се извърши проверка на място на 20.10.2021 година в
10:00 часа и на 21.10.2021 година в 10:00 часа от служители по „Контрол по
строителството“ към Дирекция СУТОСУП, Община П. (лист 19).
На 20.10.2021 г. работна група в
състав: инж. С. А. Н. – старши експерт „Контрол по строителството“ към Дирекция
СУТОСУП при Община П., инж. Д. З.В. – старши експерт „Контрол по
строителството“ към Дирекция СУТОСУП при Община П. и Г. С. Ж. – специалист
„Контрол по строителството“ към Дирекция СУТОСУП при Община П., извършили
проверка на обект: „Метален фургон“,
реализиран в поземлен имот с идентификатор 57491.21.284, разположен в
местността „П.“ по кадастралната карта, вид територия „земеделска“, начин на
трайно ползване „нива“ с площ 389 м², за което проверяващите съставили
констативен акт № 09/20.10.2021 година. При проверката те установили, че имотът
е собственост на Н.С.Р., съгласно нотариален акт № 130, том І, рег. № 544, дело
№ 63 от 2004 година на Районен съд – П. (лист 5). Констатирали, че обектът
„Метален фургон“ е реализиран от Н.С.Р. в югозападната част на имот с
идентификатор 57491.21.284. Посочили, че обектът е с приблизителна височина h
= 2,70 м. и
с площ 22.22кв.м., съгласно геодезическо заснемане, като се използва за
складиране.
Прието е, че
изпълненото представлява „премествем обект” по смисъла на §5, т.80 ДР ЗУТ,
който е реализиран без разрешение за поставяне, с което е нарушена разпоредбата
на чл.56, ал.1, т.2 от ЗУТ.
Направен е изводът, че
съставеният констативен акт е основание за започване на административно
производство по реда на чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ. В Констативния акт е
посочено, че е бил съставен в присъствието на Н.Р., но в графа „присъствали“
липсва негов подпис. Впоследствие бил съставен Акт с дата 25.10.2021 г. (л. 11
от делото), в който било отразено, че Констативният акт е бил връчен лично на Н.Р.
на 20.10.2021 г., като същият е подал възражение срещу него с вх. № 94Н-99-2/25.10.2021
г. (л. 12 от делото)
На основание съставения
констативен акт била издадена оспорената в настоящото производство Заповед №
РД-16-1696/27.10.2021 година на кмета на Община П., издадена на осн. чл.57а,
ал.1, т.1 ЗУТ, с която е наредено премахване на преместваем обект: „Метален
фургон ” от Н.С.Р., реализиран в югозападната част на поземлен имот с
идентификатор 57491.21.284, м. „П.“ пo КК на гр.П..
Заповедта била връчена на Р. с
известие по пощата на 16.11.2021 год. (л.8 от делото),, които я
оспорил пред съда с жалба вх. № 94Н-99-7/29.11.2021 г. (л.3 от делото),
депозирана чрез административния орган.
В рамките на съдебно производство
бе допусната и възложената съдебно-техническа експертиза, заключението на която
бе изготвено от инж. С.И. и прието като доказателство по делото.
Видно от заключението на вещото
лице процесният обект представлява постройка от метална конструкция с размери в
план 6,10 х 3,50м, или площ 21,35кв.м. и едноскатен покрив ориентиран юг/север
Н1=2,70м. и Н2=2,50м., изграден долепен в северната част на „Масивна
жилищна сграда"/Пчелин, построена в поземления имот, собственост на Н.С.Р..
Металната конструкция се състои от: метални рамки, изпълнени от тръба Ф65мм и
столици от метални профили U 140х60мм. Захващане: от юг конструкцията чрез
метални планки ~10/10см е заварена електродъгово и опряна към жилищната сграда,
от север тръбите/колонки са бетонирани към ст.б плоча; покрив - поцинкована
профилирана ламарина и стени от юг - стената на жилищната сграда, от север -
дървена конструкция с фазер, от изток - врата, дървена конструкция с фазер и от
запад тухлен зид 12см. Под - стоманобетонова плоча ~10см. Металната носеща
конструкция на обекта не е обработена с антикорозионна боя и няма добър
естетически вид, има корозия/ръжда по профилите. Няма ВиК, има ел.осветление.
Застроената плащ е предназначена за складови нужди. Посочено
е също така, че само част от процесния обект, без ограждащата стена от
юг - стена на масивната жилищна сграда/Пчелина, ограждащата стена от запад -
тухлен зид 12см. и без основата/ст.б плоча може да се принесе с помощта на кран
и съответното текелажно оборудване, след отрязване на металните рамки в
основата. На друго място пренесената част от обекта няма да има съществуващото
предназначение и индивидуализация на „метален фургон".
Съдът кредитира
изцяло заключението на СТЕ като компетентно и неоспорено от страните.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като
подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата се
явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
Предмет на оспорване в настоящото
съдебно производство е Заповед № РД-16-1696/27.10.2021 година на кмета на
Община П., издадена на осн. чл.57а, ал.1, т.1 ЗУТ, с която е наредено
премахване на преместваем обект: „Метален фургон” от Н.С.Р., реализиран в
югозападната част на поземлен имот с идентификатор57491.21.284, м. „П.“ пo КК
на гр.П..
Оспореният административен акт е
издаден от компетентен административен орган – кмет
на Община П., в кръга на неговите правомощия, съобразно разпоредбата на
чл.57а, ал.3 от ЗУТ в съответната писмена форма и съдържа необходимите
реквизити, което го прави валиден.
При издаването на заповедта са
спазени процедурните правила предвидени в чл.57а, ал. 2 от ЗУТ. Началото на процедурата
е поставено със съставянето на констативен акт. Актът е съставен от служители
на „Контрол по строителството“ към Дирекция СУТОСУП при Община П., които са
овластени за това с нормата на чл.223, ал.2 от ЗУТ. Констативният акт е
съобщен на собственика на поземления имот по реда на чл.57а, ал. 2 от ЗУТ,
който е подал своевременно възражение срещу него.
Същевременно обаче, настоящият
съдебен състав счита, че оспорената заповед е издадена в противоречие с
материалните материалноправните норми на закона –
чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ вр. чл.56, ал.2 ЗУТ, като съображенията за това
са следните:
Налице е легално
определение за "преместваем обект" в § 5, т. 80 от ДР ЗУТ. Това е
обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от
повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в
пространството, без да губи своята конструктивна цялост и/или възможността да бъде ползван на друго място
със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото,
от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно
субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който
се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва
временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на
повърхностния строй, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е
неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира
конструктивната и и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи
като основа за изграждане на строеж.
Критериите за преценка
дали даден обект е преместваем или не са два, като те трябва да бъдат изпълнени
кумулативно: да отговаря на предназначение и естеството на обекта, съобразно
разпоредбата на чл.56, ал.1 от ЗУТ и да може да се определи като преместваем
според конструктивните и функционалните му характеристики и начина на
закрепването му към повърхностния слой, съобразно критериите посочени в § 5,
т.80 от ДР ЗУТ. Липсата
на една от двете кумулативно изискващи се предпоставки е основание да се
приеме, че съответният обект няма характеристиките на преместваем.
Според нормата на
чл.56, ал.1 от ЗУТ, в действащата й редакция към датата на издаване на
оспорената заповед, върху поземлени имоти могат да се поставят: преместваеми
увеселителни обекти; преместваеми обекти за административни, търговски и други
обслужващи дейности; преместваеми обекти за временно пребиваване при бедствия и
преместваеми
обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната. За обектите по ал.1 се издава
разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет, а за
държавни и общински имоти - и въз основа на схема, одобрена от главния архитект на общината. /чл. 56,
ал. 2 от ЗУТ/.
В посочената норма липсва
примерно изброяване на преместваеми обекти, но при всички случаи тези обекти
следва да имат предназначение, съответстващо на посоченото в чл.56, ал.1 от ЗУТ.
В
случая, съдът намира, че процесният обект не може да бъде квалифициран като
такъв по чл.56, ал.1 от ЗУТ, за който да се изисква разрешение за поставяне,
тъй като нито в административната преписка, нито в проведените по делото
съдебни заседания бяха представени доказателства, че „Металният фургон” е
увеселителен обект или служи за административни, търговски и други обслужващи
дейности. Няма твърдения и доказателства същият да е бил поставен за временно
пребиваване при бедствия или да е свързан с отбраната и сигурността на страната. Нещо повече, както в
констативния акт, така и в оспорената заповед за премахване не е посочено, а
още по-малко доказано предназначението на процесния обект да е измежду
посочените в чл.56, ал.1, т.2 от ЗУТ.
Отделно от това, според заключението на съдебно-техническата експертиза: „.. само част от
процесния обект, без ограждащата стена от юг - стена на масивната жилищна
сграда/Пчелина, ограждащата стена от запад - тухлен зид 12см. и без
основата/ст.б плоча може да се принесе с помощта на кран и съответното текелажно
оборудване, след отрязване на металните рамки в основата. На друго място
пренесената част от обекта няма да има съществуващото предназначение и
индивидуализация на „метален фургон"., т.е. не е налице и втората кумулативно предвидена предпоставка, касаеща конструктивните и
функционални характеристики на обекта и начина му на закрепване.
Следователно, процесното метално хале не притежава характеристиките на
преместваем обект по смисъла на §5, т.80 от ДР на ЗУТ и респ. не са налице материалноправните
предпоставки за издаване на обжалвания административен акт, предвидени в
чл.57а, ал.1 от ЗУТ, съобразно който обектите по чл.56, ал.1 и чл.57, ал. 1 от
закона се премахват, когато са поставени без разрешение или в противоречие с
издаденото разрешение.
От
гореизложеното следва, че кметът на Община П. е издал
валиден, но незаконосъобразен административен акт, поради което жалбата следва
да бъде уважена, като обжалваната заповед се отмени като незаконосъобразна.
Предвид изхода на
спора и на осн.чл. 143, ал.1 АПК,
жалбоподателят има право на направените по делото разноски, поради което
ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от общо 1260 лева
разноски, от които 900 лева - адвокатско възнаграждение, 10 лева – заплатена
държавна такса и 350 лева – възнаграждение на вещото лице за изготвената
експертиза.
Водим от горното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Бургаският административен съд, осемнадесети състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № РД-16-1696/27.10.2021 година на кмета на
Община П., издадена на осн. чл.57а, ал.1, т.1 ЗУТ, с която е наредено
премахване на преместваем обект: „Метален фургон” от Н.С.Р., реализиран в
югозападната част на поземлен имот с идентификатор57491.21.284, м. „П.“ пo КК
на гр.П..
ОСЪЖДА ОБЩИНА П. да заплати на Н.С.Р., с адрес: ***,
направените по делото разноски общо в размер на 1260.00 /хиляда двеста и
шестдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд
с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: