Протокол по дело №369/2021 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 250
Дата: 7 декември 2021 г. (в сила от 7 декември 2021 г.)
Съдия: Красимира Делчева Кондова
Дело: 20212200100369
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 250
гр. Сливен, 06.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на шести декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Снежана Бакалова
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Снежана Бакалова Гражданско дело
№ 20212200100369 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Ищцата м. И., редовно призована, не се явява, за нея се явяваJ с адв. Г.
Р. АК- София и адв. П.Т. АК – Ямбол, редовно упълномощени от по-рано.
Ищцата С.Б., редовно призована, се явява лично и с адв. Г. Р. и адв.
П.Т. упълномощени от по-рано.
За ответника „ДЗИ Общо застраховане” АД, редовно призован, няма
представител.
Адв.Р.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД на делото.
Адв. Р.: Поддържам исковата молба, като с оглед липсата на отговор на
искова молба, липсата на взето становище от ответника за днешното с.з. и
липсата на процесуален представител, който да е ангажиран за днес, считаме,
че са налице предпоставките на чл. 238 във вр. с чл. 239 от ГПК, поради което
молим да намерите исканията ни за вероятно основателни, вземайки предвид
всички доказателствата към исковата молба, изрично посочените декларации
по отношение търпените болки и страдания, а за втората ищца и наличието на
особено близка връзка с починалия, да постановите неприсъствено решение в
настоящото ОСЗ.
По направеното искане съдът намира, че не са налице условията за
1
постановяване на неприсъствено решение, въпреки, че ответната страна не е
депозирала в срок писмен отговор и че не се явява и представлява в днешното
с. з, без да е посочила основателна причина за това, тъй като от представените
доказателства, дори и да може да се направи извод за вероятната
основателност на исковете, не може същите да бъдат установени от
представените до момента доказателства по размер.
С оглед изложеното
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение искането за постановяване на неприсъствено
решене.
Адв. Р.: В такъв случай, заявявам, че поддържаме всички наши
доказателствени искания, които сме релевирали до момента. Единствено по
отношение на петимата ни допуснати свидетели за неимуществени вреди, то
заявявам ще редуцираме същите до трима на брой.
На основание чл. 146 от ГПК, съдът ДОКЛАДВА делото.
Ищците м. Б. И. и С. Й. Б. твърдят в исковата си молба, че са съответно
майка и сестра на Б.Й.Б. – починал на 18.11.2020 г. Твърдят, че на същата
дата, около 17.25 ч., по път II-55 при 93+100 км. Област Сливен настъпило
ПТП, при което лек автомобил с марка „Рено“, модел „Меган Сценик“, рег. №
СН 88 16 КА, управляван от М.Е.К. ударил Б.Б., който управлявал велосипед.
Твърдят, че водачът управлявал лекия автомобил, нарушил правилата за
движение по пътищата, като управлявал автомобила с несъобразена скорост,
не се съобразил с атмосферните условия и пътната обстановка и виновно
причинил процесното ПТП. Твърдят, че в резултат на травмите от удара
между лекия автомобил и тялото на велосипедиста, същият е починал. По
отношение на същото било образувано наказателно производство
прокурорска преписка 2194/2020 г. по описа на ОП – Сливен, ДП № 539/2020
г. по описа на РУП – Н.З., което към настоящия момент не било приключило.
Твърдят, че отговорността на водача управлявал МПС, с което е
причинено увреждането, била застрахована по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ при ответника – „ДЗИ Общо застраховане“
ЕАД към датата на ПТП.
Твърдят, че на 25.11.2020 г. предявили пред ответника застрахователна
2
претенция по реда на чл. 380 от КЗ, като представили необходимите
документи. Твърдят, че застрахователят изисквал допълнително представяне
на доказателства от досъдебното производство и банкова сметка, като с молба
от 22.12.2020 г. му представили всички материали, с които разполагат.
Последвал отговор от 06.01.2021 г. за изискване на допълнителни
доказателства, които не могли да му представят, поради липсата на такива.
Поради което не се стигнало до извънсъдебно уреждане на спора.
Твърдят, че в резултат на смъртта на техния син и брат преживели
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от факта, че са
загубили същия. Твърдят, че тримата заедно са живели в едно общо
домакинство, като нито починалият, нито ищцата са имали собствени
семейства и тримата са се грижили един за друг, като починалият е работил, с
добро възнаграждение и осигурявал комфорта в семейството. Твърдят, че са
разчитали за всичко на неговата подкрепа като мъж и той бил глава на
семейството им. Твърдят, че много тежко преживели загубата му, като имали
нарушения на съня, кошмари, тревожност и чувство за преживяване на
събитието отново и отново, силно сърцебиене, учестено дишане, гадене и
изпотяване. Преживяли стрес и силен дискомфорт. Имали лоша
концентрация, раздразнителност и главоболие.
Считат, че и двете попадат в кръга на лицата, които подлежат на
обезщетяване за претърпените неимуществени вреди от описаното
непозволено увреждане, като молят съда да осъди ответника да заплати на
първата от тях сумата 200 000.00 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, частично предявен иск от 250 000.00 лв., законната
лихва върху посочената сума, считано от датата на уведомяването на
застрахователя – 25.11.2020 г., до окончателното й изплащане и законната
лихва върху главницата и лихвата по чл. 429 от КЗ, считано от изтичането на
15 работни дни след уведомяването с извънсъдебна претенция, а именно от
17.12.2020 г. до окончателното им изплащане.
Да осъди ответника да заплати на втората от тях сумата 60 000.00 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, частично предявен иск
от 100 000.00 лв., законната лихва върху посочената сума, считано от датата
на уведомяването на застрахователя – 25.11.2020 г., до окончателното й
изплащане и законната лихва върху главницата и лихвата по чл. 429 от КЗ,
3
считано от изтичането на 15 работни дни след уведомяването с извънсъдебна
претенция, а именно от 17.12.2020 г. до окончателното им изплащане.
Претендира направените разноски.
Ответникът не е де позирал в срок писмен отговор.
Предявените искове намират правното си основание в чл. 432 ал. 1 от
КЗ, чл. 429 от КЗ, чл. 497 ал. 1 т. 1 от КЗ.
В тежест на ищците е да докажат твърденията си в исковата молба за
факта на настъпило ПТП, за смъртта на техния наследодател, за пряката
причинно-следствена връзка между увреждането и смъртта му, за наличието
на виновно поведение от страна на лицето причинило ПТП, за
обстоятелството, че е сключен валиден договор за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, за обстоятелството че са отправили
застрахователна претенция в срок, за вида, характера и интензитета на
търпените от тях неимуществени врещи, за наличието на изключително
близка връзка между починалия и ищцата С.Б. и наличието на неимуществени
вреди, причинени от неговата смърт, извън кръга на обичайните такива за
тази степен родство.
Липсват обстоятелства, които се признават между страните и не се
нуждаят от доказване.
В момента от служител на съдя е представена молба, получена по
пощата, от ответника „ДЗИ Общо застраховане” ЕАД, в която представител
по пълномощие юриск. Д.З. заявява, че не може да се яви в с.з. и моли да се
даде ход на делото в нейно отсъствие. Заявява, че оспорва изцяло иска по
основание и размер, като счита, че не са налице всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане. Оспорва механизма на ПТП
и противоправното поведение на водача. Твърди, че виновен за настъпването
на ПТП е велосипедиста – наследодател на ищците. При условията на
евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат,
като твърди че с поведението си пострадалият е допринесъл за настъпването
му. В условията на евентуалност оспорва иска по размер. Оспорва активната
процесуална легитимация на ищцата С.Б.. Оспорва иска за законна лихва като
ацсесорен на главния иск и прави доказателствени искания за допускане и
назначаване на експертиза, както и един свидетел в режим на призоваване.
Адв. Р.: Не възразявам по така представения от Вас доклад. По
4
отношение на молбата на ответника вземаме следното становище: На първо
място молим да цените същата с оглед предвидените в чл. 131 от ГПК
преклузии, а именно по отношение релевираните оспорвания, възражения,
съпричиняване, за материална легитимация, всички които намираме за
преклудирани на този етап от процеса. В тази връзка по отношение на
доказателствените искания и в конкретика Авто-техническата експертиза, с
изключение на първите два въпроса, се противопоставям на това искане. С
исковата ни молба сме поставили точно въпроси какъв е механизмът на ПТП.
Доказателственото искане след втория въпрос натам е в насока защитна
линия за установяване на съпричиняване, което не е надлежно релевирано и
само и единствено би затруднило процеса и би възложило ненужно по-голям
обем работа на вещото лице. Противопоставяме се и на доказателственото
искане за разпит на свид. Митко Коев. На последно място е посочен
електронен адрес от ответника, правя искане по чл. 50 ал. 2, вр. чл. 38 ал. 2 от
ГПК последващото уведомяване на страната да се извършва по електронен
път. В този смисъл имаме повод да посочим и наш имейл адрес.
Във връзка с изложеното становище съдът намира, че в първото с.з.
страната, въпреки, че не е депозирала писмен отговор, може да изрази
становището си по предявения иск, както и становище по доказването на
фактите и обстоятелствата твърдени от ищеца. В същото време направеното
възражение за съпричиняване е преклудирано, тъй като същото е можело да
бъде заявено до момента на изтичане на срока за подаване на писмения
отговор, поради което същото не следва да бъде прието за съвместно
разглеждане.
Доколкото направеното доказателствено искане касае доказване на
главните факти в производството, а именно механизма на ПТП, мястото на
удара, както и поведението на участниците в ПТП, същото е допустимо,
относимо и своевременно извършено, и дори страната да не беше направила
доказателствено искане във връзка с направеното оспорване на механизма,
съдът в настоящото заседание може да й укаже, че не сочи доказателства за
това, тоест искането е допустимо.
В частта касаеща възражение за съпричиняване, искането е
недопустимо, но съдът следва да възложи задачата, така както е формулирана
по искането на ответната страна, тъй като контролът на обстоятелството дали
5
възражението е действително преклудирано се извършва едва с акта по
същество и следва да бъдат събрани всички поискани доказателства.
С оглед изложеното и във връзка с депозираното становище, съдът
О П Р Е Д9 Е Л И :
ДОПЪЛВА доклада по делото с възраженията на ответника за
оспорване на предявения иск по основание и размер и с твърдението му, че
липсва непозволено увреждане и че втората от ищците не разполага с
материално право на иск.
По направеното искане от ответника за разпит на свидетел намира
същото за относимо и допустимо и своевременно направено, тъй като същото
е направено в първото с.з., поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА изслушването на свидетеля М.Е.К., който да се призове за
следващото с.з. на адрес: гр. Н.З., ул. „З. № 15 вх. Б ап. 14 при депозит в
размер на 30 лв., вносим от ответника по сметка на СлОС.
По направеното искане от пълномощника на ищеца за електронно
призоваване на страните в настоящото производство намира същото за
относимо и основателно, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
СЪОБЩЕНИЯТА и призовките до двете страни по делото да бъдат
изпращани на посочените електронни адреси.
Съдът сне самоличността на явилите се свидетели, както следва:
Р.Б.Н. – 61 г., българка, българска гражданка, неосъждана, без родство
Р. И. С. – 44 г., българка, бълг. гражданка, неосъждана, без родство
Г.К.Т. – 65 г., българин, български гражданин, неосъждан, без родство
ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателната отговорност, която носят по чл. 290
от НК, обещават да говорят истината.
Съдът отстрани свидетелите от залата.
Свид.Р. Н. предупредена за наказателната отговорност, обещава да
говори истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: м. и С. са ми съселянки. Познавам ги добре от цял
6
живот. Аз съм кметски наместник на с. Р., а м. работи при мен и я виждам
всеки ден. Семейството им се състоеше от м. - майка, Б. - син и С. – дъщеря.
Б. и С. живеят сами, без баща може би от 1986 г., когато той се е развел с
майката. Тези трима човека бяха семейството. Постоянният и настоящ адрес
на С. са в Р.. Тя живее в Р., като имам предвид, че всеки един свободен
момент е на село. Когато е на работа предвид по-лесното достигане до
работата й, живее в Н.З. на квартира. Когато е първа смяна, в момента, в
който свърши работа се прибира на село. Б. се грижеше за семейството,
основният финансов приход беше от него. С годините искаше нормален дом,
нормално семейство, Той не е от хората, които да сменят месторабота, с
години работи на едно и също място. Последно работеше във фирма „Градус”
– Н.З., от 1 г. и половина работеше там. Знам, че последно е получавал около
1000 лв. заплата, което му позволява да изплаща кредити, да има повече
възможности за дрехи. Беше си купил колело с двигателче, с което да пътува
до работното си място. Отношенията между тримата бяха много добри. С. и Б.
постоянно заедно излизаха до центъра на селото да си пазаруват, заедно си
пиеха кафето. Отношенията между брат и сестра бяха много близки. Той
беше човекът, който е като закрила на С.. Все пак в семейството нямаше друг
мъж, освен Б. Той искаше да им осигури максимални условия за удобства.Да
си засади градина със зеленчуци, направи и овощна градина. Къщата е доста
стара, порутена, имаше нужда от ремонт и той я ремонтираше. Получих
обаждане по телефона вечерта на 18.11.2020 г., че е станал инцидент и трябва
да отида да разпозная човекът, който е загинал. Беше неприятно, защото си
отиде един млад човек. Трагичното е, че и пострадалият и другия водач са от
едно и също село. Аз съобщих на майката за инцидента. Тя като, че ли не ме
разбра какво й говоря. Търсех подходящи думи да й съобщя. Шокът за нея
беше голям, в първия момент тя не можа да разбере какво й говоря. После
започна да плаче, беше трагично. От шок беше останала без думи майката. На
С. предполагам, че й се е обадила следователката. С. беше на работа втора
смяна тогава. Видях С. на следващия ден, тя беше неадекватна, постоянно
ревеше, не можеше да намери думи да изкаже какво следва от тук насетне. На
следващия ден беше погребението. С. и майка й бяха много отчаяне, загубиха
опората си, надеждата си. От скръб и от болка бяха от време на време леко
неадекватни, имаха некоординирани движения. Следващите дни се наложи С.
да остане при майка си, която беше изпаднала в едно силно отчаяние. Тя
7
ползва и болнични, не ходи на работа, за да се грижи за майка си. Двете
трябваше заедно да се подкрепят взаимно. И до сега малката много често
ходи до гробищата, продължава да е така леко отнесена. Плаче, говори
постоянно за него. Майката продължава да работи в кметството, виждам я
всеки ден, когато отива на гробищата. През ден мога да кажа, че ходи до
гробищата. Понякога ги виждам и двете със С. да ходят там. Преди
катастрофата майката не е била така разсеяна, по жизнена беше. Казваше:
„Ергенът ще си дойде, това ще направи” в смисъл ще си дойде от работа. Той
пътуваше всеки ден до работа до Н.З. с велосипеда с двигателче. Трагичния
инцидент се отрази на извършването на служебните задължения на м., защото
повече пъти трябваше да й казваме какво да извърши. В случая предвид
факта, че от деца са отглеждани само от майка си и винаги са били заедно, в
едно училище ходеха, заедно завършиха селскостопански техникум в Н.З.,
постоянно бяха заедно и считам, че това прави С. и Б. по-близки от
обикновено. Мисля, че С. страдаше повече от колкото една сестра страда за
брат си, защото тя изгуби своя приятел, закрилата си, изгуби всичко. Той
беше и баща за нея.
Свид. Р. С. предупредена за наказателната отговорност, обещава да
говори истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: Познавам м. и С. от 15 г. Аз живея в Н.З., С.
живее в моята къща на квартира при мен от 15 г. м. също я познавам. Два или
три пъти в седмицата майка й обикновено идва при нея в квартирата и заедно
си тръгват за село. Брат й и той идваше толкова често при С.. Знам от С., че
са израснали без баща, който ги изоставил когато са били малки. Тримата
живееха в едно домакинство. С. ползваше квартирата само когато няма
удобен превоз след работа за селото. Иначе по принцип си ходеше на село.
Заедно тримата си деляха разходите, единият като останеше без работа
другият поемаше. Б. работеше без прекъсване. С. беше останала без работа
близо 2 г., майката работи по-рядко, по-рядко си намира работа, по дълги
периоди е без работа. Всичко падаше върху Б.. С. често ми е казвала: „Нямам
пари, трябва да поиска от брат си” за храна за режийни. Подкрепяха се,
помагаха си много. През 2020 г. се похвали, че са си купили пералня, тъй като
до тогава нямаха. Б. е направил тези подобрения, тъй като работеше последно
в „Градус” и получаваше добра заплата, над 1200-1300 лв. Може и 1500 лв. да
е стигал. Б. винаги допълнително заработваше средства, работеше и като
8
пазач на язовир.С. ми се похвали, че брат й ще поръчва дограма и след два
месеца той почина. Всички са живели труден живот, но имаше нотки на
щастие и това беше предимно от подкрепата на брат й. Последната година
всички стъпиха на краката си благодарение на него. След като почина той, С.
се промени много. Абсолютно не е същата, постоянно плаче, мълчи, говоря й
нещо, тя не ме отразява. Само плаче. Постоянно споменава брат си, че ако
беше жив са щели да си подобрят живота. Те си бяха опора. Тя казва, че й е
много тежко като види стаята му празна. По празници също тъгува, че са само
двете с майка си. Очаква да й се обади по телефона. Специално в нейния
случай нещата са много трагични. В смисъл, че изключително тежко понася
загубата му. Забелязвам, че тя сякаш не може да продължи живота си, не
може да се справи със загубата. Казва, че трудно може да се концентрира на
работа. че не работи по начина по който е работила от преди трагедията.
Когато й говоря все едно не ме чува, не ми отговаря.
Свид. Г.Т. предупреден за наказателната отговорност, обещава да
говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Живея в с. Р.. С. и м. са ми съседи. Познавам ги от
както се помня. Живяха тримата - С., Б. и м.. Помагаха си, С. работеше
някъде или в Н.З. или в Ямбол, не съм сигурен, беше на квартира. Б.
пътуваше с едно колело и последно работеше в „Градус”. Б. работеше в М. и
другаде, където си намери работа. Винаги е работил, за да си изкарва хляба. И
м. беше безработна в някакъв момент и С.. Когато те нямаха работа, той ги
издържаше, имаха общи финанси. Докато те бяха деца – къщата им
изглеждаше долу-горе поддържана. Имаше прозорци колкото са им
възможностите. Напоследък взеха да правят подобрения, когато Б. започна
да работи в „Градус” си купи колело, нямаше как да пътува, таксито е скъпо.
Б. правеше ремонт на покрива на къщата, каквото можеше човекът си го
оправяше. Не съм чувал да работи на частно. Той беше мъж, колкото и да е,
дърва режеше, Машинка си купи накрая. Имаше колело, което направи на
моторче, с него се придвижваше. Той беше мъжът в къщата, като мъж беше
основния стожер на семейството. Майка му и сестра му разчитаха на него не
само за осигуряване на пари, но и за вършене на всякаква мъжка работа. С. не
беше всеки ден в село, а Б. беше всеки ден в селото. Когато си е на смяна С. е
в Н.З., а когато не е – е в селото. Всичките си бяха едно семейство. Научих за
9
трагедията на следващия ден и ги видях на по-следващия. Изглеждаха унили
и двете, бяха разплакани, С. загуби брат, а майката загуби син. Промениха се
и двете, сякаш се затвориха повече. По трудно се справят с живота си.
На основание чл. 148 от ГПК , съдът
О П Р Е Д Е ЛИ :
ПРИЕМА И ПРИЛАГА допуснатите писмени доказателства
представени с исковата молба.
ДОПУСКА изслушването и назначава съдебна авто-техническа
експертиза, която да се изготви от вещото лице инж. Х.В.У., който след като
се запознае с представените по делото доказателства, в копия от досъдебното
производство, да отговори на въпросите поставени от ищците в исковата
молба и на въпросите поставени от ответника в молбата от днес, при депозит
в размер на 400 лв., вносим както следва: 300 лв. от ответната страна, 50 лв.
от бюджетните средства на съда и 50 лв. от ищцата С.Б..
ДОПУСКА изслушването и назначава съдебнопсихиатрична
експертиза, която след като извърши личен преглед на ищците и се запознае с
представените доказателства включително и с показанията на разпитаните в
днешното с.з. свидетели, да отговори на въпросите поставени в т. 5 от
исковата молба.
Експертизата да се изготви от в.л. д-р А.В.А. при депозит 300 лв.,
разпределен - 150 лв. от бюджетните средства на съда и 150 лв., вносим от
ищцата С.Б..
ДА СЕ ПРИЗОВЕ свидетеля М.Е.К.. за следващото с.з.
ДОПУСКА изслушването и назначава съдебно медицинска експертиза,
която да се изготви от в.л. д-р ЧАУШЕВ, който след като се запознае с
представените доказателства да даде заключение по въпроса:
Настъпилата смърт на Б.Й.Б. в пряка причинно-следствена връзка ли е
с уврежданията, които е получил от процесното ПТП?
Заключението си вещото лице да изготви при депозит 300 лв.
разпределен - 150 лв. от бюджетните средства на съда и 150 лв., вносим от
ищцата С.Б..
Адв. Р.: По повод и на полицата, моля да задължите ответника да
представи застрахователната полица, тъй като не е изразил становище в
10
отговора, че не оспорва това обстоятелство. По отношение на допуснатата
СМЕ отправям искане на ответника изрично да бъде указано дали счита за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че смъртта е
настъпила вследствие ПТП. Аргументите ни са с оглед това да се отдели
спорното от безспорното. С оглед на днес изслушаните свидетелски
показания, отправям искане по чл. 214 от ГПК по отношение на втората ищца
за изменение на размера на иска за неимуществени вреди само по отношение
на главницата, който моля да се счита предявен за 100 000.00 лв. частично
предявени от сумата 250 000.00лв., ведно със двете законни лихви, които
претендираме. Представям доказателства във връзка с извършените опити от
наша страна да постигнем извън съдебно споразумение с ответника, които
към настоящия момент остават без отговор.
По повод направените искания, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА възможност и УКАЗВА на ответника в седмичен срок от
съобщаването да изрази становище дали оспорва обстоятелството, че
отговорността на водача, причинил ПТП, е била застрахована по застраховка
„Гражданска отговорност” при него към датата на ПТП и ако го оспорва, го
ЗАДЪЛЖАВА да представи застрахователната полица, както и да изрази
становище дали оспорва твърдението на ищеца, че смъртта на Б.Й.Б. е
настъпила в пряка причинно следствена връзка с описаното ПТП.
След изтичане на срока за отговор и в случай, че ответникът оспори
това обстоятелство, да се изпрати съобщение на вещото лице д-р Чаушев за
изготвяне на експертиза.
По повод направеното искане за изменение на предявения иск по
размер, намира същото за допустимо и своевременно извършено, поради
което и на основание чл. 214 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА изменение на предявения от С. Й. Б. иск срещу „ДЗИ Общо
застраховане”АД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди,
чрез увеличаване на размера му, като същият се счита заведен частично за
сумата 100 000.00 лв. от общо дължима сума 250 000.00 лв.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените писмени доказателства.
11
Намира делото за неизяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА делото и го насрочва за 31.01.2022 г. – 13.30 ч., за която дата
страните да се считат за редовно призовани.
На ответната страна да се изпрати съобщението на електронен адрес,
съобразно определението на съда.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ свидетеля М.Е.К..
ДА СЕ ПРИЗОВАТ вещите лица Х.В.У. и д-р А.В.А..
ПРЕПИС от протокола да се изпрати на имейл адрес на ответника.
Протоколът се състави в с.з., което се закри в 15.00 ч.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
12