ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ …
гр. Перник/03.09.2019
г.
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска
колегия, I състав, в закрито
заседание на трети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ ВЕЛИЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИАН ПЕТРОВ
мл. съдия КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от мл.
съдия Костадинова в. гр. д. № 531 по
описа на ОС-Перник за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК
С Решение №
506/03.04.2019 г., постановено по гр.д. № 5487/2018 г. по описа на Районен съд
– гр. Перник, първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло като неоснователен и
недоказан искът на „П К. Б.“ ЕООД, ЕИК: *********** с
правно основание по
чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК против М.А.Ц., с ЕГН: ********** – за признаване
за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 1752.10 лева,
представляваща неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № ***********.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение 10.05.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Производството
пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод подадена от „П. К. Б.“
ЕООД чрез процесуалния му представител – юрк. К. А., въззивна жалба с вх. № 13392/03.05.2019
г., с която първоинстанционното решение се оспорва изцяло. Излагат се
съображения, че същото е неправилно и необосновано. Оспорват се изводите на
районния съд относно ненадлежното обявяване на предсрочната изискуемост на
сумите по кредита. В тази връзка се твърди, че дружеството жалбоподател е
небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за
кредитните институции, поради което стопанската му активност не е подчинена на
посочения нормативен акт и в частност на чл. 60, ал. 2 от него. По тези
съображения се прави извод, че задължителните разяснения, дадени в т. 18 от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г.по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС не
намират приложение в настоящия случай, както неправилно бил приел районният
съд. Освен това се обръща внимание, че съгласно трайната съдебна практика на
жалбоподателя следва да бъде присъден ако не пълният размер на претендираното
вземане, то поне сума в размер на падежиралите към момента на приключване на
устните състезания вноски. С тези аргументи се иска обжалваното решение да бъде
отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск да
бъде уважен изцяло, като на жалбоподателя бъде присъдена и законната лихва
върху вземането, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното му изплащане. Претендират се разноски. Не
се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В
законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК от насрещната страна – М.А.Ц.,
чрез особения й представител – адв. Р.М. е постъпил писмен отговор с вх. №
18231/24.06.2019 г. на въззивната жалба. В същия последната се оспорва като се
излагат доводи за правилност и законосъобразност на първоинстанционното
решение. Акцентира върху направеното пред районния съд оспорване на
представителната власт на процесуалните представители на ищцовото дружество. В
тази връзка се твърди, че производството по делото е недопустимо и като такова
следва да бъде прекратено. По същество се твърди, че оплакванията на
жалбоподателя са неоснователни, доколкото макар същият да е небанкова
институция, то спрямо него на общо основание намират приложение разясненията,
дадени в Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г.по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС. С тези доводи се иска жалбата да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски за
особен представител, прави се възражение за прекомерност на разноските,
претендирани от жалбоподателя. Не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства.
При
извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че жалбата е допустима (по
съдържание е въззивна жалба, подадена против подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща
правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за
редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
Във въззивната жалба и отговора страните не са
се позовали и не са направили обосновано и конкретно оплакване за допуснати от
първата инстанция нарушения, изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен
доклад, неразпределена доказателствена тежест и недаване на указания по реда на
чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се
произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата инстанция процесуални
нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно – чл.
269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС/.
С въззивната жалба и отговора не е поискано събиране на нови
доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за
спора и представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла
на чл. 266, ал. 2 ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от
първоинстанционния съд събирането на доказателства поради процесуални нарушения
във връзка с неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане
на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния
съд не възниква задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267 ГПК.
С
оглед обстоятелството, че М.А.Ц. се представлява в производството
по делото от назначен й от първоинстанционния съд особен представител – адв. Р.М.,
въззивният съд намира, че следва да определи възнаграждение за особен
представител в размер на 352.65 лева на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения –
предвид фактическата и правна сложност на делото и материалния интерес по
същото, като така посочената сума следва да бъде внесена от „П. к. Б.“
ЕООД
по сметка на Пернишкия ОС в 7-дневен срок от получаване на съобщението.
Предвид
изложеното Пернишкият ОС,
О П Р Е Д Е
Л И:
ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на
определението.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за особен
представител на М.А.Ц. в размер на 352.65 лева.
УКАЗВА на „П.к. Б.“ ЕООД, ЕИК: *********,
че следва в 7-дневен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на
Пернишкия окръжен съд сумата от 352.65 лева – възнаграждение за особен
представител на ответника по делото М.А.Ц..
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна
спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
РАЗЯСНЯВА
на страните, че при желание да използват медиация, могат да се обърнат към
Център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към
Министерство на правосъдието: http://mediator.mjs.bg/ или към Центъра за
спогодби и медиация в гр. Перник – тел. 076/647528 (с координатор – г-жа Д. П.)
като медиацията е платена услуга.
НАСРОЧВА делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на 17.10.2019
г. от 09,45 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани.
Препис
от определението да се изпрати на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.