Решение по дело №5823/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

град София, 06. 10. 2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийският градски съд, Гражданско отделение, II - „В“ въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия Маркова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Пепа Маринова-Тонева

2. младши съдия Любомир Игнатов

 

 

като разгледа докладваното от младши съдия Любомир Игнатов в. гр. д. № 5823 по описа на Софийския градски съд за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното.

Производството е по реда на чл. 258. и следващите от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и следващите.

Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от С.П.К., ЕГН ********** и Д.  Я.П.-К., ЕГН **********,***, ж. к. „******., ателие № 2 (въззивници) чрез процесуалния представител адвокат М.С.. С нея се обжалва Решение № 489562, постановено  на 17. 09. 2018 г. от Софийския районен съд, 49-и състав, по гр. д. № 79831 по описа на Софийския районен съд за 2017 г. (обжалвано решение). Пред първата инстанция са били предявени четири кумулативно съединени иска за установяване на съществуването на парични вземания срещу всеки от въззивниците в следните размери:

1 129 лева и 79 стотинки – главница за незаплатена топлинна енергия;

39 лева и 87 стотинки – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия;

11 лева и 90 стотинки – главница за предоставена услуга „дялово разпределение“;

1 лев и 40 стотинки – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга „дялово разпределение“ .

С обжалваното решение исковете са приети за допустими и основателни. Въззивниците го оспорват като неправилно поради противоречие с материалния закон и процесуалните правила и необоснованост. Твърдят, че ищецът всъщност не е постигнал пълно и главно доказване на редица факти и обстоятелства: наличието на облигационно отношение, редовността на воденето на счетоводството, техническата годност и изправност на съответното оборудване (общият топломер на абонатната станция и уредите за индивидуално отчитане на потреблението). Изразяват съмнение в достоверността на представените от ищеца документи и предлагат да не бъде давано доверие на експертните заключения по съдебните експертизи, основаващи се на тях. Добавят също, че редица от документите, използвани от съдебните експертизи, не са били приложени по делото, поради което са били лишени от правото си да се защитят срещу тях. Ищецът също така не представил договор с фирмата за дялово разпределение, поради което исковете за установяване на съществуването на вземането за услугата „дялово разпределение“ останали недоказани. Посочват също така, че не е било доказано и съществуването на вземанията за обезщетения за забава в размер на законната лихва, защото съгласно общите условия на ищеца (по-точно чл. 33., ал. 2. от тях), изискуемостта на главните вземания настъпвала в 30-дневен срок от публикуването на съответните фактури на интернет страницата му.

По изложените съображения въззивниците искат обжалваното решение да бъде отменено изцяло и вместо него въззивният съд да постанови решение, с което да остави изцяло без уважение предявените искови претенции като недоказани по основание и по размер. Претендират сторените разноски.

В срока по чл. 263., ал. 1. от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление *** (въззиваемо дружество). За даването на ход на устните състезания въззиваемото дружество иска въззивната жалба да бъде отхвърлена. Претендира присъждането на разноски, включително и за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение срещу основанието и действителното престиране на адвокатското възнаграждение на въззивниците, както и възразява за прекомерността му.

В срока по чл. 263., ал. 1. от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице помагач „Б.“ ООД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***.

След като разгледа становищата на страните и съобрази правото и събраните по делото доказателства, съдът направи следните правни и фактически изводи.

Въззивната жалба е процесуално допустима. След служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По въпроса за правилността му намира следното.

Районният съд правилно е установил, че въззивниците са собственици на процесния топлоснабден имот: ателие № 2, находящо се в град София, ж. к. „******. Този извод е направен въз основа на представения заверен препис от договор за замяна на недвижими имоти, съставен във формата на нотариален акт (л. 24.), който доказва правото на собственост на въззивниците върху процесния топлоснабден имот и е подкрепен със заверен препис от подписан от въззивницата Д.  Я.П.-К. частен документ, с който се прави изявление до въззиваемото дружество за откриване на партида (л. 23. от делото на районния съд, исково производство). По силата на законовата презумпция на чл. 30., ал. 2. от Закона за собствеността първата инстанция е приела дяловете на въззивниците от правото на собственост за равни. Правилно е приела за установено и възлагането на осъществяването на услугата дялово разпределение въз основа на заверения препис от договор между „Т.С.“ ЕАД и „Б.“ ООД (л. 27.) и заверения препис от протокол от общо събрание на съответната етажна собственост (л. 15. от делото на районния съд, исково производство). Правилно е приел и въз основа на заключението по съдебно-техническата експертиза, че общият топломер, монтиран в абонатната станция е преминал първоначална и последващи метрологични проверки.

На следващо място, районният съд е приел предоставянето на топлинна енергия и осъществяването на услугата дялово разпределение в претендираните от ищеца размери въз основа на заключенията по извършените съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза. По начало чл. 182. от ГПК дава възможност да се доказват обстоятелства, изгодни за страната, която води счетоводството, с извлечения от нейното счетоводство. Поради това възраженията на въззивниците, че съответните доказателства следва да бъдат игнорирани, принципно са неоснователни.

Цитираният текст от закона обаче поставя едно съществено условие: счетоводството да е било водено редовно. Ако счетоводството е било нередовно, вписванията в счетоводните книги не се ползват с доказателствена сила. В дадения случай въззивният съд установява, че още с отговора на исковата молба въззивниците са оспорили редовността на счетоводството на ищеца със следните изразни средства: „оспорваме достоверността на отразените данни в евентуално намиращите се у ищеца справки относно претендираните спрямо нас плащания“ и „оспорвам посоченото в т. н. извлечение от сметки количеството енергия да е доставяно до имота“. При наличието на спор за редовността на счетоводните вписвания в тежест на позоваващата се на тях страна е да докаже редовността им. Този извод произтича от общото правило на чл. 154., ал. 1. от ГПК и се споделя в правната теория и съдебната практика (Живко Сталев, Анелия Мингова и други, „Българско гражданско процесуално право“, десето преработено и допълнено издание, стр. 271., и цитираната там съдебна практика).

Съдебно-счетоводната експертиза е нямала поставена задача да установи редовността на водените от ищеца счетоводни вписвания. Поради това редовността им е останала недоказана. Затова районният съд е трябвало да приеме, че извлеченията от счетоводството на ищеца нямат доказателствена сила.

По делото обаче са били представени и извлечения от счетоводството на лицето, извършващо услугата дялово разпределени („фирмата за дялово разпределение“). Въззивниците са пропуснали да оспорят редовността на тези счетоводни документи, поради което те следва да се приемат за редовни. Доколкото двете експертизи се основават и на тях, заключенията им могат да бъдат възприети. Следва да се посочи, че лицето, осъществяващо услугата дялово разпределение, е представило и подписани частни документи, които удостоверяват неизгодни обстоятелства за въззивниците. Тези допълнителни доказателства въззивния съд намира за достатъчни, за да заместят приетите за нередовни извлечения от счетоводството на въззиваемото дружество (ищец).

При това положение се налага изводът, че ищецът все пак е провел пълно и главно доказване на исковете си и обжалваното решение е правилно. Поради тази причина то трябва да бъде потвърдено.

Разноски. С оглед изхода на делото и в полза на въззиваемото дружество следва да се присъдят разноските за въззивната инстанция в размер на юрисконсултското възнаграждение. Неговият размер се определя от въззивния съд, като той не е обвързан от съответния нормативно установен минимум предвид чл. 78., ал. 8. от ГПК. Поради минималната фактическа и правна сложност на делото и предвид пасивното процесуално поведение на въззиваемото дружество, въззивният съд намира за адекватен размера на юрисконсултското възнаграждение от 20 лева. Всеки от въззивниците следва да бъде осъден да заплати половината от него.

Поради изхода на делото разноски в полза на въззивниците не се присъждат.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 489562, постановено  на 17. 09. 2018 г. от Софийския районен съд, 49-и състав, по гр. д. № 79831 по описа на Софийския районен съд за 2017 г.

 

ОСЪЖДА въз основа на чл. 78., ал. 3. от Гражданския процесуален кодекс С.П.К., ЕГН **********, адрес ***, ж. к. „******., ателие № 2, да заплати в полза на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***, сумата от 10 (десет) лева – разноски, сторени във въззивното производство.

 

ОСЪЖДА въз основа на чл. 78., ал. 3. от Гражданския процесуален кодекс Д.  Я.П.-К., ЕГН **********, адрес ***, ж. к. „******., ателие № 2, да заплати в полза на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***, сумата от 10 (десет) лева – разноски, сторени във въззивното производство.

 

Решението не подлежи на обжалване.       

 

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на въззиваемото дружество: „Б.“ ООД, ЕИК ******.                                          

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

          2.