№ 646
гр. София, 31.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело
№ 20211001000414 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 на ГПК.
Производството е образувано по повод постъпила въззивна жалба от „Леяро
ковашки машиностроителен комплекс“ ЕООД, с която обжалва решение № 26 000 от
18.01.2021 г., постановено по т.д .№ 118/19 г. по описа на Пернишки окръжен съд,
Гражданско отделение, с което е осъдил „Леяро ковашки машиностроителен комплекс“
ЕООД да заплати на „ПСОВ-ЛЕКО ко“ ЕООД, следните суми: 36 570.32 лева с ДДС,
представляваща неплатени услуги по договор № 15-52-001 от 01.08.2015 г., за пречистване
на 51 653 куб. м. промишлени отпадъчни води за периода от 01.01.2017 г., до 31.12.2017 г.,
ведно със законна лихва върху главницата за периода от 03.12.2019 г. - датата на завеждане
на исковата молба до изплащане на вземането, лихви за забава върху горната главница с общ
размер 7 029.63 лева, за периода от 01.01.2018 г., до 03.12.2019 г. - датата на завеждане на
исковата молба, сумата от 3 466.49 лева с ДДС, представляваща неплатени услуги по
договор № 15-52- 001 от 01.08.2015 г. и Анекс от 31.05.2018 г. към него, за пречистване на 6
718 куб. м. промишлени отпадъчни води за периода от 01.01.2018 г., до 31.12.2018 г., ведно
със законна лихва върху главницата за периода от 03.12.2019 г. - датата на исковата молба до
изплащане на вземането, лихви за забава върху горната главница с общ размер 319.69 лева,
за периода от 01.01.2019 г. до 03.12.2019 г. - датата на завеждане на исковата молба, както и
да заплати сумата от 5 299.70 лв, направени разноски по делото.
В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно, несъобразено със
събрания доказателствен материал, както и последния не е разгледан и анализиран в
1
съвкупност. Оспорва извода на съда по отношение на обвързващата сила на методиката за
отчитане на отпадачните води, тъй като не е съобразил уговореното между страните в
договора по отношение на начина на отчитане. Твърди, че при сключването на договора не е
утвърден образец на справките, поради което е необоснован извода на първоинстанционния
съд по отношение на образци ИЕ9-041-1 и ИЕ9-041-2. Оспорва основателността на
изложените претенции от ищеца, като твърди, че в производството същите са останали
недоказани. Твърди, че съдът не е обсъдил възражението, че дневникът на изразходваната
вода и декларациите по чл.194б от ЗВод служат за документиране на различни по
предназначинието си данни и не могат да се използват за определясне на количествата
пречистени промишлени води. Те служат за отчитане на цялото количество отнета вода от
водовземното съоръжение, поради което задължението за отчитане на взетата вода не е
съответно на задължението по договора за пречистване на отпадни води. В тази връзка
твърди, че констатираните от вещото лице разлики са ирелевантни. Твърди, че в
производсктвото е установено загуби в резултат на настъпили аварии на територията на
промишлената площадка и по трасето на водопровода, което не е възприето от съда, който
се е позовал само на извода на експертизата, че не може да се определи прецизността на
отчитането на такива загуби. Твърди, че с определението си съдът е разпределил
доказателствената тежест като е вменил на ответника, че следва да докаже наличие на
твърдени загуби във водопроводната мрежа, каквито не са посочени като количество в
отговора на исковата молба, поради което за него съществува само задължението да
установи такива аварии, но не е да установи количествата води, които са изгубени. Твърди,
че в производството ищецът не е установил какви количества води е пречистил, нито че е
заплатено по-малко от ответника. Твърди, че ако настоящият състав не възприеме
изложените доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, то същото е
незаконосъобразно в частта, в която съдът е присъдил лихвата, тъй като не е изпадал в
забава, предвид липсата на издадени от ищеца фактури. Ето защо моли съда да постанови
решение, с което да отмени атакуваното и вместо него постанови ново, с което да отхвърли
предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски и двете
инстанции.
Въззиваемият „ПСОВ-ЛЕКО ко“ ЕООД оспорва жалбата. Твърдят, че същата е
процесуално допустима, но неоснователна. Твърди, че атакуваното решение е съобразено
със закона, както и че ответникът се опитва да черпи права от липсата на регламентация в
договора между страните. От факта, че ответникът не е отчитал загуби към ищеца, прави
извод, че ответното дружество неточно е отчитало месечните количества отпадъчни води.
Оспорва твърденията за неправилно разпределяне на доказателствената тежест, както и
твърди, че твърдяните от ответника загуби са останали недоказани. Твърди, че съдът е
напривил обоснован и законосъобразен извод, че единствено количествата установени с
пломбираните водомери могат да се приемат за точно и обективно отчетени, като на тези
количества вещите лица изготвят експертизите си. Твърди, че загубите имат своето времево
и количествено измерение, което установяване от ответника при условията на главното и
пълно доказване е необходимо условие за да бъде прието възражението за основателно.
2
Оспорва и твърденията за неизпадане в забава на ответника, като твърди, че основанието за
извършено плащане е извършването на услугата, а не издаването на фактурата. Твърди, че
след постановяване на решението е получил предложение с приложен проект за
споразумение, с което ответникът е предложил да се задължи да заплати сума,
представляваща ½ от присъдената. Твърди, че с това предложение ответникът е признал
дължимостта на ½ от сумите, както и че дружеството признава, че не е отчитало правилно и
точно количествата отпадни води. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди
атакуваното, като претендира разноски.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от решение № 26 000 от
18.01.2021 г., постановено по т.д .№ 118/19 г. по описа на Пернишки окръжен съд,
Гражданско отделение, че съдът е осъдил „Леяро ковашки машиностроителен комплекс“
ЕООД да заплати на „ПСОВ-ЛЕКО ко“ ЕООД, следните суми: 36 570.32 лева с ДДС,
представляваща неплатени услуги по договор № 15-52-001 от 01.08.2015 г., за пречистване
на 51 653 куб. м. промишлени отпадъчни води за периода от 01.01.2017 г., до 31.12.2017 г.,
ведно със законна лихва върху главницата за периода от 03.12.2019 г. - датата на завеждане
на исковата молба до изплащане на вземането, лихви за забава върху горната главница с общ
размер 7 029.63 лева, за периода от 01.01.2018 г., до 03.12.2019 г. - датата на завеждане на
исковата молба, сумата от 3 466.49 лева с ДДС, представляваща неплатени услуги по
договор № 15-52- 001 от 01.08.2015 г. и Анекс от 31.05.2018 г. към него, за пречистване на 6
718 куб. м. промишлени отпадъчни води за периода от 01.01.2018 г., до 31.12.2018 г., ведно
със законна лихва върху главницата за периода от 03.12.2019 г. - датата на исковата молба до
изплащане на вземането, лихви за забава върху горната главница с общ размер 319.69 лева,
за периода от 01.01.2019 г. до 03.12.2019 г. - датата на завеждане на исковата молба, както и
да заплати сумата от 5 299.70 лв, направени разноски по делото.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото,
че същите са сключили договор № 15-52-001 от 01.08.2015 г. и Анекс от 31.05.2018 г. към
него, по силата, на който ищецът е поел задължението да пречиства промишлени отпадъчни
води. Не се спори между страните, , а по делото е признато и за безспорно установено, че по
издадените фактури от 2017 г. е извършено плащане.
В показанията си свидетеля Л. И. А. (директор на „Леяро-ковашки
машиностроителен комплекс“ ЕООД) твърди, че работи в дружеството от средата на 2015 г.
В задълженията му влиза да отговаря за цялостната дейност на предприятието. Твърди, че
аварии, включително и по водопроводите, се случват често. Последните може да се разделят
на две части - едната част в завода и една част извън района на завода. За тези, които са в
завода той получава информация своевременно и се отстраняват много бързо. Част от
3
водоснабдяването на предприятието, водопроводите, са разположени извън завода, където
отстраняването им е по- сложно. Резервоарът, от който получават вода е на около 3 км от
предприятието. Помпената станция, от която се черпи вода, също е на горе-долу същото
разстояние. Връзката е тях е само по черни пътища, които при лошо време били доста
трудно проходими. Работата се забавяла, когато се правят огледи се установявало някои
неща - било с аварии, било по поддръжка на съоръженията. Твърди, че там реализирали
повече загуби на вода, защото по- бавно и по- трудно се откривали проблемите. В района на
завода били тривиални авариите - спукан водопровод, замръзнала тръба, особено през
зимата. Авариите, свързани с помпената станция и с резервоара, били по-сложни- имало
системи за управление на помпите, които от време на време отказвали, които са свързани с
включване и изключване на помпата. Свидетелят твърди, че по- голям проблем възниквал,
когато откаже системата, когато резервоарът е пълен и помпата не изключи. Тогава водата
започвала да се излива от резервоара и преливала на полето, а всичко това се отчитало през
водомерите, а реално не се ползвало от завода, защото изтичала в дерето. Според свидетеля,
това е един от сериозните проблеми, които се случват периодично. Другият проблем бил
свързан с пропуски по тръбопровода, който свързва резервоара с завода, който е около 3 км.,
минава през полето, през ниви и не винаги е достъпен за работа - когато има реколта не
може да се контролира. Свидетелят твърди, че за тези аварии имало създаден дневник и там
се описвало от персонала на цеха, който поддържал съоръженията, в какво се състои
аварията, кога е настъпила, кога е отстранена и се прави оценка на количествата вода, които
са загубени. След това завършвал с подпис на представител на цеха, най-често механика на
цеха. След това, когато свидетелят се запознае с написаното там, се подписвал и той.
Твърди, че за една от двете години- 2017 г. и 2018 г., проблемите със системите за
управление на помпите довели до големи загуби, които били около 50 хиляди куб.м.
Другата година били по-малко- не повече от 10 хиляди куб.м. Свидетелят твърди, че е
трудно да се каже как точно са оценявали тези загуби. Когато имало загуби, те не минавали
през водомера, но имало в завода разположени водомери, на входа на завода имало други
водомери, които не са търговски и не са пломбирани от Басейнова дирекция, но за вътрешни
нужди и за обща оценка на загубите, те били използвани и по този начин били констатирани
загубите. Начинът на определяне на загубите не бил описан по никакъв начин. Имало
Инструкция за определяне на водите, които се подават за пречистване, но инструкция за
определяне на загубите нямало. Те не се контролирали от Басейнова дирекция. Тя
контролирала общото количество, което било получено, а пречистените води били като
резултативна величина от водомерите, които контролира Басейнова дирекция.
В показанията си свидетелят твърди, че промишлената вода не е по
водомерните устройства. Количествата на различните видове компоненти вода се определял
по следния начин: общото количество се определя по един общ водомер, който се
контролира от Басейнова дирекция, който е пломбиран. Водата за охлаждане се
контролирала от Басейнова дирекция, водомерите били пломбирани. Водата за питейно-
битови нужди също се контролирала от Басейнова дирекция. Загубите били на база на това,
което се описва в дневника. Когато се установи някакъв проблем, се ползвали водомерите за
4
оперативни нужди, като при съпоставяне на показанията, които били от тези водомери, се
правели отипи да бъдат установени загубите. Нямало отчети и справки за водомерите за
оперативни нужди. Свидетелят потвърждава, че приложеният по делото отчет за
използваните водни количества от „Леяро-ковашки машиностроителен комплекс“ ЕООД за
м.септември 2017 г., е от типа, който представят. Подписите били положени от лица, които
били от тяхната фирма. Загубите от авариите не били отразявани като няма потребител, тъй
като има колонка „потребител“. Според свидетеля, след като са загуби, те не са отивали към
пречиствателната станция и съответно не са подавани, същите не са минавали през
водомерите.
От заключението на изготвената съдебно-техническа експертиза се
установява, че водовзетите промишлени води на ответника постъпват на производствената
площадка и след това част от тях в ПСОВ, обемът на отчетената промишлена вода към
ПСОВ не съвпада с декларираното в декларацията по чл. 146 б от Закона за водите за
периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г., като е налице разлика от 51 995 куб.м. Вещото лице
твърди, че обемът на отчетената промишлена вода към ПСОВ не съвпада с декларираното в
декларацията почл. 146 б от Закона за водите за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г., като е
налице разлика от 6 770 куб.м. Водомерното устройство, монтирано преди входа на
резервоарите след ПС „Широки дол", по което се отчитат водовзетите водни количества по
данни на страните е пломбирано. Трите водомерните устройства, в шахтата северно от
шосето Радомир - Друган също са пломбирани. Останалите водомерните устройства (38) по
които се отчитат изразходваните водни количества по данни на страните не са пломбирани.
Въз основа на извършения анализ, вещото лице твърди, че отчитането на подадената вода
към ПСОВ, се извършва като сума на промишлените и битовите води. Изчисляването на
консумацията на вода за производствени нужди става на база разликата от общото
количество консумирана вода на площадката (водомерни устройства монтирани на входа на
резервоарите след ПС „Широки дол"), охлаждащата вода (като сума от количествата вода по
водомерните устройства в ПОС 2 и 3), водата за питейно- битови нужди и загубите при
аварийни ситуации, но доколкото загубите при аварийни ситуации не могат да бъдат
измерени, не може да се определи прецизността на отчитането на подадената вода към
ПСОВ.
В заключението си вещото лице е отразило, че няма разлика между отчетените
обеми питейно-битова отпадъчна вода и декларираните пред Басеинова дирекция - гр.
Благоевград отнети обеми вода за питейно-битови нужди за процесиите периоди (2017 г. и
2018 г.) с изключение на м. януари 2018 г. и м. февруари 2018 г. Водомера за питейно-
битови нужди е монтиран в сграда и евентуални аварии могат да се установят веднага след
появата им т.е. няма сериозни загуби, като дори при аварирали прибори (казанче) водата
минава през водомера и попада в канализацията, докато при авария на тръбопровод в
грунта, водата се губи в почвата. Твърди, че технически е възможно да има загуби по
тръбопроводната мрежа само на вода за промишлени нужди, като отчитането на такива
загуби не може да бъде направено точно, както и че има извършени ремонти по
5
тръбопроводната мрежа на ответника. Вещото лице е установило, че отчитането на
изразходваната вода за процесния период е ставало в съответствие с Инструкцията по
екология Индекс ИЕ 9-041, като справките за изразходваните количества вода за подадената
вода към ПСОВ са изготвяни по инструкцията, но в тях няма изрично посочване на загубите
при аварийни ситуации. Направило е констатация, че данните от Дневника за използваните
водни количества подавани на БДЗБР не съответстват с данните в подадените отчети към
ПСОВ.
Вещото лице твърди, че по данни на страните измервателното устройство,
поставено преди резервоарите в началото на захранващия тръбопровод се намира на около 2
км от водовземното съоръжение ТК-1. От резервоарите до шахтата с водомери северно от
шосето Радомир - Друган разстоянието по данни на страните е около 3 км, като
захранващият тръбопровод за да достигане на промишлената площадка на „JIKMK“ ЕООД
преминава през земеделски земи и под шосето Радомир - Друган. При извършените
проверки е установило, че през периода 01.01.2017 г. - 31.12.2018 г. са отчитани загуби от
постъпилите в захранващия водопровод водни количества до достигане на промишлената
площадка на „ЛКМК" ЕООД, както и на територията на самата площадка, а съгласно
записите в дневник за аварии за процесния период тези загуби са 60 320 куб.м. Твърди, че в
ПСОВ няма водомерни устройства на входа на пречиствателната станция за постъпили
водни количества от производствената площадка на ответника. При извършваните проверки
вещото лице е констатирало, че има следи от дейности по отстраняване на аварии, като
такива се наблюдават и по трасето на тръбопровода и на територията на производствената
площадка на „ЛKMK" ЕООД, за която констатация вещото лице е приложило към
заключението снимки.
От заключението на допуснатата и изслушана съдебно-икономическа
експертиза се установява, че разликата между фактурирания обем промишлено отпадъчни
води за 76 850 куб. м и обемът в декларацията на ответника по чл.194 б от Закона за водите
за 128 503 куб. м за периода от 01,01,2017 г до 31,12,2017 г. е в размер на 51 653 куб. м.;
стойността на неплатеното количество промишлено отпадъчни води за 2017 г. от 51 653 куб.
м. като се приложи цената определена с Решение № Ц-016 от 09.05.2011 г. по ставка 0,59
лева е за 30 475.27 лв. плюс ДДС ставката е в размер на 36 570.32 лева, разликата между
фактурирания обем промишлено отпадъчни води и обемът от справката на ответника за
ползваните водни количества за 2018 г. е за 6 718 куб. м. или 3 466.49 лева с ДДС. Вещото
лице е изчислило, че стойността на неплатеното количество промишлено отпадъчни води за
първото полугодие на 2018 г. като се приложи цената определена с Решение № Ц-016 от
09.05.2011 г. и се начисли ДДС ставката, както и за второто полугодие на 2018 г. общо е за
3 466.49 лв. неплатена цена за промишлено отпадни води. Отразило е в заключението, че
общата стойност на неплатеното количество промишлено отпадъчни води за 2019 и 2018 г. и
дължимата законна лихва от първо число на съответната година до 02.12.2019 г. е за 2017 г.-
51 653 куб. м., при неплатена цена 36 570.32 лв. и лихва 7 029.63 лв., за 2018 г.- 6 718 куб. м.,
при неплатена цена 3 466.49 лв. и лихва 319.69 лв. или общо разлика 58 371 куб. м.при
6
неплатена цена 40 036.81 лв. и лихва 7 349.32 лв. Видно от заключението вещото лице е
изготвило същото като е отчело разликите в цените за 2017 г.- първото шестмесечие е
изчислено на по- високата цена- 0.59 лв., а второто- цената е коригирана с решение- по 0.43
лв.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
С атакуваното решение № 26 000 от 18.01.2021 г., постановено по т.д .№
118/19 г. по описа на Пернишки окръжен съд, Гражданско отделение, съдът е осъдил „Леяро
ковашки машиностроителен комплекс“ ЕООД да заплати на „ПСОВ-ЛЕКО ко“ ЕООД,
следните суми: 36 570.32 лева с ДДС, представляваща неплатени услуги по договор № 15-
52-001 от 01.08.2015 г., за пречистване на 51 653 куб. м. промишлени отпадъчни води за
периода от 01.01.2017 г., до 31.12.2017 г., ведно със законна лихва върху главницата за
периода от 03.12.2019 г. - датата на завеждане на исковата молба до изплащане на
вземането, лихви за забава върху горната главница с общ размер 7 029.63 лева, за периода от
01.01.2018 г., до 03.12.2019 г. - датата на завеждане на исковата молба, сумата от 3 466.49
лева с ДДС, представляваща неплатени услуги по договор № 15-52- 001 от 01.08.2015 г. и
Анекс от 31.05.2018 г. към него, за пречистване на 6 718 куб. м. промишлени отпадъчни
води за периода от 01.01.2018 г., до 31.12.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата
за периода от 03.12.2019 г. - датата на исковата молба до изплащане на вземането, лихви за
забава върху горната главница с общ размер 319.69 лева, за периода от 01.01.2019 г. до
03.12.2019 г. - датата на завеждане на исковата молба, както и да заплати сумата от 5 299.70
лв, направени разноски по делото.
Видно от обстоятелствената част и путитума на исковата молба ищецът е
предявил обективно съединени, при условията на кумулативното обективно съединяване
искове с правно основание чл.79 ЗЗД за сумата от 36 570.32 лева с ДДС, представляваща
неплатени услуги по договор № 15-52-001 от 01.08.2015 г., за пречистване на 51 653 куб. м.
промишлени отпадъчни води за периода от 01.01.2017 г., до 31.12.2017 г. и за сумата от
3 466.49 лева с ДДС, представляваща неплатени услуги по договор № 15-52- 001 от
01.08.2015 г. и Анекс от 31.05.2018 г. към него, за пречистване на 6 718 куб. м. промишлени
отпадъчни води за периода от 01.01.2018 г., до 31.12.2018 г. и с правно основание чл.86 от
ЗЗД за сумата от 7 131.21 лева, за периода от 01.01.2018 г., до 03.12.2019 г. и за сумата от
324.50 лева, за периода от 01.01.2019 г. до 03.12.2019 г.
По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:
По отношение на допустимостта на подадената жалба съдът намира, че
същата е процесуално допустима, като подадена от лица с представителна власт и в
установените от закона срокове. Атакуваното решение е валидно и допустимо.
Релевираните от въззивника основания са свързани с твърдението, че съдът
неправилно е възприел относимостта на методиката за отчитане на отпадни води, като не е
7
съобразил уговореното между страните, съобразно което липсва уговорена форма на
справките, с които се отчита предадената за пречистване вода. Твърди, че изводите дса
незаконосъобразни, тъй като липсват доказателства ищецът да е разработил и прилагал
контролен механизъм. Позовава се на разпределената доказателствена тежест, като тдвърди,
че не следва да установява точното количество на загубите от аварии, а е достатъчно само да
установи наличието на такива. С отговора на въззивната жалба въззиваемият ищец въвежда
твърдение, че с отправеното предложение за сключване на спогодба след постановяването
на първоинстанционното решение, ответникът по същество признава дължимостта на ½ от
присъдената сума, както и факта, че е отчитал неправилно предадените за пречистване
количества вода. Разгледани по същество наведените доводи за незаконосъобразност на
атакуваното решение, съдът в настоящия си състав намира за основателни, а въведеното
твърдение за признание неоснователно по следните съображения:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба ищецът
претендира вреди, произтичащи от неточно изпълнение на поетите от ответника задължения
по договора от 01.08.2015 г. Не се спори, а се установява от приложения и неоспорен от
страните договор, че ответникът е възложил на ищеца приемането на отпадъчно води от
канализационната мрежа и пречистването им, като срещу това е поел задължението да
заплаща такса. С разпоредбата на чл.8 от същият договор страните са постигнали съгласие
относно реда за отчитане на предадените отпадъчни води, като ответникът е поел
задължението ежемесечно, в срок от три работни дни след отчетния период да изготвя и
предоставя справка за отчетените количества отпадни води, постъпили в канализационната
мрежа през изтеклия период. С оглед на въведените с исковата молба факти и обстоятелства
при осъществяването на които правният субект (ищецът) е претърпял вреда, се определя и
основанието, от което произхожда вредата. Ето защо, ако увреждането е в пряка причинна
връзка с пълното неизпълнение, лошото или неточно изпълнение на задължения по договор,
то и отговорността, включително и обезщетението за изправната страна, са следствие
договорното правоотношение. "Договорна" е още отговорността, произтичаща от всяко
друго съществуваща облигационно отношение, възникнало в тежест на длъжника. В този
см. решение № 547 от 23.07.2010 г., постановено по гр.д. № 1 025/09 г., по описа на Г К, ІV
ГО на ВКС. Отчитайки разясненията дадени в цитираната съдеблна практика, съпоставени с
въведените от ищеца с исковата молба факти и обстоятелства, причинили вредата
настоящият състав приема, че се претендират вреди от неточно изпълнение на договорно
задължение от ответника и свързано с изготвянето и предоставянето на справки за
отчетените количества отпадни води, постъпили в канализационната мрежа през изтеклия
период. С оглед на това в тежест на ищеца е да установи действително подаденото и
пречистено от него количество отпадни води за пречистване. Този факт ищецът следва да
установи при условията на пълното и главно доказване.
От събраните по делото доказателства, както и от твърденията на ищеца се
установява, че същият претендира пречиствените на количество отпадни води, което
съотвества на получените от ответника и установени с измервателни средства и подадени
8
декларации пред басейнова дирекция води за битово-питейни, охлаждащи и промишлени
води. Този извод е възприет и от първоинстанционния съд. Настоящият състав намира, че с
оглед събраните по делото доказателства, такъв извод не се налага. Същият би могъл да се
направи, ако страните са уговорили приложението на Наредба №4/2004 г., която определя
условията и реда за полздването на водоснабдителни и канализационни мрежи. Видно от
сключеният между страните договор липсва изразено от страните съгласие количеството на
отпадъчните води да се определя съобразно чл. 36, ал. 1 от Наредба № 4/2004 за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. С цитираната наредба е въведено правилото, че количеството
отведени отпадъчни води в канализационната система се приема равно на количеството
изразходвана от потребителя питейна вода, към което се прибавя и количеството
изразходвана вода от други водоизточници, съгласно договора между оператора и
потребителя. От общото правило са въведени изключения, едното от които е уредено в ал. 2
на чл. 36 от наредбата и то касае случаите, в които потребителят е монтирал средство за
измерване за отведените отпадъчни води, прието с протокол от оператора, тяхното
количество се отчита по показанията на средството за измерване. Друго изключение е
предвидено в ал. 3 на цитираната разпоредба, според която при техническа невъзможност за
монтиране от потребителя на средство за измерване на отведените отпадъчни води,
количеството вода, включено в състава на произвежданите храни и други продукти, се
установява по реда, определен с общите условия или договора, и се приспада от отчетеното
количество питейна вода.
Тълкуването на цитираната норма, определяща общия ред и изключенията от нея
по отношение на условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на на
водоснабдителните и канализационните системи дава основание да се приеме, че общото
правило, установено в ал. 1 на чл. 36 от Наредбата не намира приложение в случаите, в
които страните по договора са определили начин и метод да отчитане количеството на
отпадъчните води, по начин различен от установеното, както и не са изразили съгласие за
приложението при сключване на договора между оператора потребителя поради
невъзможност за монтиране на средство за измерване. Единствено в условията на
постигнато споразумение относно приложението на цитираната наредба, твърдението на
ищеца би могло да се възприеме за установено, т.е. за договорено между страните по
отношение на начина на отчитане на предадените за пречистване и отвеждане
канализационни води. С оглед на изложеното, съдът в настоящия си състав намира, че
ищецът не е установил при условията на пълното и главно доказване количествата отпадни
води, които е приел за отвеждане и пречистване.
Този извод се подкрепя и от установеното в процеса правоизключващо
възражение на ответника за наличието на загуби по мрежата при авариини ситуации, както
и че не цялото количество използвана вода за охлаждане се отвежда в канализационната
мрежа. Спорно пред настоящата инстанция е въпросът за обема на доказването, които
следва да извърши ответника с оглед на веведеното в процеса възражение и
9
доказателствената тежест. Съобразно разпределената доказателствена тежест, теорията и
съдебната практика познава главно и насрещно доказване. Главно е доказването, което има
за предмет факти, които установяват съществуването на спорното право и за които
доказващият носи доказателствената тежест. В тези случай страната е длъжна да установи
фактите при условията на пълното и главно доказване. Нарсещно е доказването на другата
страна, с което тя се стреми да докаже несъществуването на изгодния за насрещната страна
факт, като по същество обезсили главното доказване. Насрещното доказване е относно
фактите, върху които ответникът гради своите правоизключващи, правоунищожаващи или
правопогасяващи възражения. С оглед на целите на този вид доказване, то може да бъде
непълно, тъй като дори непълното насрещно доказване разрушава сигурността, че
претендирания от ищеца факт се е осъществил, като по този начин се осуетява пълното
доказване, което е в тежест на ищеца. С оглед на това, настощият състав намира, че
въведеното с отговора на въззивната жалба твърдение от ищеца, че първоинстанционния съд
правилно и законосъобразно е приел, че ответникът не е установил при условията на
пълното и главно доказване точния размер (количествата вода) на загубите е неоснователно.
Видно от разпределената доказателствена тежест, както и от характера на твърдението на
ищеца за същият съществува задължение да установи при условията на непълното доказване
твърдяното от него във възражението, т.е. същият следва да установи само факта на
съществуването на аварии за да се разколебае твърдението на ищеца, че цялото количество
ползвана вода от водоизтичниците се равнява на количеството вода, които ответникът е
следвало да отчете и заплати, след издаването на фактура на ищеца. По делото са събрани
неоспорени от страните доказателства, вкл. и заключение на вещо лице, от които по
безспорен начин се установява, че в претендирания период в предприятието на ответника,
както и извън него съществуват аварии на водопреносната мрежа, които факт разколебава
(разрушава) сигурността на твърдяния от ищеца факт ( еднаквост на количеството
потребена, доставена вода и тази предадена за пречисктване и отвеждсане). Този безспорно
установен факт е достатъчен да разколебае твърденията на ищеца и обоснове
законосъобразен извод за неоснователност на претенцията на ищеца.
По отношение на въведеното с отговора на въззивната жалба твърдение от
ищеца, че с отправеното предложение и приложеният проект за споразумение от ответника,
след постановяване на първоинстанционното решение ответникът е направил признание на
факта за неправилно отчитане и по отношение на ½ от претендираното възнаграждение,
съдът в настоящия си състав намира, че същото е неоснователно по следните съображения:
Съгласно трайно установената съдебна практика, по правната си същност
признаване на вземането от длъжника е едностранното му волеизявление, с което той пряко
и недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора, т.е., че задължението му към
кредитора съществува към момента, в който е направено волеизявлението. Признаването на
вземането да се отнася до съществуването на самото задължение, а не до наличието на
фактите, от които задължението произхожда. Признаването на дълга може да бъде изразено
и с конклудентни действия, когато те изразяват по ясен начин волята на длъжника да
10
потвърди съществуването на конкретно задължение към кредитора. С оглед на практиката и
предвид доказателствата, съдът в настоящия си състав намира, че не е налице такова
признание на задължението, направено от ответника. В т.3 от писмото, същият твърди, че
договорът е изпълнен. Отправеното във връзка с постановеното първоинстанционно
решение предожение за спогодба, не може да се възприеме като пряко и недвусмислено
изявление, че съществува задължение към ищеца, а е предложение за разсрочено
удовлетворяване на финансови претенции и преустановяване на водени процеси. Същото е
за различна от присъдената сума
При установяване на фактите от значение за изхода на делото съдът следва да вземе
предвид процесуалните позиции на страните и направените от тях признания на неизгодни
факти, които преценени според правилото на чл. 175 от ГПК - с оглед на всички
обстоятелства по делото, биха насочили към основателност или неоснователност на
исковата претенция. Извънсъдебното признание на неизгодни за страната факти също
съставлява доказателство, което следва да бъде преценявано с оглед всички обстоятелства
по делото, както се преценява и съдебното признание съгласно чл. 175 от ГПК. Макар да
няма обвързваща съда доказателствена сила, признанието не може да бъде безпричинно
игнорирано. Признанието представлява обяснение на страна по делото, което съставлява
доказателствено средство, когато съдържа неизгодни за нея факти. Признанието на
неизгодни за страната факти може да се направи пред съда или пред друг орган, пред
другата страна или пред трето лице. Когато не е направено пред съда, разглеждащ спора,
признанието е извънсъдебно. В този см. решение № 108 от 25.06.20 г., постановено по гр.д.
№ 1 538/19 г. по описа на Върховен касационен съд, ГК, 4-то ГО. Доказателствената сила на
извънсъдебното признание се основава на неизгодността съобразно правилото: “scriptum pro
scribente nihil probat, sed contra scribentem”. Съществуващата обаче възможност
извънсъдебното признание да не отговаря на истината задължава съда да го преценява с
оглед всички обстоятелства по делото. В този смисъл са решение №217 от 09.06.2011 г.
постановено по гр. д. №761/10 г. по описа на ВКС, IV г.о. и решение №694 от 17.11.2010 г.
постановено по гр. д. №280/09 г. на ВКС, IV г.о.
За да бъде възприето като годно такова, извънсъдебно признание на факт,
релевантен за спора, то същото следва по категорпичен начин да съдържа волеизявление, че
факта се е осъществил. Видно от събраните по делото писмени доказателства в отправеното
писмо, както и предложение за сключване на спогодба такова изрично и недвусмислено
волеизявление, че ответникът неправилно е извършвал отчитането на предадена за
пречистване и отвеждане на промишлената вода не е направено.
С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че въведеното с отговора
на въззивната жалба твърдение, че ответникът е признал задълженията си или факта, че
неправилно е отчитал предоставената за отвеждане промишлена вода е неоснователно. По
изложените съображения настоящият състав намира, че предявените искове са
неоснователни и недоказани, поради което атакуваното решение следва да се отмени и
вместо него се постанови ново, с което да бъдат отхвърлени исковете.
11
С оглед изхода на спора, настоящият състав намира, че ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника сумата от 300 лв., представляваща разноски пред
първоинстанционния съд и сумата от 949.85 лв., представляваща размера на внесената
държавна такса за въззивното обжалване.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 26 000 от 18.01.2021 г., постановено по т.д .№ 118/19 г. по описа на
Пернишки окръжен съд, Гражданско отделение, като незаконосъобразно и неправилно и
вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно съединени, при условията на
кумеулативното обективно съединяване искове, предявени от „ПСОВ-ЛЕКО ко“ ЕООД,
гр.Радомир, ЕИК ********* срещу „Леяро ковашки машиностроителен комплекс“ ЕООД,
гр.Радомир, ЕИК *********, с адрес: гр.Радомир, Индустриална зона за сумата от 36 570.32
лева с ДДС (тридесет и шест хиляди петстотин и седемдесет лева и тридесет и две
стотинки), представляваща неплатени услуги по договор № 15-52-001 от 01.08.2015 г., за
пречистване на 51 653 куб. м. промишлени отпадъчни води за периода от 01.01.2017 г. до
31.12.2017 г., ведно със законна лихва върху главницата за периода от датата на завеждане
на исковата молба до окончателното изплащане, за сумата 7 131.21 лева (седем хиляди сто
тридесет и един лева и двадесет и една стотинки), представляваща обезщетение за забава
върху сумата от 36 570.32 лв. за периода от 01.01.2018 г. до датата на завеждане на исковата
молба, за сумата от 3 466.49 лева с ДДС (три хиляди четиристотин шестдесет и шест лева и
четиридесет и девет стотинки), представляваща неплатени услуги по договор № 15-52- 001
от 01.08.2015 г. и Анекс от 31.05.2018 г. към него, за пречистване на 6 718 куб. м.
промишлени отпадъчни води за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., ведно със законна
лихва върху главницата за периода от 03.12.2019 г. до изплащане на вземането, както и за
сумата от 324.50 лева (триста двадесет и четири лева и петдесет стотинки), представляваща
обезщетение за забава върху сумата от 3 466.49 лв. за периода от 01.01.2019 г. до датата на
завеждане на исковата молба, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „ПСОВ-ЛЕКО ко“ ЕООД, гр.Радомир, ЕИК ********* да заплати
на „Леяро ковашки машиностроителен комплекс“ ЕООД, гр.Радомир, ЕИК *********, с
адрес: гр.Радомир, Индустриална зона сумата от 300 (триста) лв., представляваща разноски
пред първоинстанционния съд и сумата от 949.85 (деветстотин четиридесет и девет лв. и
осемдесет и пет ст.) лв., представляваща размера на внесената държавна такса за въззивното
обжалване, на основание чл.78 от ГПК. Решението подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от съобщението за изготвянето му до страните, пред
Върховния касационен съд, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
12
Членове:
1._______________________
2._______________________
13