№ 1541
гр. София, 09.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в публично заседание на пети
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Елена Радева
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело №
20241100900844 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Претенции с правно основание чл.74 ТЗ.
В исковата си молба ищецът В. Б. Ш., ЕГН **********, твърди, че е
съдружник в ответното дружество „С. БВ 2“ ООД, притежаващ 50 дяла от
капитала на същото. Твърди, че на 19.04.2024 година е установил след справка
по партидата на дружеството в ТР, че е подадено заявление за вписване на
промени под вх.№20240419085439, към което е приложен протокол от общо
събрание, проведено на 18.04.2024 година, обективиращ следните решения:
освобождаване на В. Б. Ш. като управител на дружеството; назначаване за
управител на дружеството на Б.Ф.. Твърди, че в протокола е отбелязано, че на
събранието ищецът е представляван от Б.Ф..
Ищецът твърди, че взетите решения от общото събрание на
съдружниците /ОСС/ са незаконосъобразни, защото са допуснати нарушени на
императивни норми на закона и дружествения акт, касателно свикване на
събранието и неговото провеждане.
Ищецът твърди, че не е получавал покана за това общо събрание, поради
което твърди да е нарушена нормата на чл.24 от дружествения акт; при
провеждане на събранието, с оглед отразеното в протокола, че е представляван
от Б.Ф., оспорва да е учредявал представителна власт на Ф., съобразно
изискванията на чл.21 от дружествения договор, която изиска писмена форма
с нотариална заверка на подписа.
Твърди и нарушаване на изискванията на чл.26 от дружествения акт за
изискуеми кворум за провеждане на събранието.
1
Поради това обосновава извод за незаконосъобразност на взетите
решения и моли съда да отмени същите.
В срока за отговор на исковата молба ответникът „С. БВ 2“ ООД, ЕИК
****, чрез своя особен представител адв. И. Д., заявява, че ако съдът приеме
исковете за допустими, то да ги отхвърли като неоснователни.
В допълнителната искова молба оспорва възраженията на ответника да
са основателни и уточнява тезата касателно нарушевана на норми от
дружествения акт при осъществяване на представителството на ищеца.
В допълнителния отговор на допълнителната искова молба ответникът
заявява, че поддържа тезата и направените доказателствени искания.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупността им, намери за установено следното:
По делото не е налице спор относно следните обстоятелства, а именно:
че ищецът В. Ш. има качество на съдружник в ответното дружество „С. БВ 2“
ООД, ЕИК х****, в капитала на което притежава половината дружествени
дялове, а останалата половина – съдружникът Б.Ф..
По делото не е налице спор относно това, че на 19.04.2024година по
партидата на дружеството е подадено заявление с вх.№20240419085439,
обективиращо искане за вписване на промени по партидата на търговеца,
касаещи органното представителство и управлението на дружеството, като
към това заявление е представен протокол от проведено на 18.04.2024година
общо събрание на съдружниците, на което са взети решения за освобождаване
на Ш. като управител и избиране на Ф. като нов управител на дружеството.
Оспорване на истинността на този едновременно диспозитивен и
свидетелствуващ документ в частта относно провеждане на събранието и че
на него са взети двете решения, в настоящия процес не е осъществено, поради
което настоящият състав намира, че такова общо събрание на върховния орган
на дружеството е проведено и на него са взети процесните решения, намерили
своя обективиран израз в представения пред Агенция по вписвания документ
на хартиен носител.
Единственото оспорване касателно верността на документа е в частта, че
на това общо събрание ищецът Ш. е бил представляван от другия съдружник
Ф..
В таз връзка съдът е възложил на ответника да установи при пълно и
главно доказване установяване на верността на това удостоверяване, която
доказателствена тежест, разпределена съобразно нормата на чл.154 ГПК,
ответникът не е реализирал в процеса. По делото не са приобщени никакви
доказателства, които да установяват, че съдружникът Ф. е разполагал с
представителна власт да представлява съдружникът Ш. на това общо
събрание и от негово име да участва при формиране на волята на органа на
дружеството, в чиято компетентност е приемане на решение за избор на
управител, определяне на възнаграждение и освобождаването на управителя –
чл.137, т.5 ТЗ.
Съобразно действащият към датата на провеждането на общото
2
събрание дружествен договор, обявен по партидата на ответника, се
установява, че общото събрание може да се свика от управителя, съдружник
и/ или контрольора, като при свикване на същото, но при липса на кворум,
локалният нормативен акт предвижда възможност, да се свика ново общо
събрание, не по рано от 1 седмица и не по-късно от 3 седмици от
първоначално посочената дата, с възможност решенията да се вземат
неприсъствено – чл.24 и сл. от дружествения договор.
Според уредбата за решения изменение и допълнение на дружествения
договор; за приемане и изключване на съдружник; за прехвърляне на
дружествени дялове; за увеличаване или намаляване на капитала,
допълнителни вноски, срокове и начин на внасянето им; за допълнителни
парични вноски и др. въпроси, свързани с тези вноски, дружественият договор
изисква единодушие, а по останалите въпроси – обикновено мнозинство за
вземане на валидни решения от органа на дружеството.
Според нормата на чл.21 от дружествения договор съдружникът може да
бъде представляван от пълномощник, за което се изисква писмено
пълномощно с нотариална заверка на подписа, препис от което се оставя на
някой от управителите.
При така установеното от фактическа страна съдът достига до следните
изводи от правно естество:
Съдът е сезиран с отменителни искове по чл.74 ТЗ, за които
законодателят е поставил условия за допустимостта, а именно – наличие на
качество на съдружник, респ. акционер към датата на провеждане на общото
събрание и спазване на преклузивния срок по чл.74, ал.2 ТЗ.
В настоящия случай и двете предпоставки на закона са налице- ищецът
има качество на съдружник в ответното дружество и претенциите са
предявени в преклузивния срок, поради което се явяват допустими и съдът
следва да ги разгледа по същество.
Както вече е посочено по-горе, на 18.04.2024година е проведено общо
събрание на съдружниците, на което да взети две решения- освобождаване на
Ш. като управител на дружеството и избор за управител на дружеството на Ф..
Тези решения са взети с гласовете и двамата съдружници – т.е. с
единодушие. Това единодушие е в резултат на положителния вот, даден от
съдружника Ф., за която е удостоверено, че действа лично и като
пълномощник на съдружника Ш., като доказателства за надлежната му
представителна власт по делото не са налични.
Ето защо съдът приема, че ответникът не е установил верността на това
обстоятелство, което е удостоверил в протокола от проведеното общо
събрание, поради което е опровергана неговата истинност като частен
свидетелствуща документ в тази му част.
Поради това съдът приема, че оспорването на документа е надлежно
проведено от ищеца.
Посочените от ищеца нарушения на процедурата по свикване на
събранието и неговото провеждане са следните : липса на надлежна покана до
3
съдружника Ш.;; липса на надлежно представителство на ищеца, което
рефлектира в изискуемия кворум и мнозинство при вземане на решенията и
липса на спазен ред за провеждане на събранието.
В действащият дружествен акт на ответника изрично норма, която да
регламентира свикване на общото събрание на съдружниците не съществува,
поради което приложение намира текстът на ТЗ – чл.139 от закона, съгласно
който общото събрание се свиква с писмена покана, получена от всеки
съдружник най-малко 7 дни преди датата на заседанието, ако не е предвидено
друго в дружествения договор. В поканата се посочва и дневният ред.
В настоящия случай по делото липсват доказателства, че съдружникът
Ш. е редовно поканен за това общо събрание, било лично, било чрез
пълномощник.
Нарушението на нормата, свързана с отправяне на надлежна покана за
общото събрание, която има императивен характер и нейното неспазване води
до незаконосъобразност на взетите решения.
За значението на поканата, начина на нейното обективиране и връчвани
е налице създадена и трайно установена съдебна практика напр.: решение №
104/03.10.2011 г. по т.д. № 876/2010 г. на ВКС, І т.о.; решение №
196/17.12.2009 г. по т.д. № 20/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., с които е прието, че
уведомяването на съдружник за ОС може да се извърши по всякакъв подходящ
начин, че законът – чл.139, ал.1 ТЗ - не предвижда способ за връчване - лично,
по пощата, чрез нотариална покана и др.; че е важно поканата да е стигнала до
съдружника и акцентира най-вече върху доказаността на факта на получаване,
като връчването следва да стане лично и може да се извърши и при отказ за
получаване, удостоверено с подписа на съдружника или по друг начин.
Поведението на съдружника и неговите съображения дали ще приеме
поканата или ще откаже да я получи, както и съображенията му за отказа, не
съставляват елемент от фактически състав, нито му дават основание за
събиране на доказателства с оглед предявяване на иск по чл. 74 ТЗ, тъй като
не е налице нарушение на императивна правна норма, въвеждаща изискване за
субективна преценка на отказа, за търговското дружество не може да има
задължение при връчване на покана за ОС, да удостоверява и практическото
узнаване от съдружника на съдържанието на поканата; решение № 74 от
14.07.2011 г. по т.д. № 633/2010 г. на ВКС, І т.о. относно
изпращането/получаването на книжа по телефакс е прието, че използването
му не е в нарушение на чл.139, ал.1 ТЗ, като Регламент (ЕО) № 1348/2000 за
връчване на съдебни и извънсъдебни документи по граждански и търговски
дела, предвижда, че изпращането на документи "може да се извършва по
всички подходящи начини, при условие, че съдържанието на получения
документ отговаря напълно на съдържанието на изпратения документ и е
лесно четивно". Когато изпращането на книжата е станало по телефакс и е
удостоверено получаване, съдружникът би могъл да противопостави
възражение, че те не са достигнали до него.
Ето защо съдът приема, че първото основание за отмяна на двете
решения е установено и то се изразява в неизпълнение на задължението на
4
дружеството да изпрати покана до съдружника за да гарантира
информираното му участие в провеждането на общото събрание и вземане на
информирано решение по точките от дневния ред, чрез което упражнява
надлежно правото си на участие в управлението на дружеството.
Следващото основание е, че събранието е проведено при липса на
кворум. По виждане на състава в дружествения акт е допуснато смесване на
понятие кворум и мнозинство и всъщност това, което действително се изисква
по смисъла на чл.28 от дружествения договор е мнозинство, а не кворум и
съдът достига до този извод, поради обстоятелството, че кворумът е поставен
като изискване за вземане на надлежно решение. Всъщност кворумът
представлява необходимо присъствие, за да може събранието да се проведе, а
мнозинството и правнотехническият способ да се формира решение – това
може да е като единодушие или мнозинство- т.е. висшегласие.
И двата способа за формиране на мнозинство са предвидени в
дружествения акт на ответника, като критерият е предметът на тези решения и
тъй като в случая иде реч за избор на управител, освобождаване на управител,
то съгласно нормата на чл.28 от дружествения акт изискуемото мнозинство е
обикновено – ½ от капитала, а това означава, че такова решение може бъде
взета надлежно само с гласовете на единия съдружник, тъй като според чл.28
от дружествения акт, решението по т.23.10 – избор на управител, контрольор,
не изисква единодушие, а обикновено мнозинство.
Именно с такова мнозинство са взети двете решения, но това не ги прави
законосъобразни, тъй като е налице процесуално опущение на процедурата по
свикване на общото събрание, което води до изначална незаконосъобразност
на тези две решения.
Ето защо макар и тази претенция да се явява неоснователно предявена,
този извод на съда няма да повлияе върху извода му за незаконосъобразност
на взетите решения, поради процесуалната им незаконосъобразност по
свикване на събранието.
Третата претенция е за нарушение на процедурата по провеждане на
събранието, която се основава на разпоредбата на чл.26 от дружествения акт-
провеждане на събранието.
Съдът вече е изложил съображения, че е допуснато сместване на правни
понятия в дружествения акт и в случая събранието е проведено при участие на
капитала, което може да формира мнозинство при вземане на решението и
поради това и този иск се явява неоснователно предявен и следва да бъде
отхвърлен.
Обобщено, съдът намира, че предявените искове по чл.74 ТЗ се явяват
основателно предявени, поради нарушение на нормата на чл.139, ал.1 ТЗ,
която е довела до липса на участие на ищеца в процесното общо събрание,
нарушаване на правото му да участва в управлението на дружеството/ с оглед
предмета на двете атакувани решения касателно представителството и
управлението на дружеството. Установени нарушения по чл.139, ал.1 ТЗ и по
чл.21 от дружествения акт, последното от които обаче не е повлияло върху
изискуемото мнозинство за вземане на атакуваните решения, защото за тях се
5
изиска обикновено мнозинство от капитала.
Останалите претенции за нарушен ред за провеждане на събранието-
поради липса на мнозинство за вземане на решенията и нарушена процедура
по провеждане на събранието – нарушения на чл.26 и 28 от дружествения акт
се явяват неоснователно предявени и поради следва да бъдат отхвърлени.
По разноските.
Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноски и е
представил списък по чл.80 ГПК, с който претендира разноски общо в размер
на 2 660лв., за които по делото са налични доказателства, че са платени.
С оглед извода на съда, че само първото основание от трите отменителни
иска се явява основателно и доказано в процеса, то съдът, на база чл.78, ал.1
ГПК приема, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца 1/3 от
претендирания размер на разноските, а именно сумата от 890 лв.
При изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА, на основание чл.74 ТЗ вр. с чл.139 ТЗ решения на общо
събрание съдружниците на „С. БВ 2“ ООД, ЕИК **** със седалище и адрес на
управление гр.София, район „Красно село“, бул.“**** III“№****, офис 2,
проведено на 18.04.2024година, а именно: за освобождаване на В. Б. Ш., ЛНЧ
**********, като управител на дружеството и назначаване на Б.Ф., ЕГН
********** за управител на дружеството.
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Б. Ш., ЕГН ********** и с ЛНЧ
********** преди получаване на ЕГН, гражданин на Руската Федерация, с
постоянен адрес гр.София, ул.“****, със съдебен адрес гр.София, бул.“****,
чрез адв. В. Т., искове по чл.74 ТЗ за отмяна на решения на общото събрание
на съдружниците на „С. БВ 2“ ООД, ЕИК ****, поради нарушение на чл.26 и
28 от дружествения акт, насочени срещу „С. БВ 2“ ООД, ЕИК **** със
седалище и адрес на управление гр.София, район „Красно село“, бул.“****
III“№****, офис 2, чрез адв. И. Д. с адрес гр.София, ул.“****, поради
неоснователността им.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „С. БВ 2“ ООД, ЕИК **** със
седалище и адрес на управление гр.София, район „Красно село“, бул.“****
III“№****, офис 2, да заплати на В. Б. Ш., ЕГН ********** и с ЛНЧ
********** преди получаване на ЕГН, гражданин на Руската Федерация, с
постоянен адрес гр.София, ул.“****, разноски по водене на делото в размер на
890лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- София в
двуседмичен срок от връчването му на страните на посочените съдебни
адреси.
6
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7