Р Е Ш Е Н И Е
№ 121
гр.Габрово, 27.07.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО............... в открито съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди двадесет и
първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИН КОСЕВ
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретаря Радина
Церовска, в присъствието на прокурора Александър Александров, като разгледа
докладваното от съдия Рачев к.н.а.д.
№ 97 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
С
Решение № 260047 от 28.04.2021 година на Районен съд
– Габрово, постановено по АНД № 1188 по описа за 2020 година, е потвърдено Наказателно
постановление /НП/ № 351/27.12.2019г. на Началника на Районно управление –
Габрово, към ОД на МВР - Габрово, с което на И.И.А. с ЕГН ********** ***, за
нарушение на чл.64, ал.4 във връзка с чл.264, ал.1 от Закона за Министерството
на вътрешните работи /ЗМВР/, на основание чл.257, ал.1 и чл.264, ал.1 от същия
закон са наложени две глоби в размер 100.- лева и 500.- лева.
Срещу
така посоченото решение е постъпила касационна жалба,
депозирана в законния срок от наказаното лице. Иска се отмяна на решението на
районния съд и отмяна на наказателното постановление изцяло. В наказателното
постановление липсвало описание на нарушението. Вмененото нарушение не било
безспорно доказано. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Г.Н.,
който излага съображения в подкрепа на касационната жалба. Иска отмяна на
наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни
инстанции.
Ответната
страна Районно управление –
Габрово, не се представлява. Не изразява становище по касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Габрово дава заключение за неоснователност на жалбата.
Решението на районния съд следвало да бъде оставено в сила.
Касационната
жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на
инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в
първоинстанционното производство.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши
служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния
закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/,
намира касационната жалба за основателна предвид следните съображения:
В наказателното
постановление деянието за което е наказан А. е описано по следния начин – „В
Габрово, на ул. ***. съзнателно пречи на полицейски орган да изпълнява
задълженията си по служба след надлежно предупреждение. Не изпълнява устно
полицейско разпореждане, отправено му от униформен служител на НС „Полиция“ мл.
инспектор ***да не нарушава обществения ред и да не напуска мястото на
проверката. А. демонстративно отказва да изпълни разпореждането, като с
действията си пречи на униформен служител да изпълнява задълженията си по
служба.“ Така писаното е квалифицирано като нарушение на чл.64, ал.4 във връзка
с чл. 264, ал.1 от ЗМВР и са наложени две глоби – съответно по чл. 257, ал.1 и
чл. 264 ал.1 от същия закон.
Настоящия
състав намира, че правната квалификация на деянието е некоректна. Според чл.64,
ал.4 разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен
ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или
застрашават живота или здравето му. Нормата на чл.264, ал.1 е санкционна и
предвижда „който противозаконно пречи на
орган на МВР да изпълнява функциите си, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв.,
ако извършеното не съставлява престъпление“. От съдържанието на двете норми,
става ясно че не е възможно да има връзка на едната норма с другата. Освен това
описано по начина в НП „чл.64, ал.4 във връзка с чл. 264, ал.1“ /въпреки
посочените резерви/ сочи едно административно нарушение, а не две.
Наказателното постановление не
съдържа задължителен реквизит по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – описание на
нарушението. В мотивната част на постановлението липсва описание на конкретните
действия които е предприел ***, с които същият е попречил на полицейския
служител за изпълнява служебните си задължения, както и действията с които е
нарушил даденото му устно разпореждане. Израза „демонстративно отказва да
изпълни разпореждането“ не е достатъчен за да изпълни изискването на посочената
норма за описание на нарушението. Това би било изпълнено, ако подробно бъдат
описани всички конкретни действия на лицето.
По
тези съображения наказателното постановление следва да бъде отменено. Като е
приел че същото е законосъобразно и го е потвърдил, Районен съд – Габрово е
постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде касиран.
При този резултат по делото основателна се явява претенцията за присъждане
на разноски в полза на касатора – 300.- лева за тази инстанция. Пред районния
съд не претенция а присъждане на разноски липсва.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал. 2, от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 260047 от 28.04.2021 година на Районен съд – Габрово, постановено
по АНД № 1188 по описа за 2020 година.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ №
351/27.12.2019г. на Началника на Районно управление – Габрово, към ОД на МВР -
Габрово, с което на И.И.А. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл.64, ал.4
във връзка с чл.264, ал.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи
/ЗМВР/, на основание чл.257, ал.1 и чл.264, ал.1 от същия закон са наложени две
глоби в размер 100.- лева и 500.- лева.
ОСЪЖДА Районно управление – Габрово, към
ОД на МВР - Габрово да заплати на
И.И.А. с ЕГН ********** *** сумата 300,- /триста/
лева, разноски за за настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.