РЕШЕНИЕ № 261131
/ 8.11.2021г.
гр. Перник, 08.11.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд, III-ти граждански състав,
в открито съдебно заседание на седми октомрви две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: Мариета
Динева-Палазова
при секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия
Динева-Палазова гр.д. № 01442 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда
на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК.
Образувано
е по искова молба, подадена от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. Париж,
чрез клон България, срещу Д.И.Я. ***, с
която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 3926.87
лева, представляваща главница по договор за револвиващ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта № CARD-********/01.09.2018 г., договорна лихва в
размер на 1034.08 лева за периода от 01.12.2018 г. до 03.04.2019 г., обезщетение
за забава в размер на 209.18 лева за периода от 03.04.2019 г. до 11.10.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение-25.10.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед № 4615/28.10.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6445/2019
г. по описа на Пернишкия районен съд.
Ищецът твърди, че при сключване на договор за револвиващ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-********, на ответницата е отпуснат револиващ
кредит под формата на кредитна карта MasterCard.
Поддържа,
че Д.И.Я. е активирала кредитната карта № ******** с максимален кредитен лимит
от 4000 лева и е преустановила редовното обслужване на картата на 01.12.2018
г., когато е било последното ѝ плащане. Сочи, че към момента на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК задължението по кредитната карта е било в размер
на 4960.95 лева, от които 3926.87 лева- главница, 1034.08 лева- договорна лихва
от първата пропусната вноска на 01.12.2018 г. до 03.04.2019 г., когато ѝ
е изпратена покана за доброволно изпълнение, както и обезщетение за забава в
размер на 209.18 лева за периода от 03.04.2019 г. до 11.10.2019 г. По
изложените съображения ищецът моли исковете му да бъдат уважени. Претендира и
присъждане на разноски за заповедното и исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК, ответницата Д.И.Я., чрез назначения ѝ особен представител адв. Р.З., е
депозирала писмен отговор, с който оспорва предявените искови претенции като
неоснователни. Твърди, че процесният кредит не е усвоен, като сочи, че по делото
не са ангажирани доказателства за получаване и използване на кредитната карта
от ответницата. На следващо място поддържа, че не е обявена предсрочната
изискуемост на кредита. Релевира и възражение за нищожност на процесния договор
за револвиращ кредит поради противоречие с чл. 21, ал. 1, чл. 22, вр. чл. 10 и
чл. 11 и чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, както и с чл. 143 и сл. ЗЗП.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
От представения по делото договор за отпускане на
револвиращ кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-******** се
установява, че страните са се договорили ищецът като кредитор да отпусне на
ответницата- кредитополучател револвиращ кредит в размер на 4000 лева при
посочени годишна лихва и такси. В чл. 2 от договора е предвидено, че кредиторът
издава на кредитополучателя карта Мастъркард, чрез която се осъществява
отдалечен достъп до револвиращия кредит посредством теглене в брой от
банкомати(ATM), плащания чрез терминални устройства(POS) и други
услуги, посочени в това приложение или достъпни чрез ATM и/или POS в страната и
чужбина. Съгласно чл. 5 от договора идентификацията се извършва чрез въвеждане
на персонален идентификационен код, уникален за всеки клиент, съобщен на
клиента чрез процедура по активация, изпратена на кредитополучателя на
посочения от него адрес. Преди началото на ползване на картата,
кредитополучателят е длъжен да я активира съгласно приложената процедура по
активация.
Освен посредством кредитна карта, кредитополучателят може
да ползва револвиращия кредит и за услугите превод на пари по сметка(чл. 3) и
покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори на Кредитора(чл. 4). В
чл. 4 от договора е предвидено, че услугата може да се използва чрез телефонния
център и мрежата от търговски партньори, като за всяка покупка на изплащане се
подписва приложение към договора, съдържащо конретните параметри на
трансакцията. Страните са се съгласили неплатени вноски по тази услуга да се
удържат от размера на разполагаемия кредитен лимит.
Видно от чл. 12 от договора, кредиторът издава месечно
извлечение за осъществените трансакции до 15 число на месеца, което изпраща на
електронна поща на кредитополучателя или в хартиена форма на посочен от него
адрес. Договорено е, че неполучаването на извлечението не е причина за
неплащане на погасителна вноска. В следващия чл. 13 е уточнено, че месечните
погасителни вноски се правят до 1-во число на месеца, следващ издаването на
извлечението в не по-малък от минималния размер, посочен в договора. Надплатени
суми служат за погасяване на други задължения или подлежат на връщане.
В чл. 14 е уговорено, че за ползването на револвиращия
кредит кредитополучателят дължи годишна лихва в посочен в договора размер,
която се начислява върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на
ползването му. За ползването на картата кредитополучателят заплаща предвидените
в тарифата, поместена в договора, такси. Таксите се удържат от разполагаемия
кредитен лимит. Съгласно чл. 15 размерите на таксите и лихвите може да се
преразглеждат всеки месец. Влизането в сила на новите размери на лихва и такси
става след обявяването им от кредитора на интернет страницата му, посочена в
договора, и съобщаването им на кредитополучателя. При несъгласие на
кредитополучателя с промените, той трябва да блокира картата си и да изплати
задълженията си по посочените в последното извлечение размери на лихви и такси.
Предвидено е още, че всяка трансакция с кредитна карта след влизането в сила на
новите лихва и такси ще означава приемането им.
С чл. 17 е договорено, че при забава на една или повече
месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена
вноска.
В таблицата на страница 8 от договора е посочено, че
лихвеният процент е 35 %, а годишният процент на разходите е 44,90 %. Покупката
на ПОС терминал в страната и чужбина е без такса. Кредитополучателят дължи
следните такси: за теглене на пари в брой от банкомат в страната и чужбина- 2
лева + 2 % от изтеглената сума, за справка за разполагаем лимит на банкомат в
страната- 0,40 лева, както и месечна такса за обслужване (начислява се при
трансакции и/или задължения в отчетния период)- 4 лева. Няма годишна такса за
обслужване, за превалутиране, както и за SMS известяване.
Обезщетението за забава е в размер на законната лихва за забава- 10 % ОЛП на
БНБ.
Към договора са
приложени подписани от ответницата по делото съгласие за обработка на лични
данни във връзка с искане за отпускане на кредит или сключване на договор за
потребителски кредит CREX-********, стандартен европейски формуляр, съдържащ
преддоговорната информация за кредита, както и информационно известие за
условията за обработка на лични данни.
По делото е представено и приложение CREX-********,
подписано от страните на 01.09.2018 г. на основание чл. 4 от договора, по
силата на което ответницата като кредитополучател е извършила усвояване чрез
функционалността покупка на изплащане по револвиращия кредит с номер CARD-********.
Параметрите и условията по приложението са следните: обща цена на стоките: 3548
лева, размер на кредита: 3548 лева, месечна погасителна вноска: 102.30 лева,
брой погасителни вноски: 48, обща стойност на плащанията: 4910 лева, годишен процент
на разходите: 17,47 %, лихвен процент: 16.21 %, такса ангажимент: 0 лева.
Посочено е, че с този кредит е финансирано закупуването на телевизор SAMSUNG, модел
50NU7092 с цена 1049 лева и климатик HAIER, модел AP24DF1HRA/1U24SE3ERА с цена 2499 лева. В приложението е инкорпориран и погасителен план с
конкретни падежни дани, размери на погасителните вноски, както и оставаща
главница след всяка вноска. Датата на падежа на първата погасителна вноска е
01.11.2018 г., а на последната- 01.10.2022 лева.
Като писмено доказателство е приета и фактура, издадена
на 01.09.2018 г. от „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД за закупуването от Д.Я. на стоки
на обща стойност 3548 лева, от които телевизор SAMSUNG, модел
50NU7092 с цена 1049 лева и климатик HAIER, модел AP24DF1HRA/1U24SE3ERА с цена 2499 лева. Във фактурата е отбелязано, че плащането е извършено
чрез платежно с кредит от BNP
Paribas Personal Finance.
Представена е последна покана, изпратена от ищцовото
дружество до Д.Я., за заплащане на сумите предмет на настоящите искове. Няма
доказателства поканата да е връчена на ответницата.
Приета по делото е товарителница, с която от ищеца до
ответницата, са изпратени документи по договор CARD-********, но
липсват данни какви точно документи. Като получател на товарителницата се е
подписало трето за делото лице- Кристияна Неделкова, за която няма данни дали и
каква връзка има с ответницата.
Изслушана и приета като неоспорена е и назначената по
делото съдебносчетоводна експертиза. В заключението е посочено, че вещото лице
се е запознало с документите по делото и е извършило проверка в счетоводството
на ищеца, месечните извлечения по кредитна карта- револвиращ кредит с номер CARD-********,
движение по кредита и постъпили плащания от ответника. Според вещото лице
револвиращият кредит е усвоен чрез финансиране на телевизор SAMSUNG, модел
50NU7092 с цена 1049 лева и климатик HAIER, модел AP24DF1HRA/1U24SE3ERА с цена 2499 лева, посредством извършена трансакция/ползване на кредитна
карта с номер CARD-********. След това усвояване, няма отразено в
счетоводството на ищеца ползване на кредитната карта. От заключението се
установява, че ответницата Д.Я. не е извършила плащания за погасяване на
задълженията ѝ по договора за револвиращ кредит. Посочен е размер на
дължимите суми.
Съдът не кредитира заключението на вещото лице, като
намира същото за необосновано и противоречащо си със събраните по делото
писмени доказателства. Изводът на вещото лице, че кредът е усвоен посредством
кредитна карта, се оборва от приетата фактура, издадена на 01.09.2018 г. от
„ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, в която е отбелязано, че плащането на закупените от
ответницата стоки е извършено с платежно нареждане. На следващо място вещото
лице е изчислило договорната лихва не съобразно посочения в приложение CREX-********
размер от 16.21 % и с оглед погасителния план, а по предвидения в договора за
отпускане на револвиращ кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-********
лихвен процент от 35 %. Съдът споделя единствено извода на вещото лице, че Д.Я.
не е извършила плащания за погасяване на задълженията ѝ по договора за
револвиращ кредит, доколкото по делото няма данни за частично погасяване от
страна на ответницата на дължими суми по процесния договор.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, съдът
намира
от правна страна следното:
Районен съд-Перник
е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове, предявени по реда на чл. 422,
ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, с правна квалификация чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 9 ЗПК.
Приложено е ч.гр.д. № 6445/2019 г. по описа на ПРС, от което се установява, че по заявление
с вх. № 30179/25.10.2019 г. на БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, подадено чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., Париж- клон България, е издадена
заповед № 4615/28.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу
длъжника
Д.И.Я. *** за вземанията, предмет на предявените искове. Заповедта е връчена лично на
длъжника, който е подал възражение срещу нея в срока по чл. 414 ГПК и
на основание чл. 415,
ал. 1, т. 1
ГПК на заявителя са дадени указания за възможността да предяви установителни
искове за съществуване на вземанията.
Същите са подадени в срока по чл. 415 ГПК, за което
са били представени доказателства пред заповедния съд, и са процесуално допустими.
Фактическият състав, от който възниква задължението
на потребителя за връщане на заема и възнаградителната
лихва, включва
кумулативното наличие на следните елементи: действителен договор за потребителски револвиращ кредит, усвояване на кредитен лимит и настъпила изискуемост на задължението за неговото връщане. В
тежест на ищеца е да установи тези обстоятелства.
От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на
правата и задълженията, съдът прави извода,
че е налице договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за
потребителския кредит, предоставен под
формата на револвиращ кредит и издаване на кредитна карта, както и свързан с
него договор за стоков кредит- приложение по чл. 4 от договора за револвиращ
кредит.
И двата договора са
сключени
в изискуемата съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма.
В договорите се съдържа информация
за данните (име, адрес и ЕГН) на кредитополучателя, срока- този за револвиращ
кредит е безсрочен, а
договорът за стоков кредит е със срок от 48 месеца, общ размер на кредита по стоковия кредит- 3548 лева и на кредитния лимит по
револвиращия кредит- 4000 лева, фиксиран
годишен лихвен процент
(16,21 % по стоковия кредит и 35 % по
револвиращия), ГПР в размер на 17,47 % по стоковия кредит и 44,90 % по револвиращия.
В противоречие с изискванията
на чл. 11, т. 9 ЗПК обаче не са посочени условията, при които се начислява
годишният лихвен процент по договора за
отпускане на револвиращ кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-********.
Уговорката в чл. 14, че за ползването на револвиращия кредит кредитополучателят
дължи годишна лихва в посочен в договора размер, която се начислява върху
усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му, е неясна,
доколкото в чл. 13 е предвидено, че месечните погасителни вноски се правят до
1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението в най-малко минимален
размер. Оттук се повдига въпросът за периода от издаване на месечните
извлечения до 1-во число на следващия месец начислява ли се договорна лихва,
съответно дали тя се начислява само върху минималната месечна погасителна
вноска или върху целия размер на усвоения кредитен лимит.
На следващо място в чл. 4 от договора е предвидено, че
неплатените вноски при усвояване чрез покупка на изплащане се удържат от
размера на разполагаемия кредитен лимит. Това на практика означава, че върху
неплатените погасителни вноски, включващи главницата и лихвата по приложението
по чл. 4, след датата на падежа им се третират от кредитора като усвоен
кредитен лимит и съгласно чл. 14 от договора върху тях се начислява
допълнително лихвата от 35 % по договора за отпускане на револвиращ кредит,
издаване и ползване на кредитна карта CARD-********. По този начин се
променя и общата сума, дължима от потребителя по договора за кредит, която не е
изчислена и посочена в приложението по чл. 4 от договора към момента на сключването
му в нарушение на чл. 11, т. 10 ЗПК.
Поради горните
съображения, процесният договор за
отпускане на револвиращ кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-******** и
приложение CREX-******** към него, подписани от страните на 01.09.2018
г., се явяват недействителни, тъй като при сключването им не са спазени
изискванията на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
По делото не
се събраха доказателства за усвояване на кредитния лимит по процесния договор. Съгласно разясненията, дадени с
Решение № 10/19.07.2016 г. постановено по търг. дело № 3386/2014 г. по описа на
ВКС, I ГО, предаването на платежна карта представлява съществено
задължение на издателя на платежния инструмент, поради което при спор между
страните относно изпълнението на договора в тежест на издателя е да докаже, че
е изпълнил задължението си. В случая
липсват каквито и да било доказателства за издаване и предаване на кредитна
карта на ответницата. Дори и да е предадена такава кредитна карта, то липсват
данни тя да е активирана съгласно изискванията на чл. 5 от договора чрез
процедура по активация, изпратена на кредитополучателя на посочения от него
адрес, доколкото не се твърди да има теглени суми от картата след закупуването
на гореописаните стоки.
Представената фактура, издадена на 01.09.2018 г. от „ТЕХНОПОЛИС
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, не доказва от ищеца да е извършено и плащане по банков път на
стоките по протокола по чл. 4 от договора- телевизор SAMSUNG, модел
50NU7092 с цена 1049 лева и климатик HAIER, модел AP24DF1HRA/1U24SE3ERА с цена 2499 лева. По делото не е представено посоченото във фактурата
платежно нареждане за извършен превод в полза на „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД със
сумата по кредита, нито в заключението на вещото лице е упоменато такова
платежно да му е било представено при извършената от него проверка в
счетоводството на ищеца.
Предвид
гореизложението, предявените искове са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото ищецът няма право на разноски.
Мотивиран
от гореизложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявените по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А. Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.- клон България, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 14, срещу
Д.И.Я., с ЕГН **********, с адрес ***, обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правна квалификация
чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за признаване за установено,
че Д.И.Я. дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. Париж, представляван от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.- клон България, сумата от 3926.87 /три
хиляди деветстотин двадесет и шест лева и осемдесет и седем стотинки/ лева,
представляваща главница по договор за револвиващ потребителски кредит, издаване
и ползване на кредитна карта № CARD-********/01.09.2018
г., договорна лихва в размер на 1034.08 /хиляда тридесет и четири лева и осем
стотинки/ лева за периода от 01.12.2018 г. до 03.04.2019 г., обезщетение за
забава в размер на 209.18 /двеста и девет лева и осемнадесет стотинки/ лева за
периода от 03.04.2019 г. до 11.10.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение-25.10.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед № 4615/28.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
6445/2019 г. по описа на Пернишкия районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението
в сила, изисканото ч.гр.д. № 6445/2019 г. по описа на
Пернишкия районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
СЪДИЯ: