№ 227
гр. София, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Д.а
Нина Стойчева
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Ралица Д.а Въззивно гражданско дело №
20221000502166 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „ЗАД ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД срещу решение № 76/ 11.02.2022г. на ОС- Благоевград, 7
състав, постановено по гр.д. № 1032/20г. в частта, в която е уважен иск с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата от 20 000лв. за обезщетение за
неимуществени вреди.
Срещу същият съдебен акт е постъпила насрещна въззивна жалба от Г.
Б. С. в частта, в която предявеният от него иск е отхвърлен до пълния
предявен размер от 60 000лв.
Жалбоподателят- застраховател поддържа, че в обжалваната част
решението е неправилно и необосновано. Неправилно съдът не е приспаднал
доброволно платената от него сума на ищеца от 7000лв. от определеното
обезщетение. Плащането е прието за безспорно обстоятелство. Счита, че
присъденият размер е завишен с оглед на травматичните увреждания,
получени от пострадалия. Те са му причинили временно разстройство на
здравето неопасно за живота. Няма тежки и необратими последици от тях.
Затова моли въззивния съд да отмени решението на окръжния съд в
1
атакуваната от дружеството част и да постанови друго, с което да отхвърли
предявения иск или да намали размера на обезщетение за неимуществени
вреди като съобрази платената сума от 7000лв.
Жалбоподателят – ищец поддържа, че неправилно
първоинстанционният съд е стигнал до извода, че справедливият размер на
обезщетението за претърпените от него болки и страдания е 20 000лв.
Причиненото му увреждане е в пряка връзка с ПТП, станало на 29.01.2020г.
Носил е гипсова шина за четири седмици. Възстановителният период при
травма като неговата е три месеца, но при ищеца е бил 6 месеца. Съдът не е
взел предвид емоционалното му състояние непосредствено след инцидента,
негативните битови неудобства и се е отклонил от ППВС №4/68г.
Затова моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в
обжалваната от него част и да постанови друго, с което да уважи изцяло
предявения иск.
Г. С. в депозиран писмен отговор оспорва жалбата на застрахователя.
Счита първоинстанционното решение за правилно в обжалваната от него
част. Счита, че съдът е взел предвид платената сума от 7 000 лв. и
допълнително е определил още 20 000лв.
„ЗАД ДаллБогг: „Живот и Здраве“ АД в депозиран писмен отговор и в
съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва насрещната
въззивна жалба. Счита я за неоснователна.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
ОС- Благоевград е сезиран с иск по чл.432, ал.1 от КЗ. В исковата молба
ищецът Г. С. твърди, че на 29.01.2020г. около 21.30 ч. е настъпил пътен
инцидент. При него той е пострадал като пешеходец, ударен от лек
автомобил „Мерцедес“, модел „ МЛ230“ с рег. № *******, управляван от Н.
Д. на кръстовището , образувано от ул. „Славянска“ и бул. „ Сан Стефано“.
Водачът е предприел маневра ляв завой от бул. „Сан Стефано“ към ул.
„Славянска“, а в същото време ищецът се е движел по пешеходна пътека тип
„Зебра“, сигнализирана с пътна маркировка „М 8.1“- Тип Зебра“, тъй като е
предприел пресичане на пътното платно със спокоен ход. Пресичал е от ляво
2
на дясно спрямо посоката на автомобила. Водачът не го е пропуснал и е
нарушил правилата за движение по пътищата. От пътния инцидент е
получил счупване на фибулата на долен десен крайник. След удара ищецът е
транспортиран до МБАЛ -Благоевград, където е прегледан в Спешното
отделение и е настанен за лечение в Отделението по ортопедия и
травматология. Извършени са му прегледи и му е оказана медицинска помощ
чрез оперативно лечение. Под местна анестезия е направена маноална
репозиция и имобилизация. Поставена е шина на десния крак. Изписан е с
назначена рехабилитация и амбулаторно проследяване. Издаден му е
болничен лист за 35 дни, пет от които е пролежал в болничното заведение, а
30 дни за домашно лечение. Поради тежкото физическо състояние на ищеца
му е разрешен отпуск за временна неработоспособност за още 60 дни или
общо 95 дни за периода от 30.01.2020г. до 30.05.2020г. Месеци наред след
ПТП е бил в тежко физическо състояние. Изпитвал е силни болки в областта
на долния десен крайник, продължителна невъзможност да го движи,
затруднена и нестабилна походка. Това е налагало приемането на силни
обезболяващи. При ищеца се наблюдава ограничен обем на движенията на
десния крак, което води до бърза уморяемост и ограничава възможността му
да упражнява труд. Продължителните болки и страдания са му причинили
срив на самочувствието и тежък психически шок. Трой трудно е преодолял
стреса след инцидента. Сега се страхува да излиза навън, не спи спокойно.
Към настоящият момент той изпитва болки в травмираните места и има
значително намалена мускулна сила. За инцидента е образувано досъдебно
производство. За лек автомобил „Мерцедес МЛ230“ с рег. № ******* е
имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника. С претенция от 15.05.2020г. ищецът е депозирал искане за
обезвреда пред застрахователя, който не му е изплатил обезщетение. Затова
ищецът Г. С. моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 60 000 лв., в едно със законната лихва,
считано от 16.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира
разноски.
Ответникът в депозиран писмен отговор заявява, че оспорва иска по
основание и размер. Неоспорва, че между него и собственика на лек
автомобил „Мерцедес МЛ230“ с рег. № ******* е имало валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“. Оспорва водачът на лекия
3
автомобил да има изключителна вина за настъпилия пътен инцидент. Прави
възражение за съпричиняване от страна на ищеца, защото е нарушил чл.113,
т.1 и чл.114, т.1 и т.2 от ЗДвП. Оспорва медикобиологичния характер на
уврежданията на ищеца, както и че той все още не се е възстановил. Оспорва,
че ПТП се е отразило негативно на психиката на ищеца. Счита, че
претендираното обезщетение за неимуществени вреди е завишено по размер.
Заявява, че на 23.07.2020г. е изплатил на ищеца 7000лв. обезщетение за
неимуществени вреди. Оспорва акцесорният иск за лихва.
Безспорно е, че на 29.01.2020г. е настъпило описаното в исковата молба
ПТП. За него е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица.
Безспорно е, че при произшествието е пострадал ищецът.
Не се спори, че за лек автомобил „Мерцедес МЛ230“ с рег. № ******* е
имало застраховка „Гражданска отговорност“ валидна към датата на
произшествието при ответника.
Безспорно е, че ищецът е отправил извънсъдебна претенция за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди като застрахователят му
е определил и изплатил такова от 7000лв. на 23.07.2020г. Последното е
прието за безспорно и ненуждаещо от доказване обстоятелство. Към отговора
на исковата молба са представени уведомление от 23.07.2020г. и преводно
нареждане от същата дата за платената сума.
С оглед твърденията в исковата молба ищецът е представил епикриза и
история на заболяването, лист за преглед на пациент в СПО, направление за
хоспитализация от 29.01.2020г., резултат от образно изследване от
29.01.2020г. и 03.02.2020г., 3бр. болнични листа за периода 30.01.2020г. до
03.05.2020г.
Не се спори, че водачът на МПС Н. Д. е сключил споразумение с
прокуратурата като се е признал за виновен за настъпилия пътен инцидент на
29.01.2020г. като е нарушил чл.20, ал.2, чл.116, чл.119 и чл.123, ал.1 от ЗДвП
и по този начин е осъществил престъпление по чл.343, ал.3, б. „а“ във вр. с
ал.1, б. „б“, вр. с чл.342, ал.1 от НК.
В хода на съдебното дирене е допусната медицинска експертиза,
изготвена от специалист ортопед- травматолог. Тя е установила
травматичните увреждания, получени от ищеца: счупване в проксималния
4
край на дясната фибула. Това е довело до увреждане на функцията на долния
десен крайник за период повече от 30 дни. Травмата е възможно да бъде
получена при удар с бронята на автомобил. Лечението е било консервативно
с поставена гипсова шина за 4 седмици. Възстановяването е 2-3 месеца, като
през първите 7-10 дни болките и страданията при движене на крайника са
значителни, след което съществено намаляват. Към момента състоянието на
травмата на Г. С. е много добро. Направената рентгенография показва пълна
консолидация и ремоделиране на костта. Перспективата за в бъдеще е много
добра. При този вид счупвания настъпва пълно възстановяване и няма
оплаквания след шестия месец. Възстановителният период е приключил за
три месеца. При извършения преглед ищецът е посочил, че е провел
рехабилитация. При този вид счупване и без рехабилитация резултатът е
еднакъв. За период от един месец ищецът се е нуждаел на помощ за справяне
с ежедневните нужди. Няма данни за проведена консултация с психолог или
психиатър. Ищецът е провел два контролни прегледа. Няма данни за
предходни заболявания на Г. С..
В хода на съдебното дирене е допусната автотехническа експертиза-
основна и допълнителна, която е изяснила въпроса за механизма на
произшествието и мястото на удара- пешеходната пътека тип „Зебра“.
Вещото лице е изчислило скоростта на МПС по време на удара, опасната
зона на спиране, разстоянието от виждането до удара, причините за
настъпването на пътния инцидент. Според вещото лице за водача е
съществувала техническа възможност своевременно да задейства спирачната
уредба преди мястото на удара, тъй като разстоянието за виждане на
пешеходеца е по- голямо от опасната зона за спиране. Показанията на
свидетеля Р. не са променили извода за предотвратимост на ПТП от страна
на водача на лекия автомобил. В съдебно заседание вещото лице е допълнило
заключението си.
Съдът кредитира заключенията като компетентни, обосновани и
безпристрастни, основаващи се на научните правила и професионалния опит
на експертите.
В хода на процеса са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Н. Д. е водачът, причинил пътния инцидент. Той
свидетелства, че се е прибирал към дома си при обилен валеж от дъжд и
5
намалена видимост. Идвал е по улицата срещу входа на поликлиниката и е
завивал наляво. Последвал е удар, но е помислил, че не е нещо сериозно и е
продължил. Не е спрял да огледа какво става. След това го е настигнало едно
момче с кола и го е попитало дали той е блъснал хората. Свидетелят се е
изненадал и не е дал ясен отговор. След като се е прибрал е огледал
автомобила и е видял, че има щети по него и тогава е разбрал, че нещо се е
случило. Те са били в централната част отпред на МПС. Не е видял никой на
пешеходната пътека. Върнал се е на мястото, за да провери какво се е
случило. На местопроизшествието е видял двама полицаи, които са му
разяснили какво е станало и са го завели в 1во РУ. При извършването на
левия завой се е движел с не повече от 20 км/ч. За посоката на движение на
свидетеля има една пътна лента. Чул е удара, спрял е, но не е видял нищо и е
потеглил напред в неговата лента за движение. Не си спомня при завиването
наляво дали е навлязъл в насрещната лента или направо се е преустроил в
неговата лента.
Свидетелят С. познава ищеца и живее във фактическо съжителство с
него. На 29.01.2020г. са пресичали с него на пешеходната пътека в посока на
поликлиниката, защото живеят в тази посока. Тогава ги е блъснала кола.
Били са стъпили на пешеходната пътека, малко повече от средата й са били
изминали и нещо ги е блъснало. Свидетелят е била далеч от ищеца, а той е
лежал неподвижно на земята по назад. Заобиколила ги е бяла кола, а след нея
е тръгнала черна. След това е разбрала, че в черната кола е бил неин ученик.
Той е спрял водача, който ги е блъснал. Последният се е върнал при тях. На
спирката е имало такси и хора са им помогнали да отидат до спешното
отделение. Свидетелят и ищеца са били хванати за ръка на пешеходната
пътека. При удара тя е била в ляво от него. Станало е около 21.20ч.
Пешеходните пътеки са добре осветени. Ръмял е дъжд. Преминали са
първата лента, когато е станал удара. Ищецът е бил ударен от страни. Били са
с тъмни дрехи. Ходели са бързо. Ищецът е бил транспортиран до болницата,
където са му правили прегледи, снимки и са го настанили за лечение. Бил е
там до 03.01.2021г., когато се е прибрал в дома си. Бил е с патерици. Живеят
на четвъртия етаж и не е излизал, бил е почти на легло. Не е можел сам да се
обслужва, трябвало е да го води до тоалетната, да му сервира храната.
Ищецът е бил неподвижен и е имал болки. До края на месец февруари е бил
почти неподвижен. Поставял си е инжекции за разреждане на кръвта. В края
6
на месец февруари е махнал патериците и един месец е бил с бастун. Сега е
по- добре. Не пресичат по тази пешеходна пътека, пресичат от другата
страна. Пиел е болкоуспокояващи . Когато са го изписали от болницата са го
поставили на седалката, защото не е можел да стъпи, тъй като го е боляло
много. В дома си се е опитвал да се разхожда по- малко, но го е боляло.
Свидетелят Р. заявява, че е пътувал с колата си, когато е видял мъж и
жена на пътя. Идвал е от кръговото движение при „Калисто“ и при левия
завой е видял на пътя спрял „Мерцедес МЛ“, сив. След това е избягал.
Шофьорът на „Мерцедес“-а не е излязъл от него. Свидетелят е бил спрял зад
него. Той е гонил водача на „Мерцедес“-а до новите ведомствени жилища по
ул. „Славянска“. Спрял е след като свидетелят му е препречил пътя. Казал му,
че блъска хора, а не спира. Той му е отговорил, че е не е бил той. След това
свидетелят се е върнал при ПТП. Водачът на другия автомобил са го
намерили много бързо, тъй като той е дал на полицията номера на МПС.
Лекият автомобил „Мерцедес МЛ“ е бил спрял преди пешеходната пътека.
Валял е много дъжд. Когато завиеш на ляво, пешеходната пътека и
„Мерцедес“а е бил или на пешеходната пътека или преди нея, но не е бил
след нея. Единият пешеходец е бил по- вдясно на самата лента, а другият по-
вляво. Имало е разстояние между тях. Автомобилът на свидетеля се е движел
по една треактория с „Мерцедес“-а. Той е заобиколил пешеходците е било
необходимо да навлезе в лентата за насрещно движение и газ по посока ЮЗУ.
Свидетелят също ги е заобиколил. Имало е улично осветление, но дъждът е
бил много силен, порой.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на
лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излагат. Въпреки
близките отношения между свидетеля С. и ищеца, счита показанията й за
достоверни.
При така събраните доказателства първоинстанционният съд е приел
като справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000лв.
като е отхвърлил иска до пълния предявен размер.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.432, ал.1 от КЗ за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
7
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от
ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Първонстанционното решение е валидно и допустимо.
С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу
причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или
неговите близки, може да предявят иска за заплащане на обезщетение за
претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” след
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Последната разпоредба задължава
лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Това е абсолютна
положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск
пред съда, предвидена в специален закон и свързана с изтичането на
определен срок- чл.498, ал.3 от КЗ. Той е тримесечен и е регламентиран в
чл.496, ал.1 от КЗ. Изтичането му обуславя допустимостта на претенцията. /
опр. № 332/19.07.2018г. по ч.т.д. № 1614/18г., I т.о. на ВКС, опр. №
179/15.04.2019г. по ч.т.д. № 859/19г., I т.о. на ВКС/. По делото не се спори, а
и от доказателствата се установява, че ищецът е отправил писмена претенция
към застрахователя. В тримесечният срок застрахователят е определил и
платил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7000лв. Страните
не са постигнали извънсъдебно споразумение и с оглед на това следва да се
приеме, че предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ е допустим.
Това обуславя активната материалноправна и процесуалноправна
легитимация на ищеца да претендира обезщетение за претърпените от нея
вреди срещу застрахователя на деликвента.
Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ по смисъла на чл.465 от КЗ отговаря за чужди виновни
действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна.
Той има задължението да покрие, в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума, отговорността на
застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и
8
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е
необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него. В тежест на ищеца е да докаже наличието им с
всички допустими доказателствени средства, както и съществуването на
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ между
деликвента и ответника- застраховател.
По делото не се спори, че гражданската отговорност за лек автомобил
„Мерцедес МЛ230“ с рег. № ******* е била застрахована при ответника-
застраховател. Застраховката е била валидна към момента на настъпване на
произшествието. Деликвентът е постигнал споразумение с прокуратурата,
като се е признал за виновен за станалото ПТП на 29.01.2020г., при което е
пострадал ищецът. То има силата на присъда и на основание чл.300 от ГПК е
задължителна за съда, разглеждащ гражданските последици от деянието. От
това следва да се приеме, че са се осъществили предпоставките от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД и застрахователят по валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ е пасивно материалноправно легитимиран да
отговаря по предявения иск.
Пред въззивния съд се спори по отношение на размера на
обезщетението за неимуществени вреди.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП №
4/23.12.1968г. на ВС/. На основание чл.154 от ГПК всяка страна има
задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си
благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване.
Затова ищецът е длъжен да докаже, при пълно и главно доказване и с всички
допустими и относими доказателства, претърпените от него болки и
страдания. Допусната е медицинска експертиза, която е посочила
получените от ищеца травми: счупване в проксималния край на дясната
9
фибула. По своя медико- биологичен характер увредата е причинила
временно разстройство на здравето неопасно за живота. По своята същност
фрактурата представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2
от НК. В резултат от получената травма на десния долен крайник Г. С. е бил
в невъзможност да си служи с него за период от 30 дни, когато е бил с
гипсова имобилизация. Тогава се е нуждаел от чужда помощ, като според
свидетеля С. такава му е била оказвана от нея. Тя е била предназначена за
задоволяване на битовите нужди на пострадалия от тоалетна и храна. В
резултат от травмата се е нарушил за кратко обичайният му начин на живот.
Не е можел да се придвижва сам. Първоначално след изписването от
болницата и при наличието на гипсовата имобилизация ищецът се е
придвижвал с две патерици, а след това с бастун. Приемал е
болкоуспокояващи медикаменти и за разреждане на кръвта. През първите 7-
10 дни болките и страданията при движение на крайника са значителни, след
които съществено намаляват. Към настоящият момент Г. С. е възстановен
от претърпяната травма. При фрактурата има пълно консолидация и
ремоделиране на костта. За в бъдеще се очаква пълно възстановяване. Той е
изпитвал дискомфорт в ежедневието си и не е могъл да извършва
обичайните дейности, свързани с бита му. Възстановителният период от
фрактурата е бил около 2-3 месеца, като няма данни за настъпили
усложнения. Няма данни за нарушаване на функционалността и двигателната
способност на долния десен крайник, ограничен обем на движенията му,
което води до бърза уморяемост, т.е. остатъчни и трайни последици, които
да обуславят начина му на живот за в бъдеще и да имат постоянен характер.
Съдът следва да вземе предвид, че лечението на травмата на фрактурата на
дясния крак е било консервативно с гипсова имобилизация. При
определяне на обезщетението следва да се съобрази, че Г. С. е получил
обичайното емоционално състояние на пострадали при пътни инциденти,
както и че в момента няма клинични данни за психично заболяване. Той е
възстановен в обичайното си физиологично функциониране. Изпитва страх
да пресича на пешеходната пътека, на която е станал инцидента, според
свидетелските показания. По делото не се доказаха твърденията в исковата
молба, за страх на ищеца да излиза навън, нарушаване на съня, повишена
чувствителност, както и че до настоящият момент той изпитва болки на
травмираните места. Не се установи значително намалена мускулна сила в
10
десния долен крайник. Не се установи по-дълъг от обичайния за този тип
травми оздравителен период. Ползваният отпуск по болест е три месеца като
няма данни да е продължен, което показва приключване на лечебния и
възстановителен период. Като съобрази, че ищецът има добро общо
здравословно състояние, неговата възраст – 57години към момента на пътния
инцидент, нормален като продължителност възстановителен период без
усложнения счита, че справедливият размер на дължимото обезщетение е
27 000лв. В процеса не се доказа, че е имал срив в самочувствието и че
трудно е преодолял стреса от ПТП. Като обичайна последица от пътен
инцидент е пострадалият да не преминава през мястото, където е пострадал.
Не се установиха трайни увреждания на здравето на ищеца. Това се отразява
на размера на обезщетението. Въззивният съд намира, че платените 7000 лв.
следва да се приспаднат от определеното обезщетение от 27 000лв. или да се
присъдят на Г. С. още 20 000лв.
При определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът
съобрази, че произшествието е настъпило през 2020г., икономическата
конюктура и минималната работна заплата за страната. Размерът на
застрахователните лимити не може да бъде водещ и самостоятелен
критерий за съда при справедливото репариране на неимуществените
вреди./ Р № 34/27.03.2020г. по т.д. № 1160/19г., II т.о на ВКС, Р №
60090/29.07.2021г. по т.д. № 1472/20г., ВКС, I т.о./. Обезщетението отразява
степента на уврежданията, трайните последици от тях, ако има такива, както
и други обективни факти, които са предмет на доказване и които да са
доказани в хода на съдебното дирене. Определеният размер на обезщетение
на Г. С. от 20 000 лв. представлява 32 минимални работни заплати за
страната за 2020г./610 лв. МРЗ за 2020г./ и 15 средно месечни заплати при
1323 лв. средно месечна работна заплата за страната за месец януари на
2020г. Определеното обезщетение е съответно на жизнения стандарт на
страната към правнорелевантния момент.
Поради изложеното решението на ОС- Благоевград следва да се
потвърди в частта, в която предявеният иск е уважен за 20000лв. и е
отхвърлен до пълния предявен размер.
11
По разноските.
С оглед изхода на спора на жалбоподателят- застраховател се дължат
разноски за производството пред САС в размер на 266, 67 лв.
На ищеца не се дължат разноски за настоящата инстанция. На адв. О.
следва да се присъди адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв. В размер
на 932лв. с ДДС
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 76/ 11.02.2022г. на ОС- Благоевград, 7
състав, постановено по гр.д. № 1032/20г. в частта, в която е уважен иск с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за 20 000лв. за обезщетение за
неимуществени вреди, както и в частта, в която е отхвърлен над сумата от 20
000 лв. до 60 000лв.
ОСЪЖДА Г. Б. С., ЕГН **********, гр. ***, ж.к. „***“, бл.*** и със
съдебен адрес: гр. София, ул. „Цар Самуил“ № 38, партер, ап.2 чрез адв. В. О.
да заплати на „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД , ЕИК *********, гр.
София, бул. „Д-р Г. М. Д.“ № 1 сумата от 266, 67 лв. /двеста шестдесет и
седем лева и шестдесет и седем стотинки/ разноски по делото пред САС.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД , ЕИК *********, гр.
София, бул. „ Д-р Г. М. Д.“ № 1 да заплати на адв. В. В. О., гр. София, ул.
„Цар Самуил“ № 38, партер, ап.2 сумата от 932лв./ деветстотин тридесет и
два лева/ с ДДС адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция по чл.38
от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12