Р Е Ш Е Н И Е
гр.Пазарджик 22.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в публичното заседание на 10.06.2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР
БИШУРОВ
при секретаря Е. Пенова, като разгледа докладваното от
районен съдия Бишуров АНД № 680/2019 год. по описа на Пазарджишкия
районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по
жалба на Е.Г.Ч. ***, ЕГН ********** против НП № 19-1006-000531 от 27.02.2019
година на началник
група в сектор „ПП” при ОД на МВР Пазарджик, с което на основание чл.174 ал.3
от ЗДП е наложена глоба в размер на
2000лв. /две хиляди лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
/двадесет и четири/ месеца.
Релевираните в жалбата
оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност
на НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява
лично и с процесуален представител, чрез който поддържа жалбата си, ангажира
доказателства и излага съображения за нейната основателност.
За ответникът по жалбата – АНО, редовно призован, не се явява представител.
Ведно с административнонаказателната преписка изпраща писмено становище, с
което иска НП да се потвърди.
Районният съд
провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните,
съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН,
прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Ч. е санкционирана за това, че на 10.01.2019г., в 01.40
часа, в гр.Пазарджик, на бул. „Княгиня Мария Луиза”, пред църквата „Св.
Богородица”, в посока ул.”Цар Освободител” е управлявал МПС – л.а. „***” с ДК№ ***, като
при извършена служители на СПП при ОД МВР Пазарджик проверка, отказала да бъде
изпробвана за употреба на алкохол с техническо средство алкотест „Дрегер 7510”
с фабр. № ARDM 0196 в
01.45 часа. Издаден й бил талон за
изследване /ТИ/ с № 0046395, с отразен час на издаване 02.40 часа, с който й
било указано в срок до 45 минути, т.е. до 03.25 часа да се яви в „МБАЛ Пазарджик”
АД, за да бъде освидетелствана и да даде кръвна проба за химически анализ,
който тя отказала да подпише, но получила препис от него заедно със седем броя
стикери с № А001978. Медицинско и химическо лабораторно изследване на водача Ч.
обаче не били извършени в болничното заведение с аргумент, че тя се явила там
след изтичането на срока за явяване отразен в ТИ.
Поради
всичко това било прието, че жалбоподателката неправомерно отказала да й бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол
в кръвта и не изпълнила предписанието за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта.
За
констатираното нарушение св. Е.Т. съставил против жалбоподателя АУАН № 042303
от 10.01.2019 година, който Ч. отказала да подпише и получи, а отказът й бил
редовно оформен с подпис на едни свидетел.
Въз основа на съставения
акт било издадено атакуваното НП, което било връчено лично на нарушителя на 07.03.2019 год., а
жалбата против него била подадена чрез АНО на 14.03.2019 година, т.е. в срока
по чл.59 ал.2 от ЗАНН, с оглед на което е процесуално допустима, като подадена
в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на атакуваното НП.
Горната фактическа
обстановка съдът възприе изцяло въз основа на показанията на свидетелите Т., Б.,
Н. и Г., също от обясненията на
жалбоподателя Ч., както и от писмените доказателства, приети по делото.
При така
установеното от правна страна съдът приема, че жалбата е основателна.
Настоящият съдебен
състав намира, че в хода на административнонаказателното производство е
допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неспазване на
императивните изисквания на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, което е
достатъчно да се отмени НП, т.к. извръшването на вмененото административно
нарушение остана недоказано.
В този смисъл съдът
изцяло кредитира показанията на свидетелите Т., Б. и Г., които са
непротиворечиви, взаимно допълващи се и хронологично точни. Независимо от
тяхната служебна обвързаност с АНО, т.к. горните са полицейски служители, съдът
намери същите за добросъвестни и незаинтересовани от изхода на делото, т.к. се
установи, че те нямат никакъв личен мотив да уличават нарушителя като му
приписват поведение или деяние, което обективно той да не е извършил. Също така
съдът кредитира и обясненията на жалбоподателя Ч., както и показанията на св.Н.,
т.к. те не противоречат на показанията на полицейските служители, а само ги
допълват.
От събраните гласни
доказателства стана категорично ясно, че след като бил спряна за проверка,
жалбоподателката била поканена да даде проба за алкохол с техническо средство алкотест
„Дрегер 7510” с фабр. № ARDM 0196. Тя започнал да прави опити /поне три/ да вкара достатъчно въздух в апарата,
за да се извърши проба, но такаване била извършена. Свидетелите Т. и Б. са
категорични, че Ч. не вкарала достатъчно въздух в техническото средство, поради което проба за
алкохол с него не била направена. Полицейските служители обяснили на Ч., че при
това положение ще й бъде съставен АУАН за отказ да бъде изпробвана с
техническото средство и ще й се издаде ТИ. Ч. отказала да подпише и получи
съставения й АУАН с аргумент, че техническото средство отчело концентрацията на
алкохол, респ. липсата на такава в издишания от нея въздух, но показанията му
не й били показани. След това тя отказала да подпише и издаденият и ТИ, но
получила екземпляр от него.
След съставянето на
акта регистрационните номера на автомобила на Ч. били свалени от полицейските
служители в съответствие с разпоредбата на чл.172 ал.2, т.3, пр.2-ро във вр. с
чл.171, т.1, бук.”б” от ЗДП. След връчването на ТИ полицейските служители
напуснали мястото на проверката, а Ч. и нейният спътник – св.Н., избутали
автомобила на разрешено за паркиране място, след което направили опит да
повикат по телефоните си таксиметров автомобил, но безуспешно. Веднага след
това двамата тръгнали пеш към „МБАЛ Пазарджик” АД. В болничното заведение Ч.
била регистрирана като постъпила в „Спешно отделение” в 03.32 часа. Дежурният
лекар обаче отказал да извърши медицинско изследване и да вземе кръвна проба на
Ч. с аргумент, че времето за явяване определено с ТИ /до 45 минути, респ. до
03.25 часа/ било просрочено.
С оглед на всичко
казано до тук настоящият съдебен състав намира, че неправилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподатея Ч. за нарушение по
чл.174 ал.3 от ЗДП, изразяващо се в отказ да бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол или неизпълнение на предписанието
за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта.
Разпоредбата на
174, ал. 3 от ЗДП,
в относимата към настоящия казус конкретика, гласи следното: Водач на МПС,
който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на
алкохол в кръвта или не изпълни предписанието за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване
на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да
управлява МПС за срок от две години глоба 2000. 00 лева. Независимо че
редакционно отказът за проверка с дрегер и отказът за даване на биологични
проби са дадени алтернативно, не са налице две отделни административни
нарушения, а едно такова, което се счита довършено с отказа да се даде
биологична проба. Тълкуване в обратния смисъл би довело до наказване два пъти -
един път за отказ за проверка с техническо средство, и втори път – за отказ за
изследване. Съгласно чл. 3а, т.1
от горецитираната Наредба № 1, издадена на основание чл. 174, ал.
4 от ЗДП, установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се
извършва с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо лабораторно
изследване, когато лицето откаже извършване на проверка с техническото
средство. Проверяващият орган е длъжен да издаде талон за изследване по чл. 3,
ал. 2 и ал.3 от Наредба № 1/2017 г., както е процедирано в случая, в който е
вписан избор на водача да бъде извършено медицинско изследване.
Решаващият за
изхода на делото момент се свежда до това дали на жалбоподателя Ч. е следвало
да се извърши медицинското изследване по чл. 15 от Наредба № 1/2017 г.
Съдът намери за
безспорно доказано, че до около 03.25 часа Ч. все още не е била отишла в болничното
заведение, като това е станало в 03.32 часа, т.е. същата е просрочила времето
за явяване отразено в ТИ със седем минути. Това се установи категорично от
отразеното в приетия като писмено доказателство лист за преглед на пациент в
СО, в който изрично е посочен часа на постъпването на Ч. и който лист тя е
подписала без каквито и да е резерви относно часа на постъпването й. В случая
обаче е от решаващо значение това дали, предвид констатираното от няколко
минути закъснение, е следвало да се извърши медицинско изследване, на което настоящият
съдебен състав даде положителен отговор. Това е така, защото съобразно правомощията
си за преценка по чл.6, ал. 6, т. 2 и ал.7 от Наредба № 1/2017 г., контролният
орган е указал на жалбоподателя да се яви до 45 мин (максималния срок), тъй
като нарушението е констатирано в населено място и съобразно отдалечеността на
мястото и възможността за ползване на обществен транспорт или друг превоз. От
неопроверганите показания на св.Н. и обясненията на жалбоподателя стана ясно,
че Ч. е изгубила от времето си за явяване, т.к. след връчването на ТИ тя е предприела
действия по преместването на автомобила от мястото на проверката на разрешено
за паркиране място. След това е направила опит да вземе такси, но безуспешно,
едва след което е тръгнала пеш към болничното заведение, до което се
придвижвала около 30 минути.
Съгласно чл.12, ал.
3 от Наредба № 1/2017 г., в случаите, когато лицето не се придружава от
служители на МВР и липсва документ за самоличност, медицинско изследване не се
извършва и не се вземат проби за химическо изследване и това е единствената
предвидена хипотеза, в която може да се откаже медицинско изследване.
Неправилната интрепретация на нормативната уредба от страна на медицинските
специалисти в болничното заведение, е довела до неправомерен отказ за
извършване на медицинско изследване и така е отнета възможността на
жалбоподателя да бъде извършено лабораторно изследване на биологичните проби,
които е настоявала да даде, за да докаже, че не е бил употребила алкохол. Вярно
е, че съгласно чл. 15, ал. 6 от Наредба № 1/2017 г. се уреждат последиците от
неявяването на лицето за изследване в указания в талона срок и тогава за
достоверни се приемат показанията на техническото средство. Тъй като това е санкционна
по характера си разпоредба, тя не може да се тълкува разширително и следва да
се прилага само за случаите, когато на лицето е била извършена проверка с
техническо средство, докато в настоящия случай е налице отказ за извършване на
такава проверка.
Приложим обаче е
бил режимът, уреден в чл.15, ал. 5, изр. 2 от Наредба № 1/2017 г., когато
невъзможността да се вземе кръв в срока за явяване се дължи на обективни
причини, в който случай медицинският специалист отразява причините за
забавянето и часа на извършване на изследването и вземането на биологични проби.
Тези обективни причини може да са налице, както за медицинския специалист, така
и за лицето, което следва да даде биологичните проби, а това е така, тъй в
наредбата не е изрично казано, че обективните причини следва да са относими
само към извършващия изследването. Говори се общо за „обективна невъзможност за
вземане на кръв за изследване в посочения срок”. Да се приеме, че наличието на
обективна невъзможност е относима само към медицинския специалист означава
необосновано стеснително тълкуване на чл.15 ал.5, изр.2 от Наредба № 1/2017г.,
при което подлежащото на изследване лице недопустимо ще бъде поставено в
по-неблагоприятно положение от същия този медицински специалист. Такава логика
обаче не съответства на духа на закона.
В обобщение на
изложеното съдът намира, че цитираният поименно лекар в листа за преглед на
пациент в СО е бил длъжен да извърши медицинското изследване на Ч., без да има
възможност да преценява дали за нея са били налице обективни причини да се яви
с няколко минути закъснение. Такава преценка е в компетентността първо на АНО,
а в последствие и на контролиращите съдилища съд, но само тогава, когато
медицинското изследване е било извършено. В случая за съда е безпредметно извършване
на такава проверка, при положение че медицинското изследване не е било
извършено.
Тук е мястото да се
подчертае дебело и това, че извършването на медицинско изследване след срока,
указан в талона, не е компрометирано само и единствено затова, че е просрочено,
щом пробата е била взета до 120 мин от издаване на талона, който е максималния
срок по чл.6, ал.6, т.2 от наредба № 1/2017г., като при лабораторното
изследване се приспадат съответните коефициенти съобразно изминалото време.
Горните съображения
мотивираха съда да приеме, че жалбоподателят Ч. е изпълнила предписанието на
контролния орган да се яви за медицинско изследване в СО при „МБАЛ Пазарджик”
АД, но там неправомерно й е било отказано извършване на такова изследване,
поради което не е извършила административното нарушение по чл. 174, ал.
3 от ЗДП, което води до неправилност на НП и съответно до отмяната
му.
Пазарджишкият
районен съд в настоящият състав, след
като извърши анализ на установените обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 19-1006-000531 от 27.02.2019
година на началник група в сектор „ПП” при
ОД на МВР Пазарджик, с което на Е.Г.Ч. ***, ЕГН **********, на основание чл.174 ал.3 от ЗДП е наложена глоба в размер на 2000лв. /две
хиляди лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и
четири/ месеца.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия
административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: