Р Е Ш
Е Н И Е
№ 326
Гр. Перник, 29.02.2024 година.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет
и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при съдебния секретар Анна Манчева, като разгледа докладваното от съдия
Ивайло Иванов административно дело № 17
по описа на съда за 2024 година
на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Д.В.М., с ЕГН **********,*** против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка (ЗППАМ) № 23-0249-000042 по чл.
171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП от 23.12.2023 година, издадена от С.И.П. – командир
отделение в РУ Брезник към ОДМВР Перник, с която на основание чл.
171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка
„Прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца до 1 година.
Жалбоподателят твърди, че при издаване на
заповедта са допуснати съществени процесуални нарушения, както и противоречие
на материално правните разпоредби. Моли съда да отмени оспорената заповед, като
незаконосъобразна и да му бъдат присъдени всички направени по делото разноски.
В проведеното съдебно заседание на 26.02.2024
година жалбоподателя редовно призован, не се явява и не се представлява. По
делото са постъпили писмени бележки от адвокат И.М. ***, с която излага
допълнителни доводи. Моли съда да отмени заповедта за налагане на
принудителната административна мярка, като незаконосъобразна. Претендира
присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък.
В проведеното съдебно заседание на 26.02.2024 година
ответникът по жалбата С.И.П. при РУ Брезник към
ОДМВР Перник редовно призован се явява лично и се представлява от главен
юрисконсулт З.В., която моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и приетите по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Командирът
на отделени в РУ Брезник към
ОДМВР Перник С.И.П.,
в присъствието на свидетел съставил акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № GA797681/23.12.2023 година на Д.В.М., за това на 23.12.2023, около 10:20 часа, в гр.
Брезник, управлява собствения си
лек автомобил „***“ с рег. № ** **** ВМ, като отказва да бъде извършена
проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техните
аналози и не изпълнява предписание за химико – токсикологично лабораторно
изследване. Въз основа на съставения АУАН са иззети като
доказателства: СРМПС № ********* 2 броя регистрационни табели с № ** **** ВМ.
Съставеният
АУАН е подписан от нарушителя без възражения.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка (ЗППАМ) № 23-0249-000042 по чл.
171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП от 23.12.2023 година, издадена от С.И.П. – командир
отделение в РУ Брезник към ОДМВР Перник на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП е
прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, за нарушение
на чл. 174, ал. 3, предл. второ от ЗДвП.
При така установените факти, настоящият съдебен
състав на Административен съд – Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1
от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на основанията по чл. 146 от АПК достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с
активна процесуална легитимация, срещу акт
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд, поради което жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Предмет на настоящото съдебно производство е
индивидуален административен акт – Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка по реда на чл.
171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП.
Заповедта за прилагане на принудителната
административна мярка съдържа всички необходими реквизити, съгласно
изискванията на чл.
59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Оспорената
заповед е мотивирана, като мотиви има изложени и в съставения акт за
установяване на административно нарушение.
При издаване на оспорената заповед не са
допуснати съществени нарушения на административно – производствените правила.
Заповедта е издадена при допуснато нарушение на
материалния закон и при несъобразяване с целта на закона, поради следните
съображения:
Запознавайки се с
констатациите в съставения АУАН, административният орган е приел, че са налице
предпоставките на чл.
171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП за налагане на принудителна административна
мярка – прекратяване на регистрацията на притежавания от жалбоподателя лек автомобил
за срок от 6 месеца до 1 година, за това, че го управлява и отказва да бъде
извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техните аналози и не изпълнява предписание за химико – токсикологично
лабораторно изследване.
За принудителните административни мерки /ПАМ/
има уредба в нормата на чл.
22 и чл. 23 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Според нея за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения,
както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да
се прилагат ПАМ. Според чл.
171, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ се прилагат за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения. Предпоставка за издаването на заповед с правно
основание по различните състави на чл.
171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно
нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с АУАН,
съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно
разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП е
предвидено прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство при концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или
техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо
средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни
аналози – за срок от 6 месеца до 1 година. В конкретния случай жалбоподателя е
отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични
вещества или техните аналози.
Спорът не е по фактите, установени по делото. Спорният по делото въпрос е досежно срока посочен
/наложен/ с оспорената ЗПАМ. Законодателят в разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б.
„а“ от ЗДвП е определил срок за налагане на ПАМ, който срок е в рамките от 6
месеца до 1 година. В така определения законов срок административния орган
следва да наложи ПАМ, като вземе предвид всички отегчаващи и смекчаващи
обстоятелства при установеното нарушение. В тази връзка административния орган
следва при установено нарушение на ЗДвП да определи конкретен срок на действие
на ПАМ в рамките на определения законов срок, а именно от 6 месеца до 1 година.
В случая административният орган не е определил срока
на ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС, а е посочил срока определен в
разпоредбата на чл. 171, т.
2а, б. „б“ от ЗДвП /от 6 месеца до 1 година/, т.е. срока е останал неопределен,
въпреки установеното нарушение на ЗДвП. Така неопределения срок безспорно
създава правна несигурност, както за жалбоподателя, така и за административния
орган, тьй като страните са поставени в положение на тълкуване и прилагане на
срока в рамките от 6 месеца
до 1 година. Неопределеният срок е неясен и като такъв може да породи спорове
относно изтичането му, поради което посоченият
в заповедта срок на действие на заповедта е незаконосъобразен.
В допълнение ЗАНН
разпорежда, че принудителните мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично и
точно изброени в закон или указ случаи, като компетентният орган не може да ги
налага произволно. Те трябва да са точно посочени в правната норма и да се
прилагат по реда и начина, предвидени там. Издаването им трябва да е в
съответствие с целта на закона, по който са предвидени /по арг. от чл.
22 и чл.
23 от ЗАНН/. Самите материалноправни норми, с които се
предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване,
доколкото визираните в хипотезата им предпоставки са с изключителен характер и
прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на адресата. В този
смисъл е недопустимо прилагането на ПАМ без определен конкретен срок на действие.
На следващо място,
оспорваната заповед е издадена при допуснато нарушение на принципа на
съразмерност, заложен в чл.
6, ал. 1от АПК, според който административните органи
упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо.
Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е
определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в
степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона. В случая
прилагането на принудителната административна мярка по чл.
171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП не само не би постигнало нито една от целите
на административната принуда, но и ограничава правата на жалбоподателя в по – голяма
степен от необходимото, тъй като го лишава от възможността да управлява
притежаваното от него ППС в рамките на неопределен срок. С оглед на това
последиците от издадената заповед са несъизмерими с преследваната цел, което
означава, че същата е постановена в противоречие с чл.
6, ал. 5 от АПК. Настоящият съдебен състав счита, че така
наложената принудителна административна мярка по чл.
171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал.
3, предл. второ от
ЗДвП си поставя цели, противоречащи на законоустановените
цели на административната принуда.
По изложените съображения жалбата се явява основателна,
поради което Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 23-0249-000042 по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП от
23.12.2023 година, издадена от С.И.П. – командир отделение в РУ Брезник към
ОДМВР Перник, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП е наложена
принудителна административна мярка „Прекратяване на регистрацията на ППС“ за
срок от 6 месеца до 1 година, следва
да бъде отменена като незаконосъобразна.
Относно разноските:
Предвид изхода на спора жалбоподателя има право на
разноски. Искането за присъждане на разноски е направено от пълномощника на
жалбоподателя своевременно, като е придружено със списък на разноските по чл.
80 от ГПК. Ответната страна не е направила възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
С оглед на това ответника следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя
съдебни разноски в общ размер на 1 010 /хиляда и десет/ лева, от които 10 /десет/
лева платена държавна такса за образуване на производство и 1 000 /хиляда/ лева,
платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 28.12.2023
година.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2,
предложение второ от АПК настоящия съдебен състав на
Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка (ЗППАМ) № 23-0249-000042 по чл.
171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП от 23.12.2023 година, издадена от С.И.П. – командир
отделение в РУ Брезник към ОДМВР Перник, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП е наложена
принудителна административна мярка „Прекратяване на регистрацията на ППС“ за
срок от 6 месеца до 1 година,
като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА
ОДМВР Перник да заплати на Д.В.М., с ЕГН **********,***
направените съдебни разноски в размер на 1 010 /хиляда и десет/ лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Съдия:/п/