Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
13.12.2023 |
град |
Кърджали |
||||||||
|
В ИМЕТО НА
НАРОДА |
|||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен
съд |
състав |
|
||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
На |
15.11.2023 |
година |
|
||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
В
публично заседание и
следния състав: |
|||||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
Председател: |
ВИКТОР АТАНАСОВ |
||||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
Членове: |
АЙГЮЛ ШЕФКИ МАРИЯ БОЖКОВА |
||||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
|
|
||||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
Секретар |
Мелиха
Халил |
|
|||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
Прокурор |
Росица
Георгиева от Окръжна
прокуратура - Кърджали |
|
|
||||||||||
|
|
|
||||||||||||
|
като разгледа докладваното
от |
съдията Виктор Атанасов |
|
|
||||||||||
|
|
|
||||||||||||
|
Кас. Адм.
Нак. Дело |
номер |
134 |
по описа за |
2023 |
година |
|
|||||||
|
|
|
||||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и
следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по
касационна жалба от Ю.А.Н. от ***, с настоящ адрес: ***, против Решение №68 от
31.07.2023 год., постановено по АНД №97/2023 год. по описа на
Момчилградския районен съд, с което е
потвърдено наказателно постановление №КЖ-1 от 24.04.2022 год., издадено от
началника на РДНСК – Кърджали.
В жалбата се
сочи, че основният мотив на Районен съд - Момчилград за да потвърди с решението
си наказателно постановление №КЖ-1/24.04.2022 год. на началника на РДНСК
Кърджали се обобщавал по следния начин: В издаденото Разрешение за строеж
№21/12.07.2022 год. е нямало становище, с което да са определени условията за
присъединяване към разпределителната мрежа, в нарушение на чл.147, ал.2 от ЗУТ;
Относно Заповед №ДК-11-К-2 от 01.08.2022 год. на началника на РДНСК - Кърджали,
с която е отменено Разрешение за строеж №21/12.07.2022 год. на главния архитект
на Община Момчилград, не били представени доказателства, че е образувано
касационно дело по тази жалба и дали има постановен акт на ВАС по същото, респ.
дали съдът е потвърдил Заповед №ДК-11-К-2 от 01.08.2022 год. Касаторът изразява
категорично несъгласие по отношение на първия мотив, като сочи, че в хода на
делото е представен Договор №***/*** год., сключен между възложителите „***“
ООД и „***“ ЕООД и „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР“ ЕАД (ECO), като в т.3 от
договора били определени условията за присъединяване към разпределителната
мрежа. Счита, че обвързването на цитирания договор с друго издадено разрешение
за строеж в рамките на същия поземлен имот от друга година - 2019 год., е
неразбираемо, както и събирането на предоставените мощности на двата обекта от
2019 год. и 2022 год., като сочи, че въпросното строително разрешение от 2019
год. - Разрешение за строеж №23/11.06.2019 год. е издадено в условията на Становище
№4382261/Писмо от 06.06.2019 год. на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, с
предоставена обща инсталирана пикова мощност на обекта 574 kW, като цитираното
становище било посочено и в самия административен акт. Твърди, че Разрешение за
строеж №21/12.07.2022 год. е издадено в условията на друго становище за
присъединяване под формата на договор с предоставена обща инсталирана мощност
на обект 1 MW (Видимо над описаната мощност 584.58 kW в проекта) - Договор
№***/*** год., сключен между възложителите „***“ ООД и „***“ ЕООД и
„Електроенергиен системен оператор“ ЕАД (ECO) с различни възложители от тези в
Разрешение за строеж №23/11.06.2019 год. Според касатора, от гореописаното може
категорично да се обобщи, че е налице изискуемото становище по чл.147, ал.2 от ЗУТ,
с което са определени условията за присъединяване, като сочи, че ако обектът е
един и същ (цитираните ФЕЦ с две разрешения за строеж от 2019 и 2022 год.),
защо „Електроразпределение Юг“ ЕАД първоначално към 2019 год. предоставя обща
инсталирана пикова мощност на обекта 574 kW, а „Електроенергиен системен
оператор“ ЕАД (ECO) с Договор №***/*** год. предоставя обща инсталирана мощност
на обект 1 MW, оставя без коментар, тъй като това не е обект на настоящата
жалба.
По отношение на
втория мотив касаторът също изразява несъгласието си, като в тази връзка сочи,
че Заповед №ДК-11-К-2 от 01.08.2022 год. на началника на РДНСК - Кърджали, с
която е отменено Разрешение за строеж №21/12.07.2022 год., била обжалвана от
възложителите и Административен съд - Кърджали с Решение №48 от 07.02.2023
год., постановено по адм. дело №359/2022 год., потвърдил заповедта, но същото
било обжалвано пред ВАС. Сочи, че на 05.04.2023 год. бил призован да се яви на
20.09.2023 год., в 09:00 часа, в Зала 1 на Върховния административен съд, като
ответник по делото, което се явявало доказателство, че е образувано касационно
дело -административно дело №3153/2023 год. Касаторът заявява, че с оглед на
изложените мотиви и в законоустановения срок обжалва Решение №68 от 31.07.2023
год. на Районен съд - Момчилград, с което е потвърдено наказателно
постановление №КЖ-1/24.04.2022 год., с което, за нарушение по чл.147, ал.2 от ЗУТ и на основание чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ, му е наложена глоба, в размер на
1500 лева, като моли съда, след като се увери в основателността на жалбата,
постанови съдебно решение, с което да върне за ново разглеждане Решение №68 от
31.07.2023 год. на Районен съд – Момчилград/вероятно
се има предвид да върне делото за ново разглеждане/.
Редовно призован
за съдебно заседание, касаторът - Ю.А.Н. от ***, с настоящ адрес:***, не се
явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител -
адвокат Д. Х. от АК – ***, който поддържа касационната жалба по изложените в
нея съображения. Счита също, че Районен съд – Момчилград е допуснал съществено
нарушение на материалния закон, като не се е съобразил с изложените в жалбата
пред Районен съд – Момчилград, съображения, във връзка с приложението на чл.34,
ал.1, изр.2, пр.1 от ЗАНН, защото още при представянето на разрешението за строеж
в РДНСК – Кърджали, на основание чл.149, ал.5 от страна на главния архитект на
Община Момчилград, от същото се установявало по безспорен начин липсата на
становището, във връзка, с което е наложено административно наказание „глоба” и
това можело да се види от самото разрешение за строеж и приложените към него
документи. Излага довод, предвид това, че Районен съд – Момчилград, при
постановяване на решението, неправилно е приел, че нарушението е установено на
26.07.2021 год. при извършване на служебна проверка на разрешението за строеж
от страна на РДНСК – Кърджали. Счита, че това обстоятелство се различава от
установените по делото факти, тъй като при издаването на разрешението за
строеж, в него главният архитект на Община Момчилград изрично е посочил съображенията
за неговото издаване, правните разпоредби, които се прилагат, както и
документите, въз основа на които то е издадено и в това разрешение за строеж,
което се изпраща по чл.149, ал.5 от ЗУТ на РДНСК – Кърджали, изрично са
посочени документите, сред които липсва подобно становище, заради което е
наложено административно наказание „глоба” на касатора. Счита, че в случая,
предвид липсата на това становище в разрешението за строеж, РДНСК – Кърджали е
била в състояние да установи обстоятелството още тогава, като от тази дата –
18.07.2022 год., когато е получено разрешението за строеж, заедно с документите
по чл.149, ал.5 от ЗУТ, е бил установен самият нарушител, както и
обстоятелството, въз основа на което е наложена съответната глоба. В тази
връзка, моли да се имат предвид всички съображения, изложени в жалбата до
Районен съд – Момчилград, във връзка с приложението на чл.34, ал.1, изр.2, пр.1
от ЗАНН, както и обстоятелството, че липсата на становището е видно от самото
разрешение за строеж, при което приемането на датата – 26.07.2022 год. за дата
на установяване на нарушението, се явява неправилно, поради което, съдът
приемайки тази дата за дата на откриване на нарушителя, е постановил едно
незаконосъобразно решение. С оглед изложеното, моли съда да отмени оспореното
решение на Районен съд – Момчилград и да постановите друго решение по
съществото на спора, с което да отмени наказателното постановление.
Ответникът по
касация – началник на РДНСК - Кърджали, редовно призован за съдебното
заседание, не се явява и не се представлява. От редовно упълномощения му
процесуален представител – юрк. А. М., преди съдебното заседание е депозирана
писмена молба, в която заявява, че оспорва касационната жалба и счита същата за
неоснователна.
В
молбата са изложени кратки съображения в подкрепа на обжалваното решение, като
със същата моли да бъде оставено в сила обжалваното решение на
първоинстанционния съд. Претендира
юрисконсултско възнаграждение в полза на РДНСК – Кърджали, а при
условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение.
С молбата
представя и моли да се приеме като доказателство по делото Решение
№9512/11.10.2023 год., постановено по адм.дело №3153/2023 год. по описа на ВАС
на РБългария, с което е оставено в сила Решение №48 от 07.02.2023 год.,
постановено по адм.дело №359/2022 гос. по описа на АдмС – Кърджали, с предмет
на оспорване: Заповед №ДК-11-К-2/01.08.2022 год. на началника на РДНСК –
Кърджали, с която е отменено, като незаконосъобразно, Разрешение за строеж №21
от 12.07.2022 год. на главния архитект на Община Момчилград, издадено в
нарушение на чл.147, ал.2 от ЗУТ.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение, че касационната жалба е
неоснователна, като счита, че обжалваното решене на Районен съд – Момчилград е
правилно и законосъобразно. Сочи, че към датата, когато е разглеждано делото,
съдът е посочил, че по безспорен начин е установено обстоятелството, че липсва
становище за присъединяване към разпределителната мрежа, изискуемо по
посочените норми от ЗУТ. Счита, че приложените писмени доказателства по делото
по никакъв начин не разколебават извода, който е направил
административнонаказващият орган, а впоследствие и съдът, че такова становище
липсва, т.к. приложените документи в хода на производството не променят този
извод, доколкото се отнасят за друг строеж. Намира, че подробните доводи,
изложени от съда, отговарят на наличните писмени и гласни доказателства и
решението, с което е потвърдено наказателното постановление е правилно и
законосъобразно. По тези съображения, предлага обжалваното решение да бъде
оставено в сила като такова.
Кърджалийският
административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на
атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната
жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено
следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която
то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.
Релевираното от
касатора касационно основание е нарушение на закона - касационно основание по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Разгледана по
същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното
Решение №68 от 31.07.2023 год., постановено по АНД №97/2023 год., Кърджалийският
районен съд е потвърдил наказателно постановление №КЖ-1 от 24.04.2022 год.,
издадено от началника на РДНСК – Кърджали, с което, на основание чл.232, ал.1,
т.2 и чл.239, ал.1, т.2, във вр. с чл.222, ал.1, т.15 от ЗУТ, на Ю.А.Н., с настоящ адрес: ***, с ЕГН **********, в качеството
му на ***, е наложено административно наказание „глоба”, в размер на
1500.00/хиляда и петстотин/ лева, за извършено нарушение на чл.147, ал.2 от ЗУТ.
Със същото
решение, Момчилградският районен съд е осъдил Ю.А.Н., с настоящ адрес: ***, с ЕГН **********, да заплати на РДНСК – Кърджали
сумата в размер на 100.00/сто/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
За да постанови съдебния си акт, от
фактическа страна районният съд е приел за установено, че при извършване на
служебна проверка по реда на чл.156 от ЗУТ от длъжностни лица на РДНСК -
Кърджали на 26.07.2022 год., а именно - от свидетеля *** Г. Я. - *** при РДНСК
- Кърджали, е констатирано нарушение при издаване на разрешение за строеж №21
от 12.07.2022 год. от *** - жалбоподателя Ю.Н., за строеж: „Фотоволтаична
електрическа централа на покриви, с обща инсталирана мощност 584.59
KWp/Фотоволтаичен парк/“, находящ се в ПИ с идентификатор ***/върху сгради с
идентификатори *** и ***/, м.„***“ по КККР на ***. Разрешението за строеж е
било издадено без становище, с което да са определени условията за
присъединяване към разпределителната мрежа. За установеното по време на
проверката е бил съставен Констативен протокол №PC-КВ-1 от 29.01.2019 год., в
който били посочени като нарушения съответните конкретни обстоятелства. Прието
било, че издаденото разрешение за строеж и одобреният проект от главния архитект на общината са
незаконосъобразни. В констативният протокол били посочени и приетите за
нарушени правни норми от ЗУТ.
Въз основа на констатациите от тази проверка, описани в
посочения констативен протокол, началникът на РДНСК - Кърджали издал Заповед
№ДК-11-К-2 от 01.08.2022 год., с която отменил, като незаконосъобразно,
Разрешение за строеж №21 от 12.07.2022 год. и наредил главният архитект на
общината да отрази промяната върху строителните книжа, предмет на заповедта.
Въз основа на констатациите от същия констативен протокол, от св.В. Д., в
присъствието на св.П. А., двамата служители на РДНСК – Кърджали, бил съставен
АУАН №К-6 от 26.10.2022 год. срещу жалбоподателя Ю.Н., за това, че последният,
при изпълнение на функциите си на ***/общината всъщност е ***/, е издал Разрешение за строеж №21 от 12.07.2022 год., за
строеж: „Фотоволтаична електрическа централа на покриви с обща инсталирана
мощност 584.59 KWp/Фотоволтаичен парк/”, находящ се в ПИ с идентификатор
***/върху сгради с идентификатори *** и ***/, местност „***“ по КККР на ***,
без становище, с което да са определени условията за присъединяване към
разпределителната мрежа. В акта е посочено, че нарушението е извършено на
12.07.2022 год. в Общинска администрация - Момчилград и е било установено по
време на извършена служебна проверка на 26.07.2022 год., като същото е
квалифицирано като такова по чл.147 ал.2 от ЗУТ. Актът бил съставен в
присъствието на жалбоподателя Н., който собственоръчно е вписал, че е получил
съставения му акт на 26.10.2022 год., като преди това нарушителят е бил поканен
за съставянето на акта. От Ю.Н. в тридневен срок е постъпило възражение, което
не е било прието за основателно и така, въз основа на този АУАН е било издадено
обжалваното наказателно постановление №КЖ-8 от 09.06.2020 год. на началника на
РДНСК - Кърджали, в което е описана горната фактическа обстановка. В
наказателното постановление това деяние също е квалифицирано като нарушение на
разпоредбата на чл.147, ал.2 от ЗУТ и е прието, че е осъществен състава на
деяние по чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ, като със същото, на жалбоподателят е
наложена „глоба“, в размер на 1500 лева. Наказателното постановление било
връчено на жалбоподателя на 10.05.2022 год. Съдът е отбелязъл, че в
наказателното постановление са налице мотиви, с които АНО е приел, че
нарушението не е маловажно и че е второ, тъй като е налице влязло в сила друго
наказателно постановление, описано подробно.
Съдът е посочил, че по делото се установява, че отмененото
Разрешение за строеж №21 от 12.07.2022 год., издадено от главния архитект на
Община Момчилград, за: „Фотоволтаична електрическа централа на покриви с обща
инсталирана мощност 584.59 KWp (Фотоволтаичен парк)“, находящ се в ПИ с
идентификатор ***/върху сгради с идентификатор *** и идентификатор ***/,
м.„***“ по КККР на ***, е с възложители „***“ ООД и „***“ ЕООД, както и че е
установено, че при извършване на служебната проверка по реда на чл.156 от ЗУТ
на Разрешение за строеж №21 от 12.07.2022 год. е било представено и Разрешение
за строеж №23 от 11.06.2019 год., издадено от главния архитект на Община
Момчилград, за: „Монтаж на фотоволтаична централа -574 KWp, находяща се в същия
имот/ПИ с идентификатор *** по КККР на ***/, със същия възложител „***“ ООД,
което било влязло в сила на 01.07.2019 год. Съдът е посочил,че в това Разрешение
за строеж №23 от 11.06.2019 год. било описано становище от 06.06.2019 год. на
„***“, с което били определени условията за присъединяване към
разпределителната мрежа, изискуемо на основание чл.147, ал.2 от ЗУТ. В
Разрешение за строеж №21 от 12.07.2022 год. бил описан Договор №*** от ***
год., сключен между възложителите „***“ ООД и „***“ ЕООД и „Електроенергиен
системен оператор“ ЕАД, като в т.3 от договора били определени условията за
присъединяване към разпределителната мрежа. В договор №*** от *** год. за присъединяване на
обект на производител към преносната електрическа мрежа били определени
условията за присъединяване на ФЕЦ с мощност 1 MW, находяща се в ПИ с
идентификатор *** по КККР на ***. Районният съд е приел, че от описаното в
договора не може да се установи с категоричност дали договорът се отнася за
фотоволтаичната централа по Разрешение за строеж №23 от 11.06.2019 год. или по
Разрешение за строеж №21 от 12.07.2022 год. и че не може да се приеме и тезата,
че договорът се отнася и за двете фотоволтаични централи, тъй като тяхната обща
инсталационна мощност надхвърля 1 MW, визирана в чл.147, ал.1, т.14 от ЗУТ.
Съдът е посочил, че с оглед на изложеното се обосновава извод, че при издаване
на Разрешение за строеж №21 от 12.07.2022 год. е нямало становище, с което да
са определени условията за присъединяване към разпределителната мрежа, в
нарушение на чл.147, ал.2 от ЗУТ.
Районният съд е
отбелязъл, че по делото се установява, че Заповед №ДК-11-К-2 от 01.08.2О22
год., с която е отменено като незаконосъобразно Разрешение за строеж №21 от
12.07.2022 год., е била обжалвана от „***“ ООД и „***“ ЕООД и „Електроенергиен
системен оператор“ ЕАД, като Административен съд - Кърджали с Решение №48 от
07.02.2023 год., постановено по адм.дело №359/2022 год. отхвърлил направеното
оспорване на заповедта. Приложено е копие на касационна жалба против решението
на Адм.съд- Кърджали, но не са представени доказателства, че е образувано
касационно дело по тази жалба и дали има постановен съдебен акт от ВАС.
Тази фактическа обстановка районният съд е установил от
обсъдените по-горе писмени доказателства - Акт за установяване на
административно нарушение №К-8/01.09.2017 год., Констативен протокол от
12.07.2017 год., Констативен протокол от 18.07.2017 год., Констативен протокол
от 21.07.2017 год., Разрешение за строеж №21/12.07.2022 год., Заповед №ДК-11-К-2/25.07.2017
год. на началника на РО „НСК” - Кърджали, както и другите приети по делото
писмени доказателства - Заповед №РД-047/ 04.02.2022 год. за предоставяне на
правомощия на началника на регионална дирекция за национален строителен
контрол, както и Заповед №РД-13-118/09.04.202З год. за заместване на началник
РДНСК; копия на НП №КЖ-2 от 30.05.2022 год., с което на жалбоподателя по
настоящото производство е било наложено административно наказание „глоба“, в
размер на 1000 лева, за нарушение по чл.148, ал.4 във вр. с чл.147, ал.1, т.1
от ЗУТ, наложена на основание чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ, ведно със съдебни
решения на РС – Кърджали и Адм.съд - Кърджали, с които това наказателно
постановление е било потвърдено, както от гласните доказателства – показанията
на разпитаните по делото свидетели.
При така установената фактическа обстановка, от правна
страна районният съд е посочил най-напред, че по делото не се спори, че
соченият като нарушител Ю.Н. е изпълнявал към датата на издаване на
разрешението за строеж - 12.07.2022 год. функциите на ***, т.е. бил е
длъжностно лице, в чиито правомощия е било издаването на разрешението за
строеж/чл.148, ал.2 от ЗУТ/ и което разрешение попада в легалната дефиниция на
понятието „строителни книжа“ по см. на §5, т.36 от ДР на ЗУТ и за което се
твърди, че е издадено в нарушение на посочените в НП норми на ЗУТ и цитираната
наредба. Посочил е също, че инвестиционните проекти, по които се издава
разрешение за строеж, се съгласуват и одобряват след писмено заявление на възложителя
и след представяне на изброените в чл.144, ал.1 от ЗУТ документи и че в
конкретния случай се твърди от АНО, че липсва становище за присъединяване към
разпределителната мрежа, изискуемо по смисъла на чл.147, ал.2 от ЗУТ и при
условията на чл.147, ал.1, т.14 от ЗУТ. Районният съд е приел, че по делото, по
един безспорен е начин е установено обстоятелството, че липсва становище за
присъединяване към разпределителната мрежа, изискуемо по смисъла на чл.147,
ал.2 от ЗУТ, във вр.с чл.147, ал.1, т.14 от ЗУТ, като това е установено и при
оспорване на заповедта на началника на ДНСК, с която е отменено Pазрешение за
строеж №21 от 12.07.2022 год. пред Административен съд - Кърджали, като
оспорването било прието за неоснователно, т.е. заповедта била потвърдена. Предвид
и това съдът е приел, че е допуснато нарушение на чл.147, ал.2 от ЗУТ.
Съдът е посочил
на следващо място, че санкционната норма на цитираната по-горе разпоредба на
чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ предвижда санкция по отношение на няколко действия на
длъжностно лице, а именно: което съгласува, одобри или издаде строителни книжа
в нарушение на посочения закон, на актовете по неговото прилагане и другите
правила и нормативи по проектирането и строителството, както и на действащите
устройствени планове и че в разглеждания случай жалбоподателят, видно от
обстоятелствената част на обжалваното НП, е санкциониран за това, че е издал
Разрешение за строеж №21 от 12.07.2022 год. - без да има положително становище
за присъединяване към електроразпределителната система, което било нарушение на чл.147,
ал.2 от ЗУТ, защото се отнася за обекти по смисъла на чл.147, ал.1, т.14 от ЗУТ
и бил осъществен съставът на чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ, като наложената санкция
е една - „глоба“, в размер от 1500 лева.
Съдът не е
възприел довода, че представеният и обсъден по-горе договор представлява такова
становище и че договорът се отнася и за двете фотоволтаични централи, тъй като
тяхната обща инсталационна мощност надхвърля 1 MW, визирана в чл.147, ал.1,
т.14 от ЗУТ. Съдът не е приел и че даденото по Pазрешение за строеж
№23/11.06.2019 год. становище е относимо и за Pазрешение за строеж
№21/12.07.2022 год., т.к. двете разрешения за строеж имат различен предмет - по
едното монтажът ще бъде извършен върху покрив на сграда, а по другото - върху самият
недвижим имот. С оглед на изложеното районният съд е приел, че се обосновава
извод, че при издаване на Разрешение за строеж №21 от 12.07.2022 год. е нямало
становище, с което да са определени условията за присъединяване към
разпределителната мрежа, в нарушение на чл.147, ал.2 от ЗУТ.
Съдът е приел на
следващо място, че при съставянето на АУАН не са допуснати и съществени
процесуални нарушения, като е посочил, че същото е издадено в съответствие с
изискванията на нормата на чл.42 от ЗАНН - посочени са датата, начина и мястото
на извършване на нарушението, самото нарушение е описано със неговите обективни
и субективни белези и че по същият начин и обжалваното наказателно
постановление, издадено въз основа на същият АУАН, отговаря на изискванията на
чл.57 от ЗАНН. Съдът е счел също, че АНО правилно е установил съдържанието на
нарушената норма и е подвел деянието на жалбоподателя под същата и е наложил
съответстващото наказание, като е определил и размера на същото в минимален
размер. Съдът е посочил, че АНО е преценил всички обстоятелства, относими към
случая при определяне конкретния размер на наказанието, като е приел, че липсва
маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН и е съобразил предходно негово
нарушение, за което главният архитект на община Момчилград е бил санкциониран и
по този начин е определил размер на същото, който районният съд е приел за
законосъобразен.
Съдът е намерил
за неоснователно възражението за изтекла давност по смисъла на чл.34 от ЗАНН,
като се е обосновал че това е така, защото нарушението е установено на
26.07.2022 год. - при извършена служебна проверка, а АУАН е издаден на
26.10.2022 год., т.е. в тримесечния срок.
Предвид тези
мотиви, районният съд е приел, че е допуснато нарушение на чл.147, ал.2 от ЗУТ,
с което е осъществен състав на административно деяние по чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ, за което правилно е определено и наложено наказание „глоба“, в размер на
1500 лева. Съдът приел също, че извършените от жалбоподателят действия
съставляват административно нарушение, поради и което е извел и окончателния си
извод, че следва наказателното постановление да бъде потвърдено.
При този изход
на делото, съдът, предвид обстоятелството, че АНО е бил защитаван в
производството по делото от юрисконсулт и на основание чл.63 ал.5 от ЗАНН, е
приел, че следва в полза на РДНСК - Кърджали да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 100.00 лева.
При извършената
служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с
оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба,
настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като
постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната
подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт
на този съд. Решението на Момчилградския районен съд също така е допустимо,
като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в
законоустановения срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи
допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице
основания за неговата ревизия в този смисъл.
Настоящата
инстанция намира най-напред, че за да постанови своя съдебен акт,
Момчилградският районен съд е събрал всички необходими доказателства – и
писмени, и гласни, при спазване на съдопроизводствените правила. Приетата от
съда в мотивите към обжалваното решение фактическа обстановка е правилно и
вярно установена и напълно се подкрепя от събраните по делото доказателства,
поради което тя в пълна степен се споделя и от касационната инстанция в
настоящия състав. Настоящият съдебен състав споделя изводите на въззивния съд,
както и намира, че въз основа на същите, съдът е постановил един правилен и
законосъобразен краен съдебен акт.
Във връзка с
наведените в касационната жалба оплаквания и доводи и съответно тези,
поддържани в съдебно заседание, съдът намира следното:
Относно
поддържания в съдебно заседание довод, че Районен съд – Момчилград е допуснал
съществено нарушение на материалния закон, като не се е съобразил с изложените
в жалбата пред Районен съд – Момчилград, съображения, във връзка с приложението
на чл.34, ал.1, изр.2, пр.1 от ЗАНН, защото още при представянето на
разрешението за строеж в РДНСК – Кърджали, на основание чл.149, ал.5 от ЗУТ от
страна на главния архитект на Община Момчилград, от същото се установявало по
безспорен начин липсата на становището, във връзка, с което е наложено
административно наказание „глоба” и това можело да се види от самото разрешение
за строеж и приложените към него документи, съдът намира този довод за
несъстоятелен. Разпоредбата на чл.156, ал.1 (Изм. –
ДВ, бр.25 от 2019 г.) от ЗУТ изрично регламентира, че в 14-дневен
срок от уведомяването им по реда на чл.149, ал.5, органите на Дирекцията за
национален строителен контрол извършват служебна проверка за законосъобразност
на издадените разрешения за строеж и заповедите за допълването им по чл.154,
ал.5 заедно с одобрените инвестиционни проекти, както и разрешенията за строеж
в случаите по чл.147, ал.1. В настоящия случай, Разрешение за строеж №21 от
12.07.2022 год., издадено от касатора, в качеството му на ***, е изпратено на
РДНСК – Кърджали, заедно с още пет други разрешения за строеж, със
съпроводително писмо с Изх.№169 от 15.07.2022 год. на община Момчилград,
получени в РДНСК – Кърджали с Вх.№РС-М-356-00-623 от 18.07.2022 год. Така,
предвид цитираната по-горе разпоредба, служебната проверката проверка за
законосъобразност на това Разрешение за строеж №21 от 12.07.2022 год., издадено
от главния архитект на община Момчилград, е следвало да бъде извършена
най-късно до датата 01.08.2022 год. включително. Видно е от представения по
преписката Констативен протокол №РС-М-356, че тази проверка е била извършена от
старши инспектор в РДНСК – Кърджали, на датата 26.07.2022 год., т.е. на 8-ия/осмия/
ден след уведомяването на РДНСК – Кърджали, за издаването на това разрешение за
строеж. Тази служебна проверка е била извършена място, в Общинска администрация
– Момчилград, което пък става ясно от изложеното във възражението с
Вх.№РС-М-356-00-954 от 02.11.2022 год. на РДНСК – Кърджали, подадено от главния
архитект на община Момчилград против съставения и връчен му на място, в град
Момчилград, също на датата 26.10.2022 год., АУАН №К-6 от 26.10.2022 год. на
инспектор от РЗДНСК – Кърджали. Тук следва да се добави, че в констативния
протокол е отразено, че полученото в РДНСК – Кърджали Разрешение за строеж №21
от 12.07.2022 год. е придружено само с копие от текстовата и графична част на
действащия ПУП и копие от визата за проектиране. Предвид горното съдът намира,
че не може да се приеме, че автоматично, от датата, следваща датата на
получаване на това разрешение за строеж в РДНСК – Кърджали, е започнал да тече
тримесечният давностен срок по чл.34, ал.1, от ЗАНН, за съставяне на АУАН. Едва
след извършената в посочения от закона срок в Общинска администрация -
Момчилград служебна проверка, при която са проверени всички строителни книжа за
обекта, за който е издадено това Разрешение за строеж №21 от 12.07.2022 год. и
е съставен, на датата 26.07.2022 год., Констативния протокол №РС-М-356, следва
да се приеме, че е открито нарушението, респ. и нарушителят. Така, датата 26.07.2022 год. е
датата на установяване на нарушението, а АУАН №К-6 е съставен на 26.10.2022
год., т.е. в 3-месечния давностен срок от установяване на нарушението и на
нарушителя, в съответствие с разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН, поради което
този довод на касатора се явява неоснователен.
По отношение
другите, изложени в касационната жалба, доводи съдът също ги намира за
неоснователни. По делото не е спорно, че това Разрешение за строеж №21 от
12.07.2022 год., издадено от главния архитект на община Кърджали, е било
отменено със Заповед №ДК-11-К-2 от 01.08.2022 год. на началника на РДНСК –
Кърджали, която заповед е била обжалвана в срок от възложителите „***“ ООД и
„***“ ЕООД, пред Административен съд – Кърджали, както и не е спорно, че с
Решение №48 от 07.02.2023 год., постановено по адм.дело №359/2022 год., съдът е
отхвърлил оспорването против тази заповед, като неоснователно, като е приел, че
същата е законосъобразно издадена. Не е спорно също, че това решение е било
обжалвано в срок с касационна жалба пред Върховния административен съд, като
видно от представеното пред настоящата инстанция съдебно решение №9512 от
11.10.2023 год., постановено по адм.дело №3153/2023 год. по описа на ВАС – II отделение, със същото е оставено в сила Решение №48
от 07.02.2023 год., постановено по адм.дело №359/2022 год. по описа на АдмС –
Кърджали. В мотивите и на двете решения са изложени подробни съображения,
касаещи и доводите, поддържани в касационната жалба, задвижила настоящото
производство, т.к. същите са били поддържани и в производството по оспорване на
заповедта за отмяна на така издаденото разрешение за строеж, както и са дадени
аргументирани отговори, защо тези доводи са неоснователни.
Решаващият
състав на ВАС е споделил изложените от първоинстанционния съд съображения, че
представеният договор №*** от *** год. за присъединяване на обект на
производител към преносната електрическа мрежа не може да бъде прието, че
изпълнява изискванията на чл.147, ал.2 от ЗУТ по отношение на конкретния обект
по отмененото разрешение за строеж/РС/, тъй като от него не може да бъде
направен еднозначен извод, че същият се отнася именно за обекта по това PC №21
от 12.07.2022 год. и че това е така както по изложените от АдмС - Кърджали
съображения, така и предвид това, че договорът от 04.04.2022 год. не се отнася
за определяне на условия за присъединяване, а за промяна на условията по вече
разрешено присъединяване. В тази връзка е приет за обоснован извода на АдмС -
Кърджали, че този договор най-вероятно се отнася до обект - фотоволтаична
централа, разрешена по предходно разрешение за строеж, което е именно за такъв
обект в ПИ идентификатор № ***, а не както правилно е посочил съдът за
фотоволтаична централа по отмененото PC, която касае изграждане на такава върху
сгради с идентификатори №*** и №***, т.е. че не може да бъде еднозначно прието,
че се отнася до разрешената с отмененото Pазрешение за строеж №21 от 12.07.2022
год. фотоволтаична централа, поради разминаване в описанието както на обекта,
за който се отнася договора от 04.04.2022 год., така и относно разрешената за
присъединяване мощност, като в тази връзка съставът на ВАС споделя аргументите
в оспореното решение, че ако се
приеме
относимост на този договор и до обекта по отмененото разрешение за строеж, то
те ще надвишат пределно допустимите и разрешени с договора от 04.04.2022 год.
за присъединяване мощности от 1 MW.
В решението си
ВАС е посочил, че съгласно чл.29, ал.10 от Закона за енергията от възобновяеми
източници/ЗЕВИ/, условията и редът за сключването на предварителния договор за
присъединяване и на договора за присъединяване са определени с наредбата по
чл.116, ал.7 от Закона за енергетиката/ЗЕ/, а именно - Наредба №6 от 24.02.2014
год. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към
преносната или към разпределителните електрически мрежи /Наредбата/ и че според
чл.2, ал.3 от Наредбата, „Мрежовият оператор, към чиято мрежа може да се
осъществи присъединяването, издава и договаря с лицето, поискало
присъединяването: 1. становище за условията и начина на присъединяване; 2.
предварителен договор за присъединяване, когато такъв се изисква, сключен между
преносното или съответното разпределително предприятие и лицето, поискало
присъединяването; 3. договор за присъединяване, сключен между преносното или
съответното разпределително предприятие, към чиято мрежа ще се осъществи
присъединяването, и лицето, поискало присъединяването на обекта.“, като ал.4 на
чл.2 от Наредбата разписва, че становище за условията и начина на
присъединяване се извършва след представяне на валидна виза за проектиране или
влязъл в сила ПУП, когато издаването им е задължително съгласно ЗУТ, а
предварителният договор за присъединяване се сключва преди изготвянето на
инвестиционния проект за изграждане или преустройство на присъединявания обект.
В това решение ВАС е посочил също, че чл.2, ал.5 от Наредбата предвижда, че
сключване на договорът за присъединяване става след одобряването на
инвестиционния проект и издаване на разрешение за строеж за изграждане или
преустройство на присъединявания обект, когато издаването им е задължително
съгласно разпоредбите на ЗУТ. В случая издаването на PC за обекта е
задължително по ЗУТ и такова е издадено и че този общ ред в частта му досежно
присъединяването на обекти за производство на електрическа енергия от
възобновяеми източници е развит в разпоредбите на чл.80 - 86 от Наредбата, като
чл.83 от нея в относимата към издаване на оспорената заповед редакция/ДВ, бр.31 от 2014 г./ относно
сключването на договор за присъединяване на обекти за производство на енергия
от възобновяеми източници препраща към реда на чл.59 от Наредбата, който също
изисква, за сключване на договор за присъединяване наличието на становище и
одобрени инвестиционни проекти и вече издадено разрешение за строеж за
съоръженията за присъединяване. В решението е прието, че в настоящия случай,
безспорно от доказателствата се установява, че към момента на сключването на
договора от 04.04.2022 год. за присъединяване, за който се претендира, че е
становището по чл.147, ал.2 от ЗУТ, за обекта - фотоволтаична централа върху
покривите на сгради с идентификатори №*** и №***, то такова разрешение за
строеж не е било налице, тъй като същото е издадено на 12.07.2022 год.
В решението ВАС
е извел извод, че предвид цитираните разпоредби, договор за присъединяване не
може да бъде сключен преди това да има одобрени инвестиционни проекти/съответни
конструктивни становища по облекчения ред/ и издадено разрешение за строеж и че
съответно договорът от 04.04.2022 год., за който жалбоподателите претендират,
че изпълнява функцията на становище за условията и начина на присъединяване по
чл.147, ал.2 от ЗУТ, не би могъл да се отнася за обекта по отмененото разрешение
за строеж от 12.07.2022 год. Посочено е, че това е така, тъй като за да бъде
сключен този договор, то следва преди сключването му да е имало одобрен проект
и издадено разрешение за строеж, а в случая същото е от 12.07.2022 год., т.е.
следва с няколко месеца сключването на договора от 04.04.2022 год. и поради
това и не може да се приеме, че този договор се отнася за обекта, предмет на
разрешението за строеж от 12.07.2022 год. По изложените съображения съдът е
приел, че е правилен изводът на първоинстанционния съд, че не се установява
изпълнението на изискването на чл.147, ал.2 от ЗУТ за издаване на разрешението
за строеж, съответно че е правилен изводът за наличието на тази предпоставка за
отмяната на разрешението за строеж.
Касационната
инстанция в настоящия състав намира, че изложеното по-горе в мотивите на
решението на Върховния административен съд в напълно достатъчна степен
обосновава извод за неоснователност на останалите доводи и съображения, развити
в касационната жалба на главния архитект на община Момчилград, подадена против
решението на Момчилградския районен съд, с което е потвърдено процесното
наказателно постановление.
Така, предвид
изложеното по-горе и при липсата на други касационни оплаквания, се налага
изводът, че касационната жалба, подадена от Ю.А.Н. от ***, с изложените в нея
оплаквания и доводи, е неоснователна и недоказана, като всички изложени по-горе
съображения водят до крайния извод, че обжалваното в настоящото производство
решение на Момчилградския районен съд, е правилно и законосъобразно,
постановано при правилна преценка на събраните доказателства и в съответствие с
приложимия материален закон, поради което, като такова, същото следва да бъде
оставено в сила с решението по настоящото дело.
При този изход
на делото искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
направено в депозираната преди съдебното заседание молба, се явява основателно
и следва да се уважи, като се присъди такова в размер на 80.00 лева, определено
съобразно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл.37
от Закона за правната помощ. Доколкото издателят на наказателното постановление
се намира в структурата на Дирекция за национален строителен контрол, със
седалище: град София, именно в полза на същата, в качеството й на юридическо
лице, съгласно чл.2 от Устройствен правилник на Дирекцията за национален
строителен контрол, следва да се присъдят разноските по делото, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/ от АПК, във вр. с
чл.63в от ЗАНН, Административният съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №68 от 31.07.2023 год.,
постановено по АНД №97/2023 год. по описа на Районен съд - Момчилград.
ОСЪЖДА Ю.А.Н. от ***, с настоящ адрес:***, с ЕГН **********, да заплати на
Дирекция за национален строителен контрол, със седалище и адрес: ***, ЕИК ***, разноски по делото, в размер на 80.00/осемдесет/
лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.