Р Е Ш Е Н И
Е №260338
гр. Пловдив, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, VII граждански състав, в публично
заседание на двадесет и пети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ БОЕВА
при секретаря Елена Неделчева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
15870 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе
предвид следното:
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив е
предявило установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на
ответника Г.К.Д., че последният дължи на ищеца сумата от 804,88 лв.,
представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена
канална вода за периода от 12.06.2017 г. – 19.08.2020 г. за обект, находящ се в
гр. ******, както и мораторна лихва в размер на 45,91 лв. за периода 31.08.2017
г. – 31.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението в съда – 03.09.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и за присъждане на разноски в заповедното производство, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 4914/04.09.2020
г. по ч.гр.д. № 11302 по описа за 2020 г. на
Районен съд Пловдив, XII гр.с.
Претендира и разноски в исковото производство.
Ищецът твърди, че ответникът е
потребител на ВиК услуги с № ***** в качеството си на наемател на ОП „***“ на
водоснабден недвижим имот. Посочва, че в имота на потребителя има монтирано
измервателно устройство с картотека на дружеството *****, посредством чиито
показания се е извършвал отчетът. За процесния период бил извършен отчет на
показанията на измервателното устройство в карнета, приложена като
доказателство по делото, в който бил положен подпис на ответника. Досежно
погасяване на процесните задължения, на ответника били връчвани четири броя
покани за доброволно плащане, като същият имал сключено и споразумение за
разсрочване на задълженията, което не било спазено. Ищецът е поискал издаването
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу ответника,
въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 11302 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, XII гр.с. В указания от съда срок длъжникът възразил
срещу издадената заповед, поради което за заявителя е възникнал правния интерес
от предявяване на настоящия иск. Моли за уважаване на предявените искове и
присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника Г.К.Д., с който се взима становище за
неоснователност на предявената искова претенция. Оспорва се приложения към
исковата молба карнет като неавтентичен, доколкото липсват подписи на
ответника. Също така се излагат съображения, че ответницата е незрящо лице,
което е следвало да бъде съобразено при информирането за потребената вода.
Възразява се, че не е изпълнена процедурата за отчитане на монтирания в обекта
водомер. Излагат се доводи, че за периода 11.06.2020 г. – 18.11.2020 г. липсват
подписи на потребителя или на член от неговото домакинство в карнета,
представен с исковата молба. Според ответника посочените стойност на потребена
вода не са реално доставените такива. Ако все пак от ищеца се навеждат
твърдения за служебно начисляване на консумирана вода, се прави възражения, че
предявеният иск се явява недопустим, а при условията на евентуалност –
неоснователен. Излага съображения, че ищецът се явява неизправна страна по
договора. Поради изложеното моли предявените искове да бъде отхвърлени като в
полза на ответника бъдат присъдени разноски в производството.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства
и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По
допустимостта на предявените искове:
Видно от
приложеното ч.гр.д. № 11302 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, XII граждански състав, образувано по депозирано от
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е
издадена заповед № 4914/04.09.2020 г. Срещу издадената заповед е постъпило
възражение, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви
иск за установяване на вземанията си на основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК. В
законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет
между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет
на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.
По
основателността на предявените искове:
За
основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието
на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода
и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия
период на обекта, находящ се в гр. ******, че ищецът е изправна страна по
договора, както и да установи размера на претенциите.
Възникването
на облигационно правоотношение между страните по спора се основава на това дали
ответникът има качеството на „потребител” по смисъла на § 1, т.2 от ДР към
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За
да възникне посоченото качество, ответната страна следва да е собственик или
ползвател на имот, за който се предоставят В и К услуги. В тази връзка, то
следва да се посочи, че в хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция, е
представено споразумение за разсрочване на задължението № 21712/17.08.2021 г.,
от което се установява, че ответницата е заплатила на ищеца сумата в размер на
300 лева. В проведеното открито съдебно заседание на 25.05.2022 г., ищецът
посочва, че всички суми по издадената заповед за изпълнение, с изключение на
главницата в размер на 242,49 лева и разноските са заплатени.
От една страна, частичното погашение на
дълга и сключването на споразумение за разсрочване на задължението, налага
разбирането, че ответникът признава иска по основание и размер и от друга води
до необходимост от частично отхвърляне на исковата претенция, но поради
осъщественото частично изпълнение в хода на процеса.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на
основание чл.78, ал.1 ГПК в пълен размер, доколкото ответникът е дал повод за
завеждане на делото. Такива в исковото производство се претендират единствено за
държавна такса в размер на 325 лева.
Следва да се присъдят и сторените разноски в заповедното
производство, а именно – сумата от 75 лева, като на основание т.12 от ТР №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен
диспозитив.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г.К.Д., ЕГН: **********,
дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, следните суми:
сумата от 242,49 лева, представляваща
неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за
периода от 12.06.2017 г. – 19.08.2020 г. за обект, находящ се в гр. *****, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 03.09.2020
г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 4914/04.09.2020 г. по ч.гр.д. № 11302 по
описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив,
XII гр.с., КАТО
ОТХВЪРЛЯ претенцииите за заплащане на сумата над 242,49 лева до пълния
претендиран размер от 804,88 лева, представляваща неплатени задължения за
консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 12.06.2017 г. – 19.08.2020
г. и за обезщетение за забава върху главницата в размер на 45,91 лева за
периода 31.08.2017 г. – 31.07.2020 г., поради изпълнение на задълженото в хода
на производството.
ОСЪЖДА
Г.К.Д., ЕГН: **********, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД,
ЕИК: ********* сумата от общо 325 лева
(триста двадесет и пет лева) - съдебноделоводни разноски в исковото
производство и 75 лева (седемдесет и
пет лева) – разноски в заповедното производство, сторени по ч.гр.д. № 11302 по
описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив,
XII гр.с.
Решението може да бъде обжалвано от
страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив.
След влизане в сила на решението,
препис от същото, ведно с изисканото ч. гр. д. № 11302/2020 г. по описа на
Районен съд Пловдив, да се върнат, поради отпадане на необходимостта от същото.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Катя Боева
Вярно с оригинала.
ЕН