Р Е Ш Е Н И Е
№……../6.03.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание, проведено на шести февруари през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието на секретаря Росица
Чивиджиян, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 11212 по описа за 2018 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от Ина В.К., ЕГН **********
срещу „Банка ДСК“ ЕИК *********, със седалище ***, с която са предявени
обективно комулативно съединени искове както следва:
1/ за приемане за установено в отношенията между
страните, че Ина В.К. не дължи на „Банка ДСК" ЕАД сумата
от 2659,27 лв. начислена главница по Договор за целеви
потребителски кредит за финансиране на студенти от 09.01.2012г. след
капитализиране на възнаградителна лихва за периода 09.01.2013 г. - 15.10.2016
г., поради нищожност на т. 10.2 от Общи условия за предоставяне на целеви потребителски
кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, на осн.чл. 124,
ал.1 от ГПК.
2/ за приемане за установено в отношенията между
страните, че Ина В.К. не дължи на „Банка
ДСК" ЕАД сумата от 2659,27 лв., представляваща
начислена възнаградителна лихва за периода 09.01.2013 г. - 15.10.2016 г.,
поради недействителност на Договор за целеви
потребителски кредит за финансиране на студенти от 09.01.2012г., на осн.чл.
124, ал.1 от ГПК.
3/ за осъждане на „Банка ДСК" ЕАД да заплати на
Ина В.К.. сумата от 1432,45
лв., представляваща сбор от недължимо платени в периода 15.11.2016 г.
- 15.06.2018 г. на 20 месечни вноски за
лихви по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти
и докторанти 09.01.2012 г. сключен между страните в гр. Варна, на осн. чл. 55,
ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба се излага, че между страните е
възникнало облигационно отношение по силата на Договор за целеви
потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на закона
за кредитиране на студенти и докторанти(ЗКСД) от 09.01.2012 г. Съгл. договора
ответната банка е отпуснала на кредитополучателя кредит за заплащане на
такси за обучение в размер на 11218 лева със задължение
за издължаване в срок от 120 месеца, считано от датата на изтичане
на гратисния период. От своя страна гратисният период обхваща времето от датата
на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане
на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план
за съответната специалност и образователно-квалификационна степен. Уговорена е
възнаградителна лихва във фиксиран размер от 7% на годишна база.
Твърди се, че кредитополучателят е усвоил сумата от
10 359 лева. Сочи се, че за периода 09.01.2013г. до 15.10.2016г. е
капитализирана начислена възнаградителна лихва в размер на 2659,27
лева. Ищецът се позовава, че разпоредбата на чл. 10.2 от ОУ на банката, с която
е предвидена възможност за капитализиране на начислената в гратисния период
възнаградителна лихва противоречи на императивната разпоредба на чл. 24, ал.1,
т.1 от ЗКСД и в този смисъл е нищожна.
На следващо място се позовава, че сключения договор е
в противоречие с утвърдения по реда на чл. 7 ЗКСД от министъра на
образованието и науката типов договор за представяне на кредити на докторатни и
студенти.Конкретно съгл. чл. 6 от утвърдения типов договор сключвания между
банката и студента договор следва да съдържа определени реквизити, като тяхната
липса обуславя недействителност на договора. В случая се твърди, че договорът
за кредит от 09.01.2012г. не съдържа уточнение, че кредитът се отпуска само в
български левове /в противоречие с чл. 6, т. 4 от типовия
договор/, за дължимата лихва /в противоречие с чл. 6, т. 5 от
типовия договор/; уточнение, че по кредита не се дължи обезпечение/
противоречие с чл. 6, т. 10 от типовия договор/, процедура за отказ / чл. 6, т.
17/, адреси за кореспонденция/ чл. 6, т. 20/. С оглед на тези твърдения се
намира, че процесният договор е недействителен и кредитополучателят
дължи чистата стойност на кредита без лихви, такси или други
разходи. Като се позовава, че е навнесъл суми, надвишаващи чистата стойност на
кредита в размер на 1432, 45 лева за периода 15.11.2016г. до 15.06.2018г.
претендира тяхното връщане.
С оглед на тези съображения настоява за уважаване на
така предявените по делото искове.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК
е постъпил отговор от ответника. Не оспорва, че
между страните е възникнало валидно облигационно отношение по силата
на Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти
и докторанти по реда на закона за кредитиране на студенти и докторанти(ЗКСД) от
09.01.2012 г. Позовава се на предвидена в закона изрична възможност за
сключване на договор при Общи условия. Позовава се, че ищецът е
уведомен надлежно за условията по кредита, в това число че е му предоставена
необходимата преддоговорна информация.Оспорва сключеният договор за противоречи
за императивна уредба по ЗКСД. Сочи, че капитализирането на лихвата по кредита
е изрично предвидено в ОУ, като това изцяло е в съответствие с
предвиждане на ЗКСД. Тъй като в гратисния период
кредитополучателят не дължи заплащането на главница и лихви по кредита,
начислената за този период възнаградителна лихва се прибавя към главницата по
дълга. Въз основа на изложеното се настоява за отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание страните,
чрез процесуалните си представители поддържат становищата си по спора. В
пледоарията си по същество процесуалният представител на ищеца акцентира върху
обстоятелствата, че в процесния договор за кредит липсва точно конкретизиране,
че кредитът се отпуска само като целеви потребителски кредит за финансиране на
студенти и докторанти, не е посочено ясно дължимата лихва, както и условията за
отказ на кредитополучателя да ползва
средствата, липсва също адрес за кореспонденция на страните. Акцентира върху
установено от вещото лице несъответствие
между начисляваните суми и уговорения погасителен план.
Ответната страна е представила подробни
писмени бележки.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа
страна:
От приетия като доказателство по
делото Договор за студентски кредит от 09.01.2012г. се установява, че страните
са се споразумели „Банка ДСК“ ЕАД да предостави на ищеца кредит в размер на
11218,00 лв. с цел заплащане на такси за
обучение на кредитополучателя, при фиксирана годишна лихва в размер на 7% от
датата на усвояване на кредита. В чл. 4 от договора е предвидено, че сумата се
усвоява, чрез превеждане на сумата по сметка на съответното учебно заведение.
Съгласно чл.2 вр. чл.6 от
договора кредитът следва да бъде погасен чрез заплащането на 120 равни анюитетни месечни вноски, дължими на 15-то число от съответния месец,
считано от изтичане на гратисния период. В чл. 3 от договора страните са
предвидили гратисен период, в рамките на който кредитополучателят не издължава
главница и лихва и това е периода от датата на първото усвояване до изтичане на
една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или
защита на дипломната работа. Съгл. чл. 11 от контракта кредитът е отпуснат при
Общи условия.
По делото са представени
подписани от ищеца Общи условия за предоставяне на целеви потребителски кредит
за финансиране на студенти и докторати по реда на ЗКСД. В от
ОУ е предвидено, че по време на гратисния период кредитополучателят не дължи
заплащането на главница и лихви/ т.8.2/, но лихва се начислява върху усвоената
част от кредита, вкл. по време на гратисния период, като в последния случай се
капитализира годишно/ т.10.2/.
По делото са приложени два
различни погасителни плана от 10.01.2012 г/ л. 9 и сл. от делото и от
18.10.2106г. на л. 20 от делото.
Ангажирани са по делото като
доказателства са типови условия на договор за потребителски кредит, утвърдени
от министрите на финансите и образованието /л. 42 и сл./ В чл. от 6 от типовия
образец е утвърдено задължителното
съдържанието на договорите за кредитиране на студенти и докторанти. Указано е
кредитирането да става при гратисен период за срока на обучението (чл.10,
ал.1), както и че по време на гратисния период банката начислява лихва върху усвоената част от кредита, която
се капитализира веднъж годишно (чл. 10, ал. 2).
По делото е изслушано
заключението на съдебно-счетоводна експертиза, което се кредитира, като
обективно и компетентно дадено. Заключението съдът коментира по същество на
спора.
С оглед на горната фактическа установеност, съдът формулира
следните правни изводи:
Оспорените
в настоящото производство задължения на кредитополучателя произтичат от договор
за студентски кредит. Особеното при този тип кредити е, че същите съгл. чл. 7
от ЗКСД се сключват по образец, който е отнапред утвърден от министрите на образованието и науката и на финансите. Целта
на този типов образец е да фиксира както условията за отпускане на заема, така
и задължителното съдържание на самия договор, сключван между банката и студента или докторанта / чл. 7,
ал. 2 от ЗКСД/. В този смисъл страните по договора в известен смисъл са лишени
от свободата да договаря помежду си условията на кредитиране при санкцията по
чл. 17, ал. 7 от закона съглашението да се окаже недействително. Предвид тази
специфика на договарянето, изразяваща се в отнапред определяне на типизирано
съдържание на кредитното правоотношение, следва да се счита изключено приложението
на общите правила на ЗКП, поради наличието на специална уредба. На общо
основание, обаче и съгл. чл. 17, ал. 5 от ЗКСД по
отношение на разглежданото правоотношение следва да намерят приложение
разпоредбите на чл. 143 - 148 от Закона за защита на потребителите.
В случая по делото е спорна действителността на сделка при твърдения за противоречие
на договорната уредба с императивната разпоредба на чл. 17, ал. 6 от ЗКСД,
която пък препраща към условията за кредитиране, залегнали в типовия образец.
Така релевираните от ищеца възражения за отклонение на
договора от изискванията на типовия образец се преценяват като необосновани. Посочване,
че кредита се отпуска в лева се съдържат в чл. 1 от договора за кредит, където
изрично е посочена паричната единица. Доколкото цитираната разпоредба не влиза
в противоречие с други клаузи, които да сочат на друг вид валута, следва да се
приемем, че е налице яснота по въпроса, че кредитът се отпуска в лева/ чл. 6, т. 4 от
типовия образец/. Дължимата лихва, представляваща възнаграждение за ползвания
ресурс е ясно определена в размер на 7% съгл.
чл. 7 от договора, като според заключението на вещото лице е начислявана
в този размер /чл.6, т.5 от типовия образец/. Указание, че кредитополучателят
не дължи обезпечение, а вземанията се гарантират от държавата ясно се съдържа в
чл. 8 от контракта/ чл.6,т.10/. В 7.2 от ОУ, подписани от кредитополучателя и
представляващи неразделна част от договора са предвидени условията за отказ от
ползване на средства по кредита за определен семестър, като това става с именно
с писмено заявление на кредитополучателя, поради което може да се приеме и че
изискването на чл.6, т. 17 от типовия образец е удовлетворено. Адресът пък за
кореспонденция се съдържа достатъчно ясно в титулната част на договора.
На следващо място следва да намерят обсъждане доводите за
нищожност на чл. 10.2 от ОУ предвиждаща
капитализиране на начислената в срока на гратисния период възнаградителна
лихва. Ищецът поддържа, че се касае за анатоцизъм или за забранено от закона
начисляване на лихва върху лихва. Възражението е основателно. В случая видно от
уредбата на чл. 10.2 от ОУ може да се направи извод, че в срока на гратисния
период длъжникът не дължи главница. Начислява се само лихва, която се капитализира
годишно и върху капитализираната лихва / по същество трансформирана в главница/
се начислява отново възнаградителна лихва. По този начин практически се стига
до забранен от закона анатозицъм, тъй като върху начислената възнаградителна
лихви(с отложен падеж) отново се начислява лихва. Не може да се приеме, че това
преструктуриране на начислената лихва в гратисния период чрез прибавянето й към
главницата представлява капитализиране на лихва. При капитализация към
главницата се прибавят на изтекли просрочени лихви (арг. чл. 13
от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за оценка и класификация на
рисковите операции на банките и за установяване на специфични провизии за
кредитен риск, обн., ДВ бр. 38 от 11.04.2008 г.) В разглеждания казус
прибавените към главницата лихви не са просрочени, а техният падеж е отложен
след изтичане на гратисния срок. Начисляването на възнаградителна лихва върху
начислени веднъж възнаградителни лихви с отложен падеж е в противоречие с и с
чл. 24,ал. 1 от ЗКСД, който регламентира съдържанието на задължението на
кредитополучателя след изтичане на гратисния
период. Според чл. 24,ал. 1 от ЗКСД това задължение включва главницата
и лихва за срока на договора, тоест уговорената възнаградителна лихва, но не и
лихва върху нея.
В заключение съдът приема, че след изтичане на гратисния
период, или след 15.11.2016г. кредитополучателят дължи уговорената
възнаградителна лихва върху редовната главица, но не и лихва върху начислените в гратисния период
възнаградителни лихви.
Гореизложеното, обаче не означава, че за гратисния период
кредитополучателят не дължи възнаградителна лихва. Такава се дължи.
Възнаградителна лихва в гратисния период се начислява по аргумент от чл. 23,
ал. 4 от ЗКСД, но задължението става изискуемо след изтичане на гратисния
период / чл. 24, ал.1, т. 2 от ЗКСД/. В съответствие с тази законова уредба е
т.11.1 от ОУ.
Във връзка с изложеното, съдът приема, че е неоснователна
претенцията за отричане длъжимостта на начислената в гратисния период
възнаградителна лихва в размер на 2659,27 лв.
съобразно заключението на вещото лице. Тук е мястото да се отбележи, че начислена главница след капитализиране на възнаградителна лихва за
периода 09.01.2013 г. - 15.10.2016 г. и начислена възнаградителна лихва за периода 09.01.2013
г. - 15.10.2016 г. е едно и също вземане. Неслучайно след изменението на иска,
предприето с оглед на заключението на вещото лице двете стойности съвпаднаха.
Доколкото, обаче ищецът е заявил две отделни претенции, очертавайки различни
фактически състави, от които произтичат двете задължения, без да е предявил
исковете в съотношение на евентуалност, а съдът едва по същество на спора е
достигнал до извод за идентичност, настоящият състав намира, че дължи отделно
произнасяне по двата иска.
По
отношение на претенцията с правно основани чл. 55,ал.1 предл. 3 от ЗЗД в
съответствие с изложеното по-горе, че за периода 15.11.2016г. до 15.06.2018г.
ищецът дължи възнаградителна лихва в размер от 1139.83 лева съгл. заключението
на вещото лице по т. 8 или без съобразяване на капитализираната главница. Тъй
като отново по данни на експерта кредитополучателя е заплатил сумата от 1435,
03 лева, разликата над дължимия или
295,5 лева следва да се присъди на ищеца. В
останалата част исковата претенция следва да се отхвърли.
По
разноските:
С оглед изхода от спора на ищеца
се следват разноски съобразно уважената част от иска. Срещу разноските,
заплатени от ищеца за адв. възнаграждение ответникът е предявил възражение за
прекомерност. Съдът намира, че предвид общия размер на исковете / 6750,99
лева/, заплатеното възнаграждение в
размер на 1164 лева се явява прекомерно, на осн. чл.78, ал.5 ГПК.
Производството не се характеризира с особена фактическа и правна сложност,
приключило е в две съдебни заседания. Ето защо адв. възнаграждение следва да се
намали до 800 лева. Този размер следва да се съобрази при определяне общо
дължимите разноски.
При уважен материален интерес от 295,50лв и признати разноски за държавна
такса съобразно размера на исковете след изменението (270,03 лева),
възнаграждение за вещи лица(200 лева) и адвокатско възнаграждение( 800 лева),
се присъждат 55,59 лева.
На ответника се следват разноски по съобразно
отхвърлената част (чл. 78, ал.3 от ГПК) и
прекратената част (чл. 78, ал.4 от ГПК)
за юк. възнаграждение и експертиза. Съдът определя на ответника
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, в пределите на чл. 25 от
НЗПП. Така при съобразяване на разходите за експертиза от 100 лева, присъжда на
ответника 286,87 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявена от Ина В.К.,
ЕГН ********** срещу „Банка ДСК“ ЕИК *********, със седалище *** искова
претенция за приемане за установено в отношенията
между страните, че Ина В.К. не дължи
на „Банка ДСК" ЕАД сумата от 2659,27 лв. начислена
главница по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти
от 09.01.2012г. след капитализиране на възнаградителна лихва за периода
09.01.2013 г. - 15.10.2016 г., поради нищожност на т. 10.2 от Общи
условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на
студенти и докторанти по реда на ЗКСД, на осн.чл. 124, ал.1 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявена от Ина В.К.,
ЕГН ********** срещу „Банка ДСК“ ЕИК *********, със седалище *** искова
претенция за приемане за установено в отношенията
между страните, че Ина В.К. не дължи на „Банка ДСК" ЕАД сумата от 2659,27 лв., представляваща
начислена възнаградителна лихва за периода 09.01.2013 г. - 15.10.2016 г.,
поради недействителност на Договор за целеви
потребителски кредит за финансиране на студенти от 09.01.2012г., на осн.чл.
124, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ ЕИК *********, със седалище ***
ДА ЗАПЛАТИ на Ина В.К.,
ЕГН ********** сумата от 295,5 лева
представляваща сбор от недължимо платени в периода 15.11.2016 г. - 15.06.2018
г. на 20 месечни вноски за лихви по
Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и
докторанти 09.01.2012 г. сключен между страните в гр. Варна, на осн. чл. 55,
ал.1 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до претендираните 1432,45 лева.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ ЕИК *********, със седалище ***
ДА ЗАПЛАТИ на Ина В.К.,
ЕГН ********** сумата от 55,59 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски,
на осн.чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Ина В.К., ЕГН ********** „ ДА ЗАПЛАТИ на „Банка ДСК“ ЕИК *********, със седалище *** сумата
от 286,87
лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, на
осн.чл. 78, ал.3 и ал.4 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: