Решение по т. дело №1265/2019 на Софийски градски съд

                                                     Р Е Ш Е Н И Е

                                                           гр.София, 16.09.2019 г.

 

    СГС, VI-4 състав, в закрито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и деветнадесета година  в състав:         

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

                                                                                            

    Като разгледа докладваното от съдия Чомпалов т.дело N 1265/2019  г., за да се произнесе взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, вр. с Глава ХХI ГПК.

    СГС е сезиран с жалба на „С.П.“ АД срещу отказ № 20190523180523-3/20.06.2019 г. на Агенция по Вписванията – ТР, постановен по заявление за вписване на обстоятелството  по чл.63 ал.4, т.1 Закон за мерките срещу изпиране на пари – „действителен собственик“. Сочи се от жалбоподателя, че регистрираното на Британските вирджински острови дружество „Г.М.“ ЛТД е собственик на капитала на „Ю.С.Д.“ ЕООД, което притежава 1/3 от капитала на „М.Т.“ АД, което дружество е едноличен собственик на капитала на „Н.“ ЕАД, притежаващо 98,72 % от капитала на заявителя. Заявителят е направил всичко възможно да се снабди с документ за собственика на  регистрираното на Британски Вирджински острови „Г.М.“ ЛТД, но не е успял, защото едноличен собственик на това дружество е регистрирано в Кипър дружество „С.Л.“, което е собствност на „С.Л.“, а срокът за посочване на действителните собственици на регистрирани в Кипър дружества изтича през 2021 г., поради което не е в състояние да се снабди с документ за неговия собственик. Невъзможно е да се снабди с документ за действителния собственик, поради което следва да се приеме за такъв директорът на „Г.М. Л.“ – Д.М., който по смисъла на пар.2 ап.5 от ДР на ЗМИП е висш ръководен служител. Иска се от жалбоподателя да се отмени отказът в обжалваната част, с която е отказано  Д.М. да се впише за „действителен собственик“ и да се укаже вписване на заявеното обстоятелство

 

   Жалбата е подадена в срок и срещу подлежащ на обжалване акт на длъжностното лице по регистрация, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

   Със заявление вх. № 20190523180523/23.05.2019 г. е поискано вписване по партидата на „С.П.“ АД обстоятелства по чл.63 ал.1 и ал.3 Закон за мерките срещу изпиране на пари.

     На 17.06.2019 г. са дадени указания на заявителя да представи актуално удостоверение за регистрация на „Г.М. Л.“ и за представителна власт на това дружество.

    На 20.06.2019 г.  е постановен обжалваният отказ. Прието е, че не са изпълнени указанията относно „Г.М. Л.“

 

   При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

   Предмет на производството пред съда по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ е отказ на длъжностното лице в частта, с която е отказано да се впишат данните за „действителен собственик“ по чл.63 ал.4, т.1 Закон за мерките срещу изпирането на пари. Със заявлението са заявени за вписване и юридическите лица, чрез които се упражнява контрол върху заявителя, но срещу отказа в тази част не е подадена жалба.

 

     Според съда отказът в обжалваната част, с която е отказано да се впише Д.М. в качеството на директор на „Г.М.“ ЛТД като действителен собственик /краен/ на 98,72 % от капитала на заявителя, е законосъобразен. Това е така, защото първото юридическо лице по „веригата“ от дружества, по която се стига до собствеността върху капитала на заявителя не е „Г.М.“ ЛТД  /„Г.М. ЛТД“, „Ю.С.Д.“ ЕООД, „М.Т.” АД, “Н.” EАД, „С.П.“ АД/.

    Крайната цел, която се преследва с изискването за вписване на процесното обстоятелство /действителен собственик на достатъчна част от капитала – поне 25 на сто/ е да се стигне до физическото лице, което е собственик на първото дружество по „веригата“ от дружества, което физическо лице в крайна сметка се явява по косвен път действителен собственик на заявителя. Това означава, че следва да се установи на първо място кое е първото дружество, което чрез притежавани от него дялове, респ.акции, косвено притежава акции от капитала на заявителя, а след това следва да се установи кое физическо лице е собственик на това „първо“ дружество.

 

    Заявителят е посочил, че първото дружество по „веригата“ е „Г.М. ЛТД, регистрирано на Британските Вирджински острови, но в жалбата се признава, а и от удостоверението за актуално състояние от 16.04.2014 г. се установява, че едноличен собственик на капитала на това дружество е регистрираното в Кипър дружество „С.Л.“. Това регистрирано в Кипър дружество е собственост на  „С.Л.“, което се установява от удостоверение от 11.06.2019 г.

     При тези факти съдът намира, че първото дружество по „веригата“, чийто собственик следва да се счита за действителен /краен/ собственик на заявителя, е регистрираното в Кипър дружество „С. Л.“, което чрез „С.Л.“ притежава „Г.М. ЛТД.

    По делото  не е представено удостоверение за „С.Л.“, поради което съдът намира, че не са налице предпоставки за действителен собственик на заявителя да се впише лицето Д.М., което е директор на „Г.М. ЛТД.

   Случаят не попада в хипотезата на пар.2 ал.5 от ДР на ЗМИП, защото няма данни да са изчерпани всички средства за установяване на обстоятелството кое физическо лице „стои“ зад „С.Л.“, или кое лице е негов директор. Би могла да се възприеме тезата на заявителя, но ако имаше данни, че Д.М. е директор на „С.Л.“ и ако бяха изчерпани всички възможности за установяване собственика на това дружество, което се явява „първо по веригата“.

    Следва да се спомене, че по отношение на лицето Д.М. няма основание да да се счита за действителен собственик на основание пар.2, ал.5 от ДР на ЗМИП и защото не е ясно дали и към момента това лице е директор на „Г.М.“ ЛТД, тъй като удостоверението за дружеството е от 2014 г., а заявлението е подадено пет години по-късно – през 2019 г.

     Извън предмет на жалбата е отказът да се впишат Т.С.С.и Я.Д.И.за действителни собственици, но следва да се спомене, че подлежащият на вписване действителен собственик следва да притежава достатъчен процент от акциите /25 на сто/ - пар.2, ал.1, т.1 от ДР на ЗМИП, а за тези физически лица не е било заявено това обстоятелство.

 

   С оглед на изложеното съдът намира, че отказът в обжалваната част е законосъобразен.

    Мотивиран съдът

РЕШИ:

   

    ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „С.П.“ АД срещу отказ № 20190523180523-3/20.06.2019 г. на Агенция по Вписванията – ТР в частта, с която  е отказано да се впише по поле 550 „Действителни собственици“  - Д.М..

 

    Решението може да се обжалва пред САС в 7-дневен срок от съобщаването му.

 

                                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: