Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№     …………..…/………………..…   , гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд, наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА

 

при секретаря Красимира Манасиева, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 4643 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на А.С.Д. ***-0819-001807/12.05.2017год. на началника на група в сектор „ПП“ при ОД на МВР Варна, с което й е било наложено административно наказание глоба в размер на 50лв. на осн. чл.183, ал.4, т.7 пр.1 от ЗДП за нарушаване нормата на чл.137а, ал.1 от същия закон.

В жалбата си въззивницата твърди, че НП било издадено в противоречие с материалноправните и процесуалноправните правила, сочи че при издавеното на АУАН и НП били нарушени нормите на чл. 42, т.5 и чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН, а НП й било връчено повече от две години след издаването му и давността за изпълнение на административното наказание била изтекла. Моли НП да бъде отменено.

В съдебно заседание въззивницата редовно призована, не се явява и не се представлява.

За въззиваемата страна, редовно призована за датата на с.з., представител не се явява.

Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за с.з., не изпраща представител и не изразява становище.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

На 03.04.2017год. след обяд въззивницата управлявала л.а. „Форд Ка“ с ДК№ В7743НА“ по ул.Девня в гр.Варна в посока изхода на града, като не била поставила обезопасителния си колан. На същата дата св. Д. е негов колега, и двамата служители на сектор „ПП“ при ОД на МВР Варна изпълнявали служебните си задължения по осъществяване на контрол по ЗДП. Същите се били позиционирали на ул. „Девня“ в посока изхода на града на кръстовището с бул.“Република“. Около 14:35ч. полицаите възприели приближаващата се към тях въззивница, както и това, че не е поставила предпазния си колан и я спрели за проверка.

В хода на проверката било констатирано, че въззивницата е нарушила разпоредбата на чл. 137а, ал.1 от ЗДП и на място св. Д. и съставил АУАН бл.№ 778351/03.04.2017год..

Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивницата, която го подписала без възражения.

На 12.05.2017год., въз основа на акта, началника на група в сектор „ПП“ при ОД на МВР Варна издал и атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел е че въззивницата е нарушила разпоредбата на чл. 137а, ал.1 от ЗДП и на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДП й наложил адм. наказание глоба в размер на 50лв.

В съдебно заседание като свидетел е разпитан актосъставителя К.Д., които в показанията си пред съда възпроизвежда констатациите отразени в акта с нужната конкретика. Завяват, че поводът въззивницата да бъде спряна за проверка е именно управлението на МПС без предпазен колан.

Като писмени доказателства към АНП освен АУАН са приложени Заповед № 8121з-748/24.06.2015год. на министъра на вътрешните работи и справка за нарушител.

Всички събрани в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви и взаимнодопълващи се.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства както писмени, така и гласни, които преценени по отделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи.

Съдът в изпълнение на задълженията си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административно наказателното производство установи, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжности лица, в сроковете предвидени в нормата на чл.34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Както в акта така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото във вина на въззивницата нарушение, както от обективна, така и от субективна страна, посочени са дата и място на извършването му, обстоятелствата при които е било извършено, както и нарушената законова норма както е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение.  В тази връзка съдът не споделя наведеното в жалбата възражение за допуснато нарушение на чл. 42, т.5 и чл.57, ал.1 т.6 от ЗАНН. Посочените норми предвиждат в АУАН съответно в НП да бъде посочена нарушената законова разпоредба, което видно от документите приложени към преписката е сторено, а и сама в жалбата си въззивницата цитира вписаната като нарушена законова норма. Действително в акта и НП е посочена категорията на МПС-то, горното обаче по никакъв начин не води до нарушаване правото на защита на въззивницата, доколкото и в двата документа ясно е посочено, че въззивницата е управлявала лек автомобил, който е индивидуализиран освен чрез рег. номер и с посочване на марка и модел, което е достатъчно да бъде определена категорията на автомобила.

Допуснати съществени нарушения на процес. правила в хода на адм.наказателното производство съдът не констатира.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прецени, че НП е издадено в съответствие с материалния закон по следните съображения:

С НП на въззивницата е наложена санкция за нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДП. Съгласно цитираната разпоредба водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, са длъжни да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

По делото няма спор, че към датата на проверката въззивницата е управлявал лек автомобил (автомобил от категория М1), който е бил оборудван с предпазни колани. От друга страна по категоричен начин от показанията на разпитания по делото свидетел, се установява, че въззивницата не е била поставила предпазния си колан и именно това е бил повода да бъде спряна за проверка.

Като е управлявала МПС без поставен предпазен колан въззивницата е нарушила разпоредбата на чл. 137а, ал.1 от ЗДП и е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушение по чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДП.

В случая АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и е наложил на въззивницата следващото й се за него адм. наказание, което определил във фиксирания в санкционната норма размер.

Доколкото нарушението извършено от въззивницата е типично и не се отличава по никакъв начин от всички останали подобни нарушения съдът счете, че същото не попада в обхвата на чл.28 от ЗАНН. Отделен е въпроса, че в случая видно приложената към АНП справка за нарушител преди процесното нарушение въззивницата е била многократно наказвана за нарушения по ЗДП, в това число и за същото нарушение – управление на МПС без поставен предпазен колан.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в съответствие с материалния закон, същото не страда от пороци, които го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено.

Що се касае до изложеното в жалбата становище, че в случая била изтекла давността за изпълнение на адм. наказание то не се споделя от съда доколкото давността за изпълнение на адм. наказание започва да тече от влизане в сила на акта с който е наложено наказанието – чл.82, ал.2 от ЗАНН. При положение, че процесното НП с което е наложена санкцията не е влязло в сила и е предмет на разглеждане от настоящия съд очевидно за каквато и изтекла давност за изпълнение на наказанието и дума не може да става. В случая следва да бъде посочено и това, че ако и въззивницата да е имала предвид друга давност – абсолютна давност за адм.наказателно преследване, която само впрочем може да бъде предмет на обсъждане в съдебното производство, то и тази давност не е изтекла. Доколкото в  ЗАНН няма конкретна уредба, то по отношение на института на давността, е приложим режима на НК, уреден в  чл.80 и 81. В горната насока са и задължителните указания дадени с Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 80, ал.1, т.5 от НК наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в срок от три години. За да се формира института на абсолютната давност обаче следва да намери приложение  разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК. Ето защо независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80, ал. 1, т. 5 НК. Следователно, в случаите, в които законът предвижда наказание "глоба", както е в настоящия,  възможността дадено лице да бъде санкционирано се изключва с изтичане на 4 години и шест месеца от извършване на деянието. Към настоящият момент този срок не изтекъл – нарушението е извършено на 03.04.2017год.

Водим от горното Варненският районен съд

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-0819-001807 от 12.05.2017год. на  началника на група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР Варна с което на А.С.Д. ЕГН **********  на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДП е било наложено адм. наказание глоба в размер на 50лв. за нарушаване нормата на чл. 137а, ал.1 от ЗДП.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

                         

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: