Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Елин Пелин, 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Елин Пелин, Пети състав, в
публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при секретаря Любка Костова, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 1 по описа за 2020
година на РС Елин Пелин и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.422, ал.1 от
Сочи се, че съдът е уважил
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по образувано ч.гр.д. № 596/2019 г. на РС
Елин Пелин и е издал Заповед за изпълнение. Длъжникът не е установен на
известните по делото адреси, поради което
заповедта е връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. В тази връзка
на заявителя е указано на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК да предяви иск за
установяване на претенциите си, в която връзка е предявен настоящия иск.
Твърди се, че вземането е
възникнало по повод сключен между длъжника - ответник и кредитора „Провидент
Файненшъл България“ ООД, ЕИК ……Договор за потребителски кредит №
*********/20.02.2019 г., въз основа на който между
страните е възникнала облигационно правна връзка, по силата на която кредитодателят е отпуснал на
кредитополучателя сума в размер на 400.00 лева. Кредитополучателят се е
задължил да върне получената сума, ведно с добавка съставляваща печалба за
кредитора на 45 броя седмични вноски. Ответникът изрично е удостоверил с
полагане на подписа си получаването на сумата, предмет на договора, видно от
чл.27 от същия. Кредиторът е изпълнил изцяло задълженията си по договора за
кредит, но ответникът не е изпълнил всички свои задължения по Договора, като не
е направил нито едно плащане, поради което падежът на първата неплатена вноска е настъпил на 27.02.2015 г.
и считано от следващия ден кредиторът е изпаднал в забава, поради което дължи и
обезщетение за забава, чиито размер се изчислява спрямо действащата законна
лихва.
Крайният срок за изпълнение на
договора настъпва на 01.01.2016 г., с което целият кредит става изискуем за
остатъка от главното задължение – главница, дължима ведно със законната лихва
за забава считано от подаването на заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателното й изплащане.
На 21.03.2016 между „Провидент Файненшъл
България“ ООД и „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД е сключен Договор за продажба и
прехвърляне на вземания, по силата на който на основание чл.99, ал.1 от ЗЗД
титуляр на вземанията претендирани с настоящата искова молба става ищцовото
дружество, което се установява от Приложение № 1, неразделна част от договора
за цесия.
С оглед задължението си по чл.99, ал.3 от ЗЗД цедентът „Провидент
Файненшъл България“ ООД е упълномощил цесионера „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД да
уведоми длъжника за прехвърлянето на вземанията, въз основа на което ищецът с
препоръчана пратка на Български пощи изпраща
до длъжника уведомление за цесията. В пратката е отбелязано, че
адресатът се е преместил на друг адрес. В чл.20 от договора за кредит е уговорено, че кредитополучателят следва да
информира кредитодателя си при промяна на адреса, но в случая това не е
сторено, което налага уведомлението да
бъде връчено в настоящото производство.
Поради неизпълнение от страна на
кредитополучателя на договорните задължения, ищецът в качеството си на цесионер
на вземанията по договор е подал заявление по реда на чл.410 от ГПК въз основа
на което е образувано ч.гр.д. № 596/2019 г. по описа на РС Елин Пелин, по което
е издадена заповед за изпълнение, препис от която е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК, което е наложило съдът да даде указания на
ищеца да предяви установителен иск.
Изложеното обуславя правния
интерес от водене на настоящия иск.
Препис от исковата молба и
доказателствата към нея са изпратени на
ответника Н. Е. Й., която не е
открита на известните по делото адреси, поради което й е назначен особен
представител, който да я представлява по делото. В срока по чл.131 от ГПК,
особеният представител на ответника – адв.Г.К. - САК депозира писмен отговор, с
който счита исковете за допустими, но неоснователни и недоказани. Не оспорва
обстоятелството, че в сключения Договор за потребителски кредит от 20.02.2015
г. се съдържа уговорена възможност за цедиране на вземанията без съгласието на
длъжника, както и че вземането е цедирано от страна на „Провидент Файненшъл България“ ООД в полза на
„Фронтекс интернешънъл“ ЕАД. Твърди, че извършената цесия не може да породи
действие, тъй като в случая изпратеното
до длъжника уведомление е от ищеца в качеството му на цесионер, но приложената
към писмото обратна разписка не съдържа абсолютно никакво отразяване на опит на
куриера да връчи пратката на псочения адрес, като пратката е върната като
непотърсена, но не е налице отказ от получаването й. При уговорка в договора
кредиторът да може да извърши уведомлението с препоръчана пощенска пратка,
следва връчването да е удостоверено по реда на чл.5, ал.1 и ал.2 от Общите
правила приети на основание чл.36, ал.2 от Закона за пощенските съобщения. В
клаузите на договора липсва изрично приравняване на опита за доставяне на
фактическото му получаване, поради което
съобщение, изпратено на адрес, който не е променен, като не е удостоверено
доставянето му, не се счита за получено. По тези съображения, следва да се
приеме, че кредитора, респективно надлежно упълномощения от него цесионер не е
положил всички възможни усилия да връчи
на длъжника уведомителното писмо относно сключения договор за цесия на
вземанията по договора за потребителски кредит от 20.02.2015 г. и че длъжника е
уведомен за прехвърлянето с последиците визирани в разпоредбата на чл.99, ал.4
от ЗЗД. Съобщение изпратено на адрес, който не е променен, като не е
удостоверено доставянето му, не се счита за получено.
Действително съдебната практика приема, че
цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато
изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към
исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на
цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента,
макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде
съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на
чл.235, ал.3 от ГПК. В случая обаче връчване на длъжника, респективно на негов
пълномощник няма, тъй като ответницата не е била намерена на адреса, а е призована чрез фикцията на чл.47, ал.5 от ГПК и процесуалното представителство по делото се осъществява от назначен от
съда особен представител, който упражнява обаче само процесуалните права на
страната и не е нито законен, нито договорен и не може да приема адресирани до
представляваното лице материално-правни изявления на трети лица, каквото
безспорно е уведомяването на длъжника от стария кредитор по чл.99, ал.3 от ЗЗД
за сключения договор за продажба и прехвърляне на вземания цесия от 07.11.2014
г. Особеният представител не е осъществил контакти с ответника и поради това
последният като длъжник не може да се счита за уведомен за цесията чрез
особения представител. Всичко изложено сочи, че връчването на уведомлението за
цесията със съдебните книжа на особения представител на длъжника-ответник не
поражда материално-правната последица, визирана в разпоредбата на чл.99, ал.4
от ЗЗД, поради което само на това основание искът се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен, тъй като ищецът не е активно материално-правно
легитимиран да търси изпълнение по отношение на спорното право, което води до
неоснователност на предявената от него искова претенция.
Оспорва се и претенцията за
лихви за периода от датата на депозиране
на заявление за издаване на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, тъй като
същите са погасени по давност още преди сключване на договора за цесия. Твърди
се, че с оглед разпоредбата на чл.111 б. „в“ от ЗЗД вземанията за лихви за
тригодишния период преди датата на подаване на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение следва да се считат за погасени по давност. Т.е. лихва
за забава върху договорените вноски по
главниците за времето от настъпване падежа на всяка една от вноските до датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Така и претендираната от ищеца лихва в размер на 119.00 лева за периода от
01.01.2016 г. до 05.07.2019 г. се явява погасено вземане по давност.
Оспорва се авторството на
подписа, положен в графа „Кредитополучател“ в представения с исковата молба
Договор за потребителски кредит от 25.02.2015 г., с твърдението, че не е
положен от лицето Й..
Твърди се също, че на ответницата
не е предоставена преддоговорна информация във връзка със сключване на договора
за потребителски кредит, тъй като представения европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредит не е подписан от
ответницата.
Сочи се също, че е нарушена
разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК относно формата на самия договор, според
която договорът следва да е със шрифт не
по-малък от 12, поради което иска съдът да прогласи нищожност на процесния
договор поради пипса на изискуема се законова форма.
Съгласно трайната практика на
ВКС, когато е сезиран с осъдителен иск за изпълнение на договорно задължение
или с иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД за
дадено без основание, съдът не само може, но е и длъжен да провери
действителността на договора и на ненаведени от страните основания, а именно
при нарушение на добрите нрави, при неравноправни клаузи във вреда на
потребителя и при нарушаване на императивни правни норми, които водят до
накърняване на установения в страната правов ред при положение, че за
установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства.
Договорът е недействителен, тъй
като с определения от кредитора лихвен процент не са посочени вида,
количествените изражения и относителната тежест на отделните компоненти
/пазарни индекси или индикатори. Съгласно чл.22 от ЗПК вр. чл.11 ал.1, т.9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият
лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в договора е посочен
лихвен процент 29,73 %. Липсват обаче каквито и да било условия за прилагането
му и дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок на кредита или е
променлив, както и липсва уточнение за базата върху която се начислява
лихвеният процент – дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната
главница. Не е уточнено и какъв е размерът на
договорната възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по
кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент
отговаря на действително прилагания от кредитодателя. Тази яснота също е
самостоятелно основание за недействителност на договора за кредит.
В представения договор липсва
каквото и да било описание на изчислителната процедура за методиката по чл.33а,
ал.2 от ЗПК, която да съдържа ясна и разписана изчислителна процедура, в която
да се посочат видът, количествените изражения и относителната тежест на
отделните компоненти /пазарни индекси и или индикатори/ за изчисляване на референтния лихвен процент, което прави
клаузата за дължимост на лихви изцяло недействителна.
Налице е недействителност на
договора и съгласно чл.22 от ЗПК вр.
чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК, тъй като в
същия не е посочен годишен процент на разходите съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК –
настоящи и бъдещи лихви, комисионни, възнаграждения и др. Посочването, че
годишния процент на разходите е 49,00 % без каквото и да било уточнение какви
точно разходи се включват в посочения процент прави невъзможно потребителят да
разбере реално какъв е процентът на оскъпяване на ползвания финансов продукт,
поради което законовите изисквания на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК не са спазени.
За да е спазена нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК в договора следва да е посочено
не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит
представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи,
които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Изложеното
прави договора нищожен само на това самостоятелно основание.
Съгласно чл.22, вр. чл.11 ал.1,
т.11 от ЗПК договорът е недействителен, когато не съдържа условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. В случая в договора е посочена само общата сума на дължимата
месечна вноска, липсва разпределение на вноските във времето между отделните
компоненти – главница, лихва и други разходи, което също е самостоятелно
основание за недействителност на договора.
С отговора на исковата молба е
направено и възражение за наличие на неравноправни клаузи в потребителския
договор, за които съдът следи служебно. В тази насока се прави искане съдът
служебно да извърши проверка в тази насока. Сочи, че клаузата посочена в
чл.9, чл.10 и чл.11 от условията към
предоставения договор за потребителски кредит е неравноправна, тъй като не
отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
След преценка на събраните по делото доказателства
и във връзка със становищата на страните, съдът от фактическа страна установява
следното:
Със заповед за изпълнение на парично
задължение № 488/26.07.2019 г. по чл.410 от ГПК,
издадена по ч.гр.дело № 596/2019 г. на РС Елин Пелин, съдът е уважил искането на заявителя „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД и е разпоредено ответникът Н.Е.Й. да заплати на заявителя
следните суми: 400.00 лева – главница; сумата от 54,64 лева договорна
възнаградителна лихва за периода от 20.02.2015 г. до 01.01.2016 г.; 174,67 лева
лихва за забава за периода от 21.02.2015 г. до 05.07.2019 г.; 253,12 лева такси
за периода от 20.02.2015 г. до 01.01.2016 г., ведно със законната лихва считано
от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 23.07.2019 г., до окончателното й изплащане
и разноските по заповедното производство в общ размер от 75.00 лева.
Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника Й. при условията на чл.47, ал.5 вр. ал.1 от ГПК, поради което на
основание чл.415, ал.4 вр. ал.1, т.2 от ГПК съдът е указал на кредитора да
предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на
съобщението. Искът е предявен в преклузивния едномесечен
срок.
С договор за потребителски кредит №
*********/20.02.2015 г. кредиторът „Провидент Файненшъл България“ ООД, ЕИК ********* е предоставил на ответника сумата от 400.00
лева, платима на 45 равни седмични вноски, всяка от по 15,73 лева, с изключение
на последната вноска, която е в размер на 15,64 лева дължима до понеделник, при
ГПР от 49,00 %.
Към договора са представени формуляр за
кандидатстване за отпускане на кредит, стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредит.
С договор за цесия от 21.03.2016 г. и
Приложение № 1 към него от 21.03.2016 г., „Провидент Файненшъл България“ ООД е
прехвърлило на ищеца вземането по процесния кредит.
Представено е и пълномощно, с което
„Провидент Файненшъл България“ ООД упълномощава „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД да уведоми длъжниците по
Договор за прехвърляне на вземания от 21.03.2016 г. за извършената цесия, както
и потвърждение за сключена цесия на основание чл.99, ал.3 от Закона за
задълженията и договорите.
По делото е представено и уведомление за
извършено прехвърляне на вземания, адресирано от ответницата Н.Е.Й. от
30.12.2019 г. и приложена обратна разписка на „Български пощи“ ЕАД, на която е
отбелязано, че получателят се е преместил на друг адрес.
От изслушаната по делото
съдебно-графическа експертиза на документи, приета като компетентно изготвена
се установи, че подписите положени на стр.1, 2 и 4 срещу израза „Подпис на
клиент“ в Договор за потребителски кредит № ********* от 20.02.2015 г., сключен
между „Провидент Файненшъл България“ ООД и Н.Е.Й. са изпълнени от Й.. Ръкописният буквен
текст Н.Е.Й. и подписът изпълнен на реда
срещу „Подпис на клиента“ на страница 3 от Договор за потребителски кредит №
********* от 20.02.2015 г. са изпълнени от Н.Е.Й..
По делото е приета и
съдебно-техническа експертиза, според заключението на която се установява
следното: Използваните шрифтове в „Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредит - Приложение № 2 към чл.5,
ал.2 от ЗПК и Договора за потребителски паричен кредит от 20.02.2015 г. са
както следва: За документ „Договор за потребителски кредит от 20.02.2015 г.:
ТimesNeuRoman -
със сгъстено разстояние между буквите и редовете -12 рt.;
ТimesNeuRoman–Bold - със сгъстено
разстояние между буквите и редовете - 12 рt.;
ТimesNeuRoman-Italic - със сгъстено
разстояние между буквите и редовете — 12 рt;
SymboIМТ - 12 рt.
За
документ „Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредит - Приложение № 2 към чл.5, ал.2 от ЗПК":
ТimesNeuRoman- със сгъстено разстояние между буквите и редовете -
12.5 рt.;
-
ТimesNeuRoman–Bold -
12.5 рt.;
- Arial- 12.5 рt.;
- Апа1 - 8 рt.;
- SymboIМТ - 12.5 рt.
Документите са изготвени със шрифт
„ТimesNeuRoman“. Подробно описание на използваните допълнителни
шрифтове, както и кои части /текстове/ са изпълнени с тях, са посочени в
Приложения № 1, № 2, № 3, № 4, № 5, № 6 и № 7, към настоящата експертиза.
Документът Договор за потребителски кредит от 20.02.2015 г. е изготвен със
шрифт „ТimesNeuRoman - 12
рt."; ТimesNeuRoman–Bold - 12.5 рt. за удебелените части и „ТimesNeuRoman–Italic- 12 рt." за наклонените (ръкописни)
части.Документът „Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация
за потребителски кредити - Приложение № 2 към чл.5, ал.2 от ЗПК" е
изготвен със шрифт „ТimesNeuRoman – 12.5 рt."; „ТimesNeuRoman–Bold - 12.5 рt." за удебелените части Налице са и разлики в шрифта на
изписаните страници на документите, както следва: За документ ,Договор за
потребителски кредит от 20.02.2015 г.", не са установени." За
документ „Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредит - Приложение № 2 към чл.5, ал.2 от ЗПК", на страница
№ 3 в долния десен край на страницата текст „F065b Rev.2" е изписан с шрифт „Arial - 8 рt.". В документа „Договор за потребителски кредит от
20.02.2015 г." са използвани допълнителни шрифтове както следва: - на страница 4 /четвърта/ шрифт „SymboIМТ - 12 рt." изобразяващ знак
„□", подробно описани и показани в приложение № 4; В документ „Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредит - Приложение № 2 към чл.5,
ал.2 от ЗПК" са използвани допълнителни шрифтове както следва:- на
страница 3 /трета/ шрифт „„SymboIМТ - 12 рt.",
изобразяващ знак „•", подробно описани и показани в Приложение № 7. Предоставените
за изследване документи са изпълнени с шрифт размер 12.5
рt., 12 рt., 10 рt. и 8 рt
подробно описани и показни в експертизата. От
заключението на изслушаната и приета съдебно-счетоводна експертиза се установява,
че кредитополучателят Н.Е.Й. е усвоила изцяло и в брой заемната сума в размер на
400.00 лева, но не е извършила никакви плащания за погасяване на задълженията й
по договора. Падежът на първата изцяло неизплатена вноска по договора за
потребителски кредит е на 27.02.2015 г.. Остатъчното задължение на заемателя Н.Е.Й.
по Договора за потребителски кредит по пера към момента на депозиране
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 23.07.2019 г. е в общ
размер на 829,52 лева, от които – 400.00 лева главница, 54,64 лева договорна
лихва, 20.00 лева такса за оценка на кредитно досие, 233,12 лева такса „Кредит
у дома“, 121,76 лева законна лихва до 23.07.2019 г.. Остатъчното задължение от
20.02.2015 г. към 05.07.2019 г. е в общ размер на 827,52 лева, от които 400.00
лева главница, 54,64 лева договорна лихва, 20.00 лева такса за оценка на
кредитно досие, 233,12 лева такса „Кредит у дома“, 119,76 лева законна лихва до
05.07.2019 г..
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът стигна до следните
правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск, правният интерес на който се
извежда от предходно проведено заповедно производство, по което е издадена
заповед за изпълнение, длъжникът по която не е открит на известните адреси,
поради което съдът е указал на зявителя да предяви иск за установяване на
вземането си, като ищецът е предявил настоящият иск. Искът е предявен в
преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане
по същество.
Във
връзка с направено оспорване от ответната страна, че подписът положен в Договор
за потребителски кредит № ********* от 20.02.2015 г. не изхожда от ответницата Й.,
съдът е открил процедура по оспорване истинността на подписа й и собственоръчно
изписаните имена. От изслушаната по делото съдебно-графическа експертиза се
установява, че ответницата е подписала процесния Договор за потребителски
кредит № ********* от 20.02.2015 г., поради което оспорването остана
недоказано, като следва да се приеме, че между праводателя на ищеца „Провидент Файненшъл България“ ООД и Н.Е.Й. е възникнало валидно договорно
правоотношение.
Ответната страна излага доводи, че
цесията не е породила своето действие, тъй като не е съобщена надлежно на
длъжника, поради което ищецът не е надлежна страна по делото, които доводи
настоящият състав намира за неоснователни по следните съображения: От
представените по делото доказателства – Договор за прехвърляне на вземания от
21.03.2016 г. и Приложение № 1 към него, пълномощно и потвърждение за сключена
цесия, се установява, че ищецът доказва качеството си на кредитор спрямо
ответницата за посочените вземания, придобити по договора за цесия, сключен
между дружеството „Провидент
Файненшъл България“ ООД и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД. В случая съобщението до длъжника, изпратено от новия кредитор, поражда
правно действие, тъй като предишният кредитор може да упълномощи новия кредитор
от негово име да съобщи на длъжника за извършената цесия, в който случай е
налице изпълнение на разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД. Към исковата молба е
приложено уведомление, изхождащо от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, което е достигнало до длъжника чрез неговия особен представител и
съставлява надлежно съобщаване на цесията (чл.99, ал.3 от ЗЗД), с което
прехвърлянето на вземането поражда правно действие за длъжника от този момент,
съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД.
Налице са доказателства, че старият
кредитор „Провидент
Файненшъл България“ ООД е упълномощил новия кредитор -
ищеца, да уведоми от негово име длъжника – ответницата Й. за извършената цесия.
Действително уведомяване не е осъществено до подаването на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение и до датата на предявяване на настоящата
искова молба, но уведомлението до ответника за цесията приложено към исковата
молба е връчено на особения представител на ответника, с което факта на
съобщаване на цесията е осъществен. Настоящият състав не споделя доводите на особения представител на
ответницата, че връчването на уведомлението за цесията на особения представител
не е произвело материалноправно действие, поради особения характер на
представителството по чл.47, ал.6 от ГПК с оглед обема на неговите правомощия.
Разпоредбата на чл.45 от ГПК установява правилото, че връчването на представител
се смята за лично връчване, като законодателят е посочил в разпоредбата
фигурата "представител", без да разграничава представителната власт
на представителя от какво произтича - от упълномощаване или по силата на закона
- от акт на съда. И в двата случая осъщественото връчване на представител е
приравнено на лично връчване, при което следва да се приеме, че в случая
ответникът лично е уведомен за извършената цесия /Решение № 198/18.01.2019 г.
по т.д. №193/2018 г. на ВКС, I-во Т.О/,
а именно, че връчването на материално-правно изявление на особения представител,
представлява надлежно уведомяване на длъжника - ответник.
От всичко изложено следва извода, че
ищецът се легитимира като кредитор на
ответницата, тъй като уведомлението за цесията, приложено към исковата молба е
достигнало до длъжника и съставлява надлежно съобщаване за цесията по чл.99,
ал.3 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането е породило действие за длъжника.
Сключеният
договор за заем по своята правна характеристика и съдържание представлява
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния Закон за
потребителския кредит. Кредитополучателят Й. е усвоила заетата сума, което се
установява и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Ищецът е
небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 от Закона за кредитните
институции, ответницата е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на кредитор
съгласно чл.9, ал.4 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и потребител по
смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК.
С нормата на чл.22 от ЗПК, законодателят
е приел, че когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7-12
и т.20, чл.12 ал.1 т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен, като липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води
до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на
договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и
другите разходи.
Според нормата на чл.10 ал.1 от ЗПК
размерът на шрифта от текстовата част на договора трябва да е минимум 12
пункта. Разпоредбата е в сила от 23.07.2014 г., а процесният договор
е сключен на 20.02.2015 г., поради което нормата е приложима в настоящия
случай. От приетата СТЕ се установява, че процесния Договор за потребителски кредит №
********* от 20.02.2015 г. и Стандартния европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити – Приложение № 2 към чл.5, ал.2 от ЗПК са
изписани с шрифт не по-малък от 12 рt с няколко
изключения в горния и долния край на документите, което сочи, че изискването на
чл.10, ал.1 от ЗПК е изпълнено, тъй като констатираните отклонения са
незначителни и не влияят на основните характеристики от текста касаещ сключения
договор.
Основание за недействителност на договора
за потребителски кредит е неспазване на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК
за посочване на общата дължима сума. Същото цели да гарантира правото на
потребителя да е наясно по какъв начин е формирано неговото задължение. В тази
връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, тъй
като включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление
на кредита, както и възнаградителната лихва.
Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да
заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите
на договора и да преценява какви суми ще дължи. В конкретния случай ГПР не
отговаря на законовите изисквания, защото е посочено единствено, че той е във
фиксиран размер от 49,00 %, а това поставя потребителя в положение да не знае
колко точно е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е
недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово
основание.
Според чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК в погасителния
план към договора за кредит трябва да има разбивка, като се посочи всяка вноска
от какви пера е съставена поради което е необходимо да има разпределение на
съответната погасителна вноска между различните дължими суми, както и
последователността, в която същите ще се погасяват, за да е ясно и разбираемо
за потребителя как е формирано задължението му. В процесния случай
ищецът не представя погасителен план, като липсва информация колко е размерът
на възнаградителната лихва, както и с
изплащане на всяка вноска каква част от лихва се погасява, което предполага
необходимост от тълкуване на договора, а законовото изискване в погасителния
план да е посочен размерът на лихвата е въведено в защита на потребителя, като
неспазването му също обуславя недействителността на сключения договор.
При това положение се налага изводът, че
договорът за кредит е недействителен на специалните основания предвидени в ЗПК,
а законодателят е предвидил в чл.23 от ЗПК, че когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
В случая ответницата по кредита е
получила 400.00 лева, като не е погасила нито една вноска. Ищеца претендира
заплащане на главницата в пълен размер от 400.00 лева, поради което предявеният
иск за главница е основателен и доказан по основание и размер и следва да се
уважи.
С оглед недействителността на кредита
поради несъответствие с императивните изисквания на закона, се явява
безпредметно да се излагат съображения досежно останалите
претенции, тъй като при всички положения нищожността на договора освобождава
потребителя от задължението да остане отговорен за разходи по кредита извън
„чистата“ му стойност - отпуснатата в заем сума.
С оглед разясненията дадени в
Тълкувателно решение № 5/2012 год. от 14.11.2012 год. на ОСГТК на ВКС, съгласно
което: „С установяване на неистинността или съответно с потвърждаване на
истинността на документа в резултат на оспорването по чл.193 от ГПК се решава
със сила на пресъдено нещо спора относно неговата истинност, като оспорването
истинността на документ по чл.193, ал.1 от ГПК представлява по същността си
предявяване на инцидентен установителен иск за установяване неистинност на
документ”, с оглед изхода на спора, в тежест на ответницата следва да се
възложат разноските за възнаграждение на вещото лице по назначената по делото
съдебно-графическа експертиза в размер на 180.00 лева, платими в полза на РС
Елин Пелин.
По разноските в настоящото
производство:
В това производство ищцовото
дружество претендира разноски в размер на общо 965.00 лева, от които 75.00 лева
държавна такса, 440.00 лева – възнаграждения за вещи лица, 300.00 лева –
възнаграждение за особен представител и 150.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение – съгласно представен списък по чл.80 от ГПК. По отношение на
разноските за юрисконсултско възнаграждение настоящият състав счита, че в
случая приложение следва да намери разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, която
възлага на съда да определи възнаграждението, присъждано в полза на юридическо
лице, каквото е ищцовото дружество, когато същото е било защитавано от
юрисконсулт. В тази връзка и на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.37 от
Закона за правната помощ вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ съдът определя на процесуалния представител на „Фронтекс интернешънъл“
ЕАД юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева, която сума намира,
че в случая съответства на фактическата и правна сложност по делото. В тази
връзка и с оглед изхода на делото на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 742.45 лева съразмерно с уважената част от иска.
Ответницата по делото не е сторила разноски, поради което
не следва да й бъдат присъждани такива съобразно отхвърлената част на иска.
На основание ТР № 4/16.06.2014г. на ОСТГК на ВКС при пълно или
частично уважаване на искове с правно основание чл.422 ГПК, исковият съд дължи
произнасяне за разноските на заявителя по заповедното производство с осъдителен
диспозитив, поради което претенцията на заявителя за присъждане на направените разноски в
заповедното производство се явява също частично основателна, като ответницата Й. следва да бъде
осъдена да заплати на „Фронтекс интернешънъл” ЕАД разноски в размер на
57,70 лева сторени в заповедното производство съразмерно на уважената
част на иска.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че Н.Е.Й., ЕГН ********** ***, дължи
на „Фронтекс интернешънъл” ЕАД, ЕИК ……
представлявано от пълномощника
юрисконсулт Т.К. със съдебен адрес:*** сумата
от 400.00 лева /четиристотин лева/ съставляваща главница по Договор за потребителски кредит № *********/20.02.2019 г., ведно със
законната лихва считано от 23.07.2019 г. – момента на подаване на заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение на парично задължение по реда
на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 569/2019 г. по описа на РС Елин Пелин до окончателното заплащане на вземането,
като отхвърля иска за заплащане на сумата от 119,90 лева лихва за забава за
периода от 22.07.20216 г. до 05.07.2019 г.
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО на основание чл.194, ал.3 вр. с ал.2, вр.
чл.193 от
ГПК проведеното от
ответника Н.Е.Й., ЕГН **********, чрез адвокат Г.К. оспорване на истинността на
представения по делото Договор за потребителски кредит
№ *********/20.02.2019 г. сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и ответницата Н.Е.Й., ЕГН **********, относно авторството на подписа и ръкописния буквен
текст, с който е изписано името на Н.Е.Й..
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Н.Е.Й.,
ЕГН ******** да заплати на „Фронтекс интернешънъл” ЕАД, ЕИК …….сумата от 742.45 лева /седемстотин
четиридесет и два лева и четиридесет и пет стотинки/ направени разноски по
производството по предявяване на исковата молба и разноски направени по
заповедното производство в размер на 57,70 лева /петдесет и седем лева и седемдесет стотинки/.
ОСЪЖДА Н.Е.Й., ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Елин Пелин сума в размер на 180.00 лева /сто и осемдесет лева/, представляваща разноски по
делото относно направено оспорване истинността на документ по чл.193
от ГПК платени от бюджета
на съда.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Софийски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
След
влизане в силана на решението по настоящото дело, ч.гр.д. № 596/2019 г. по описа на РС Елин Пелин да
бъде върнато в деловодството на съда, като към същото бъде приложен заверен
препис от настоящото решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: