Р Е Ш Е Н И Е
№3053
11.08.2010г.,
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, десети състав, в публично заседание на единадесети август през две хиляди и десета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
при секретаря М.Б., като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 11012 по описа
за 2010г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е реда на чл.7 и сл. от Закона за защита срещу домашното насилие.
Постъпила е молба по чл.8, ал.1 от ЗЗДН от Г.Д.Й. ЕГН ********** ***, с която се иска от съда да бъдат постановени
мерки за защита срещу нейния син С.Г.Й., ЕГН **********, и съпруг Г.А.Й., ЕГН **********.
Молителката поддържа, че е обект на психическо и физическо насилие от страна на
ответните по молбата лица, изразяващо се в нападение, блъскане, впръскване на спрей в лицето, поставяне на белезници на ръцете, като
изрично посочва конкретната дата, на
която това е осъществено. Твърди, че с
оглед това поведение на ответниците е налице пряка и непосредствена опасност за
живота и здравето й. Ето защо моли да бъдат постановени мерки за защита,
изразяващи се в в задължаване на ответниците да се въздържат от домашно насилие, забрана
да приближават жилището й и местата за социални контакти и отдих на не по-малко
от 150м, както и задължаване на ответниците да посещават специализирани
програми. В съдебно заседание, лично и чрез процесуалния си представител,
поддържа молбата си за защита и моли да бъдат предприети мерки за защита.
Ответниците С.Г.Й. и Г.А.Й. , лично и чрез
процесуалния си представител, молят молбата да бъде оставена без уважение
спрямо Г.А. , тъй като последния не бил упражнявал насилие , нито е взел
участие в посочения инцидент, а спрямо С.Й., заявяват че същият е бил ударен от
молителката, което е провокирало да я удари, както и че той сам е отишъл да
дава обяснения в полиц.управление,
като считат молбата за недоказана в тази
част .
Съдът, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, и по вътрешно убеждение,
съобразно чл.12 от ГПК, прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от
приложените по делото удостоверения за семейно
положение и родствени връзки от 08.07.10г. и удостоверение за гражд.брак се установява, че Г.А.Й. и Г.Д.Й. са съпрузи
от от 05.09.82г, а последната е майка на С.Г.Й..
Представено е медицинско
удостоверение от МБАЛ-Св.Анна гр.Варна № 658/2010г., в което е отразено , че по
предварителни данни на 01.07.10г. към
07.05 часа на молителя Г.Д.Й. е била нападната , блъскана и напръскана със спрей , с поставяне на белезници. В заключението е
посочено, че се касае за възпаление на очните лигавици, зачервяване на кожата в
областта на устата, които са резултат на действието на дразнещо вещество; кръвонасядане в областта на лявата мишница, ожулване в
областта на лявото коляно – резултат на действието на твърди, тъпи предмети; кръвонасядания в областта на двете гривнени
стави – резултат на действието на предмети с подчертан ръб.
Видно от мед.удостоверение №661/10г.
, изд.от МБАЛ-Св.Анна гр.Варна, по предварителни данни на 01.07.10г. към 08 часа при конфликт с майка си С.Г. е
бил одраскан в областта на лицето. В заключението е посочено, че се касае за
ожулване в дясната лицева половина, които са резултат от действието на твърд,
тъп предмет и биха могли да бъдат получени по указаните време и начин и са
обусловили чувство на болка и страдание.
Приложен е и протокол за
предупреждение от 01.07.10г. , изд. на осн. чл.63 от ЗМВР , с който е предупредено лицето С.Г.Й. да не оказва тормоз над майка си Г.Й..
Приложени са
постановление на РП-Пазарджик от 15.05.10г., за изпращане по компетентност на
РУ на МВР-Пазарджик на молба на С.Й. с оглед упражняване на правомощието по
чл.63, ал.1, т.3 от ЗМВР.
Приложена е и
преписка № В 614/10г., образувана по тъжба на молителката, ведно с приложени
към нея обяснения, снети от С.Г..
Към молбата е
приложена и декларация от молителката по смисъла на
чл. 9, ал.
3 вр. чл. 13, ал.
3 от закона, с която същата декларира , че спрямо нея
е осъществявен акт
на домашно насилие, изразяващ се във физическо и психическо насилие на
01.07.2010г. около 07.05ч.
В хода на делото
с оглед установяване на твърденията на всяка от
страните, са ангажирани и гласни доказателства. От съвкупния анализ на приобщените към делото свидетелски
показания на свидетелката Тодорка Димитрова / без родство със
страните / , се установява, че на посочената дата
видяла молителката на земята да я „ пребиват от бой мъжа и сина й” , като при
появяването си видяла, че С. й слага белезници и когато извикала той ги махнал,
след което ответниците избягали, като първо си тръгнал Г. , а после С.. Сочи,
че Г. я е биел и ритал, а С. я влачел, както и че тяхната кола била с отворени
врати и багажник, качена на бордюра. Тези показания , отразявайки преки и непосредствени впечатления от събитията по
място и време, изложени последователно, както бе посочено по-горе съдът изцяло кредитира.От показанията
на св.Йорданка Иванова / майка на молителката, чиито показания съдът преценява
на осн. чл. 172 от ГПК с оглед на всички
други данни по делото , имайки
предвид възможната тяхна заинтересованост /, се
установява, че същата намерила дъщеря си пред вход №6 на земята с червено лице,
със сини ръце, като ответниците ги нямало, а от свидетели разбрала, че
молителката била тътрена и напръскана в областта на устата и очите. Показанията
на този свидетел с оглед
тяхната безпротиворечивост
и пълно съответствие с другите данни
по делото, съдът изцяло кредитира.
Показанията на
св.Сийка Атанасова / без родство със страните/ съдът не взема предвид ,
доколкото същите отразяват оскъдни и бегли впечатления от случилото се и се
характеризират със своята неяснота / крещяха, не чух какво крещяха, той я
удари, но не мога да кажа къде, много хора се струпаха, не мога да кажа откъде
се събраха/ .
Предвид така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи :
Съгласно
разпоредбата на чл.2 от ЗЗДН домашно насилие представлява всеки акт на
физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено
спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във
фактическо съжителство или които обитават едно жилище.
В настоящия
случай безспорно по делото се установи, че страните в производството се намират
в семейна връзка по между си /съпрузи и родител-дете/, поради което и молбата се явява предявена от
и срещу легитимирано по закон лице, а с оглед установените по делото действия
на ответниците, проявени в нападение, блъскане,
впръскване на спрей в лицето, поставяне на белезници
на ръцете, викове, то
съдът счита, че същите се квалифицират като акт на психическо и физическо
насилие. Всичко това е безспорно установено не само от приложената от
молителката декларация, но и от събраните по делото писмени / медицинско
удостоверение/ и гласни доказателства / показанията на св. Тодорка Димитрова и
св.Йорданка Иванова. От ответната страна не се спори, че молителката е била
напръскана със спрей, нито че сина й е поставил
белезници на ръцете й , а видно от свид.показания
същият й е нанесъл и удари, влачейки я . Тези действия на лицето С.Й. безспорно
съставляват акт на физическо насилие, упражнено върху молителката, като без
значение е факта дали това е провокирано от нанесен от последната удар на
същия. Без значение е също по делото и обстоятелството дали молителката страда
от псих.заболяване, доколкото е безспорно, че тя не е
поставена под запрещение , което да
ограничава нейната дееспособност. Що се касае до отв.Г.Й.
, видно от приложената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, която съгласно чл.13,
ал.3 от ЗЗДН съставлява самост.доказателство, е, че
същият е крещял към нея да влиза в колата, а от свид.показания
се установи, че също е нанесъл и удари върху молителката. Тези му действия
съдът приема, че също съставляват акт както на псих.насилие,
установен с декларацията, така и на физ.такова.
Предвид това съдът намира, че с поведението си ответниците застрашават
нормалното както психическо, така и физическо здраве на молителката.
Всичко това
налага извода от необходимостта за предприемане на мерки за защита по смисъла
на ЗЗДН, съобразени с фактическите отношения между страните, адекватни на
осъществяваното от ответниците поведение и насочени към предотвратяване на
осъществяваното от тях противоправно поведение.
Съдът намира, че предвидените в
чл.5, ал.1, т.1 и 3 от ЗЗДН мерки се
явяват адекватна защита по отношение на молителката в това производство, имайки
предвид тежестта на извършваното спрямо нея домашно насилие. Предвид
необходимостта от извършване от страна на ответниците на преоценка на
отношението им към молителката, съдът намира, че на ответниците следва да бъде
забранено да приближават жилището, обитавано от нея на разстояние по-малко от
100м. С тяхното налагане съдът счита, че тя ще бъде защитена лично, като ще
бъде обезпечено и спокойствието й. По
отношение на другото искане – за забрана да приближават местата за социални
контакти и отдих , доколкото същите не са конкретизирани , то искането не
следва да бъде уважено. Молбата следва да бъде оставена без уважение и в
частта, с която се иска налагане на мярката по т. 5 от чл. 5, ал. 1 ЗЗДН,
доколкото лисват данни , обуславящи приложението й . Следва да бъде определен
срок за налагане на мерките – една година, предвид тежестта на извършеното
домашно насилие.
На осн. чл.11, ал.2 ЗЗДН
следва да бъде осъдени ответниците да заплатят в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, по сметка на
ВСС държавна такса за водене на делото в
размер на 25лв, а на осн. чл. 5, ал.4 от ЗЗДН да
заплатят и глоба в размер на по 300лв в полза на Държавата по сметка на ВСС. Съобразно направеното
искане от молителката следва да й бъдат присъдени направените
от нея разноски
в размер на 400 лв.-
адв.възнаграждение.
Мотивиран от
горното,съдът
Р Е Ш И :
ЗАДЪЛЖАВА С.Г.Й.,
ЕГН **********,***.***, и Г.А.Й., ЕГН **********,***,
ДА СЕ ВЪЗДЪРЖАТ от извършване на
домашно насилие спрямо Г.Д.Й., ЕГН **********
***, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на С.Г.Й., ЕГН **********,***.***, и Г.А.Й.,
ЕГН **********,***, да приближават жилището, обитавано от Г.Д.Й., ЕГН **********,***, на разстояние по-малко от
100м., за срок от
ЕДНА ГОДИНА , на основание
чл.5 ал.1 т.3 във вр. с ал.2 от ЗЗДН.
ОСТАВЯ без уважение молбата на Г.Д.Й., ЕГН ********** *** за налагане срещу С.Г.Й.,
ЕГН **********,***.***, и Г.А.Й., ЕГН **********,***,
на мерките – „ забрана да приближават местата за социални контакти и отдих на разстояние не по-малко от 150м.” и
“Задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми”, на осн.
чл. 5, ал. 1, т. 3 и 5 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА С.Г.Й., ЕГН **********,***.*** да
заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, по сметка на
ВСС глоба в размер на 300 /триста/ лева, на основание чл.5 ал.4 от
ЗЗДН.
ОСЪЖДА Г.А.Й., ЕГН **********,*** да заплати
в полза на държавата, по бюджета
на съдебната власт, по сметка
на ВСС глоба в размер на 300 /триста/ лева, на
основание чл.5 ал.4 от
ЗЗДН.
ОСЪЖДА С.Г.Й., ЕГН **********,***.***, и Г.А.Й., ЕГН **********,*** да заплатят в полза
на държавата, по бюджета на
съдебната власт, по сметка на
ВСС държавна такса в размер на 25.00 /двадесет и пет/ лева,
на основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА С.Г.Й., ЕГН **********,***.***, и Г.А.Й., ЕГН **********,*** да заплатят на
Г.Д.Й., ЕГН **********,***, сумата 400 лв.
/четиристотин лева/, направените по делото разноски, на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Да се
издаде заповед за защита в полза
на молителката Г.Д.Й., ЕГН **********,***.
ПРЕПИСИ от решението и заповедта да се връчат на страните и да се изпратят на
НАЧАЛНИКА на съответното РУ
при ОД на МВР по настоящия адрес на молителката и ответниците, съгласно
чл.16 ал.3 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му пред Окръжен съд - Варна,
като обжалването не спира изпълнението на издадената заповед.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЗАПОВЕД
гр.Варна, 11.08.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Х – ти
състав, на основание чл.15, ал. 2 от ЗЗДН, като констатира,
че решение № 3053 от 11.08.2010г. по гр.д. 11012/2010г. на ВРС подлежи на
изпълнение, разпореди да се издаде следната
ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА
ЗАДЪЛЖАВА С.Г.Й.,
ЕГН **********,***.***, и Г.А.Й., ЕГН **********,***,
ДА СЕ ВЪЗДЪРЖАТ от извършване на
домашно насилие спрямо Г.Д.Й., ЕГН **********
***, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на С.Г.Й., ЕГН **********,***.***, и Г.А.Й.,
ЕГН **********,***, да приближават жилището, обитавано от Г.Д.Й., ЕГН **********,***, на разстояние по-малко от
100м., за срок от
ЕДНА ГОДИНА , на основание
чл.5 ал.1 т.3 във вр. с ал.2 от ЗЗДН.
ПРЕДУПРЕЖДАВА
С.Г.Й., ЕГН **********,***.***, и Г.А.Й., ЕГН **********,***, че при неизпълнение на
заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа
нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата, съгласно чл.21 ал.3
от ЗЗДН.
ПРЕПИС от заповедта да се връчи на страните и да се изпрати на Началника
на съответното РУ на МВР по настоящия адрес на пострадалото лице и извършителите, съгласно чл.16 ал.3 от ЗЗДН.
Заповедта
за защита подлежи на незабавно
изпълнение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: