О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№215/30.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на 30.04.2020г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА
НЕДЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в. гр. д.
133/2020 год. по описа на
Апелативен съд – гр. Варна, г. о., за
да се произнесе, съобрази следното :
С решение № 149/10.03.2020 год по т.д. № 260/2019 год на
ВКС на РБ е отменено въззивното решение по в.гр.д. № 362/2018 год на Апелативен
съд Варна и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав.
Предмет на делото е въззивната жалба, подадена от
„Диагностично-консултативен център IДобрич“ ООД срещу
решение № 91/22.05.2018 год по т.д. № 150/2017 год на Окръжен съд Добрич, с
което е отхвърлен предявеният от дружеството срещу д-р В.Г.К. иск за признаване
на вземане в размер на 157 760,52 лв – обезщетение за имуществена вреда,
причинена от незаконосъобразни разпоредителни действия в качеството й на управител
на дружеството за периода от 01.01.2015 до 31.08.2015 год, ведно сс законната
лихва върху нея, считано от подаването на заявлението до съда – 01.03.2017 год
до окончателното изплащане, представляващи разпоредено плащане на суми над
определеното възнаграждение по договора за управление; сумата 47 016,15 лв
– обезщетение за забава върху главницата за периода от причиняването на вредата
до 01.12.2016 год, за които суми е издаден Акт за начет № 11-04-25/01.12.2016
год на Агенция за държавна финансова инспекция и Заповед № 419/08.03.2017 год
за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 706/2017 год на Районен
съд Добрич.
Касационното обжалване на въззвното решение е допуснато с
определение № 334/31.05.2019 год на осн. чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК по материално-правния
въпрос, свързан с приложението на чл. 38 ал.1 пр.1 от ЗЗД в хипотезата на
договаряне на органен представител на търговско дружество от името на
дружеството лично със себе си. Цитирайки съдебна практика по този въпрос,
съставът на ВКС е дал отговор, че сключването на сделка между дружеството,
представлявано от управителя му и самия управител в качеството му на физическо
лице, попада в приложното поле на забраната на чл. 38 ал.1 от ЗЗД. Както
подробно е изяснено в т.2 на ТР № 3/2013 год на ОСГТК на ВКС, волята на
управителя като физическо лице следва да бъде счетена като воля на дружеството,
изразена чрез органния му представител във външните отношения на дружеството с
другите правни субекти, но във вътрешните отношения между дружеството и неговия
управител в качеството му на физическо лице, отношенията са между представляван
и представител. Следователно сключвайки с представляваното от него дружество
облигационна или вещно-прехвърлителна сделка, в качеството си на физическо
лице, управителят встъпва в същата като самостоятелен субект,воден от собствени
интереси. Затова и спрямо него са приложими общите граждански разпоредби, както
и установената в чл. 38 ал.1 предл.1 от ГПК забрана да договаря сам със себе
си.
С оглед отговора на така поставения материално-правен
въпрос, ВКС на РБ е отменил въззивното решение и е върнал делото за ново
разглеждане от друг състав, който следва да се произнесе по своевременно
въведеното от ответника възражение за прихващане на вземането на ищеца със
сумата 365 733,54 лв – обезщетение, твърдяно за възникнало от
неоснователно обогатяване по смисъла на чл. 59 от ЗЗД и обсъждане на събраните
в тази насока доказателства от инстанциите по същество.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито
съдебно заседание с призоваване на страните, но с оглед обявеното извънредно
положение в страната с Решение от 13.03.2020 год на Народното събрание на РБ, и
Решение на Съдийската колегия при ВСС от 15.03.2020 год, датата на съдебното
заседание ще бъде определена след отмяната на извънредното положение.
Водим
от горното съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
Делото да
се докладва за насрочване след отмяната по съответния ред на извънредното
положение, обявено с Решение от 13.03.2020 год на Народното събрание на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.