Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на двадесет и девети декември две хиляди двадесет
и втора година в състав:
Административен съдия: Снежина Чолакова
при секретаря Иванка Велчева, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 283 по описа за 2022г.
на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно
процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.220 от Закона за митниците (ЗМ).
Образувано е по
жалба на „Б.ф.п.“ ООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
офис 6, представлявано от И.И.И., депозирана чрез адвокат С.Ж.от ВАК, против
Решение с рег.№ 32-298161/05.09.2022г. към MRN 22BG002002069666R7/01.04.2022г., издадено от Директора на Териториална
дирекция Митница Варна в Агенция „Митници“. С атакуваното решение е:
1. Отказано да
бъде приет декларирания код по ТАРИК на стока № 1 по МД с MRN 22BG002002069666R7/01.04.2022г.
2. Определен е код
по ТАРИК на стока № 1 по МД с MRN
22BG002002069666R7/01.04.2022г. – **********.
3. Отказано е да
бъде приета митническата стойност на декларираната стока № 1 „ТРИКОТАЖЕН ПЛАТ ОТ СИНТЕТИЧНИ ВЛАКНА, ОБАГРЕН – 23000.00
кг/99283.00М“ по митническа декларация с MRN 22BG002002069666R7/01.04.2022г.
4. Определена е митническата
стойност на стока № 1 по митническа декларация с MRN 22BG002002069666R7/01.04.2022г.
в размер на 122590,00 лева, на основание чл.74, пар.2, буква б) от Регламент
(ЕС) № 952/2013.
5. Разпоредено е да
се коригира митническа декларация с MRN 22BG002002069666R7/01.04.2022г., както
следва:
-Е.Д. 8/6
„Статистическа стойност“ да се чете: 122590,00
- Е.Д. “Митническа
стойност“ следва да се чете: 122590,00
- Е.Д. 4/14 „Цена
на стоката“, при курс 1,78046 лв. за 1 USD и следва да се чете : 68852,99
- Е.Д. 4/16 „Метод
за определяне на стойността“ да се чете: 3 – Договорна стойност на сходни стоки
(чл.74, пар.2, буква б) от Кодекса)
- данните в поле
задължения, са: тип А00 Мита – основа за изчисляване на вземането -122590,00
лева; ставка 0,080; изчислен размер - 9807,20 лева; дължим размер - 9807,20
лева; и тип В00 ДДС – основа за изчисляване на вземането - 133635,24 лева;
ставка 0,200; изчислен размер - 26727,05 лева; дължим размер -26727,05 лева.
4. Разпоредено е на
основание чл.104, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. и чл.56 от ЗДДС да се
вземе под отчет начисленият с настоящото решение размер на дължимите вземане.
5. Начислените и
взети под отчет суми с ВПО № 22BG0020021900136-001/15.06.2022г.,
са:
- Мито (А00) –
8648,76 лева;
- ДДС (В00) –
235999,27 лева, които са заплатени.
6. Дължими суми за
досъбиране са:
- Мито (А00) –
1158,44 лева;
-ДДС (В00) –
3127,78 лева.
Ведно с лихва за
забава върху размера на дължимите мита на основание чл.114, § 1 от Регламент
(ЕС) № 952/2013, считяано от датата на възникване на митническото задължение –
01.04.2022г., дължими от длъжника „Б.ф.п.“ООД.
В жалбата се твърди, че решението
е незаконосъобразно поради постановяването му в противоречие с материалния
закон и с процесуалните норми, регламентиращи метода на определяне размера на
митническата стойност на внасяните в страната стоки. В тази връзка се изразява
несъгласие с промяната на тарифния номер за декларираните стоки поради липса на
изложени мотиви какво налага тази промяна и факта, че изследването на
процесните стоки не е осъществено в акредитирана лаборатория. По отношение на
определената митническа стойност се счита, че митническите органи трябва да
обосноват наличието на съмнения относно достоверността на митническата стойност
и после да докажат, че са спазили процедурата по нейното увеличаване. В тази
връзка митническите органи са посочили, че съмненията им произтичат от това, че
договорът е представен на български език и нямало договорено авансово плащане,
както и е издадена проформа фактура, което според жалбоподателя не може да
служи като основание за отхвърляне на декларираната договорна стойност и
определяне на нова такава чрез резервните способи, предвидени в чл.74, § 2 от
МК. Заявява се, че Митницата не е извършвала проверка в счетоводството на
дружеството, нито разполага с доказателства, че жалбоподателят е платил повече,
отколкото е декларирал, за да твърди, че стойността е била значително занижена,
респективно да бъде отхвърлена декларираната стойност за стоките. Сочи се, че
не е ясно защо административният орган е пристъпил към определяне на
митническата стойност по чл.74, § 2, б. „б“ от МК, при условие, че дружеството
е представило на митническите органи фактура, платежни документи за заплащане
цената на стоката, фактура за транспортни разходи, с което е доказал
декларираната митническа стойност. Наред с изложеното, излагат се и доводи, че
дружеството не е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават
съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната
стойност, което е квалифицирано като особено съществено нарушение на процедурните
правила. Аргументира се становище за липса на доказателства, че определената от
митническия орган стойност отговаря на всички изисквания на закона, за да може
да бъде приложена. В тази насока се сочи, че не се установява дали стоките,
които митническите органи са ползвали за определяне на по-висока митническа
стойност, внесени от трето лице, отговарят на изискването за „сходни стоки“,
тъй като са различни по вид от внесените с процесната митническа декларация и в
същото време няма мостри от тази стока, която е ползвана за увеличение на
стойността. Въз основа на изложеното в жалбата и в представени по делото
писмени бележки дружеството моли решението да бъде отменено изцяло. Претендира
присъждане на разноските по делото.
Ответната страна - Директор на Териториална
дирекция Митница Варна, представляван от гл.юрисконсулт Т.К., счита оспорването
за неоснователно по изложени в съдебно заседание и в писмени бележки съображения,
изведени от Митническия кодекс. Поддържа, че обжалваният акт е издаден в
съответствие с процедурата по чл.140, §2 от Регламент за изпълнение № 2015/2447
на ЕС и при спазване на разпоредбата на чл.74 от МК, като при основателни
съмнения дали декларираната стойност е реална, митническите органи са
пристъпили към вторичните методи за определяне на стойността по чл.74 от МК.
Доколкото при последователно прилагане на визираните в разпоредбата хипотези е
било установено, че не са налице напълно идентични стоки, внасяни в ЕС, чиято
стойност може да се вземе за база, митническата стойност на процесните стоки е
определена съобразно чл.74, §2, б. „б“ от МК. Въз основа на изложените
аргументи се отправя искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна и за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. С депозирано по делото писмено становище рег.
№ ДА-01-2952/07.12.2022г. ответната страна излага в писмен вид аргументи в
подкрепа на застъпената в хода на устните състезания теза за законосъобразност
на атакувания административен акт. В допълнение отправя искане съдът да спре
съдебното производство до произнасяне на Съда на ЕС по образуваното по
преюдициално запитване на АССГ дело С-770/2021г. пред съда на СЕС. Сочи също,
че при преценка от страна на съда за противоречие между националното
законодателство и това на ЕС, да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС
на основание чл.267, § 3 от ДФЕС, във вр.с чл.628 от ГПК и чл.144 от АПК, и на
основание чл.144 от АПК, във вр.с чл.631 от ГПК да спре производството по
делото до произнасяне на Съда на ЕС, които искания са отхвърлени като неоснователни,
съответно с протоколно определение от 23.11.2022г. и от 30.12.2022г. Отправя се
и искане за отхвърляне на жалбата на „Б.ф.п.“ООД.
Шуменският административен съд
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
На 01.04.2022г., дружеството
вносител „Б.ф.п.“ ООД - гр.Шумен, декларира на режим „Допускане за свободно
обращение“ с митническа декларация MRN 22BG002002069666R7/01.04.2022г., 1 стока, 691 колета, 24500 кг бруто тегло, държава на износ
Китай, деклариран произход Китай, условие на доставка CFR Варна, обща фактурна
стойност 60720 USD, при курс за митнически цели 1,78046лв. за 1 USD. Към
митническата декларация за допускане за свободно обращение били приложени фактура
№AHN-CEY-1/06.01.2022г., опаковачен лист от 06.01.2022г., фактура №
**********/06.03.2022г.за терминални разходи, такса документация и такса оглед
и почистване, фактура № **********/16.03.2022г. за вътрешен транспорт, фактура
№ **********/23.03.2022г. за сторидж, фактура № 435/31.03.2022г. за митническо
представителство, коносамент № S*********/16.01.2022г.
Стока №1 по МД е описана, както
следва: „трикотажен плат от синтетични влакна, обагрен – 23000,00кг/99283,00М“,
деклариран код по ТАРИК **********, 24500,00 кг бруто, 23000,00 кг нето, държава на произход Китай, условие за доставка
CFR Варна, декларирана митническа
стойност в размер на 4,70 лв/кг.
Извършена била проверка на
стоката, резултатите от която са обективирани в протокол №22BG2000М020030 от 04.04.2022г. Взета била мостра от стоката,
която била изпратена за лабораторен анализ в ЦМЛ – София.
Във връзка с проверка, приемане
и/или оспорване на декларираната митническа стойност на внасяната стока,
дружеството е уведомено с писмо рег. № 32-110103/09.05.2022г., че за целите на
даване на разрешение за вдигане на стоките по смисъла на чл.195 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 и на основание чл.148 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447
трябва да учреди обезпечение в размер на 30318,00 лева. Такова е предоставено.
На основание чл.140 от Регламент
за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията за определяне на подробни правила за
прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) №952/2013 на ЕП и на Съвета
за създаване на МК на Съюза (Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447) за нуждите
на допълнителната проверка до вносителя „Б.ф.п.“ ООД е изпратено писмо рег. №
32-110114/04.04.2022г., с което е изискано да се представят допълнителни
документи в подкрепа на декларираната митническа стойност на стоката.
С писмо вх. № 32-118876/11.04.2022г.
управителят на дружеството представил допълнителни документи в подкрепа на
декларираната митническа стойност, копие на търговска фактура №AHN-CEY-1/06.01.2022г., копие на пакинг
лист № AHN-CEY-1/06.01.2022г., придружаващи терминални документи, митническа декларация №
22BG002002069666R7/01.04.2022г., международен
договор от 10.12.2022г.
Съгласно Митническа лабораторна
експертиза (МЛЕ) № 16_11.05.2022/23.06.2022г. и
становище на дирекция „Митническа дейност и методология“ с рег.№
32-215552/29.06.2022г., анализираната проба с лаб.код № 2417_2002_22 представлява парче от трикотажен плат, съдържащ
ива и изрязан от три страни, с приблизителни размери 82х57 см, обагрен в черен
цвят. Изделието е от вида осново-плетен трикотажен плат. Изработен е от два
вида синтетични прежди. Чрез микроскопско наблюдение и инфрачервена микроскопия
синтетичните прежди са идентифицирани като полиестер и еластанова нишка, с
влакнест състав – еластан 9 % и полиестер 91%. Въз основа на получените резултати
е заключено, че чстоката с описание
„Трикотажен плат от синтетични влакна, обагрен“ представлява трикотажен
плат с широчина, превишаваща 30 см, съдържащ тегловно 9 % еластомери,
несъдържащ каучукови нишки, от синтетични влакна, от полиестер, обагрен.
Митническият орган, като
съобразил заключението на МЛЕ, приел, че съгласно разпоредбите на правила 1 и 6
от Общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура на ЕС стоката
следва да се класира в тарифна позиция 6004, код 6004 10 10 на КН, в ТАРИК код
6004 10 00 10, различен от декларирания. Декларираният в митническата
декларация код ********** на КН е счетен за некоректен с аргумента, че трикотажните
платове, съдържащи 5% или повече еластан (прежди от еластомери) попадат в
обхвата на позиция 6004 на КН.
На 23.06.2022г. е изготвена
Служебна бележка с рег.№ 32-227663/07.07.2022г., от началник отдел „Митническа
дейност“ относно проверка и определяне на митническа стойност на стока № 1 по
митническа декларация (МД) MRN
22BG002002069666R7/01.04.2022г.
след представени от вносителя допълнителни документи, на основание чл.140 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и получена МЛЕ от ЦМЛ, гр.София, и
становище за тарифно класиране от Дирекция „МДМ“ – София. В становището се
съдържа извод за определяне на нов тарифен код и нова митническа стойност на
процесната стока. Прието е, че анализираната проба следва да се класира в
тарифна позиция 6004, код 6004 10 10 на КН, в ТАРИК код 6004 10 00 10, различен
от декларирания. В същото са изложени аргументи, че след промяна на кода на
стоката и след анализ на база TНESEUS, справедливата цена на ЕС за новия код по КН 60041000 е 10,72 лева/кг. В
тази връзка, след анализ на документите, удостоверяващи доставката на стоката,
е заключил, че са налице основателни съмнения относно реалността на
декларираната митническа стойност, чийто рдеклариран размер 4,70 лв/кг. Посочил
е, че съгласно чл.140, ал.2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на
Комисията, ако съмненията не отпаднат, митническите органи могат да решат, че
стойността на стоките не може да се определи по реда на чл.70, § 1 от Регламент
(ЕС) № 952/2013. Когато митническата стойност на стоката не може да бъде
определена по реда на чл.70, §1 от Кодекса, съгласно чл.74, §1 от Регламент
(ЕС) №952/2013, тя се определя като се прилагат последователно букви от а) до
г) от §2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се
определи митническата стойност на стоките. Според митническия орган, за
приблизително същия период не са установени декларирани митнически стойности по
реда на чл.70 от Регламент (ЕС) №952/2013 за идентични стоки. В този случай,
след разглеждане на единичните цени, по които останалите вносители са
закупували разглежданите видове стоки, митническата стойност е определена въз
основа на „договорната стойност на сходни стоки“, съгласно чл.74, §2, буква б)
от Регламент (ЕС) №952/2013г., като е взета предвид декларираната митническа
стойност в размер на 5,33 лв./кг за стока № 3 от МД MRN 21BG002002059027R0 от 14.10.2021г., с описание „полиестерни трикотажни
платове – 2712 кг“; (148 бр.рула; 1,5 м - ширина);[BN=117]“, класирана в код по ТАРИК
**********, държава за износ Китай, страна на произход Китай, условие на
доставка CFR Варна с митническа стойност 5,33
лв./кг. Предвид горното е прието, че новата митническа стойност на МД с MRN 22BG002002069666R7/01.04.2022г., за стока № 1 е в
размер на 122590,00 лв., на основание чл.74
§ 2, б.“б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013.
Със съобщение по реда чл.22, §6
от Регламент (ЕС) № 952/2013, обективирано в писмо с рег. №32-231655/12.07.2022г.,
директорът на ТД Митница Варна уведомил дружеството-вносител, че предстои
издаване на решение, с което ще се определи нов размер на задължение за
декларирана стока №1 по МД MRN 22BG002002069666R7/01.04.2022г., като изложил
мотиви и съображения, идентични с тези, съдържащи се в Служебна бележка
рег.индекс 32-227663/07.07.2022г. на началник отдел „МД“. Посочено е, че
митническата стойност за процесната стока е в размер на 122590,00 лв., като на
основание чл.101 от Регламент (ЕС) №952/2013 и чл.54, ал.1 от ЗДДС, за
декларираната стока възниква задължение за допълнително заплащане на държавни
вземания за мито в размер на 1158,44 лв. и ДДС в размер на 3127,78 лв., или
общо 4286,22 лв.
Дружеството е уведомено за започналото административно
производство, съгласно чл.26, ал.1 от АПК и му е дадена възможност да подаде
възражения в срок от 30 дни от получаване на съобщението, съгласно чл.22, §6 от
Регламент (ЕС) № 952/2013.
Съобщението е връчено на
оспорващото дружество на 13.07.2022г., видно от приложеното известие за
доставяне с обратна разписка.
Въз основа на
констатациите по осъществената проверка във връзка с процесния внос и
доказателствата, приобщени в административна преписка Директорът на ТД Митница
Варна издал Решение с рег.№ 32-298161/05.09.2022г. към MRN 22BG002002069666R7/01.04.2022г., с което:
1. Е отказано да
бъде приет декларирания код по ТАРИК на стока № 1 по МД с MRN 22BG002002069666R7/01.04.2022г.
2. Определен е код
по ТАРИК на стока № 1 по МД с MRN
22BG002002069666R7/01.04.2022г.
3. Отказано е да бъде приета митническата
стойност на декларираната стока № 1 „ТРИКОТАЖЕН
ПЛАТ ОТ СИНТЕТИЧНИ ВЛАКНА, ОБАГРЕН – 23000.00 кг/99283.00М“ по
митническа декларация с MRN 22BG002002069666R7/01.04.2022г.
4. Определена е
митническата стойност на стока № 1 по митническа декларация с MRN
22BG002002069666R7/01.04.2022г. в размер на 122590,00 лв. на основание чл.74, §
12, б.“б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013.
5. Разпоредено е
да се коригира митническа декларация с MRN 22BG002002069666R7/01.04.2022г.,
както следва:
-Е.Д. 8/6
„Статистическа стойност“ да се чете: 122590,00
- Е.Д. “Митническа
стойност“ следва да се чете: 122590,00
- Е.Д. 4/14 „Цена
на стоката“, при курс 1,78046 лв. за 1 USD и следва да се чете : 68852,99
- Е.Д. 4/16 „Метод
за определяне на стойността“ да се чете: 3 – Договорна стойност на сходни стоки
(чл.74, пар.2, буква б) от Кодекса)
- данните в поле
задължения, са: тип А00 Мита – основа за изчисляване на вземането -122590,00
лева; ставка 0,080; изчислен размер - 9807,20 лева; дължим размер - 9807,20
лева; и тип В00 ДДС – основа за изчисляване на вземането - 133635,24 лева;
ставка 0,200; изчислен размер - 26727,05 лева; дължим размер -26727,05 лева.
4. Разпоредено е
на основание чл.104, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. и чл.56 от ЗДДС да се
вземе под отчет начисленият с настоящото решение размер на дължимите вземане.
5. Начислените и
взети под отчет суми с ВПО № 22BG0020021900136-001/15.06.2022г.,
са:
- Мито (А00) –
8648,76 лева;
- ДДС (В00) –
235999,27 лева, които са заплатени.
6. Дължими суми за
досъбиране са:
- Мито (А00) –
1158,44 лева;
-ДДС (В00) –
3127,78 лева.
Ведно с лихва за
забава върху размера на дължимите мита на основание чл.114, § 1 от Регламент
(ЕС) № 952/2013, считано от датата на възникване на митническото задължение –
01.04.2022г., дължими от длъжника „Б.ф.п.“ООД.
Административният орган е счел,
че представените към
митническата декларация документи – фактури и международен договор за
процесната стока от 10.12.2021г., не установяват договорената цена по сделката, тъй като
във фактурата липсват
съществени реквизити, задължителни за всяка външнотърговска сделка, като начин
и срок за разплащане между контрагентите, банката и банковата сметка на
китайската фирма продавач. Посочено е също, че в случая не е уговорено авансово
предплащане на част от сумата след сключване на договора/изпращане на поръчката
или след издаването на проформа фактурата и заплащане на остатъка от сумата
след издаване на окончателната фактура, каквато е наложилата се търговска практика
при външнотърговските сделки в преобладаващата част от случаите, което подлежи
да отразяване в сключения договор, или в издадените проформа фактура и
окончателна фактура. Посочено е също, че според раздел II. „Цена и начин на плащане“ от международния договор, е посочено, че
страните приемат, че стойността, посочена в инвойса от страна на доставчика и
сумата, договорена между двете страни, следва да се преведе по банков път 6
месеца след приемане и обмитяване на посочената в раздел I, т.1 от договора стока. Отбелязано е, че в договора
липсват номер, не са описани данни за банката и банковата сметка, по която
трябва да се извърши разплащане; договорът е сключен за една година, но
договорираното количество е за еднократна доставка; договорът е сключен в
гр.Варна, т.е. представител на китайския завод – производител го е подписал при
посещението си в посоченото населено място; в договора не е посочено кой
вариант – с българския или английския текст, ще е с приоритет; в договора на
английски език името на китайската фирма е изписано грешно; в договора е
посочено, че плащането може да се извърши в срок от 6 месеца след приемане и
обмитяване на закупената стока, което не се вписва в нормалната търговска
практика при външнотърговските сделки, освен ако контрагентите не са свързани
лица помежду си, тъй като този начин за разплащане значително ощетява продавача
на стоката. Въз основа на тези констатации по отношение на договора е изразено съмнение за неговата
автентичност, а непредставянето на други документи от
дружеството, които биха дали информация за това какви цени на стоката са били
договорени, какви са начините за разплащане по сделката, както и липсата на доказателства
за реално платената или подлежаща на плащане цена са предпоставка за основателно съмнение на
митническите власти относно реалната стойност на декларираната с процесната митническа
декларация от
01.04.2022г. стока по позиция
1. Посочил е, че
след извършен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата
информационна система за стоки, изнесени от Китай и с произход Китай, продадени
за ЕС и изнесени в същото или приблизително същото време, на същото търговско
равнище, както и стоките, подлежащи на остойностяване, е установено, че за
стока 1 с коректния код по ТАРИК са
декларирани значително по-високи стойности на сходни стоки, които съществено се
различават от декларираните. Поради това, че съмненията продължават, след
разглеждане на представените документи, че декларираната стойност на внесените
стоки представлява цялата платена или платима за тези стоки сума, митническият
орган е приел, че митническата стойност не следва да се определи въз основа на
метода на договорната стойност. Изложени са съображения за липса на открити
„идентични стоки“ от същия износител, еднакви във всяко отношение. Счетено е,
че в процесния случай митническата стойност следва да се определи въз основа на
„договорната стойност на сходни стоки“, посочена в чл.74, §2, буква б) от
Регламент (ЕС)
№925/2013г. Приета е база за
определяне на нова митническа стойност на основание чл.74, §2, буква б) от Регламент (ЕС) №952/2013 декларираната митническа стойност за стока № 3 в МД MRN 21BG002002059027R0 от 14.10.2021г. и е определена нова митническа стойност в размер на 5,33 лв/кг. Въз основа на изложените мотиви директорът на ТД Митница Варна е постановил
Решение рег.№ 32-298161/05.09.2022г. към MRN 22BG002002069666R7/01.04.2022г., предмет на оспорване в настоящото
производство.
Цитираното решение е връчено на „Б.ф.п.“
ООД на 08.09.2022г., видно от приложено известие
за доставяне – л.14 от делото.
Несъгласно със същото,
дружеството го оспорило пред Административен съд - гр.Шумен с жалба, депозирана
на 19.09.2022г. в деловодството на
административния орган.
По делото е приобщена цялата административната
преписка по издаване на акта, както и МД MRN 21BG002002059027R0 от 14.10.2021г., ведно с приложенията към същата.
По искане на оспорващия е изготвена
и приета съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), от чието заключение е видно, че
стойността на фактурираната стока в размер на 60720,00 USD (104956,34 лева) не е платена на доставчика, както и няма осчетоводени
плащания към доставчика. Доставената стока, за която при покупката е издадена
фактура №AHN-CEY-1 от 06.01.2022г. от Жеджианг Ларбене Текстил Технолоджи Ко ЛТД, е
осчетоводена в сметка 304 „стоки“ по курс на щатския долар на БНБ за 06.01.2022г.
– 1,72853 лв. за 1 USD и обща стойност 60720,00 USD (осчетоводени 104956,34 лева), като процесната стока –
23000 кг плат е с единична стойност 1,64 USD (4,563 лв/кг). Към доставната
стойност на стоката е добавено мито 8648,76 лева, при което в сметка 304
„Стоки“ стоката по процесната МД е заведена като „трикотажен плат от изкуствени
влакна“ на доставна стойност 113605,10 лв. (104956,43 лв.+ 8648,76 лв.), или
изчислено с ед.стойност без ДДС – 4,94 лв/кг. Направените разходи за терминално
обслужване – 562,52 лв., за транспорт на контейнер – 501,76 лв., за сторидж –
23,76 лв., за изготвяне на МД и митническо представителство в размер на 150
лв., - обща стойност на добавяния и приспадания в MRN 22BG002002069666R7/01.04.2022г., възлизащи на 1238,04 лв., не са включени
в доставната стойност на стоката, а са отнесени към общите разходи на
дружеството. Възприетият начин на образуване на себестойност (отчетна стойност
на продадената стока) не включва преки разходи, които са свързани съвсем пряко
с конкретната закупена стока, при включването на които доставната стойност на
стоката по процесната МД би била 114843,14 лв. (104956,34 лв.+ 8648,76 лв.+
1238,04 лв.) или изчислено с ед.стойност – 4,99 лв/кг. Декларираната с
процесната МД стока е продадена с фактура № 1943/01.04.2022г. на Brand New products e Tekin Tocoglu – Германия, като издадената
фактура е включена в Дневник продажби на „Б.ф.п.“ООД за м.04.2022г. Продадено е
цялото количество плат, доставено с въпросната МД, като били добавени 118 кг
нето от складова наличност на обща стойност 119869,23 лв. (67735,74 USD) и единична стойност 5,18510 лв./кг плат (2,93 USD/kg), по курс на щатския долар на
БНБ за 01.04.2022г. – 1,76966 лв. за 1 USD. Няма осчетоводена получена сума от контрагента Brand New products e Tekin Tocoglu – Германия за направената
продажба.
От приложените към преписката
доказателства се установява, че митническата декларация съдържа всички
реквизити по приложение 9, допълнения Б1—Г1 от Делегирания регламент на
Комисията (ЕС) 2016/341, както и че същата е била придружена с изискуемите
документи, в това число търговска фактура №AHN-CEY-1/06.01.2022г., опаковачен лист.
Изложената фактическа обстановка
се установява от представените от страните и приети по делото доказателства.
При така установените факти от
правна страна съдът съобрази следното:
Предмет на
оспорване е Решение с рег.№ 32-298161/05.09.2022г. към MRN 22BG002002069666R7/01.04.2022г., издадено от Директора на Териториална
дирекция Митница Варна в Агенция „Митници“, с което не е приет декларирания в
посочената МД код по ТАРИК и е определен нов код по ТАРИК – **********; не е
приета декларираната митническа стойност на стока № 1 и е определена по-висока
митническа стойност на основание чл.74, пар.2, буква б) от Регламент (ЕС) №
952/2013, в резултат на което е разпоредено извършвяане на корекции в МД и са
доначислени задължения за мито и ДДС, съобразно новоопределения по-висок размер
на митническата стойност на стоката.
Жалбата е допустима за
разглеждане, като подадена против акт, който подлежи на оспорване, от адресат
на този акт, в рамките на законоустановения за това преклузивен срок.
Съгласно разпоредбата на чл.168,
ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания
административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден
от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално правните
и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта,
която преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за
правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно
критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд
приема жалбата за частично неоснователна - само в частта й, с която се оспорва решението
в частта му по т.1 и т.2, с която се отказва приемане на декларирания код по
ТАРИК на процесната стока и се определя нов код по ТАРИК, респективно за основателна срещу решението в
останалата му част. Съображенията за това са следните:
Разпоредбите на чл.101, §1 и
чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. на Европейския парламент и на Съвета от 09
окомври 2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент (ЕС) №
952/2013 или Митнически кодекс (МК), вр. чл.19, ал.1 и чл.15, ал.2, т.8 от ЗМ,
вр. чл.5, т.39 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. определят директора на ТД Митници като компетентен орган да постановява
актове от вида на процесния. Оспореният акт е издаден от Й.К.– директор на ТД
Митница Варна. С това е изпълнено императивното изискване за материална
компетентност на издателя на обжалвания акт.
Атакуваният по съдебен ред акт е обективиран в изискуемата писмена
форма и при спазване на административно процесуалните правила при осъществяване
на последващ контрол по смисъла на чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ. Актът съдържа приложимата
правна уредба и изложение на възприетите относими за случая юридически факти.
В хода на административното
производство не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, доколкото е спазено изискването на
чл.26 от АПК за уведомяване на оспорващото дружество за инициираното
административно производство ,
предоставена му е възможност да представи допълнителни доказателства, с които
да установи, че действителната стойност на процесната стока – плат, съответства
на декларираната в митническата декларация такава, съобразно чл.35 от АПК.
Предвид горното съдът приема, че
атакуваното решение съставлява валиден акт, издаден в надлежна форма, при липса
на съществени нарушения на процедурните правила.
При направената преценка за
съответствие на Решение с рег.№ 32-298161/05.09.2022г. към MRN 22BG002002069666R7/01.04.2022г., с материалния закон, съдът намира
следното:
Спорът между страните е формиран
по въпросите относно тарифната позиция, по която следва да се класира
процесната стока; дали митническите органи са обосновали наличието на
„основателни съмнения“ по смисъла на чл.140, §2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447; както
и спазена ли е процедурата по чл.141 от същия регламент, във вр. чл.74, §2 от
МК за определяне на митническата стойност по процесния внос.
По отношение на
тарифната позиция, по която следва да се класира стока № 1, предмет на внос с
МД MRN 22BG002002069666R7/01.04.2022г., съдът
намира за основателни доводите на ответната страна за неправилното й класиране
с код **********, вместо приложимия код по ТАРИК **********. Видно от
изготвената в хода на административното производство МЛЕ, процесната стока
представлява "трикотажен плат с широчина, превишаваща 30 см, съдържащ
тегловно 9 % еластомери, несъдържащ каучукови нишки, от синтетични влакна, от
полиестер, обагрен". В хода на съдебното производство тази констатация не
е оборена, доколкото оспорващото дружество не е ангажирало доказателства,
опровергаващи установеното от митническите органи. Напротив, прроцесуалният
представител на „Б.ф.п.“ООД изрично заяви в съдебно заседание, че не желае назначаване на техническа експертиза за
установяване състава на иззетата контролна проба от процесния плат. От друга
страна, видно от МЛЕ, изследваната стока представлява парче от трикотажен плат
с размери 82 х 57 см, т.е. с широчина, превишаваща 30 см и доколкото е
установено, че съдържа тегловно еластан 9 % и полиестер 91%, която констатация
не е оборена, въпросният плат напълно съответства на описанието на стоката,
съответна на код по ТАРИК **********. В тази връзка съдът не споделя доводите
на оспорващия за немотивираност на МЛЕ, предвид липсата на данни по какъв начин
е извършено изследването, доколкото в същата изрично е посочено, че външния вид
и структурата на плата са изследвани посредством оптична микроскопия и
инфрачервена спектроскопия (FT-IR), а влакнестия му състав – чрез метод 15 по
смисъла на Регламент (ЕС) № 1007/2011 на Европейския парламент и на Съвета от
27 септември 2011 година относно наименованията на текстилните влакна и
свързаното с тях етикетиране и маркиране на текстилните продукти по отношение
на техния влакнест състав и за отмяна на Директива 73/44/ЕИО на Съвета и на
директиви 96/73/ЕО и 2008/121/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, в който
подробно е описано, че въпросният метод представлява метод с циклохексанон и се
прилага по отношение на влакна, в т.ч. и еластани, подробно е обяснена
процедурата на извършване на самото изследване, с каква апаратура и реактиви се
осъществява и как се изчисляват резултатите. От друга страна, чл.39 от АПК
изрично допуска фактите и обстоятелствата да се установяват чрез всякакви
средства, в т.ч. и заключения на вещи лица и други средства, които не са
забранени със закон, като в случая не само няма предвидена забрана за възлагане
на експертно изследване, а в чл.84д, ал.5 от ЗМ изрично е предвидена
възможността митническите органи служебно да назначават вещи лица в случаите,
когато са необходими специални знания, с каквито не разполагат. Нещо повече,
методите за изследване на влакнестия състав на текстилните продукти са
нормативно регламентирани в Регламент (ЕС) № 1007/2011 на ЕП и на Съвета,
поради което извършената в хода на административното производство МЛЕ е годен
източник на достоверна правно релевантна информация. Без значение за този извод
е дали въпросната лаборатория е лицензирана да извършва подобни изследвания,
след като направеното експертно заключение не е оборено в хода на съдебното
производство, още повече, че се касае за изследване, чийто механизъм на осъществяване
е обект на подробна нормативна регламентация.
Въз основа на изложеното съдът
намира, че административният орган обосновано е приел, че въпросният плат следва
да се класира в тарифна позиция 6004, с код 6004 10 10 по КН, в ТАРИК код
600410 00 10 (към 01.04.2022г.), доколкото същият притежава характеристиките на
стоката, която съгласно правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на
Комбинираната номенклатура на ЕС (КН), подлежи на класиране в тарифна позиция 6004
(Трикотажни платове с широчина, превишаваща 30 cm, съдържащи тегловно
5 % или повече прежди от еластомери или каучукови нишки, различни от тези
от № 6001), с код 6004 1010 по КН (съдържащи тегловно 5 % или повече
прежди от еластомери, но несъдържащи каучукови нишки), с код по ТАРИК 6004 10
00 10 (от синтетични влакна), на които процесната стока съответства, с оглед
установеното съдържание на еластомери (9 %, т.е. повече от 5 %) и ширина на
същия (превишаваща 30 см, а именно – минимум 57 см). В същото време
декларираният от оспорващото дружество код по ТАРИК ********** не съответства
на характеристиките на плата, доколкото същият е приложим за други трикотажни
платове (6006), от синтетични влакна (6006 32), обагрени (6006 32 0000), който
код следва да се прилага в случай, че платът не съответства на изрично
посочените в предхождащите го тарифни позиции, относими за трикотажни платове,
в т.ч. и код по ТАРИК 600410 00 10.
Изложеното обосновава извода, че
обжалваното решение в частта му, с която административният орган е отказал да
приеме декларирания код по ТАРИК на стока № 1 по процесната митническа
декларация (т.1) и е определил нов ТАРИК код - 600410 00 10 (т.2), е
постановено в съответствие с материалния закон.
Досежно спорния въпрос дали дали
митническите органи са обосновали наличието на „основателни съмнения“ по
смисъла на чл.140, §2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447, както и спазена ли е
процедурата по чл.141 от същия регламент, във вр. чл.74, §2 от МК за определяне
на митническата стойност по процесния внос, съдът намира, че атакуваното
решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради следното:
Съгласно чл.140, ал.1 от
Регламент за изпълнение 2015/2447 за определяне на подробни правила за
прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, когато
митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна
стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл.70, §1
от Регламент (ЕС) № 952/2013, те могат да поискат от декларатора да представи
допълнително информация, което е било сторено в настоящия казус с писмо рег.инд.№
32-110114/04.04.2022г. Ако съмненията им не отпаднат и след представяне на тази
допълнителна информация, съгласно чл.140, ал.2 от Регламента, митническите
органи могат да решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда
на чл.70, §1 от Регламент № 952/2013г. В тези хипотези следва да се приложат
вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл.74 от Регламент
№ 952/2013г., като в тежест на митническите органи е при условията на
приложимото общностно право да докажат основателността на съмненията и
разликите в стойността, което може да обоснове увеличаване стойността на
внасяните стоки. Наличието на основателни съмнения по смисъла на чл.140 от Регламента
за изпълнение подлежи на доказване във всеки конкретен случай.
В настоящия казус ответникът не
ангажира убедителни доказателства за основателност на неговите съмнения за
нереалност на декларираната митническа стойност. Видно от приобщените
доказателства, дружеството-вносител е представило цялата изискана информация за
обосноваване на договорната стойност на процесната стока към ЕАД – фактура,
която е придружаващия документ във връзка с митническата стойност, съгласно
чл.145 от Регламента за изпълнение, договор, както и документи за извършени
разплащания - за терминално обслужване, за транспорт на контейнер, за сторидж 3
дни, такса за изготвяне на МД и
митническо представителство. Липсата на отразени в търговската фактура начин и
срок на разплащане, банката и банковата сметка на китайския продавач, както и
на договорено авансово предплащане на част от сумата сами по себе си не
рефлектират върху валидността на същата, доколкото, видно от ССчЕ, тя отговаря
на изискванията на Закона за счетоводството относно документална обоснованост
на стопанската операция.
На следващо място, липсва
нормативно изискване за номериране на договора, както и за посочване на банковата
сметка, по която следва да се преведе дължимата сума, които да се което да се
явява условие за неговата валидност. Обстоятелството, че от страна на продавача
не е положен саморъчен подпис под договора не изключва съществуването на
валидно възникнало договорно правоотношение при положение, че за валидността на
договора за продажба не се изисква същият да е в писмена форма, а и процесният
такъв е надлежно подпечатан с печата на дружеството, което не се оспорва от
ответната страна. Допуснатата грешка в една от буквите при изписване
наименованието на продавача в договора на английски език също не поражда
съмнение относно валидността му, тъй като е повече от очевидно, че се касае за
техническа грешка, още повече, че правилното наименование е изписано в положения
печат. Вписаната клауза за „закъсняло разплащане на значителни суми“, счетена
като будеща съмнение за митническия орган, също не съставлява необичайна или
забранена от закона уговорка между двама контрагенти. Нещо повече, видно от
СТЕ, стоката, предмет на внос с процесната MRN 22BG002002069666R7/01.04.2022г., ведно с друга налична стока, е била продадена с фактура №
1943/01.04.2022г. на Brand New
products e Tekin Tocoglu – Германия, като експертизата е констатирала липса на осчетоводена получена
сума от посочения контрагент за направената продажба, което обосновава извода,
че договореното отложено плащане между оспорващия и китайското дружество е
съобразено с последващата реализация на стоката и нейното заплащане от страна
на немското дружество.
Обстоятелството, че към момента
на изготвяне на ССчЕ от страна на оспорващия не е било предприето плащане на
стоката, предмет на внос с процесната МД, също не води до извод, че вписаната в
договора и фактурата стойност е по-ниска от реално платената, при положение, че
според ССчЕ, чието заключение е допълнено в съдебно заседание от вещото лице,
цената по фактура №AHN-CEY-1 от 06.01.2022г., издадена от Жеджианг Ларбене Текстил Технолоджи Ко ЛТД,
остава като задължение за плащане в дружеството, като въпросното задължение
съответства на стойността на стоката, посочена в митническата декларация. Т.е.,
независимо, че липсва извършено плащане, същото е дължимо именно в размера, в
който е отразено във фактурата от 06.01.2022г., като липсата на извършено
плащане е последица от липсата на плащане от страна на немското дружество, на
което оспорващият е препродал процесната стока.
В тази връзка съдът не споделя
доводите на ответника, че изводите на вещото лице за неплащане на сумата по фактура
№AHN-CEY-1 от 06.01.2022г. е предполагаема, тъй като последното е направило този
извод въз основа на писмено уведомление от страна на счетоводителя на "Б.ф.п."ООД,
че не му е предоставян документ за плащането й и такъв не е бил осчетоводяван.
При липсата на такъв документ, дори и при евентуално посещение на вещото лице в
счетоводната кантора с цел запознаване със счетоводната документация,
последното не би могло да направи друг извод, което обстоятелство вещото лице
изрично заяви по време на изслушването му в съдебното заседание по делото.
Предвид изложеното съдът намира
за необосновано становището на митническия орган досежно наличие на пречки
митническата стойност да бъде определена по реда на чл.70 от МКС, а именно
съобразно договорната стойност, представляваща действително платената или
подлежащата на плащане цена.
Съгласно чл.70, §1 и 2 от МКС,
митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е.
действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при
продажбата им за износ с местоназначения в митническата територия на съюза,
коригирана при необходимост (в съответствие с чл.71 и чл.72 от МКС).
Митническата стойност следва да отразява реалната икономическа стойност на
внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа
стойност (Решение № 14221 от 17.11.2020г. на ВАС по АД №7052). В настоящия случай ответникът е
определил различна митническа стойност на процесната стока, като се е позовавал
на извършена сравнителен анализ на база наличната информация в митническата
информационна система за стоки, изнесени от Китай и с произход Китай, продадени
за ЕС и изнесени в същото или приблизително същото време, на същото търговско
равнище, както и стоките, подлежащи на остойностяване, при която е установил
наличието на декларирани значително по-високи стойности на сходни стоки, които
съществено се различават от декларираните. В обстоятелствената част на
решението не са посочени конкретните данни от направения сравнителен анализ,
обосноващи извода, че декларираната митническа стойност на стоката е по-ниска
от декларирани такива други сходни стоки. Липсва посочване конкретно за кой
период е извършен анализът, за какъв вид стока, данни за съответните доставки –
количества, периодичност на доставките. Констатации в тази насока не се
съдържат и в други документи, съставени в хода на административната проверка,
предхождащи издаването на обжалваното решение. При това положение съдът приема,
че административният орган не е посочил конкретни факти при установяване на
средностатистическата стойност на процесната стока и които съответно да
обосновават „основателни съмнения“ по смисъла на чл.140, §2 от Регламент (ЕС) №
2015/2447.
Независимо от горното, дори и да
се приеме, че стойността на стоките не може да се определи по реда на чл.70, §1
от МК, съдът намира, че оспореният акт е издаден в разрез с действащата правна
уредба относно определянето на митническата стойност на стоките, предмет на
внос - договорната стойност на стоката, установена в чл.74, §1 от МК и
субсидиарно приложимите вторични методи за определянето ѝ по чл.74, §2 и
§3 от МК.
Според правилото на чл.74, §1 от
Регламент № 952/2013г., когато митническата стойност не може да се определи
съгласно чл.70, предвид съмненията за реалността ѝ, тя се определя като
се прилагат последователно букви от „а“ до „г“ от §2, докато се стигне до
първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на
стоките.
В случая митническият орган е
приложил вторичния метод за определяне на митническа стойност по чл.74, §2, б.
„б“ от Регламент №952/2013г., въз основа на договорната стойност на сходни
стоки. Прилагането на вторичните методи за определяне на митническата стойност
е субсидиарно и изисква да е обоснована неприложимост на основния метод – въз
основа на договорната стойност, като в тежест на митническите органи е да
обосноват определената по чл.141, ал.1 от Регламент за изпълнение 2015/2447
стойност на внасяните стоки. Разпоредбата на чл.141, ал.1 от Регламент за
изпълнение 2015/2447 предвижда, че при определяне на митническата стойност на
внасяните стоки по реда на чл.74, §2, букви „а“ или „б“ от МК се използва
договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на
същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято
стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба,
митническата стойност се определя като се взема предвид договорната стойност на
идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в
различни количества, коригирана предвид разликите, дължащи се на различното
търговско равнище и/или на разликите в количествата. В чл.1, §2, т.4 и т.14 от
Регламента за изпълнение са дадени определения на понятията „идентични“ и
„сходни“ стоки за целите на определянето на митническа стойност, а именно –
стоки, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение,
включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им и стоки,
които са произведени в същата държава, и които, въпреки че не са еднакви във
всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали,
което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат
взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали
стоките са сходни, се отнасят също качеството на стоките, репутацията им и
съществуването на търговска марка.
В конкретния случай в оспореното
решение липсват както доказателства, така и аргументи изложената
последователност на действията да е спазена. Административният орган е направил
констатация, че не са открити „идентични стоки“ от същия износител, еднакви във
всяко отношение, с което е приел за неприложима хипотезата по чл.74, §2, б. „а“
от МК. В решението не са изложени каквито и да е мотиви, сочещи на извършен
анализ съобразно изискванията на чл.141 от Регламента за изпълнение, които да
обосноват приложената от органа договорна стойност по внос от трети лица.
Административният орган е приел, че разпоредбата на чл.74, §2, б. „а“ от МК не
може да се приложи, тъй като не са открити „идентични стоки“ от същия износител,
еднакви във всяко отношение, но не е посочил за какъв вид стока е търсил
информация, предвид съдържащите се по делото данни, че в митническата
декларация внасяната стока е посочена като „трикотажен плат от синтетични
влакна, обагрен“, а съгласно МЛЕ анализираната проба представлява "трикотажен
плат с широчина, превишаваща 30 см, съдържащ тегловно 9 % еластомери, но не
съдържащ каучукови нишки, от синтетични влакна, от полиестер, обагрен".
Предвид изложеното, не може да се приеме, че законосъобразно е пристъпено към
прилагане разпоредбата чл.74, §2, б. „б“ от МК. Възможността на митническата
администрация да определя друга митническа стойност на внасяните стоки, когато
не е получила задоволителна информация или се съмнява основателно, че декларираните
стойности представляват цялата платена или платима сума по реда на чл.70 от
Регламент (ЕС) №952/2013, не освобождава същата администрация от задължение да
мотивира решението си.
На следващо място, настоящата
съдебна инстанция намира, че при издаване на оспорения акт е допуснато и друго
нарушение. При прилагане на вторичния метод по чл.74, §2, б. „б“ от МК
административният орган се позовава на декларираната митническа стойност по ЕАД
– MRN 21BG002002059027R0/14.10.2021г., въз основа на която е увеличена митническата стойност на
процесната стока, без посочването на каквито и да е релевантни данни, въз
основа на които може да се установи наличието на „сходна стока“. В решението и
съпътстващите го документи липсва индивидуализация на декларираната стока по
съобразената от митническия орган МД, както и не е извършен анализ на
договорените от този вносител срокове и начин на плащане, характеристики,
съставни материали, търговска марка и качеството на стоките, съгласно
изискването на чл.1, §2, т.14 от Регламента за изпълнение. Съобразно тази
норма, сходни са стоките, произведени в същата държава, които, въпреки, че не
са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни
материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат
взаимозаменяеми в търговско отношение, като сред факторите, които определят
дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и
съществуването на търговска марка. Непосочването на достатъчно
индивидуализиращи стоката данни препятства извършване на преценка дали се касае
за сходни стоки, както и за наличието или липсата на по-ниска, съответно
по-висока договорена цена на сходни стоки. В тази връзка следва да се има
предвид разпоредбата на чл.141, §1 от Регламента за изпълнение, според която
договорна стойност за стоки, произведени от различно лице, следва да се взема
предвид само когато не може да се установи договорна стойност за идентични или
сходни стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност
се определя. Сходството в характеристиките и функциите на остойностяваните и
съпоставените стоки, без да се има предвид търговската марка, качеството и
количеството на стоките дисквалифицира съпоставените стоки като сходни. В
разглеждания казус липсата на мотиви в акта за качеството, репутацията,
наличието на търговска марка и търговското равнище на доставките, препятства
възможността да се извърши преценка за сходство на стоките, чиято стойност е
послужила за определяне на митническата стойност на процесните стоки. Нещо
повече, митническите органи са изследвали състава на плата, предмет на внос
с МД с MRN 22BG002002069666R7/01.04.2022г., но не и състава на плата, внесен с МД с
MRN 21BG002002059027R0/14.10.2021г., в резултат на което не е установила идентичност между състава
на двете стоки, което изключва възможността да се приеме, че същите са с
еднаква реална стойност, независимо, че попадат в една и съща тарифна позиция. С
оглед изложеното съдът намира, че сходството на стоките по процесната МД с MRN 22BG002002069666R7/01.04.2022г. и по ползваната от органа МД с MRN 21BG002002059027R0/14.10.2021г., не е доказана.
Предвид горното, съдът намира, че
митническите органи не са извършили изискуемата от чл.141 от Регламента за
изпълнение преценка дали се касае за цени именно за сходни стоки – липсват
данни за търговската марка/производителя, качество на стоките и основни
характеристики и съответно не са обосновали приложената от тях договорна
стойност по внос от същото дружество. Върховният административен съд в свое
Решение №9228/18.06.2019г. по АД №3456/2019г. посочва, че в тежест на
митническия орган е да докаже извършването на съпоставка между внесените стоки
със „сходни“ стоки. Липсата на анализ на характеристиките и определящите
реквизити от съставните материали на стоките и отсъствие на доказателства за
възможното изпълнение с тях на същите функции, изпълнявани от внесените стоки,
както и липсата на съпоставка за взаимозаменяемостта им в търговската дейност,
води до незаконосъобразност на обжалвания административен акт - в този смисъл
Решение №13962 от 11.11.2020г. по АД №7054/2020г. на ВАС.
В практиката си Съдът на ЕС
последователно приема, че правото на добра администрация, представляващо общ
принцип на правото на Съюза, изисква митническият орган да мотивира всяко свое
решение, включително избора на метод за определяне на стойността. Това дава
възможност на адресата на дадено решение да защити правата си при възможно
най-добрите условия и след като се запознае изцяло с мотивите, да реши дали е
целесъобразно да го обжалва. Излагането на мотиви е необходимо и за да позволи
на съдилищата да упражнят контрол за законосъобразност на посочените решения.
При прилагането на методите за определяне на митническа стойност митническите
органи имат задължение да положат необходимата грижа, за да установят
справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена такава -
чл.15, §1 от МК. На това принципно положение е основана и процедурата по
чл.140, §1 от Регламента за изпълнение, като се има предвид, че за да не изглежда
намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на
декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани. Съгласно
предписанието на чл.22, §7 от Регламент № 952/2013г. митническите органи имат
задължението да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение и именно
мотивите имат за задача да създадат убеждение за правилността по определяне на
различна митническа стойност от декларираната, въз основа на която възниква
правното задължение за внасяне на допълнителни митни сборове. Правото на Съюза
относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и
обективна система, която изключва използването на субективно определени или
фиктивни митнически стойности. Затова митническата стойност трябва да отразява
реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи
на тази стока, които имат икономическа стойност (Решение на ЕС от 20 декември
2017г., Hamamatsu Photonics Deutschland, C 529/16, EU:C:2017:984, т.24). В този
смисъл са и общите разпоредби на
Споразумението за прилагане на чл.VII от Общото споразумение за митата и
търговията, с които се дължи съобразяване при прилагане на последния метод на
определяне на митническа стойност, по силата на чл.74, §3 от Регламента, който препраща
към тях. Тези правила не са съобразени от митническия орган.
Съдът намира за безспорно
установено по делото, че митническите органи не са извършили анализ, съобразно
изискванията на чл.141 от Регламента за изпълнение и съответно не са обосновали
приложената от тях митническа стойност.
Нещо повече, от приложените по
делото писмени доказателства се установява, че според митническата декларация,
декларираната стойност на процесната стока е 4,70 лв./кг. С обжалваното решение
митническият орган е приел, че митническата стойност на стоката следва да бъде
увеличена на 5,33 лв./кг. В същото време от ССчЕ се установява, че същата стока
е била продадена с фактура № 1943/01.04.2022г. на Brand New products e Tekin Tocoglu – Германия, като издадената
фактура е включена в Дневник продажби на „Б.ф.п.“ООД за м.04.2022г., при единична
стойност на плата - 5,18510 лв./кг. Т.е. самото дружество е продало въпросната
стока на по-ниска стойност от определената от митническите органи, което също е
в подкрепа на извода, че приетата за установена от последните по-висока
стойност на стоката не е действителната такава.
В обобщение на изложеното съдът
приема, че от страна на митническите органи не е обосновано приложението на
чл.140, вр. чл.141 от Регламента за изпълнение, вр. чл.74, §2 от Регламент №
952/2013г. Поради това, като не е приел декларираната договорна стойност на
процесната стока и определил е нова по-висока такава, с произтичащите от това
последици – доначисляване на задължения за мито и ДДС, Директорът на ТД Митница
Варна към Агенция „Митници“ е нарушил материалния закон и неговата цел. С оглед
незаконосъобразното определяне на нова митническа стойност на стоките,
незаконосъобразно се явява и указанието за коригиране на митническата
декларация и определяне на допълнителни задължения за мито в размер на 1158,44
лева и ДДС в размер на 3127,78 лева, ведно със законната лихва за забава,
считано от 01.04.2022г.
В тази връзка само за пълнота следва
да се отбележи, че промяната в тарифния код на процесната стока сама по себе си
е ирелевантна за определяне на допълнителните задължения за ДДС и мито, тъй
като според митническата декларация с MRN 22BG002002069666R7/01.04.2022г., ставката за мито за процесната стока е в
размер на 0,080, а ставката за ДДС – 0,200, колкото е и ставката за стока с код
по ТАРИК 6004 10 00 10, определена с обжалваното решение. Т.е. независимо в коя
от двете тарифни позиции се класира стоката, предвид липсата на основание за
увеличаване на митническата й стойност, размерът на дължимите мито и ДДС е един
и същ, от което следва, промяната в тарифния код, без промяна в митническата
стойност на стоката, не обуславя увеличаване размера на задълженията на
дружеството.
Във връзка с
протоколното определение от 23.11.2022г., с което съдът остави без уважение
искането на ответника за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по
поставените от него въпроси, следва да се допълни, че съгласно чл.628 от ГПК
тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз е обусловено от
необходимостта същото да е от значение за правилното решаване на делото от
българския съд. В случая поставените от ответната страна въпроси не касаят
тълкуването на разпоредби от правото на Европейския съюз. Посочените във
въпросите норми от общностното право са ясни и не будят съмнение, като
отправянето на преюдициално запитване не е средство да се преодолее
противоречива национална съдебна практика, а да се изясни точният смисъл на
общностните норми.
В обобщение на
изложеното съдът намира, че обжалваното решение в частта му, с която е отказано
е да бъде приет декларирания код по ТАРИК на стока № 1 по МД с MRN 22BG002002069666R7/01.04.2022г. и е
определен нов код по ТАРИК на стока № 1 по МД с
MRN 22BG002002069666R7/01.04.2022г. – **********, е постановено в
съответствие с материалния закон и неговата цел, поради което жалбата срещу
решението в тази му част следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
В останалата част
на решението, с която е: отказано да бъде приета митническата стойност на
декларираната стока № 1 „ТРИКОТАЖЕН ПЛАТ
ОТ СИНТЕТИЧНИ ВЛАКНА, ОБАГРЕН – 23000.00 кг/99283.00М“ по митническа декларация
с MRN 22BG002002069666R7/01.04.2022г.; Определена е митническата стойност на
стока № 1 по митническа декларация с MRN 22BG002002069666R7/01.04.2022г. в
размер на 122590,00 лева, на основание чл.74, пар.2, буква б) от Регламент (ЕС)
№ 952/2013 (т.4); Разпоредено е да се коригира митническа декларация с MRN
22BG002002069666R7/01.04.2022г., както следва: Е.Д. 8/6 „Статистическа
стойност“ да се чете: 122590,00; Е.Д. “Митническа стойност“ следва да се чете:
122590,00; Е.Д. 4/14 „Цена на стоката“, при курс 1,78046 лв. за 1 USD и следва
да се чете : 68852,99; Е.Д. 4/16 „Метод за определяне на стойността“ да се
чете: 3 – Договорна стойност на сходни стоки (чл.74, пар.2, буква б) от Кодекса),
в резултат на което върху основата за начисляването 122590,00 лева е определен
нов размер на митото на стойност 9807,20 лева, респ.върху получената основа в
размер на 133635,24 лева е начислен ДДС на стойност 26727,05 лева; на основание
чл.104, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. и чл.56 от ЗДДС е взет под отчет
начисления с решението размер на дължимите вземания, отчетено е, че платените
такива са мито 8648,76 лева мито и 23599,27 лева ДДС, респективно дължимите
суми за досъбиране са 1158,44 лева мито и 3127,78 лева ДДС, ведно с лихва за
забава, считано от датата на възникване на митническото задължение –
01.04.2022г., с произтичащите от това последици, е постановено в нарушение на
материалния закон и неговата цел, поради което следва да бъде отменено в тази
му част.
По делото своевременно са
претендирани съдебно-деловодни разноски от подателя на жалбата, изразяващи се в
платена държавна такса от 50,00лв.; 720,00лв. договорено и заплатено по банков
път адвокатско възнаграждение; 400 лв. внесен депозит за вещо лице или общо
разноски в размер на 1170,00лв. Предвид изхода на правния спор, съдът намира,
че в полза на оспорващото дружество следва да се присъди 1/2 от размера на
платените от него държавна такса и
адвокатско възнаграждение, на обща стойност 385 лева, съразмерно с
уважената част от жалбата, както и пълния размер на платения депозит за вещо
лице на стойност 400 лева, доколкото ССчЕ е изготвена във връзка с оспорвания
акт в отменената му част, респективно няма отношение към определяне на тарифната
позиция, по която стоката следва да бъде класирана. Т.е. в полза на "Б.ф.п."ООД
следва да се присъдят деловодни разноски в размер общо на 785 лева. В тази
връзка съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна за
прекомерност на догоореното и заплатено адвокатско възнаграждение, доколкото
същото е определено в минималния размер, предвиден в чл.8, ал.1, във вр. с
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните на адвокатските
възнаграждения, в редакцията й, действала към датата на приключване на устните
състезания и понастоящем. Доколкото ответната страна също претендира заплащане
на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че в полза на Агенция „Митници“ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение съразмерно
с отхвърлената част от жалбата, а именно в размер на 50 лева, представляващо
1/2 от юрисконсултското възнаграждение в размер на 100 лева, определено на
основание чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, приложима
съгласно чл.37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.78, ал.8 от
Гражданския процесуален кодекс, във вр.с чл.144 от АПК, което според настоящия
съдебен състав би се дължало в случай, че жалбата беше отхвърлена изцяло.
Мотивиран от изложените
съображения, Административен съд – град Шумен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Б.ф.п.“ ООД, с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление ***, офис 6, представлявано от И.И.И., против Решение с
рег.№ 32-298161/05.09.2022г. към MRN 22BG002002069666R7/01.04.2022г., издадено от Директора на Териториална дирекция Митница
Варна в Агенция „Митници“, в частта му,
с която е отказано да бъде приет декларирания код по ТАРИК на стока № 1 по МД
с MRN 22BG002002069666R7/01.04.2022г., и
е определен код по ТАРИК на стока № 1 по МД с
MRN 22BG002002069666R7/01.04.2022г.
– **********.
ОТМЕНЯ Решение с рег.№ 32-298161/05.09.2022г. към MRN
22BG002002069666R7/01.04.2022г., издадено от
Директора на Териториална дирекция Митница Варна в Агенция „Митници“, в останалата му част.
ОСЪЖДА „Б.ф.п.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, офис 6,
представлявано от управителя И.И.И., да заплати на Агенция „Митници“ съдебно-деловодни разноски в размер на 50 (петдесет) лева, съразмерно с отхвърлената
част от жалбата.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „Б.ф.п.“ ООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, офис 6, представлявано от управителя И.И.И. направените съдебно-деловодни разноски в
размер на 785 (седемстотин
осемдесет и пет) лева, съразмерно с уважената част от жалбата.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България - гр. София в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис
по реда на чл.137 от АПК. Касационната жалба се подава чрез Административен съд
– Шумен.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: