ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Гр.Стара Загора, 04.03.2021г.
Старозагорският районен съд, гражданско отделение, XI състав в разпоредително заседание на 04.03.2021г. в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
сложи за разглеждане Гр.дело №223 по описа за 2021г. докладвано от съдията МИНЧЕВА и за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от ЕТ “ЕЛИС-ЕЛИСАВЕТА ЗАХАРИЕВА” гр.Велико Търново срещу „ДЖЕЛА-Н.Д.“ ЕООД гр.Стара Загора, с която се претендира признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3435,25лв. - главница, представляваща задължение по фактури, 726,91лв. – лихва за забава за периода от изпадане в забава за всяко от задълженията до 16.10.2020г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски.
При проверката на редовността и допустимостта на подадената молба съдът констатира следното:
Подадената молба е родово подсъдна на районния съд съгласно разпоредбата на чл.103 от ГПК. Същата е подадена пред местно компетентния Районен съд гр.Стара Загора, видно от седалището на ответника. Молбата отговаря на изискванията за допустимост, визирани в разпоредбата на чл.127 от ГПК, към нея са представени писмени доказателства и са направени доказателствени искания.
Съгласно разпоредбата на чл.131 ГПК съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата на ответника за отговор. В едномесечния срок е постъпил писмен отговор на ответника и е изразено становище по иска.
По представените материали по делото съдът прави следния проект на доклад:
Исковете са предявени от ЕТ “ЕЛИС-ЕЛИСАВЕТА ЗАХАРИЕВА” гр.Велико Търново срещу „ДЖЕЛА-Н.Д.“ ЕООД гр.Стара Загора. С исковата молба се твърди, че страните били в дълготрайни търговски отношения, по силата на които ищецът доставял на ответника стоки по заявка. Въз основа на заявка от страна на ответника, на 30.08.2018г. ищецът му доставил стоки – олио и продукт за пица, за което била издадена фактура №**********/29.08.2018г. на обща стойност 994,51лв. с ДДС. Стоките били приети от ответника, но сумата не била заплатена от него на падежа – 06.09.2018г. На 13.09.2018г. ищецът доставил на ответника стоки – олио, продукт за пица и сусам, за което била издадена фактура №**********/12.09.2018г. на обща стойност 2440,74лв. с ДДС. Стоките били приети от ответника, но сумата не била платена на падежа – 19.09.2018г. Поради забавата ищецът начислил лихва за периода на забавата, както следва – сумата от 213,00лв. върху задължението по фактура №**********/29.08.2018г. за периода от 07.09.2018г. до 16.10.2020г.; сумата от 513,91лв. върху задължението по фактура №**********/12.09.2018г. за периода от 20.09.2018г. до 16.10.2020г. За така дължимите суми ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение в съда, по което било образувано ч.гр.дело №4169/2020г. по описа на РС-Стара Загора. Съдът издал заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, но длъжникът подал възражение в срок. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия установителен иск.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 3435,25лв. - главница, от които 994,51лв. - задължение по фактура №**********/29.08.2018г. и 2440,74лв. – задължение по фактура №**********/12.09.2018г., 726,91лв. – лихва за забава, от които 213,00лв. върху задължението по фактура №**********/29.08.2018г. за периода от 07.09.2018г. до 16.10.2020г., и от 513,91лв. върху задължението по фактура №**********/12.09.2018г. за периода от 20.09.2018г. до 16.10.2020г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумата, както и направените в настоящото и в заповедното производство разноски.
Представя и моли да бъдат приети като писмени доказателства копия на: Фактура №**********/29.08.2018г., Експедиционна бележка №7027868/30.08.2018г., Пътен лист №425694/30.08.2018г., Фактура №**********/12.09.2018г., Приемо-предавателен протокол №7028190/13.09.2018г., Експедиционна бележка №7028189/13.09.2018г., Пътен лист №425802/13.09.2018г., Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №4169/2020г. по описа на РС-Стара Загора, Разпореждане от 24.11.2020г. по ч.гр.дело №4169/2020г. по описа на РС-Стара Загора.
Моли да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза, която да извърши проверка в счетоводството на страните и да отговори на въпросите: Осчетоводени ли са процесните фактури от ответника по делото по надлежния начин – включени ли са в дневниците за покупките и отразени ли са в справките-декларации по ЗДДС? Ответникът ползвал ли е данъчен кредит за процесните фактури? Осчетоводени ли са процесните фактури от ищеца по делото по надлежния начин – включени ли са в дневниците за продажбите и отразени ли са в справките-декларации по ЗДДС? В счетоводството на ищеца има ли незаплатени задължения по процесните фактури и в какъв размер? В счетоводството на ответника има ли незаплатени задължения по процесните фактури и в какъв размер? Редовно ли са водени счетоводствата на страните? Каква е законната лихва върху главницата по фактура №**********/29.08.2018г. за периода от 07.09.2018г. до 16.10.2020г.? Каква е законната лихва върху главницата по фактура №**********/12.09.2018г. за периода от 20.09.2018г. до 16.10.2020г.?
Моли да бъде изискано и приложено ч.гр.дело №4169/2020г. по описа на РС-Стара Загора.
Моли да бъде допуснато събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели, които да установяват твърденията в исковата молба.
Ответникът в срока за писмен отговор изразява становище, че предявените искове са частично основателни. Не оспорва факта на извършените продажби и издадените фактури. Твърди, че на 30.11.2018г. е извършило частично плащане по фактура №**********/29.08.2018г. в размер на 494,51лв. Твърди, че доставената стока по втората фактура – сусам, е била негодна за употреба. Ищецът е бил уведомен за този факт, но същият не е заменил стоката с годна такава. В отговор на поканата от ищеца за плащане, ответникът го е уведомил, че по фактура №**********/29.08.2018г. е извършено частично плащане, че доставеният по фактура №**********/12.09.2018г. сусам е негоден и не се дължи неговото плащане в размер на 221,00лв. с ДДС, че по фактура №**********/06.06.2018г. ищецът е доставил на ответника негодна стока – сусам и тиквено семе на стойност 1096,60лв. с ДДС, платена от ответника, за което ищецът е бил уведомен, поради което ответникът е извършил прихващане на дължимата по фактура №**********/12.09.2018г. сума в размер на 1998,74лв. с ДДС със заплатената от ответника сума от 1096,60лв. с ДДС. Ответникът изразява готовност да заплати дължимите суми по двете фактури, както следва – 500,00лв. по фактура №**********/29.08.2018г. след частичното плащане и 902,14лв. по фактура №**********/12.09.2018г. след извършеното прихващане. Изразява готовност за сключване на споразумение.
От така подадената искова молба съдът намира, че са предявени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД и във връзка с чл.318 и сл. от ТЗ за дължими суми по фактури на обща стойност 3435,25лв., както и във връзка с чл.86 ЗЗД за лихва за забава в размер на общо 726,91лв. Претендират се и направените разноски по делото.
Исковата молба е редовна и допустима и не са налице процесуални пречки за разглеждането й в открито съдебно заседание.
Подлежат на доказване всички спорни факти, като съгласно чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. Поради тази причина, в тежест на ищеца е да докаже договорните отношения с ответника и размера на дължимата сума за главница, датата на изпадане в забава и размера на дължимата лихва за забава. Ищецът е направил доказателствени искания.
В тежест на ответника е да докаже частичното погасяване на задължението чрез плащане и чрез прихващане. Ответникът не сочи доказателства в подкрепа на твърденията си за частично погасяване на задължението по процесните фактури. Съдът следва да даде възможност на ответника да посочи и представи доказателства в подкрепа на твърденията си най-късно в първото по делото открито съдебно заседание, като в противен случай твърденията му ще останат недоказани.
Съдът намира за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите, че между страните са били сключени договори за покупко-продажба, за които са били издадени фактура №**********/29.08.2018г. и фактура №**********/12.09.2018г.
Съдът намира, че следва да прикани страните към спогодба, като им разясни, че чрез постигането на спогодба страните могат да уредят отношенията си чрез взаимни отстъпки, по начин, който най-добре отговаря на интересите им, като избегнат постановяването на неизгодно за тях съдебно решение, както и заплащането на по-висока държавна такса при решаване на спора от съда.
Съдът предоставя на страните възможност да изложат становището си във връзка с проекта за доклад по делото в първото по делото заседание.
Предвид обстоятелството, че исковата молба е редовна и допустима и не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото, съдът намира, че следва да насрочи открито съдебно заседание, за което страните да бъдат призовани като им се връчи препис от настоящото определение.
Представените към исковата молба писмени документи – копия на: Фактура №**********/29.08.2018г., Експедиционна бележка №7027868/30.08.2018г., Пътен лист №425694/30.08.2018г., Фактура №**********/12.09.2018г., Приемо-предавателен протокол №7028190/13.09.2018г., Експедиционна бележка №7028189/13.09.2018г., Пътен лист №425802/13.09.2018г., Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №4169/2020г. по описа на РС-Стара Загора, Разпореждане от 24.11.2020г. по ч.гр.дело №4169/2020г. по описа на РС-Стара Загора, са относими към предмета на делото и са процесуално допустими, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства.
Съдът следва да изиска и приложи към настоящото производство ч.гр.дело №4169/2020г. по описа на РС-Стара Загора.
С оглед изразената готовност за сключване на спогодба от страна на ответника, съдът ще се произнесе по останалите доказателствени искания в откритото съдебно заседание.
С оглед направените възражения от страна на ответника съдът следва да даде възможност на ищеца да сочи и нови доказателства на основание чл.143, ал.2 ГПК.
По отношение на искането за присъждане на направените разноски по делото съдът следва да укаже на ищеца, че на основание чл.80 ГПК следва да представи списък на разноските в съдебно заседание, като в противен случай той няма да има право да иска изменение на решението в частта му за разноските.
Предвид гореизложеното и на основание чл.140 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
Насрочва открито съдебно заседание за разглеждане на гр.дело №223 описа за 2021г. на 31.03.2021г. от 13,45ч., за която дата да се призоват страните на посочените от тях адреси като им се връчи препис от настоящото определение.
Приема, че не са спорни и не се нуждаят от доказване обстоятелствата, че между страните са били сключени договори за покупко-продажба, за които са били издадени фактура №**********/29.08.2018г. и фактура №**********/12.09.2018г.
Приканва страните към спогодба като им разяснява, че чрез постигането на спогодба страните могат да уредят отношенията си чрез взаимни отстъпки, по начин, който най-добре отговаря на интересите им, като избегнат постановяването на неизгодно за тях съдебно решение, както и заплащането на по-висока държавна такса при решаване на спора от съда.
Приема като писмени доказателства по делото представените с исковата молба копия на: Фактура №**********/29.08.2018г., Експедиционна бележка №7027868/30.08.2018г., Пътен лист №425694/30.08.2018г., Фактура №**********/12.09.2018г., Приемо-предавателен протокол №7028190/13.09.2018г., Експедиционна бележка №7028189/13.09.2018г., Пътен лист №425802/13.09.2018г., Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №4169/2020г. по описа на РС-Стара Загора, Разпореждане от 24.11.2020г. по ч.гр.дело №4169/2020г. по описа на РС-Стара Загора.
Изисква ч.гр.дело №4169/2020г. по описа на РС-Стара Загора.
Указва на ответника, че не сочи доказателства в подкрепа на твърденията си за частично погасяване на задължението по процесните фактури. Дава възможност на ответника да посочи и представи доказателства в подкрепа на твърденията си най-късно в първото по делото открито съдебно заседание, като в противен случай твърденията му ще останат недоказани.
Дава възможност на ищеца в съдебно заседание да сочи и други доказателства във връзка с оспорванията на ответника на основание чл.143, ал.2 ГПК.
Указва на ищеца да представи списък с разноските по делото в съдебно заседание, като в противен случай той няма да има право да иска изменение на решението в частта му за разноските.
Съдът предоставя на страните възможност да изложат становището си във връзка с проекта за доклад по делото в първото по делото заседание.
Препис от настоящото определение да се изпрати на страните, а препис от писмения отговор да се изпрати на ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: