РЕШЕНИЕ
№ 260005
гр. Перник, 13.01.2020 г.
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, II-ри състав, в
закрито съдебно заседание проведено първи септември две хиляди и двадесета
година, в състав:
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ ВЕЛИЧКОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ:
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ |
|
|
АНТОНИЯ
АТАНАСОВА - АЛЕКСОВА |
като
разгледа докладваното от съдия Атанасова-Алексова в. гр.
д. № 835 / 2019 по описа на ОС - Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и сл. от глава тридесет и девета „ЗАЩИТА СРЕЩУ ИЗПЪЛНЕНИЕТО”, Раздел I „Обжалване на действията на съдебния
изпълнител” от ГПК.
Образувано е по подадена жалба
ОТ: ЕТ „Н.И.-66"
със седалище и адрес на управление: ***, регистрирана в ТР и воден от Агенция
по вписванията с ЕИК *********, на лицето Н.Г.И. с ЕГН **********
СРЕЩУ: Изпълнително
действие на ЧСИ С. Б. по изп. дело №01/2016г.: Насочване на изпълнението върху недвижим
имот: СГРАДА с идентификатор 55871.514.6786.1 по КККР на *** собственост на
жалбоподателя, чрез насрочване извършване на опис на този имот.
Жалбоподателя твърди, че по изп.
дело № 1/2016г. на ЧСИ С. Б. е насочено принудително изпълнение, чрез
насрочване извършване на опис на ***г. на недвижим имот, собственост на ЕТ „Н.И.-66“.
Уведомлението за насрочения опис било
адресирано до жалбоподателя, в качеството му на Трето лице - Ипотекарен
длъжник, каквато качество то нямало по изпълнително дело № 01/2016г. на ЧСИ С.
Б..
Счита, че насоченото принудително изпълнение върху
описания в жалбата недвижим имот, чрез насрочване на опис на ***г. е
незаконосъобразно, тъй като върху този имот вече нямало ипотека и ЕТ „Н.И.-66"
вече нямало - качеството на ипотекарен длъжник.
Предвид обстоятелството, че ипотеката, която била
учредена върху този имот, за обезпечаване вземането на кредитора, към настоящия
момент е заличена и ЕТ „Н.И.-66“, вече нямало и качеството на ипотекарен
длъжник, незаконосъобразно съдебния изпълнител бил насочил принудително
изпълнение, върху имот на ЕТ „Н.И.-66" за събиране на суми/разноски по
изп. дело № 01/2019г. по описа на ЧСИ С. Б..
Не следвало различен правен извод и от това, че върху
този имот преди заличаване на ипотеката била вписана възбрана по изп. дело №
01/2016г. на ЧСИ С. Б., доколкото тази възбрана била вписана въз основа на
ипотека, която е съществувала, към този момент, като вещна тежест върху имота
на ЕТ „Н.И.-66" в качеството му на трето лице-ипотекиращо за чужд дълг.
Със заличаването на ипотеката по съгласие на кредитора,
вписано в Служба по вписвания П., вече не съществувала вещна тежест върху този
имот в полза на взискателя в изпълнението, въз основа на която принудително
изпълнение по изп. дело № 01/2016г. на ЧСИ С. Б. да се насочва върху имот,
който не е собственост на длъжниците по това изпълнително дело.
Поради което моли да се отмени, като
незаконосъобразно изпълнително действие, извършено от ЧСИ С. Б. по изп. дело №
01/2016г. - насочване на изпълнение, чрез насрочване ИЗВЪРШВАНЕ НА ОПИС ***г.
на недвижим имот, собственост на ЕТ „Н.И.-66", а именно: СГРАДА с
идентификатор 55871.514.6786.1, с предназначение СГРАДА ЗА ТЪРГОВИЯ, брой етажи
- 1 (един), която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор
55871.514.6786, находящ се в ***, по кадастрална карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № *** г. на изпълнителния директор на АГКК,
вписана с административен адрес: *** със застроена площ от 227 кв.м, (двеста
двадесет и седем квадрати метра), съгласно Скица № *** г., изд. от СПЖ-***, а
по документ за собственост със застроена площ от 140 кв.м. (сто и четиридесет
квадратни метра), който недвижим имот по предходни документи представлява:
Магазин със застроена площ от 140 кв.м. (сто и четиридесет квадратни метра),
състоящ се от търговска зала, складови и сервизни помещения, ведно с право на
строеж, находящ се в *** (*** буква „*"), кв. ** (***) по плана на ***,
при граници: от изток-трафопост, от запад-блок ** (***), от север-улица и от
юг-зелени площи, заедно прилежащите към този магазин идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху терена, отреден за същата. Моли,
за присъждане и направените разноски по делото.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК не са постъпили възражения от длъжниците.
Представени са мотиви от
ЧСИ С. Б., в които се излага становище за неоснователност на жалбата. Посочва
се, че в действителност са изплатени задълженията, към взискателя по
образуваното изпълнително дело пред съдебния изпълнител, като било отказано
прекратяване на изпълнителното дело и изпълнителни действия, тъй като
длъжниците дължали такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, която отказвали да заплатят.
Плащането на задължението към взискателя не освобождавало от задължението за
плащане на пропорционална такса по т. 26 ТТР към ЗЧСИ,а съгл. чл. 79, ал.2 от ГПК, когато таксите по изпълнението на били внесени от взискателя се събирали
от длъжника. Жалбоподателя, чрез договор сключен с банката – взискателя бил
ипотекирал имота си за обезпечение на задължението по договора за банков кредит
и имал качеството на ипотекарен длъжник, отговарящ солидарно със длъжника и
стойността на ипотекирания имот за изпълнението на задължението по договора за
кредит.
Настоящият съдебен състав, на осн чл.
437, ал. 2 от ГПК, след като извърши проверка на депозираната жалба с оглед
задълженията си по чл. 436 от ГПК, прецени и приложимото право, след съвещание за
да се произнесе взе предвид следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 4 ГПК, трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител, само когато
изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или
предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това
лице, като жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на
длъжника при налагане на запора или възбраната.
С право на жалба по този ред разполага обаче само трето лице, т.е.
такова което твърди, че не е страна в принудителното изпълнение. Ако лицето
въобще отрича, че е длъжник по изпълнението, но е третирано от съдебния
изпълнител като такъв, то може да обжалва като трето лице и в хипотезата на чл.
435, ал. 4 ГПК.
В този случаи верността на твърденията е
относима към основателността, а не към допустимостта на жалбата, тъй като това
е централният спорен въпрос по жалбата по чл. 435, ал. 4 ГПК – ако
жалбоподателят действително не е длъжник по изпълнението, то всяко насочване на
принудителното изпълнение върху негово имущество е незаконно и подлежи на
отмяна по този ред.
Така
мотивиран настоящият съдебен състав намира, че подадената жалбата е допустима, редовна от формална
страна, поради следва да бъде разгледана по същество.
Изпълнително дело № 20167530400001, по описа на ЧСИ С.
Б., с рег. № *** е било образувано от взискател
„Уникредит Булбанк" АД въз основа на издаден в полза на Банката
изпълнителен лист по частно гражданско дело №2523/2015 г. на РС Г..
За обезпечение на вземането на „Уникредит
Булбанк" АД от кредитополучателите и длъжници по изп.дело № 20167530400001
по описа на ЧСИ С. Б. от ЕТ „Н.И.-66" като трето лице, ипотекиращо имот за
чужд дълг, с нот. акт. № ***, том *,
рег. №***, дело 96/2016г. на ***г. пред нотариус В. Д. с район на действие РС Перник била
учредена договорна ипотека върху недвижим имот СГРАДА с идентификатор
55871.514.6786.1 по КККР на ***.
Със споразумение от ***г. страните по
изпълнителното дело, включително и ипотекарния длъжник Н.Г.И. са постигнали
съгласие за разсрочване и доброволно изплащане на дълга към банката.
Въз основа на молба от 16.05.2016г. от
взискателя „Уникредит Булбанк" АД съдебния
изпълнител с постановление от 23.07.2019г. на осн чл.432, ал.2 от ГПК е спрял
производството по образуваното изпълнително дело.
С разпореждане от 23.06.2018г. съдебния
изпълнител е отложил произнасянето за прекратяването на Изпълнително
дело № 20167530400001 по искане на взискателя, след заплащане от страните на
дължимите се в изпълнителното производство такси.
С резолюция от 22.10.2019г. съдебния изпълнител ЧСИ С.
Б. е насрочил извършване на опис на недвижим имот за ***г. от 11.00 до 15.00ч.
На 29.10.2019. с призовка за принудително изпълнение
третото лице ипотекарен длъжник е било известено, че на ***г. в 11.00ч. до
15.00ч. ще се пристъпи принудително изпълнение : Извършване на опис на недвижим
имот СГРАДА с идентификатор 55871.514.6786.1 по КККР на ***.
Видно от Удостоверение изх. № ***г. от служба по
вписванията – П. за периода 02.04.2002г. до 16.07.2020г. по персоналната
партида на „Н.И. – 66“ ЕТ под № ***г. е вписана
една договорна ипотека в полза на
ипотекарния кредитор „Уникредит Булбанк" АД с
предмет на СГРАДА с идентификатор 55871.514.6786.1 по КККР на ***, която
е заличена на ***г. въз основа на молба – съгласие вх.рег. № 3341/15.08.2018г.,
дв.вх. рег. № 3257/15.08.2018г.
В случая се атакува насрочване с резолюция от 22.10.2019 г. /л. 321 от
изп.д./ ИЗВЪРШВАНЕ НА ОПИС на сграда с идентификатор 55871.514.6786.1 по КККР на ***, които действия не са посочени в чл. 435, ал. 2, т. 1-7 от ГПК, а и не се съдържат оплаквания изпълнението да е насочено срещу
несеквестируемо имущество на длъжника, в който случай жалбата би била относима
към визираната в чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК хипотеза. В този смисъл са и
задължителните указания на върховната съдебна инстанция, дадени в т. 1 на
Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК, съгласно което отделно обжалване на някои действия на съдебния
изпълнител, сред които и тези по насрочване и провеждане на публична продан е
недопустимо, като съдът се произнася по жалби срещу тях, само доколкото
посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта
и в този смисъл я нарушават.
Същевременно, конкретният случай не попада и в обхвата на чл. 435, ал.2, т.
6 от ГПК, тъй като не става въпрос за отказ на съдебния изпълнител да спре,
прекрати или приключи производството по изпълнението. По тези съображения,
подадената жалба е процесуално недопустима и не може да бъде разгледана по
същество. В разпоредбата на чл.435, ал.2
от ГПК са лимитативно посочени действията
на съдебния изпълнител, които подлежат
на обжалване от длъжника. Действията на съдия-изпълнителя, изразяващи се в
насрочване и обявяване на проданта нямат самостоятелно значение, поради което
и не подлежат на самостоятелно обжалване
по реда на 435, ал.2 от ГПК. Публичната продан започва с нейното насрочване,
продължава с нейното обявяване и завършва с постановлението за възлагане на
недвижимия имот. Точно то има транслативен ефект, поради което като завършващо
изпълнително действие подлежи на обжалване от длъжника. Съгласно разпоредбата
на чл.435, ал.2 от ГПК, длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението
върху имущество, което смята за несеквестируемо. Само в този случай съгласно
задължителните постановки на ТР 2/2013г. на ОСГТК на ВКС в жалбата може да са
изложени оплаквания и да се иска отменяването на някои действия – запор,
възбрана, опис, оценка, насрочване на продан и др., като съдът се произнася по
тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са
несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Т.е и в този
случай отделното обжалване на тези действия е недопустимо, а оплаквания за
отмяната им могат да се навеждат и обсъждат от съда единствено в случай, че
изпълнителните действия нарушават
несеквестируемостта.
Касателно настоящия случай в подадената жалбата такива доводи не са
изложени, а са изложени доводи, които не попадат в нито една от хипотезите на
чл. 435, ал.3 от ГПК.
Настоящия въззивен съд действа при условията на пълен въззив, поради което
следва да разгледа и дали не са налице за допустимост на жалба на друго основание,
и по-специално – на осн. чл. 435, ал. 4 ГПК, според която разпоредба трето лице
може да обжалва действията на съдебния изпълнител, само когато изпълнението е
насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се
отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице, като жалбата не се
уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на
запора или възбраната.
Предмет на обжалване по този ред е насочването на изпълнението върху
конкретна вещ, а не отделни изпълнителни действия. Насочването на изпълнението
представлява самата висящност на изпълнителния процес спрямо определен
имуществен обект, поради което чрез подобна жалба се цели преустановяване на
тази висящност въобще, а не отмяна на отделни действия. С право на жалба по
този ред разполага обаче само трето лице, т.е. такова което твърди, че не е
страна в принудителното изпълнение. Ако лицето въобще отрича, че е длъжник по
изпълнението, но е третирано от съдебния изпълнител като такъв, то може да
обжалва като трето лице и в хипотезата на чл. 435, ал. 4 ГПК. Такова отричане е
налице винаги, когато от твърденията в жалбата се извлича оспорване на
субективното действие на изпълнителния титул спрямо жалбоподателя /стига други
твърдения в жалбата да не опровергават това/ – напр. ако жалбоподателят твърди,
че той е различен правен субект от фигуриращия в изпълнителния лист, или, че не
е универсален правоприемник на длъжника по ИЛ в хипотезата на чл. 429, ал. 2 ГПК, или пък, че не е заложен или ипотекарен гарант или правоприемник на такъв
за задължението по ИЛ в хипотезата на чл. 429, ал. 3 ГПК. В подобни случаи
верността на твърденията е относима към основателността, а не към допустимостта
на жалбата, тъй като това е централният спорен въпрос по жалбата по чл. 435,
ал. 4 ГПК – ако жалбоподателят действително не е длъжник по изпълнението, то
всяко насочване на принудителното изпълнение върху негово имущество е незаконно
и подлежи на отмяна по този ред.
Съгласно т. 2 от ТР № 4 от 11.03.2019 г. по тълк.д. № 4/2017г. на ОСГТК на
ВКС залогодателят и ипотекарният длъжник са обвързани от субективните предели
на издадения срещу длъжника изпълнителен лист съобразно разпоредбата на чл.429,
ал.3 ГПК. По тази причина те имат идентични на длъжника в изпълнителното
производство процесуално качество, съответно права и задължения. Съгласно разпоредбата на чл. 179 от ЗЗД
вписването на ипотеката се заличава въз основа на съгласието на кредитора,
което трябва да бъде дадено в нотариално заверена форма или въз основа на
влязло в законна сила съдебно решение. Заличаването става по молба, към която
се прилага актът за съгласието или препис от влязлото в законна сила решение.
То се извършва чрез отбелязване в партидата на ипотекирания имот. Заличаването
погасява ипотеката т.е. ипотечното право престава да съществува както за трети
лица, така и в отношенията между ипотекарния кредитор и ипотекарния длъжник. В
този смисъл в съдебната практика се посочва, че заличаването по чл. 22 ПВ има
конститутивно действие и „погасява“ учредената ипотека. В този смисъл и Определение № 69 / 26.01.2012г. по ч.т.дело №818/2011
на I т.о. на ВКС.
С оглед изложеното жалбоподателя, след заличаване на договорна ипотека от дата : ***г. с кредитор
„Уникредит Булбанк" АД и ипотекарен длъжник „Н.И. – 66“ ЕТ на СГРАДА с
идентификатор 55871.514.6786.1 по КККР на ***, считано от ***г. не се явява длъжник в образуваното
изпълнително производство, поради което и посочения имот не може да служи за
обезпечаване изпълнението на задълженията на длъжника по изпълнителното
производство по ИД № 20167530400001, по описа на ЧСИ С. Б., с рег. № ***.
По изложените съображения обжалваното изпълнително действие следва да бъде
отменено, като неправилно и незаконосъобразно.
Направените в хода на настоящото производство разноските, с оглед
изложените по – горе съображения, не следва да бъдат възлагани в тежест на
взискателя, същите могат да бъдат претендирани по реда на чл. 441 от ГПК.
Водим от изложеното СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ действие на ЧСИ С. Б. с рег. № *** по изп. дело Изпълнително
дело № 20167530400001 по описа на ЧСИ, изразяващо се в насрочено с резолюция от
22.10.2019г. изпълнение върху недвижим
имот: извършване
на опис на сграда с идентификатор 55871.514.6786.1 по КККР на ***,
собственост на „Н.И. – 66“ ЕТ.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.