Решение по дело №164/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 118 от КСО.

Образувано е по жалба, подадена от адв. Цв. Д. като пълномощник на А. Н. Л.-Х. с адрес ***, [улица],*** и Н. А. Н. с адрес [населено място], [улица]против Решение № 1040-04-6/11.02.2025 г. на директора на ТП на НОИ В. Търново, с което е отхвърлена жалбата на лицата срещу Разпореждане № РО-5-04-01778823/09.01.2025 г. на ръководителя на контрола на разходите на ДОО при същото ТП на НОИ, с което е разпоредено лицата да внесат сумата по ревизионен акт за начет № РМ-5-04-01774834/23.12.2024 г. в размер на 2209,11 лв., от които 1869,23 лв. главница и 339,88 лв. лихва. Жалбоподателите считат, че оспореният акт е в нарушение на материалния и процесуалния закон, и необоснован. Твърдят, че в процесното разпореждане не са посочени фактическите и правните основания за събиране на посочените в него суми, а отговорността на жалбоподателите е ангажирана без правно основание за това. Допълнителни доводи пълномощникът на жалбоподателите излага в писмена защита. Претендират се направените разноски.

Ответната страна – директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Велико Търново, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. В представена писмена защита излага доводи за законосъобразност на обжалваното решение. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Между страните не е спорно, че с Експертно решение на ТЕЛК при "МБАЛ – Павликени" ЕООД с № 91005 от заседание № 93/02.05.2023 г. на Н. Л. И. е била определена трайна намалена работоспособност 87% със срок 3 години и дата на инвалидизиране 23.07.2019 г. В решението са изложени следните мотиви за определения процент ТНР: 1. По ч. 1, р. 9, т. 17.2 – 71 % ТНР за *** По ч. 1, р. 9, т. 30.2.3 – 50 % ТНР за *** По ч. 1, р. 4, т. 4.2 – 30 % ТНР за ***

Това ЕР на ТЕЛК е било обжалвано от ТП на НОИ – В. Търново по реда на чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето пред НЕЛК, като с ЕР № 92004 от заседание № 167/14.11.2023 г. НЕЛК, специализиран състав по хирургични, ортопедични и ССЗ е отменено решението на ТЕЛК и преписката е върната на ТЕЛК за ново освидетелстване.

Посоченото решение на НЕЛК не е обжалвано и е влязло в сила. Жалбоподателите са били членове на ТЕЛК, постановила отмененото експертно решение. На съда е служебно известно, а и това е посочено в анализа към РА за начет, че третият член на ТЕЛК – Р. Б. Р., е починал на 18.09.2023 г.

С ново ЕР № 90459 от заседание № 68/08.04.2024 г. на ТЕЛК при "МБАЛ – Д-р Димитър Павлович" гр. Свищов на Н. Л. И. е определена трайна намалена работоспособност 40 % със срок от 3 години и дата на инвалидизиране 23.07.2019 г. Това решение е било обжалвано от Н. Л. И. пред НЕЛК, като с ЕР № 91255 от заседание № 107/17.09.2024 г. НЕЛК, специализиран състав по неврологични, УНГ и ССЗ е потвърдено по всички поводи решението на ТЕЛК. Това решение на НЕЛК е влязло в сила като необжалвано.

Въз основа на определените 87 % ТНР с отмененото впоследствие Експертно решение на ТЕЛК при "МБАЛ – Павликени" ЕООД с № 91005 от заседание № 93/02.05.2023 г., с Разпореждане № ********** от 13.07.2023 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ - Велико Търново на Н. И. е определена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, в размер на 247 лв. от 02.05.2023 г. и в размер на 276,64 лв. от 01.07.2023 г. Пенсията на лицето е спряна на основание чл. 95, ал. 1, т. 6 от КСО с Разпореждане № 1011-04-6897#1/08.12.2023 г. на ръководителя "Пенсионно осигуряване", считано от 28.11.2023 г., поради отмяната на ЕР на ТЕЛК. Впоследствие с Разпореждане № 1011-04-7085#1/01.10.2024 г. на ръководителя "Пенсионно осигуряване", въз основа на ЕР № 91255/17.09.2024 г. на НЕЛК, личната пенсия за инвалидност на Н. Л. И. е прекратена, считано от 02.05.2023 г., тъй като определените 40 % ТНР са недостатъчни за получаване на лична пенсия за инвалидност. Няма данни и не се твърди посочените разпореждания на ръководителя "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ - Велико Търново, да са били обжалвани от Н. И.. Съгласно съдържащата се в административната преписка сметка за надвзета пенсия по вина на ТЕЛК, размерът на изплатените пенсии на Н. Л. И. за периода 02.05.2023 г. - 30.11.2023 г. е общо 2150,37 лв., в т.ч. лихва към 01.10.2024 г. – 281,14 лв.

Със Заповед № ЗР-5-04-01724591/21.10.2024 г., издадена от ръководителя на ТП на НОИ – В. Търново /при условията на заместване/ на основание чл. 107 от КСО е възложена частична ревизия по разходите на ДОО във връзка с отменени актове на медицинската експертиза, връчена на двамата жалбоподатели. След приключване на ревизията е издаден Ревизионен акт за начет № РМ-5-04-01774834/23.12.2024 г. на инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – В. Търново, с който на основание чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО на жалбоподателите е определен начет за сумата от 2209,11 лв., представляваща сумарно стойността от неправилно отпуснатата пенсия за инвалидност на Н. Л. И. и начислените в тази връзка лихви.

Ревизионният акт е връчен на адресатите му на датата на съставянето, като същите, чрез пълномощник, са подали възражения на основание чл. 110, ал. 2 от КСО. След представяне от инспектор по осигуряването на мотивирано заключение за неоснователност на възражението, от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Велико Търново, на основание чл. 110, ал. 3 от КСО, е издадено Разпореждане № РО-5-04-01778823/09.01.2025 г. за внасяне от ревизираните лица на сумите по ревизионния акт за начет. В разпореждането изрично е отразено, че предвид внасянето на 09.10.2025 г. на сумата от 2209,11 лв., задължението по начет към датата на разпореждането е погасена.

Това разпореждане е обжалвано по административен ред пред ръководителя на ТП на НОИ – В. Търново, който е издал обжалваното Решение № 1040-04-6/11.02.2025 г., с което е била отхвърлена жалбата на лицата срещу разпореждането на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – В. Търново.

Решението е връчено на пълномощник на жалбоподателите на 14.02.2025 г. Същото е оспорено пред съда с жалба, подадена чрез ответника на същата дата.

В хода на съдебното производство са приети доказателствата от административната преписка, както и е изискано и прието медицинското експертно досие на Н. Л. И..

 

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в предвидения от закона преклузивен срок, след изчерпване на фазата на административния контрол. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – гр. Велико Търново е издадено от оправомощено за това лице в пределите на материалната му компетентност, определена с чл. 117, ал. 3 от КСО. Същото е изготвено в предвидената в чл. 59, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 117, ал. 5 от КСО форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му.

При издаването на Ревизионен акт за начет № РМ-5-04-01774834/23.12.2024 г. и Разпореждане № РО-5-04-01778823/09.01.2025 г., не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазени са процедурата и изискванията на чл. 110, ал. 1-3 от КСО и чл. 11-чл. 26 от Инструкция № 1/03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателите за липса на мотиви в РА и в разпореждането под форма на изложение на фактическите и правни основания за издаването им. Всъщност и в двата акта се съдържа посочване на нормативните основания за тяхното издаване, както и на част от фактическите такива. Видно от разпоредбата на чл. 110, ал. 1 от КСО, актовете за начет не подлежат на самостоятелен контрол за законосъобразност. В чл. 23, ал. 1 от Инструкция № 1/2015 г. е определено съдържанието на тези актове, а в чл. 23, ал. 2, т. 2 от инструкцията, като задължително приложение към РА е посочен анализ към същия. Именно този анализ /неразделна част от акта, със съдържание определено в чл. 23, ал. 4 от инструкцията/, съставлява мотиви на РА, а заедно с мотивираното заключение на контролния орган /чл. 26, ал. 3 и ал. 4 от инструкцията/, изпълняват функциите и на мотиви за издаването на разпореждането по чл. 110, ал. 3 от КСО. Такава конструкция е допустима, предвид константно възприетото в съдебната практика становище, че мотивите на административния орган може да се съдържат в друг документ, намиращ се в административната преписка - ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ. В конкретния случай както анализът към РА, така и мотивираното заключение изготвено във връзка с възражението срещу него, съдържат подробно изложение на фактическите и правните основания за определяне на процесните задължения. В анализа и мотивираното заключение е посочено, че са нарушени разпоредбите чл. 62 и Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза.

Решението е съобразено с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Направените от решаващия орган правни изводи са подробно мотивирани и съдът ги кредитира, като съответстващи с доказателствения материал и на законовите разпоредби.

По делото не е налице спор относно фактите, установени в хода на административното производство. Спорният въпрос се свежда да това дали жалбоподателите дължат възстановяване по реда на чл. 110, ал. 3 от КСО на вредите, причинени на бюджета на ДОО, след като експертното решение, издадено от тях в качеството им на членове на ТЕЛК, въз основа на което на Н. Л. И. е била отпусната лична пенсия за инвалидност, е отменено от НЕЛК и впоследствие е определен друг процент на намалена ТНР, при който на освидетелстваното лице не се следва пенсия за инвалидност.

Съгласно разпоредбата на чл. 110, ал. 1 от КСО контролните органи на НОИ съставят на физически лица или на юридически лица ревизионни актове за начет за причинени от тях щети на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи включително неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актовете на медицинската експертиза, които са отменени поради нарушаване на нормативни разпоредби по издаването им. Съгласно чл. 61 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/ експертизата на трайно намалената работоспособност /ТНР/ включва определянето на обстоятелствата от т., т. 1-9, а експертизата на вида и степента на увреждането включва определянето на въпросите по чл. 61, ал. 2, т., т. 1- 5.

Неоснователно е възражението на жалбоподателите, че в случая не била предвидена солидарна отговорност. Отговорността по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО е вид имуществена отговорност, която намира опора в института на непозволеното увреждане по чл. 45 и сл. от ЗЗД. Съответно приложение тук следва да намерят основни постулати, свързани с този институт по ЗЗД. Този вид отговорност е обективна /безвиновна отговорност/, възникваща по силата на изрична правна норма на специалния закон и намира приложение само в осигурителните правоотношения. Необходимият и достатъчен фактически състав за реализирането ѝ в конкретния случай изисква да бъде доказано следното: 1. отменен акт на медицинската експертиза; 2. реализирана щета на фондовете на ДОО от неправомерно извършени плащания; 3. пряка причинна връзка между отменения акт на медицинската експертиза и настъпилата щета за фондовете на ДОО. Във връзка с горното и на основание чл. 53 от ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина те отговарят солидарно, т.е. в случая двамата лекари от състава на ТЕЛК, чието решение е отменено, имат качеството на солидарни длъжници. Характерно за нея е именно това, че кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците (чл. 122, ал. 1 от ЗЗД). Т.е. при доказване на изброените по-горе предпоставки е налице основание, лицата издали отменения акт на медицинската експертиза /в случая двама от лекарите от състава на ТЕЛК към МБАЛ – Павликени, като за другия лекар са налице данни, че е починал/, да понесат солидарно имуществена отговорност.

Реализирането на отговорността по реда на чл. 110 от КСО е за вреди, причинени от отменени актове на ТЕЛК/НЕЛК поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. Под "нарушения на нормативните разпоредби при издаване актове на медицинската експертиза" следва да се разбира извършени нарушения на въведени с правна норма правила и материални предпоставки. Поради това не всяко отменено решение на ТЕЛК е постановено при нарушаване на нормативни разпоредби при издаването му. Това е така, тъй като членовете на медицинската експертиза са лица с професионална и специална подготовка в определена област на здравеопазването и поради това им е възложена тази специална функция за оценка на здравословното състояние към определен момент, с която оценка се свързват определени законови последици. Тази професионална оценка се извършва по правилата за медицинската експертиза и се изразява в свободна независима субективна страна при оценка на фактите и доказателствата във връзка със здравословното състояние.

Безпротиворечиво съдебната практика е възприела, че в качеството на професионална оценка на ТНР, решенията на ТЕЛК/НЕЛК следва да се базират на преглед и оценка на медицинската документация и на всички относими за здравословното състояние на лицето доказателства и обстоятелства за формиране на извода за ТНР, в съответствие с изискванията на чл. 62 и чл. 63 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/. Съответно се приема, че когато членовете на ТЕЛК са постановили решението си без да съобразят медицинска документация, която е относима и задължителна към оценката на ТНР, извели са изводи в разрез с правилата на медицинската логика и технология за оценка на ТНР и когато не са спазени административнопроизводствени правила по отношение форма и съдържание на решението, тогава може да се констатира нарушение на нормативни разпоредби по издаване на решението.

Както се посочи, в случая отговорността на жалбоподателите е ангажирана за издаването на едно експертно решение. При отмяната на ЕР № 91005 от заседание № 93/02.05.2023 г., с което е определена 87 % ТНР на Н. Л. И., в експертно решение № 92004 от заседание № 167/14.11.2023 г. на НЕЛК са направени следните забележки по отношение и на трите процесни отправни точки:

На първо място е прието, че дадените оценки в ЕР на ТЕЛК по ч. 1 р. 9 т. 17.2 – 71 % ТНР и по ч. 1 р. 9 т. 30.2.2 – 50 % ТНР са абсолютно необосновани – не кореспондират с приложените в МЕД рентгенографии на ТБС и една единствена Рьо гр. фас на дясна КС; не кореспондират с описания от кинезитерапевт в ИЗ ОФД на дясна ТБС и лява ТБС. Няма приложена консултация с ортопед и описан ОФД на ТБС и КС по установената от НМЕ методика с ъглометрии във всички равнини на движение.

На следващо място, относно придружаващите заболявания е извършена консултация със специализиран състав на НЕЛК по нервни, очни и ССЗ. Посочено е, че в ЕР на ТЕЛК е дадена оценка по ч. 1 р. 4 т.4.2 – 30 % ТНР с неврологична диагноза: ***, което следва да бъде оценявано по ч. 7 т. 15.

На основание чл. 51, т. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ НЕЛК е отменила решението на ТЕЛК и е върнала за ново освидетелстване, като се извършат рьография на КС фас, консултация с ортопед, и описан ОФД на ТБС и КС по установената методика, а по отношение придружаващото заболяване – за оценка по ч. 7 след консултация с ***

Така изложените мотиви в ЕР на НЕЛК установяват нарушение на изискванията на чл. 62 и чл. 63, ал. 1 от НМЕ. Налага се извода, че членовете на ТЕЛК към МБАЛ „Павликени“ ЕООД - [населено място] не са оценили правилно вида и степента на заболяванията въз основа на наличните документи в медицинските досиета на освидетелстваното лице, както и не са изискали актуални изследвания, които да обосноват процент ТНР, съответстващ на обективното му състояние. Горепосочените процесуални нарушения водят до извода, че не са налице различни изводи на отделните медицински състави, а са констатирани непълноти в представената медицинска документация, която членовете на ТЕЛК са игнорирали, като по този начин не са спазили правилата на медицинската логика за определяне на процент ТНР.

Посочените изводи на съда от фактическа страна не се променят от представените в хода на съдебното дирене писмени доказателства – медицински документи. Съдът не може в настоящото производство да извършва преценка на констатациите, дадени в ЕР на НЕЛК и да подлага под съмнение направената оценка на работоспособността, респ. да приема други критерии и да обосновава други отправни точки за оценка на ТНР. Експертното решение на ТЕЛК към "МБАЛ – Павликени" ЕООД е отменено с акт на горестоящия орган, който не е обжалван и е придобил стабилитет, заради допуснати от ТЕЛК нарушения или несъбрани своевременно данни за действителното здравословно състояние на лицата към момента на освидетелстването им. Поради това въпросите дали освидетелстваното лице наистина е страдало от всички посочени в ЕР заболявания и то в степен обосноваваща съответната определена от ТЕЛК неработоспособност не могат да бъдат преразгледани в настоящото производство.

Изложеното води на извод, че членовете на ТЕЛК са постановили решението си в разрез с правилата на медицинската логика при определяне на съответната отправна точка и в разрез с нормативно заложените критерии за това, поради което законосъобразно е била реализирана отговорността им по реда на чл. 110 КСО. Отмененото експертно решение е издадено в нарушение на нормативни разпоредби на НМЕ и ПУОРОМЕРКМЕ, при което е налице първата от коментираните по-горе предпоставки за реализиране на отговорността на жалбоподателите по чл. 110, ал. 1 от КСО.

Видно от представената с административната преписка справка за неправилно получена пенсия, както и от ревизионния акт за начет, и от разпорежданията на ръководителя "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ – Велико Търново, въз основа на отмененото в частта му на определения процент ТНР решение на ТЕЛК при "МБАЛ – Павликени" ЕООД, на лицето Н. Л. И. е била отпусната и изплащана лична пенсия за инвалидност. От жалбоподателите не е оспорен размера на извършените периодични плащания към инвалидизираното лице, общият размер на тези плащания, както и начислените лихви.

При това положение, следва да се приеме, че е доказана и втората предпоставка за ангажиране имуществената им отговорност като членове на ТЕЛК - реализирана щета на фондовете на ДОО от неправомерно извършени плащания за трайна неработоспособност.

Безспорно налице е и третата предпоставка – наличие на причинно-следствена връзка между отмененото поради нарушаване на нормативните разпоредби ЕР на ТЕЛК и настъпилата щета на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи. Отмененото незаконосъобразно решение на ТЕЛК е било законово основание за изплащане на социалната пенсия за инвалидност, според определения процент на трайно намалена работоспособност и степен на увреждане, които средства представляват неправилно извършени осигурителни разходи, което се явява щета за ДОО.

Неоснователно жалбоподателите се позовават на съдебна практика на ВАС, която е постановена при различна фактическа обстановка. Разгледаните в настоящото дело факти са идентични с тези по Решение № 2434 от 11.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5852/2024 г., VI о. /постановено между същите страни/, Решение № 185 от 09.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10695/2024 г., VI о. /постановено между същите страни/, Решение № 273 от 11.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6253/2022 г., VI о. /постановено между същите страни/, Решение № 6087 от 17.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12148/2023 г., VI о. и др.

По изложените съображения, обжалваното решение на ръководителя на ТП на НОИ – В. Търново, с което е отхвърлена жалбата срещу Разпореждане № РО-5-04-01778823/09.01.2025 г.на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – В. Търново е законосъобразно, а подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.

При този изход на спора, разноски на жалбоподателите не следва да бъдат присъждани. При своевременно заявеното искане за това и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК жалбоподателите следва да заплатят на администрацията, в чиято структура е ответният административен орган, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., определен съобразно разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 3 от КСО съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Н. Л.-Х. с адрес ***, [улица], *** и Н. А. Н. с адрес [населено място], [улица]против Решение № 1040-04-6/11.02.2025 г. на директора на ТП на НОИ В. Търново, с което е отхвърлена жалбата на лицата срещу Разпореждане № РО-5-04-01778823/09.01.2025 г. на ръководителя на контрола на разходите на ДОО при същото ТП на НОИ.

ОСЪЖДА А. Н. Л.-Х. с адрес [населено място], [улица], ет. 6, ап. 23, [ЕГН] и Н. А. Н. с адрес [населено място], [улица], [ЕГН], да заплатят на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Велико Търново разноски по делото в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.