Р Е Ш Е Н И Е
№ 11.11.2019г. гр.Харманли
В ИМЕТО НА НАРОДА
Харманлийски районен съд
граждански
състав
на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година
в публично съдебно заседание в следния състав:
Районен съдия: Ива Гогова
секретар: В. З.
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Гогова гражданско
дело № 9 по описа на РС-Харманли за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен
е иск с правно основание по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по ИСКОВА МОЛБА на Б.М.Г., ЕГН:********** *** против Начално
училище ,,*****”, гр.Симеоновград, ул."********" №*****,
представлявано от Директора С.М.С., в която се сочи, че в края на 2011 година
ищцата била принудена под заплаха за уволнение и съдебно преследване да внесе в
касата на училището сумата от 12 351.75 лева, представляваща ½ от
установени липси, които следвало солидарно да възстанови с тогавашната
директорка Д.
Я. Независимо, че не била виновна с
оглед отправените заплахи ищцата и съпруга й заели различни суми от банка,
близки и познати и внесли посочената по- горе сума. Твърди, че дългогодишни
следствия и психотормоз я принудили да сключи споразумение с РП- гр.Харманли,
което я задължавало да внеса сумата от 7 290.00 (седем хиляди двеста и
деветдесет) лева. Тъй като вече внесла 12 351.75 лева, то се явявало една
значителна разлика от 5061.75 лева, която следвало да й бъде възстановена от НУ
„******”-гр.*******, като неправомерно
получена.
Още през 2012 година поискала да й върнат цялата сума, тъй като лично
установила, че била невинна, но ръководството на училището не изпълнило
искането й. Впоследствие и след влизане в сила на посоченото Определение по
Протокол от 10.02.2016 година на PC гр.Харманли по НОХД№420/2015 година, отново
поканили ОУ „*********” доброволно и извънсъдебно да възстанови посочената
разлика, ведно с лихвите за забава, считано от деня на влязлото в сила
Определение на PC -гр.Харманли, но отново ответника не изпълнил.
Предвид изложеното моли да се осъди ответника да й възстанови сумата от
5 061,75 лева, както и законовите лихви върху посочената сума, считано от деня
на влизане в сила на определението на Районен съд гр.Харманли, а именно
10.02.2016 година до пълното им издължаване.
С допълнителна уточнителна молба
заявява, че претенцията следвало да бъде приета в две алтернативни основания,
като на първо място счита, че надвнесената сума от 5 061,75 се явявала
недължимо получена от ответника и второ място можело да се приеме, че била
платена без основание.
Претендираната лихва за забава върху сумата от 5 061,75 лева от деня на
влязлото в сила определение 10.02.2016 г. до 07.01.2019 година била в размер на
1494, 87 лева.
Моли при горепосочените условия и доказателства да се осъди ответника да
заплати на ищцата следните суми: сумата
от 5 061,75 (пет хиляди шестдесет и един лев и 0,75 лева) като НЕДЪЛЖИМО
ПОЛУЧЕНА, алтернативно като ПЛАТЕНА БЕЗ ОСНОВАНИЕ, алтернативно НА ОТПАДНАЛО ОСНОВАНИЕ, както и сумата от 1
494,87 лв. - лихва за забава за периода от 10.02.2016 до 07.01.2019 година,
ведно със законовата лихва за забава върху присъдената сума, считана от влизане
на решението в сила до окончателното издължаване. Претендира и разноските по
делото.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответника НУ „*******”-гр.Симеоновград,
представлявано от Директора С.М.С., в който се заявява, че счита исковата молба
за допустима, но неоснователна. Твърди се, че внесената от ищцата сума в размер
на 12 351,75 лв. представлявала част от дължимите суми по Акт за начет при
извършена финансова инспекция, завършила с Доклад № ФИ 4-ХС0010/ 11.10.2011г.,
по която били констатирани финансови нарушения спрямо ищцата по делото ,Д. Т.
-Директор
към момента на провеждане на инспекцията и „********" ООД -гр.Харманли.
Горната сума била внесена от ищцата през м.ноември 2011г. По повод
неизплатената част от Акта за начет в размер на 10 000 лв. било поискано
издаване на изпълнителен лист срещу задължените лица, на основание чл.417 от ГПК. Към момента на възникване на задължението на ищцата по Акта за начет,
нямало образувано наказателно производство. Наказателното производство било
образувано по повод на други неправомерни действия от страна на ищцата, които
били извън предмета на Акта за начет. Предвид това счита, че доброволното
внасяне на част от сумата, дължима по Акта за начет, не била във връзка с
наказателното производство.
От друга страна претенцията за надвнесената сума през м.ноември 2011г.,
дори и да се приемела за основателна, то същата била погасена по давност.
Неоснователно се сочило, че претендираната
сума се дължала
на размера на установените с финансова ревизия от 2011г. в размер на 1/2 от
общата сума, равняваща се на 12 271 лв. и приетото като предмет на престъпление
по НОХД № 420/16г. по описа на PC Харманли. Съгласно доклад на АДФИ № ФИ 4-ХС
0010/ 11.10.2011г. установени били нанесени щети от страна на ищцата и други
лица при упражняване на служебните й задължение като „главен счетоводител” в
представляваното учебно заведение. Не отговаряло на истината изнесеното в
исковата молба твърдение, че под заплаха от уволнение ищцата внесла сумата от
12 271 лв. В действителност след установяване на щетите и връчване на Доклада
ищцата заедно с Директора на училището /към онзи момент/ солидарно възстановили
посочените суми. Във връзка с други неправомерни действия от страна на ищцата,
извън изброените във финансовия доклад щети, било образувано наказателно
производство ,приключило със споразумение по НОХД № 420/1016г. по описа на PC
Харманли. Не съществувала връзка между сумите по наказателното производство и
сумите, посочени в доклада на финансовата инспекция. Ако било налице такова
съвпадение на сумите, дължими по финансовия доклад и наказателно производство,
то не би следвало отново да бъдат внасяни парични средства по повод на
сключването на споразумението по наказателното производство. От друга страна
била налице погасителна давност по отношение на сумите внесени веднага след
приключване на финансовата ревизия през 2011г.
Предвид това счита иска за неоснователен и същият следвало да бъде
оставен без уважение. Претендират се направените по делото деловодни разноски.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не оспорват, че
ищцата Б.Г. е внесла в полза на ответника НУ „*******”-гр.Симеоновград на 21.09.2011г. сумата от 12 153.75 лв., дължима по акт за начет от извършена финансова ревизия, което се установява и от приетите като доказателства
операционна бележка за плащане на Банка „******” АД, доклад №ФИ
4-ХС-0010/11.10.2011г. на АДФИ и акт за начет №11040064/03.10.2011г.
на АДФИ (л.1-л.6 от т.VI от ДП №100/2011г. по описа на
ОП-Хасково). В посочения доклад е отразено, че със
сумата от 24 307.50 лв., представляваща изплатените от бюджета на
училището, но недоставени строителни материали и неизвършени
строително-монтажни работи, е причинена вреда на ответното „******”-гр.Симеоновград,
вина за която е удостверено, че имата Д. Т. – директор и ищцата Б.Г. –
счетоводител, допуснали без правно основание изплащането на горепосочената
сума.
Съгл. приложения по ДП №100/2011г.
по описа на ОП-Хасково акт за начет №11040064/03.10.2011г. на
АДФИ (л.1-л.6 от т.VI), изготвен по инспекционна преписка №ФИ 4-ХС-0010 и съответно
отразен в горепосочения доклад №ФИ
4-ХС-0010/11.10.2011г. на АДФИ, ищцата
Б.Г. (счетоводител на ответното училище по това време) носи солидарна
имуществена отговорност с Д. Т. (тогавашен директор на училището) и „Прима
ИМ”ООД-гр.Харманли за това, че Д.Т. и ищцата Б.Г.
неправомерно се разпоредили и изплатили неизвършени СМР на стойност
10 589.15 лв. на „Прима ИМ” ООД-гр.Харманли, с което причинили вреда на
ответника НУ „*******”- гр.Симеоновград. Установен е общ размер на задължението
по този акт за начет в размер на 12 628.29 лв., от които 2039.14 лв.
законна лихва за забава от деня на причиняването на вредата.
До ответното училище е изпратено от
страна на ищцата Г. заявление с вх. №52/15.10.2012г., с което
ответникът е поканен да въстанови внесената от нея сума в размер на
12 153.75 лв., ведно със съответната лихва за забава, считано от
21.09.2011г. по посочената в заявлението банкова сметка. ***о отвтеника, видно
от приложеното съобщение-телепоща с изх. №64/15.02.2018г., но данни
за получаването му липсват.
С влязло в сила на 10.02.2016г. Определение №16 от 10.02.2016 година на
PC гр.Харманли по НОХД №420/2015
година по описа на съда ищцата Б.Г. е призната за виновна
за присвояване в периода 14.12.2009г. – 20.07.2010г. на сума в размер на 7 290 лв. от ответното
училище, която сума е
била възстановена на НУ „******”-гр.Симеоновград до
приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд – престъпление по
чл.205 ал.1, т.1, вр. чл.201, вр. чл.26 ал.1 от НК.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
В настоящото производство е предявен иск с
правно основание по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД,
като съдът квалифицира претенцията по този законов текст – получаване на
процесната сума без основание, доколкото в исковата и уточнителните молби,
макар да се отправя искане за връщане на процесната сума алтернативно на
отпаднало основание (т.е. по чл.55 ал.1, пр.3 от ЗЗД), не се излагат фактически
твърдения за съществувало правно основание за даване на сумата, което
впоследствие да е отпаднало.
Според чл.55 ал.1 от ЗЗД, който е получил нещо без
основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го
върне. Съгласно Постановление №1 от 28.V.1979 г. по гр.д. №1/79г., Пленум на ВС
първият фактически състав на чл. 55, ал.1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална
липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за
преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.
Следователно и съгл. чл.154, ал.1 от ГПК в тежест на ищцата
Г. е да
докаже, че е извършила плащане на процесната сума от 5 061.75
лв. в полза на ответника НУ „***********”-гр.Симеоновград, а в тежест на
ответника е да докаже чрез пълно и главно доказване, че е налице основание за
получаване на тази сума.
По
делото не се спори и бе установено от събраните доказателства - операционна бележка за плащане на Банка „ДСК” АД, че ищцата
Г. е внесла в полза на ответника НУ „*******”-гр.Симеоновград на 21.09.2011г.
сумата от 12 153.75 лв. Като основание за плащане е посочено констатирани
вземания от финансова инспекция. Това се потвърждава и от данните, съдържащи се
в доклад №ФИ 4-ХС-0010/11.10.2011г. на АДФИ, в който е посочено, че Д. Т. – директор и ищцата Б.Г. – счетоводител по
време на проверката са възстановили вредата на ответното училище, като внесли
по сметка на училището цялата сума от 24 307.50
лв. (всяка от тях по 12 153.75 лв.), представляваща изплатени без правно
основание от бюджета на училището, но недоставени строителни материали и
неизвършени строително-монтажни работи. Следователно ищцата Г. доказва
заплащането в полза на ответника по делото на сумата от 12 153.75 лв.,
част от която е и процесната претендирана сума от 5 061.75 лв.,
внесена от нея по повод на извършена финансова инспекия в училището и
констатираните с нея вземания.
От страна на ответника следва да се докаже, че същият е имал право да
получи процесната сума, т.е. следва да установи получаването й на валидно
правно основание. Съдът счита за доказано
наличието на правно основание за получаване на сумата, което се установи по
безспорен и несъмнен начин от приетите като доказателства доклад №ФИ
4-ХС-0010/11.10.2011г. на АДФИ и приложеното НОХД №420/2015 година по
описа на РС-Харманли. Така съгл.
приложения по ДП №100/2011г. по описа на ОП-Хасково акт за начет №11040064/03.10.2011г.
на АДФИ (л.1-л.6 от т.VI), изготвен по инспекционна преписка №ФИ 4-ХС-0010 и съответно
отразен в горепосочения доклад №ФИ
4-ХС-0010/11.10.2011г. на АДФИ, ищцата
Б.Г. (счетоводител на ответното училище по това време) носи солидарна
имуществена отговорност с Д. Т. (тогавашен директор на училището) и „Прима
ИМ”ООД-гр.Харманли за това, че Д.Т. и ищцата Б.Г.
неправомерно се разпоредили и изплатили неизвършени СМР на стойност
10 589.15 лв. на „Прима ИМ” ООД-гр.Харманли, с което причинили вреда на
ответника НУ „******”- гр.*******. Установен е общ размер на задължението по
този акт за начет в размер на 12 628.29 лв., от които 2039.14 лв. законна
лихва за забава от деня на причиняването на вредата. От друга страна, видно и
от доклад №ФИ
4-ХС-0010/11.10.2011г. на АДФИ и съгласно Определение №16 от 10.02.2016 година на
PC гр.Харманли по НОХД №420/2015
година по описа на съда, ищцата Г. и Д.Т. са причинили общо
вреди на ответника НУ „******”-гр.Симеоновград в размер на 24 307.50
лв., като по отношение на част от тези вреди - 7 290 лв. ищцата Г. е понесла и наказателна отговорност за присвояване - престъпление по чл.205 ал.1, т.1, вр. чл.201, вр. чл.26
ал.1 от НК. За разликата до пълния размер на причинените вреди ищцата Г.
не е била оправдана с влязъл в сила съдебен акт, доколкото и такова обвинение
не е имало повдигнато против нея. Поради това не може да се приеме, че същата
не дължи на ответното училище възстановяване на причинените от нея и Д.Т. вреди
в пълния им размер, както е и сторено съгл. данните по делото за внасяне на
цялата сума от 24 307.50 лв. през 2011г.
(съответно по 12 153.75 лв. от всяка от
тях). Не са налични други доказателства, от които да се направи извод за
недължимост на заплатената от ищцата сума в полза на ответника. Следователно
ответникът НУ „******”-гр.Симеоновград е получил на правно
основание от ищцата Г. сумата от 5 061.75 лв., представляваща разликата между платената от нея сума от 12 153.75
лв. и присвоената сума от 7 290 лв., за която е била призната за виновна по чл.205
ал.1, т.1, вр. чл.201, вр. чл.26 ал.1 от НК с влязло в сила Определение №16 от 10.02.2016 година на
PC гр.Харманли по НОХД №420/2015
година по описа на съда.
За пълнота следва да се отбележи, че
дори да се приеме за получена без основание процесната сума, то вземането на
ищцата е погасено и по давност съгл. чл.110 от ЗЗД, според който с изтичането
на 5-годишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок. Възражение за изтекла погасителна
давност е направено от ответника с отговора. В случаите на неоснователно
обогатяване давностният срок
започва да тече от момента, в който е получено нещо без правно основание или от
момента на отпадане на условието или неосъществяването на условието по чл.55 от
ЗЗД. По отношение задължението за връщане на парична сума, получена без
основание по чл.55 ал.1 от ЗЗД няма законно определен срок, поради което задължението се счита за изискуемо веднага. Това следва и от
чл.69 от ЗЗД, съгл. който ако задължението е без срок, кредиторът може да иска
изпълнението му ведната.
За това следва да се счита, че не съвпадат момента, от който давността започва
да тече и моментът, от който започва да се изчислява обезщетение за забава по
чл.86 от ЗЗД, който следва да е от получаването на покана от длъжника съгл. чл.84 ал.2
от ЗЗД. Имайки предвид изложеното и доколкото по делото се установи, а и е
безспорно, че ищцата Г. е заплатила процесната сума на ответника на
21.09.2011г., то следва да се счита, че от този момент насетне започва да тече
и 5-годишният давностен срок по чл.110 от ЗЗД. При това положение съдът счита,
че на 21.09.2016г. е изтекла давността и вземането следва да се счита за
погасено, което е още едно основание за отхвърляне на иска, който е предявен
след този срок.
Предвид изложените съображения съдът
счита, че следва да отхвърли иска по чл.55 яал.1, пр.1 от ЗЗД като
неоснователен. Неоснователна
следователно се явява и претенцията за присъждане на законната лихва за забава
върху сумата от 5 061.75 лв., считано от влизане на решението в сила до
окончателното плащане.
Отхвърлянето на главния иск по чл.55
ал.1, пр.1 от ЗЗД обуславя отхвърлянето като неоснователен и на акцесорния иск
по чл.86 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 1
494,87 лв. - лихва за забава върху главницата за периода от 10.02.2016 до
07.01.2019 година. Уважаването на акцесорния иск зависи от уважаването на
главния иск, поради което и с оглед гореизложените съображения и искът по чл.86
ал.1 от ЗЗД се явява неоснователен.
С
оглед изхода на делото в
полза на ответника съгл. чл.78, ал.3 от ГПК следва да се
присъдят направените по делото разноски в размер на 500
лв. за адвокатски хонорар.
Водим от горното и на основание
чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищцата Б.М.Г., ЕГН:********** *** против ответника Начално
училище ,,Отец Пайсий”, с адрес гр.Симеоновград, ул. „*******”
№******, представлявано от Директора С.М.С.,
иск по чл.55 ал.1, пр.1 от ЗЗД за осъждане на ответника Начално училище ,,Отец
Пайсий”-гр.Симеоновград да заплати на ищцата Б.М.Г. сумата от 5 061.75 лв. като получена от ответника без основание, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от влизане на решението в сила до окончателното изплащане, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищцата Б.М.Г.,
ЕГН:********** *** против ответника Начално училище ,,Отец
Пайсий”, с адрес гр.Симеоновград, ул. „*******” №*******, представлявано от
Директора С.М.С., иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника Начално училище ,,******”-гр.Симеоновград да заплати на ищцата Б.М.Г. сумата от 1 494.87 лв.
- лихва за забава върху главницата от 5 061.75 лв. за
периода от 10.02.2016 до 07.01.2019 година, като неоснователен.
ОСЪЖДА ищцата Б.М.Г., ЕГН:********** ***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на ответника Начално училище ,,Отец Пайсий”, с адрес гр.Симеоновград,
ул. „*******” №******, представлявано от
Директора С.М.С., разноските по делото в размер на 500 лв. за адвокатски
хонорар.
Решението може
да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
|
|