№ 129
гр. Р., 15.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Р., ІV СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. А.
при участието на секретаря И.Е.С.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. А. Административно наказателно
дело № 20241730200245 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № . г. на директора на Регионална дирекция по горите -
Кюстендил е наложено на жалбоподателя А. А. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ж. к.
„Т.“, бл. 3, вх. „А“, ет. ., ап ., административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева, на
основание чл. 275, ал. 1, т. 2 ЗГ и чл. 53, ал. 1 и 2 от ЗАНН, за нарушение на чл. 211, ал. 1 от
Закона за горите, вр. заповед № ЗАП-24/18.01.2022 г., вр. заповед № ЗАП-1019/17.11.2021 г.,
двете издадени от изпълнителния директор на ИАГ, чл. 9а, вр. § 5, ал. 2 от Наредба № 1 за
контрола и опазването на горските територии.
Недоволен от така наложеното му административно наказание, жалбоподателят, чрез
адвокат - пълномощника си - адв. Г. Б. от АК – Перник, е обжалвал в законоустановения
срок издаденото НП. По подробно изложени във въззивната жалба и в представената по
делото писмена защита правни доводи, адв. Б. моли съда да отмени атакуваното наказателно
постановление, като сочи, че са допуснати от АНО съществени процесуални нарушения при
изготвяне на АУАН и НП, довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.
Развиват се доводи за нарушение на изискванията на чл. 44, ал. 1 и чл. 43, ал. 5 от ЗАНН при
изготвяне и връчване на АУАН на доверителя му. Пледира се изтичане на давностния срок
по чл. 34, ал. 1 ЗАНН при съставяне на АУАН.
По същество на правния спор се твърди, че Д. не е извършил административно
нарушение, за което е санкциониран с атакуваното НП, както и че липсват убедителни
доказателства в тази насока. Претендират се на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН разноски.
Въззиваемата страна - Регионална дирекция по горите – Кюстендил, чрез
1
процесуалния си представител оспорва жалбата. По подробно изложени в пледоарията
правни съображения, моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и
законосъобразно. Навеждат се доводи за законосъобразност на атакуваното НП и доказаност
на извършеното от жалбоподателя административно нарушение. Претендира се на
основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН да бъдат присъдени на РДГ - Кюстендил направените по
делото разноски. Прави се от въззиваемата страна и възражение за прекомерност на
претендираното от въззивника адвокатско възнаграждение и се моли за намаляването му до
минималния размер, определен от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Р.ският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и 18 от НПК, намери за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и е
процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
От фактическа страна:
След проверка в електронната система на ИАГ контролните органи на РДГ -
Кюстендил са констатирали извършено от А. Д., в качеството му на лице, упражняващо
лесовъдска практика, административно нарушение, изразяващо се в това, че на 20.09.2023 г.
в землището на с. Драгомирово съгласно данни в ПБ с GPS координати LAT: 42.396125
LON: 22.856931666666664, териториален обхват на РДГ - Кюстендил, като лице,
упражняващо лесовъдска практика, е издал електронен превозен билет №
13298/00323/20092023/164043-UBC8E01, който не съдържа 4 бр. снимки в цифров формат на
съответното МПС и натоварената в него дървесина, в които снимки е необходимо да се
разчита предната и задна част на превозното средство и да се осигурява визуално разчитане
на регистрационните номера на МПС от предната и задна част, а изображенията от двете
страни и от задната част да обхващат изцяло товара по височина, съответно ширина и
дължина. При извършената проверка в информационната система на ИАГ има публикувани
3 бр. снимки.
Въз основа на горните констатации е съставен АУАН на жалбоподателя Д. № . г. от св
Л. В. И., като свидетел по съставянето на АУАН е св. Д. Л. З..
Въз основа на събраните по преписката доказателства и съставения АУАН
административнонаказващият орган е издал атакуваното в настоящото производство НП № .
г., като със същото е наложено на Д. административно наказание „глоба“ в размер на 300,00
лева на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 ЗГ и чл. 53, ал. 1 и 2 от ЗАНН, за нарушение на чл. 211,
ал. 3, вр. ал. 1 от Закона за горите, вр. заповед № ЗАП-24/08.01.2022 г., вр. заповед № ЗАП-
1019/17.11.2021 г., двете издадени от изпълнителния директор на ИАГ, чл. 9а, вр. § 5, ал. 2 от
Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии.
От правна страна:
Преди да разгледа правния спор по същество съдът е длъжен да обсъди наведените от
2
защитата доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на
атакуваното НП и АУАН. Едва, след като констатира липсата на такива процесуални
нарушения, съдът следва да разгледа и разреши спора по същество, като изследва и реши
въпроса относно това дали е налице извършено деяние от жалбоподателя, дали същото
представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали
жалбоподателят е автор на същото, правилно ли са приложени от наказващия орган
материалноправните норми и правилно ли е определен размерът и видът на наложеното
административно наказание.
В настоящия случай защитата на жалбоподателя навежда доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаването на процесното
НП от страна на АНО в административнонаказателното производство.
Настоящият състав намира тези правни доводи на адвокат - защитника на
жалбоподателя за основателни.
На първо място следва да се посочи, че административнонаказателното производство
е започнало при съществено нарушение на процесуалните правила. В настоящия случай
АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, което се установява от показанията на
свидетелите И. и З., което принципно е възможно в хипотезата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН. При
съставянето на акта е допуснато нарушение, тъй като разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН
предвижда възможност за съставяне на акта в отсъствие на нарушителя, ако последният, ако
е известен, не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта. Текстът на
разпоредбата означава, че актосъставителят, след като извърши констатация и събере данни,
които да навеждат на извода за извършено административно нарушение, е длъжен да покани
нарушителя за съставяне на акта. Това означава, че поканата следва да съдържа
недвусмислено изявление на органа към лицето, че същото се кани на определена дата и час
именно да му бъде съставен акт за нарушение, а не по друг повод. Само при наличието на
надлежно връчена такава покана, ако нарушителят не се яви на определения ден и час,
съставянето на акта в негово отсъствие е възможно и би било допустимо с оглед
разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН. Законодателната уредба не дава възможност
актосъставителят да състави АУАН при известен извършител, без да го е поканил. В чл. 40
ЗАНН подробно е описана последователността и предпоставките, които актосъставителят е
длъжен да съблюдава, както и изключенията от тях. В този смисъл следва да се посочи, че по
делото липсват доказателства, от които да е видно, че до жалбоподателя е отправяна покана
да се яви за съставянето на АУАН, като видно от приложения констативен протокол от
22.11.2023 г. е, че жалбоподателят е бил поканен за съставянето на АУАН за издаване на
превозни билети в нарушение на нормативната уредба в землището на с. Углярци, а
нарушението, за което е съставено атакуваното в настоящото производство НП, е извършено
в землището на с. Драгомирово.
Следва също да се отбележи, че незаконосъобразно АУАН е оформен с посочване, че
нарушителят отказал да подпише акта, което е удостоверено с подпис на един свидетел,
доколкото последната процедура е приложима единствено в хипотезата, когато нарушителят
3
присъства при съставяне на АУАН, но отказва да го подпише, а не тогава, когато изобщо
отсъства.
Поради това е следвало да бъда проведена процедурата по чл. 43, ал. 4 ЗАНН, а
именно - АУАН е следвало да бъде изпратен чрез съответната служба на нарушителя за
предявяване и подписване.
Посочените нарушения в процедурата по съставяне на АУАН водят до
незаконосъобразност на издаденото НП. Жалбоподателят не е бил надлежно уведомен за
започването на административнонаказателна процедура спрямо него. Изискванията към
реквизитите на АУАН и на НП и императивно определените разпоредби за образуване и
водене на административнонаказателно производство имат за цел да осигурят на
привлеченото под отговорност лице ефективна защита, както по правните, така и по
фактическите твърдения на повдигнатите му обвинения и в двете фази на производството.
Ето защо, така описаното нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН следва да
се прецени като такова от категорията на съществените процесуални нарушения, доколкото
жалбоподателят е лишен от правото да присъства при съставяне на АУАН и съответно – да
даде обяснения и да направи възражения, както по реда на чл. 42, т. 8 ЗАНН, а също и по чл.
44, ал. 1 ЗАНН.
На следващо място, съгласно чл. 44, ал. 1 ЗАНН, освен възраженията при съставяне
на акта, в седмодневен срок от подписването му нарушителят може да направи и писмени
възражения по него. Видно е от АУАН и от съставеното въз основа на него НП, че
седемдневният срок от съставянето на акта до издаването на НП не е спазен, което от своя
страна е нарушило правото на защита на наказаното лице да прави възражения, каквато
възможност административнонаказващият орган е длъжен да му осигури, с оглед
реализиране в пълнота на законово признатото му право на защита. НП е издадено на
21.05.2024 г., т. е. на шестия ден от подписването на АУАН от нарушителя на 15.05.2024 г. и
следователно преди да изтече седмневният срок за възражения (в същия смисъл: решение №
201/23.06.2020 г. по КАНД № 203/2020 г. по описа на Административен съд – Перник).
Административнонаказващия орган на свой ред е издал НП освен преди изтичане на срока
по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН и в нарушение на разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, която му
вменява в задължение преди да се произнесе по преписката да провери акта за неговата
законосъобразност и обоснованост, както и да прецени възраженията и събраните
доказателства. Неспазването на този срок е съществено нарушение на процесуалните
правила, което ограничава правото на защита на нарушителя. Единствената хипотеза, в
която е възможно изпращане на съставения акт преди този срок, а именно - незабавно, е
уредена в чл. 44, ал. 4 от ЗАНН и то единствено и само в случай, че нарушителят няма
постоянен адрес, като и в този случай трябва да се даде възможност за обяснения и
възражения, направени от лицето, вкл. и писмени, от което следва, че трябва това му право
да му бъде разяснено и да му е била дадена възможност за това. В настоящия случай обаче
не сме изправени пред такава хипотеза, тъй като видно от данните по
административнонаказателната преписка, нарушителят има адрес на територията на
4
Република България. Така уреденото изключение още повече затвърждава тезата, че
седемдневният срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е повече от инструктивен, а нормата е
императивна.
На следващо място, довело до нарушаване на правото на защита на Д. е и
неспазеният от страна на АНО срок по чл. 43, ал. 5 ЗАНН (в редакцията ú, ДВ, бр. 109/2020
г., в сила от 23.12.2021 г.). Съгласно цитираната правна норма при подписване на акта на
нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на
неговото подписване. При връчване на препис от акта нарушителят се уведомява писмено за
правото му в 14-дневен срок да отправи предложение до наказващия орган за сключване на
споразумение за приключване на административнонаказателното производство.
Следователно, при издаване на НП в шестдневен срок от подписване на АУАН,
административнонаказващият орган е лишил жалбоподателя и от тази възможност, а именно
да се възползва от възможността да отправи предложение до наказващия орган за сключване
на споразумение.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че АНО е допуснал процесуални нарушения
от категорията на съществените, тъй като е лишил жалбоподателя от възможността да
упражни редица процесуални права, които има в този стадий от
административнонаказателното производство. В този смисъл настоящият съдебен състав
намира, че административнонаказателното производство, развило се срещу Д., е образувано
в нарушение на правилата на ЗАНН и е опорочено.
По изложените съображения настоящата съдебна инстанция счита, че атакуваното
наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно, следва да бъде отменено.
За правна пълнота по съществото на правния спор съдът намира за неоснователни
възраженията на адвокат - пълномощника на жалбоподателя, че не е доказано, предвид
представените в АНП писмени доказателства, извършено от доверителя му
административно нарушение, за което е санкциониран с атакуваното НП. Напротив, видно
от показанията на разпитаните по делото свидетели и приложените в АНП писмени
доказателства, приобщени по делото по реда на чл. 283 от НПК, във вр. с чл. 84 ЗАНН,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, е доказано по безспорен начин в
административнонаказателното производство от страна на наказващия орган извършено от
Д. административно нарушение на чл. 211, ал. 3, вр. ал. 1 от Закона за горите, вр. заповед №
ЗАП-24/08.01.2022 г., вр. заповед № ЗАП-1019/17.11.2021 г., двете издадени от
изпълнителния директор на ИАГ, чл. 9а, вр. § 5, ал. 2 от Наредба № 1 за контрола и
опазването на горските територии. Видно от разпечатката от Информационната система на
ИАГ, публикуваният от Д. процесен превозен билет не е придружен с четири броя снимки
на превозното средство и товара му, каквото е изискването на горецитираните законови и
подзаконови нормативни актове. От своя страна, в подкрепа на твърдението си, че не е
извършил административно нарушение, за което е санкциониран, жалбоподателят не е
ангажирал никакви доказателства.
По разноските:
5
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал.
1 от АПК, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение. Предвид представения по делото договор за правна защита и
съдействие, от страна на жалбоподателя е доказано извършването на разноски в размер на
500,00 лева за адвокатско възнаграждение, което предвид фактическата и правна сложност
на делото, и направеното възражение за прекомерност от въззиваемата страна, се явява
завишено и следва да бъде намалено на 400,00 лева, който размер е съобразен с
разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № . г., с което директорът на Регионална
дирекция по горите - Кюстендил е наложил на А. А. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ж.
к. „Т.“, бл. 3, вх. „А“, ет. ., ап . административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева,
на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 ЗГ и чл. 53, ал. 1 и 2 от ЗАНН, за нарушение на чл. 211, ал. 3,
вр. ал. 1 от Закона за горите, вр. заповед № ЗАП-24/08.01.2022 г., вр. заповед № ЗАП-
1019/17.11.2021 г., двете издадени от изпълнителния директор на ИАГ, чл. 9а, вр. § 5, ал. 2 от
Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите - Кюстендил, с адрес: гр. Кюстендил, бул.
„България“ № 33 ДА ЗАПЛАТИ на А. А. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ж. к. „Т.“, бл.
3, вх. „А“, ет. ., ап . сумата от 400,00 (четиристотин лева), представляваща направени
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Пернишкия
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Р.: _______________________
6