РЕШЕНИЕ
№ 79
гр. Пазарджик, 23.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично при закрити врати
заседание на втори септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Венцислав Г. Петров
при участието на секретаря Петя Кр. Борисова
като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело №
20225200900111 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава 39 от ТЗ.
Образувано е по подадена молба вх. № 4563 от 06.07.2022 г., уточнена с
молба вх. № 4785 от 14.07.2022 г. на „Р. И. - **“ ЕООД, ЕИК **, със седалище
и адрес на управление: гр. П., ул. „Д.“ № **, чрез адв. П. от АК – П., за
откриване на производство по несъстоятелност и обявяване на длъжника в
несъстоятелност поради неплатежоспособността му, на основание чл. 625, ал.
1 от ТЗ.
Молителят основава искането си на следните фактически твърдения:
Поддържа, че „Р. И. - **“ ЕООД е изпаднало в състояние на
неплатежоспособност и не може да удовлетвори вземания от публичноправен
характер на Националната агенция за приходите (НАП) в общ размер от
82 653 лева, представляващи дължими осигурителни вноски, задължения по
ДОО, ДЗПО и ЗО. Спрямо вземанията има наложени предварителни
обезпечителни мерки, на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК, чрез запор на
суми в банкови сметки на длъжника и движими вещи в трезори на банката.
Излага, че дружеството няма движимо или недвижимо имущество, както и
финансови постъпления към настоящия момент, както и не разполага със
1
средства за покриване на разноските за производството по несъстоятелност.
Моли наред с откриване на производството по несъстоятелност и обявяване
на длъжника в несъстоятелност. Поддържа в пледоарията по същество искане,
обективирано и в молбата, сезираща съда, за прекратяване на производството
по несъстоятелност (това искане съдът възприема като искане за спиране на
производството и евентуално при невъзобновяването му в срока по чл. 632,
ал. 2 от ТЗ за прекратяване на производството, на основание чл. 632, ал. 4 от
ТЗ).
Съдът съобрази следното:
За откриване на производство по несъстоятелност е необходимо
наличие на три кумулативно дадени предпоставки, от които две
материалноправни (по основателността на молбата), а третата – процесуална
(по допустимостта на молбата). Процесуалната предпоставка е длъжникът да
е лице, по отношение на което може да бъде открито производство по
несъстоятелност, а материалноправните са молбата за откриване на
производството по несъстоятелност да е от легитимирано лице по смисъла на
чл. 625 от ТЗ и длъжникът да е в състояние на неплатежоспособност и/или
свръхзадълженост.
Производство по несъстоятелност може да бъде открито по правило по
отношение на търговците (чл. 607а ТЗ) и по изключение спрямо ограничен
кръг други субекти, изрично посочени в закона.
По допустимостта на производството:
Длъжникът е лице, по отношение на което може да бъде открито
производство по несъстоятелност, същият е търговец – чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ.
Сезиран е родово и местнокомпетентният съд по смисъла на чл. 613 от
ТЗ – окръжният съд по седалището на търговеца към момента на подаване на
молбата.
Съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Дружеството „Р. И. - **“ е регистрирано в ТРРЮЛНЦ към Агенция по
вписванията с капитал от 100 лева и основна дейност производство,
изкупуване и търговия с всички видове селскостопанска продукция т. н.
Искането за откриване на производство по несъстоятелност по
2
отношение на дружеството е направено от молителя на основание
неплатежоспособност.
От направените служебни справки се установява, че дружеството -
молител не притежава регистрирани МПС, няма недвижими имоти.
От изслушаното по делото заключение по съдебноикономическа
експертиза се установява следното: Кредитори на дружеството са работници
и служители с вземане за работни заплати в размер на 27 707.19 лева, както и
НАП с вземане за начислени и невнесени осигуровки и данък върху доходите
в размер на 92 540.79 лева, като за обезпечаване на последните на 26.04.2022
г. са наложени обезпечителни мерки. Установено е, че към 06.07.2022 г.
дружеството - молител е притежавало краткотрайни активи в общ размер от
250 000 лева, от които касова наличност в размер на 3 000 лева и 247 000 лева
вземания от клиенти. Пасивите на „Р. И. - **“ ЕООД към същата дата са в
общ размер от 250 000 лева. Съгласно наличната информация от НАП, за
2020 г. дружеството е приключило с финансов резултат печалба в размер на
120 000 лева, а тази за 2021 г. със загуба от 37 000 лева.
Коефициентът за обща ликвидност за 2020 г. е 9.00, за 2021 г. – 2.338,
за 2022 г. – 2.558 (към датата на исковата молба) и 1.497 (към датата на
заключението). Коефициентът за бърза ликвидност за 2020 г. е 9.00, за 2021 г.
– 2.338, за 2022 г. – 2.558 (към датата на исковата молба) и 1.497 (към датата
на заключението). Коефициентът за незабавна ликвидност за 2020 г. е 3.00, за
2021 г. – 0.048, за 2022 г. – 0.03 (към датата на исковата молба) и 0.01 (към
датата на заключението). Коефициентът за абсолютна ликвидност за 2020 г. е
3.00, за 2021 г. – 0.048, за 2022 г. – 0.03 (към датата на исковата молба) и 0.01
(към датата на заключението). Коефициентът за финансова автономност за
2020 г. е 0.888, за 2021 г. – 0.572, за 2022 г. – 0.332 (към датата на исковата
молба и към датата на заключението). Коефициентът за задлъжнялост за 2020
г. е 1.125, за 2021 г. – 1.747, за 2022 г. – 3.012 (към датата на исковата молба и
към датата на заключението). Установено е, че последното плащане на
длъжника е направено от касата на дружеството на 10.12.2021 г. за заплати за
м. ноември 2021 г. в размер на 4 413.09 лева. Оттогава длъжникът е спрял
плащанията си. Към момента длъжникът не извършва търговска дейност, не
разполага и с активи. Последната издадена фактура е от 23.03.2022 г. и е
включена в дневника за продажби по ЗДДС за м. март 2022 г. Трудовите
3
договори на персонала са прекратени през м. април 2022 г. и м. май 2022 г.
Дружеството не е получавало приходи през 2022 г., но има вземания от
чуждестранни контрагенти за сума в размер на 246 978.87 лева, като на тази
база вещото лице прави извод, че ако същите бъдат събрани, те могат да се
покрият задълженията към кредиторите. Към датата на подаване на молбата
за откриване на производство по несъстоятелност и към датата на изготвяне
на заключението молителят не разполага с парични средства за покриване на
началните разноски за производството по несъстоятелност.
Според разпоредбата на чл. 607а от ТЗ, производството по
несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен, а
съгласно чл. 608, ал. 1 от ТЗ, неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни изискуемо: парично задължение, породено от или
отнасящо се до търговска сделка, вкл. нейната действителност, изпълнение,
неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от
прекратяването ѝ, или публичноправно задължение към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно
държавно вземане или задължение за изплащане на трудови възнаграждения
към най-малко 1/3 от работниците и служителите, което не е изпълнено
повече от два месеца.
Неплатежоспособността е обективно трайно икономическо състояние,
което е правно дефинирани в разпоредбата на чл. 608, ал. 1 от ТЗ, предмет е
на делото, образувано по молбата по чл. 625 ТЗ, като по отношение на нея и
на началния ѝ момент се формира сила на пресъдено нещо с постановеното по
молбата по чл. 625 ТЗ решение. Състоянието трябва да е налице към момента
на устните състезания. При определяне на началния момент на това състояние
се изхожда от принципа на непрекъснатост на същото. Влошаването на
икономическото състояние на търговеца, имащо траен характер, може да
настъпи плавно или рязко. При констатирана неплатежоспособност съдът е
длъжен да постанови решение, с което да обяви неплатежоспособност, респ.
свръхзадължеността при условията на чл. 630, ал. 1 ТЗ, както и да определи
началната дата. Законодателят не е регламентирал някакви формални
изисквания за определяне началната дата или юридически факти, с
настъпването на които да се определя тя. Съдът е задължен самостоятелно да
преценява началния момент на това състояние, въз основа на обективните
данни по делото. Той не е обвързан от диспозитивното начало, тъй като
4
решението му има действие спрямо всички. За определяне на началната дата
на неплатежоспособност съдът не е ограничен до вземанията, с които се
легитимира молителят по чл. 625 от ТЗ, а взема предвид и тези по чл. 608, ал.
1, т. 1-3 от ТЗ.
Състоянието на неплатежоспособност на длъжника се предполага в
случаите, в които не е изпълнено изцяло или частично което и да е от
съществуващите изискуеми парични вземания по чл. 608, ал. 1, т. 1–3 от ТЗ на
длъжника, тъй като това неизпълнение по силата на закона е приравнено на
„спиране на плащанията”.
Ликвидността характеризира възможностите на предприятието да
посреща текущите си задължения в момента, когато те станат изискуеми. В
зависимост от специфичната обращаемост на актива съобразно характера на
дейността на предприятието, изискуемата минимална величина на
коефициента на обща ликвидност може да бъде по-голяма от единица,
възприето като базова величина.
Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри групи: материални
запаси (материали, стоки и готова продукция), краткосрочни вземания (с
падеж до 1 год), краткосрочни финансови активи (акции, облигации и др.
подобни, закупени със спекулативна цел - т. е. за препродажба) и налични
парични средства, като групите освен по вида се различават и по
ликвидността на активите в тях.
Тъй като при осъществяване на дейността си предприятието разчита на
целия си оборотен капитал, чиито активи при извършване на стопанските
операции се трансформират в парични средства, по начало коефициентът на
обща ликвидност се явява основен индикатор за състоянието на
неплатежоспособност. По правило, доколкото от спецификите на отрасъла не
следва друго, за базови се приемат следните стойности на коефициентите на
ликвидност при ликвидност на всички краткосрочни активи, участващи при
формирането им: на обща - 1; на бърза - 0.5-0.7; на незабавна - 0.2-0.4; на
абсолютна - 0.2. В настоящия случай коефициентите за обща и бърза
ликвидност за 2020 г. е определен на 9.00, за 2021 г. – 2.34, за 2022 г. – 2.56
(към датата на ИМ) и 1.497 (към датата на СИЕ). Същевременно обаче,
фактът, че предприятието принципно притежава краткотрайни активи не
означава сам по себе си, че посредством тях то може да формира входящи
5
парични наличности, защото тези активи принципно може да не са реално
ликвидни.
Когато коефициентите на обща, съответно бърза ликвидност са в норма,
но останалите два коефициента на незабавна и абсолютна ликвидност са под
базовите за отрасъла стойности (както е в случая за 2021 г. и 2022 г.) е
необходимо да се докаже причината за това, за да може да се направи
еднозначен извод за липса на ликвидност на материалните запаси, съответно
на краткотрайните финансови активи, а от там и за неприложимостта на
първите два коефициента като икономически показатели. По този повод
съдът приема, че причината за това е не липсата на ликвидност на материални
запаси, а до изобщо липса на такива, поради което показателите за обща и
незабавна ликвидност са неприложими. Основна причина за добрите
коефициенти на обща и бърза ликвидност се дължи на големия размер на
краткотрайните (текущи) активи на дружеството (т. нар. оборотен капитал), в
които основен дял заема вземането от чуждестранни контрагенти в размер на
246 978.87 лв. Остатъкът от 3 000 лева представлява касовата наличност в
дружеството. Тъй като вземанията към чуждестранни контрагенти са
несъбираеми за повече от година към настоящия момент, следва да се
приемат за трудно събираеми. Всички показатели за ликвидност, извън
неприложимите за обща и бърза, са под базовите.
Като обобщение, изпитваните затруднения на длъжника започват през
2021 г. (загуба от 37 000 лева), но икономическото състояние на
неплатежоспособност е обективно трайно от началото на 2022 г. Длъжникът
не разполага с ликвидни активи, които да му позволят да погаси своите
изискуеми парични задължения към кредиторите си в разумни срокове, а
вземането му е несъбираемо по смисъла на настоящото производство. В
случая безспорно се установи, че дружеството е преустановило дейност към
датата на подаване на исковата молба. Или, съдът приема за начална дата на
неплатежоспособността 01.01.2022 г., т. е. това е датата, на която трайно се е
наложила невъзможността на предприятието да покрива текущите си
задължения. Преди това показателите на дейността не позволяват
предприятието да се третира като неплатежоспособно, след като, макар и
частично, дружеството е плащало на кредиторите си - напр. последното
плащане е на 10.12.2021 г. за заплати за м. ноември 2021 г. в размер на
4 413.09 лева.
6
Относно първоначалните разноски:
Кредиторите имат право, но не и задължение да привнесат разноските
за развитие на производството по несъстоятелност. Доколкото адресат на
определението са всички кредитори на длъжника, съобщаването му става чрез
вписване в книгата по чл. 634в от ТЗ, като вписването може да бъде и след
даване ход на устните състезания, но преди постановяване на решението по
чл. 632, ал. 1 от ТЗ – Решение № 174 от 5.12.2011 г. на ВКС по т. д. №
567/2011 г., II т. о.
С оглед категорично установеното по делото, че ответникът не
разполага с налично имущество, с което да покрие началните разноски в
производството по несъстоятелност, както и предвид това, че в указания от
съда двуседмичен срок от последното открито съдебно заседание не са
внесени първоначални разноски за откриване на производството по
несъстоятелност, производството ще следва да се открие при условията на чл.
632, ал. 1 от ТЗ.
Водим от горното и на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Р. И. - **“ ЕООД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Д.“ № **.
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността –
01.01.2022 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по
отношение на „Р. И. - **“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. „Д.“ № **.
ПОСТАНОВЯВА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА на
предприятието на „Р. И. - **“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. „Д.“ № **.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Р. И. - **“ ЕООД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Д.“ № 7.
ЗАДЪЛЖАВА длъжника във фирмата си да добави “в
несъстоятелност”.
7
ОСЪЖДА „Р. И. - **“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. „Д.“ № **, да заплати от масата на несъстоятелността в
полза на Окръжен съд – Пазарджик сумата от 250 (двеста и петдесет) лева –
държавна такса за производството, съгласно чл. 620, ал. 1 от ТЗ.
СПИРА производството по търговско дело № 111/2022 г. по описа на
Окръжен съд – Пазарджик при условията на чл. 632, ал. 1 от ТЗ, като указва
на длъжника и кредиторите, че производството може да бъде възобновено в
едногодишен срок от вписване на настоящето решение в ТР по молба на
длъжника или кредитор, ако депозира необходимата сума за предплащане на
началните разноски по чл. 629б от ТЗ в размер на 8 000 (осем хиляди) лева.
Препис от решението служебно да се изпрати на Агенцията по
вписвания за вписване в Търговския регистър.
Решението да се впише в книгата по чл.634в от ТЗ.
Решението подлежи на незабавно изпълнение и има действие по
отношение на всички.
Решението подлежи на въззивно обжалване в 7-дневен срок от
вписването му в Търговския регистър пред Апелативен съд – Пловдив.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик:_______________________
8