О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1308
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на двадесети май
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
при секретаря и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова гражданско дело № 496 по описа
за 2020 година.
С Решение № 126 от 10.01.2020г., постановено по гр. дело № 6977/2019г. по описа на Районен съд – Бургас е осъдена Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР, с адрес: гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А да заплати на И.Б. ***, сумата от общо 1 820, 62 лева, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 260, 83 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1. 143 на положения от него в периода от 01.07.2016г. до 31.07.2019г. – 1 824 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху нея, считано от 19.08.2019г. до окончателното плащане, сумата 239, 98 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане за времето от 01.11.2016г. до 19.08.2019г., както и сумата от 350 лева, представляваща платено възнаграждение за адвокат.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Главна дирекция „Пожарна безопасност защита на населението“ – МВР, представлявана от Директора – Николай Николов, с която се претендира да бъде отменено постановеното решение и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена ищцовата претенция. В жалбата се посочва, че атакуваното решение е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения са уредени от Закона за МВР. В жалбата се посочва, че е неправилен извода на съда, че за исковия период е действало правилото на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. за превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 0, 143 и че тя е запазила действието си след постановеното решение по адм. Дело № 5450/2016г. по описа на ВАС до приемането на новата Наредба № 8121з-29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. В жалбата се посочва, че съществена грешка на съда е допускането на субсидиарно прилагане на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 на МС от 17.01.2007г. Посочва се, че съдът неясно е мотивирал своя извод, на който основава решението си, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен на ищеца се дължи заплащане, като извънреден труд. Посочва се, че в тази връзка мотивите на съда са противоречиви и непоследователни, тъй като първоначално посочва, че се полага възнаграждение за нощен труд, а след това постановява решение, че на ищеца се дължи заплащане за извънреден труд. В жалбата се прави изключително подробен анализ на законодателството, което се твърди, че следва да намери приложения в спорния по делото предмет. Претендира се да бъде постановено решение, с което са бъде отменено изцяло като неправилно първоинстанционното решение
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Ответната страна по въззивната жалба – И.Б.Б. депозира по делото писмен отговор на въззивната жалба, в който посочва, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно, а изводите на съда са съобразени със събраните по делото доказателства. В депозирания отговор се излагат подробни съображения относно основателността на претенцията и се претендира атакуваното решение да бъде потвърдено.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Предявени са два обективно кумулативно съединени иска от И.Б.Б. против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР, с които се претендира да бъде осъдена ответната страна да заплати на ищеца сумата от 1 500 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 250 часа за периода от 01.07.2016г. до 31.07.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1, 143, както и сума в размер от 200 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата от датата на възникване на задължението за всеки отчетен период, считано от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане до датата на предявяване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва върху главницата от 1 500 лева от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
В хода на производството ищецът е отправил искане за изменение на претенцията чрез нейното увеличаване от сума в размер на 1 500 лева на сума в размер от 1 820, 62 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, както и по отношение на претендираното обезщетение за забавено плащане от сума в размер на 200 лева на сума в размер от 239, 98 лева и съдът е приел направеното изменение с нарочно Определение от 11.12.2019г., постановено по гр. дело 6977/2019г. по описа на БРС в открито съдебно заседание.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивна жалба с вх. № 4856/29.01.2020г. по описа на Районен съд – Бургас против Решение № 126 от 10.01.2020г., постановено по гр. дело № 6977/2019г. по описа на Районен съд – Бургас.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.