Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 18.05.2023
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесети април през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Анелия Янева
мл. съдия Бетина Бошнакова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 5278 по описа за 2021
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 4.02.2021
г., постановено по гр.д.№ 52849/ 2019 г. на Софийски районен съд, ГО, 74 състав, Е.Б.С. /ЕГН **********/
е осъдена да заплати на „Т.С.” ЕАД /ЕИК ******/ на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ сумата 1 916.22 лева, представляваща
стойност
на доставена през периода от 30.07.2014 г. до 02.10.2017 г. в топлоснабден
имот: апартамент № 108, находящ се в гр. София, жк „******, аб.№ 41850,
топлинна енергия, и сумата 62.58 лева- такса за дялово
разпределение за периода от м.05.2015 г. до м.04.2017 г., ведно със законната
лихва от 30.09.2019 г. до изплащане на вземането. С решението са
отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД
/ЕИК ******/ срещу Е.Б.С. /ЕГН **********/ искове с правно основание чл.86 ЗЗД
за присъждане на сумите 183.91 лв.- лихва за забава при плащане на главницата
за топлинна енергия, претендирана за периода 15.09.2014 г.- 02.10.2017 г., и 10.14
лв. - лихва за забава при плащане на главницата за дялово разпределение,
претендирана за периода 30.06.2015 г.- 30.04.2017 г. На основание чл.78, ал.1 и
ал.8 ГПК ответницата Е.С. е осъдена да заплати на ищеца „Т.С.” ЕАД
сумата 299.11
лева-
разноски по делото, съразмерно на уважената част от исковете. На основание
чл.38, ал.1, т.2 ЗА ищецът „Т.С.” ЕАД е осъден да заплати на адв. В. Симеонов
сумата 34.12
лв.- адвокатско възнаграждение, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Постъпила
е въззивна жалба от Е.Б.С.
/ответница по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и
необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която са уважени
предявените срещу нея осъдителни искове, и в частта за разноските, с искане да
бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на
исковете, с присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата
страна „Т.С.” ЕАД- *** /ищец по делото/ оспорва жалбата на ответницата и моли
да бъде постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна, като
претендира разноски за въззивното производство.
Третото
лице- помагач “Т.С.“ ЕООД- *** не изразява становище по жалбата на ответницата.
Предявени са искове с
правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД /акцесорните искове по чл.86, ал.1 ЗЗД не са
предмет на въззивното производство/.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана
по същество е основателна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.
По
същество постановеното от СРС решение е неправилно в обжалваната осъдителна
част и следва да бъде отменено.
Предявените
от „Т.С.” ЕАД искове по чл.79, ал.1 ЗЗД са неоснователни и недоказани.
Ищецът
основава претенциите си към ответницата И.Б.С., починала на 17.01.2020 г., в
хода на първо-инстанционното производство, с конституирана при условията на
чл.227 ГПК законна наследница Е.Б.С. /въззивник в настоящото производство/, на
твърдението, че е ползвател на топлоснабден имот- като наемател на общинско
жилище, в която връзка представя Заповед за настаняване от 5.06.2007 г., издадена
от Кмета на Район „Искър“ при Столична община на името на И.Б.С., заявление от
29.09.2014 г., адресирано до топлопреносното предприятие, и споразумение от
31.10.2014 г.
Основният
спорен по делото въпрос е дали през процесния период между страните е
съществувало валидно договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия.
Действащата през периода нормативна уредба предвижда две алтернативни
основания, при които такова договорно отношение възниква- писмен договор по
чл.149 ЗЕ или наличие на право на собственост или на вещно право на ползване
върху самостоятелен обект в топлоснабдена сграда- етажна собственост- чл.153,
ал.1 ЗЕ. Нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ легитимира като потребител на топлинна
енергия по силата на закона собственика на топлоснабдения имот, освен ако
имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител се
явява третото лице- ползвател, което разрешение съответства и на общата уредба
на задълженията на носителя на ограниченото вещно право по чл.57 ЗС, възлагаща
в негова тежест разноските, свързани с ползването на вещта. Тези хипотези са
приложими, доколкото относно доставката на топлинна енергия до определен
топлоснабден имот няма сключен писмен договор /чл.149 ЗЕ/, явяващ се по правило
основен източник на облигационните правоотношения. Сключването на писмен договор при условията на договорна
автономия /чл.8 и чл.9 ЗЗД/ е приложимо и в областта на продажбата на топлинна
енергия, като чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна
енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени
между доставчика на топлинна енергия и
клиентите /потребителите/ в сграда- етажна собственост. При наличието на такъв
договор, сключен относно доставката на
топлинна енергия в процесния имот, е без
значение дали освен страната по така възникналото договорно правоотношение /клиент,
потребител/ има и друго лице, притежаващо вещни права върху имота.
В
случая от страна на ответницата Е. С. /наследница на починалата в хода на
делото И. С./ е заявено оспорване на исковете /писмен отговор на исковата молба
по чл.131 ГПК/, поради което и съобразно
чл.154, ал.1 ГПК
в тежест на
ищеца е било
да докаже обосноваващите
спорното право факти и обстоятелства, каквото доказване от негова страна в
процеса не е проведено. Безспорно е между страните, че ответницата И.С. не е била
собственик или вещен ползвател на процесния имот, доколкото е била наемател на
общинско жилище, чийто собственик е Столична община, поради което и
единственото основание за възникването на облигационно отношение с нея би било
наличието на писмен договор, какъвто по делото не е представен, като липсват
твърдения и подкрепящи ги доказателства да е подала молба- декларация за
откриването на клиентска партида за абонат на топлинна енергия при ищеца-
топлопреносно предприятие.
При установената по
делото фактическа и правна обстановка се налага приемането на извод, че ответницата
И.С. /починала/- като наемател на общинско жилище не е била пасивно материално-
правно легитимирана да отговаря по предявените искове, съответно не е носител
на такава легитимация и законната й наследница Е.С., тъй като при настъпилото
за нея наследствено правоприемство не са преминали в нейна тежест и процесните
задължения за потребена в процесния общински имот топлинна енергия и такса за
дялово разпределение. Починалата ответница не е имала качеството потребител на
топлинна енергия за битови нужди нито по силата на закона /чл.153, ал.1 ЗЕ/,
тъй като не е била притежател на вещно право на собственост или на ограничено
вещно право на ползване върху имота, нито е била страна по сключен с „Т.С.“ ЕАД
индивидуален писмен договор за доставка на топлинна енергия- няма твърдения,
нито доказателства да е подала молба- декларация за откриването на партида при
ищеца. Обстоятелството, че е подала цитираното по-
горе заявление от 29.09.2014 г., както и че е сключила споразумение за
погасяване на дълга на 31.10.2014 г., не й придава качеството потребител на
топлинна енергия по смисъла чл.149,
ал.1, т.6 ЗЕ.
Според
даденото с Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/ 2017 г.
на ВКС, ОСГК, тълкувателно разрешение, собствениците или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за
ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на
договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди за същия имот. Освен посочените в чл.153,
ал.1 ЗЕ правни субекти- собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване върху топлоснабдения имот, и трети лица, ползващи имота по силата на
договорно правоотношение, са носители на задължението за заплащане на
доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие,
но само когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди
и дължи цената й на топлопреносното предприятие. В хипотезата на сключен между
такова трето лице- ползвател и топлопреносното предприятие договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди за имота при публично известните общи
условия на последното третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди /"битов клиент" по смисъла на т.2а §
1 ДР ЗЕ/ и като страна по договора за доставка на топлинна енергия, подлежащ на
доказване по общия ред на ГПК, дължи цената й на топлопреносното предприятие. В
случай, че е проведено доказване на постигнато между топлопреносното
предприятие и правен субект, различен от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласие
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи
условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи
цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.
В настоящия случай такъв
договор от страна на ищеца не е представен по делото, нито е представена
изходяща от ответника- наемател на общинско жилище, молба- декларация
/заявление- декларация/ за откриването на клиентска партида на абонат на
топлинна енергия, приета от топлопреносното предприятие. Предвид липсата на
писмен договор за доставка на топлинна енергия, наемателят на процесния
топлоснабден имот- ответник по делото, няма качеството потребител на топлинна
енергия за имота по смисъла на ЗЕ и не дължи стойността на използваната
топлоенергия на доставчика на топлинна енергия /ищец в производството/, а на
наемодателя СО, но не в качеството на потребител на топлинна енергия, а на
наемател по наемно правоотношение и това задължение съществува към наемодателя,
а не към доставчика на топлинна енергия /в този смисъл Решение № 504/
26.07.2010 г. по гр. д. № 420/ 2009 г. на BKC, IV ГО,
постановено по реда на чл.290 ГПК/.
Предвид
непроведеното от ищеца пълно главно доказване на производящите спорното право
факти и отнасяне на неблагоприятните последици от недоказването в негова вреда,
исковете му по чл.79, ал.1 ЗЗД като недоказани и неоснователни следва да бъдат
отхвърлени.
При
тези съображения, поради несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции по
съществото на спора постановеното от СРС решение, което е неправилно в
обжалваната осъдителна част, следва да бъде отменено и вместо това да бъде
постановено решение за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани.
При
този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК въззиваемото
дружество дължи да заплати на ответницата С. сумата 40 лв.- разноски за
въззивното производство /за платена държ. такса/. На основание чл.38, ал.2 ЗАдв
„Т.С.“ ЕАД следва да бъде осъдена да заплати на адв. В. Симеонов сумата 265.88
лв.- адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство
/допълнително/, и на адв. Св. Д. сумата 300 лв.- адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство на Е. С. във въззивното
производство.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение от 4.02.2021
г., постановено по гр.д.№ 52849/ 2019 г. на Софийски районен съд, ГО, 74 състав, в обжалваната част, в която Е.Б.С. /ЕГН
**********/ е осъдена да заплати на „Т.С.” ЕАД /ЕИК ******/ на основание чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ сумата 1 916.22 лева, представляваща
стойност
на доставена през периода от 30.07.2014 г. до 02.10.2017 г. в топлоснабден
имот: апартамент № 108, находящ се в гр. София, жк „******, аб.№ 41850,
топлинна енергия, и сумата 62.58 лева- такса за дялово
разпределение за периода от м.05.2015 г. до м.04.2017 г., ведно със законната
лихва от 30.09.2019 г. до изплащане на вземането, а също и в частта, в която на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК Е.С. е
осъдена да
заплати на „Т.С.” ЕАД сумата 299.11 лева- разноски по делото, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.”
ЕАД- *** /ЕИК ******/ срещу Е.Б.С. /ЕГН **********/- като законен наследник на
починалата в хода на делото на 17.01.2020 г. ответница И.Б.С. /ЕГН **********/,
искове с правно основание чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД за присъждане на сумата 1 916.22 лева, представляваща
стойност
на доставена през периода от 30.07.2014 г. до 02.10.2017 г. в топлоснабден
имот: апартамент № 108, находящ се в гр. София, жк „******, аб.№ 41850,
топлинна енергия, и на сумата 62.58 лева, представляваща такса за дялово разпределение за периода
от м.05.2015 г. до м.04.2017 г., ведно със законната лихва от 30.09.2019 г. до
изплащане на вземанията, като неоснователни.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК
******/ да заплати на Е.Б.С. /ЕГН **********/
сумата 40 лв. /четиридесет лева/- разноски за въззивното производство, на
основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК
******/ да заплати на основание
чл.38, ал.2 ЗАдв на адв. В.С./ЕГН **********/ от САК сумата 265.88 лв. /двеста шестдесет и пет лева и 88 ст./-
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство /допълнително/, и
на адв. С.Д. /ЕГН **********/ от САК сумата
300 лв. /триста лева/- адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство на Е. С. във въззивното производство.
Решението
по гр.д.№ 52849/ 2019 г. на СРС, ГО, 74
състав, като необжалвано е влязло в сила
в останалата му част.
Решението
е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД- *** като трето лице- помагач на
ищеца в производството по делото.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.