№ 1728
гр. С., 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:В. АНГ. Г.
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. Г. Административно наказателно
дело № 20211110208877 по описа за 2021 година
за да се произнесе с решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „В.” ЕООД срещу наказателно постановление
(НП) № 573962-0347356 от 23.04.2021г., издадено от началник на отдел
„Оперативни дейности”- С. в Централно управление на Национална агенция
за приходите (ЦУ на НАП) –гр. С., с което на основание чл.185, ал.1 от Закона
за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на жалбоподателя е наложено
наказание „имуществена санкция” в размер на 500 (петстотин) лева за
нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление e неправилно и
незаконосъобразно. Посочва се, че фактическите обстоятелства, изложени в
съставения от актосъставителя акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) и тези в оспорваното НП, не съответстват на обективната
действителност, тъй като от 20.09.2020г. до 04.10.2020г. заведението не е
извършвало търговска дейност поради ремонт. Сочи се в жалбата, че
строителен работник е предупредил лицата, извършвали проверката, че
въпросното заведение не работи, но въпреки предупреждението му един от
проверяващите взел една бутилка с безалкохолно питие. В жалбата се твърди,
че в хода на производството са допуснати съществени нарушения на
1
процесуалните правила и по-конкретно, че НП е издадено в нарушение на
императивната разпоредба на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН и НП не е обосновано.
Според жалбоподателя в конкретния случай е налице хипотезата на чл.28 от
ЗАНН и наказващият административен орган е имал задължението да обсъди
тежестта на твърдяното нарушение, както и наличието на смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, а като не го е направил – е допуснал
нарушение, основание за отмяна на НП. Отправено е искане за цялостна
отмяна на НП. Иска се присъждане на разноски, съгласно договор за правна
помощ, приложен по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят „В.” ЕООД, редовно призован, не
се явява, представлява се от процесуални представители, като жалбата се
поддържа с искане за отмяна на НП. Аргументи се привеждат и в писмено
становише; прилага се списък с претендирани разноски.
Въззиваемата страна началник отдел „Оперативни дейности” в ЦУ на
НАП – гр. С., редовно призована, не се явява, представлява се от процесуален
представител, който в хода на съдебните прения пледира за потвърждаване на
НП като правилно и законосъобразно. Моли да бъде присъдено
юрк.възнаграждение.
Съдът, като изслуша доводите на страните, служебно провери
атакуваното наказателно постановление, прецени поотделно и в съвкупност
събраните доказателствени материали, съобрази законовите разпоредби,
прие за установено следното:
По фактическите обстоятелства и доказателствените
материали:
На 30.09.2020г. в 11:21 часа свидетелят ЦВ. М. Ц. (на длъжност
„старши инспектор по приходите” в ЦУ на НАП) и колегата му Е. А. К. (на
същата длъжност в ЦУ на НАП) извършили проверка в търговски обект–
бистро, находящ се в гр. Б., ул. „Ц.О.” № 1, стопанисван от „В.” ЕООД с ЕИК:
*******, с управител Р. О. М.. В хода на проверката старши инспектор К.
направила контролна покупка на 1 бр. безалкохолна напитка „A.“ от 0,5л. на
стойност 1,50лв., за която заплатила в брой. За извършената покупка не е
издадена фискална касова бележка от монтираното и функциониращо в
обекта фискално устройство (ФУ) модел „Дейзи Compact M” с инвентарен
номер (ИН) на ФУ DY 443373 и фискалната памет (ФП) 36601409, както и
2
потвърждение към приходната администрация. Плащането е прието от
управителя- Р. О. М.. Видно от контролната лента на електронен носител
(КЛЕН), сумата от контролната покупка не е отразена на ФУ чрез издаване на
фискален бон. След отпечатване на дневен финансов отчет, проверяващите
служители установили касова наличност в размер на 121,70 лв., а фактическа
наличност - 24,70 лв.
За всички установени при проверката обстоятелства е съставен протокол за
извършена проверка № 0084832/30.09.2020г.
На 02.11.2020г., след като преценил наличието на данни за
административно нарушение, свидетелят Ц.Ц. съставил против дружеството-
жалбоподател акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
0347356/02.11.2020г. за това, че на 30.09.2020г. около 11:21 часа, при
проверката в търговския обект (бистро, находящо се на горепосочения адрес),
стопанисван от дружеството –жалбоподател, при направена контролна
покупка на посочената стока на стойност 1,50 лв., платени в брой,
дружеството не е издало фискален бон от наличното в обекта и работещо ФУ,
с което се явява нарушена разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС. Актът е
съставен в присъствието на свидетел (Роберт Стефанов Николов) и на
управителя на дружеството – жалбоподател, като след подписването на
АУАН от актосъставителя и свидетеля законният представител е получил
екземпляр от него, не е направил възражения и не е отразил обяснения.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН писмени възражения против съставения
АУАН не постъпили.
Със заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г. на изпълнителния директор на
НАП са определени длъжностните лица, упълномощени да издават НП за
административни нарушения по ЗДДС, както и длъжностните лица, които
имат правото да съставят АУАН за такива нарушения.
Въз основа на съставения АУАН № 0347356/02.11.2020г., на
23.04.2021г. началникът на отдел „Оперативни дейности” в ЦУ на
НАП – гр. С. издал процесното НП № 573962-0347356/23.04.2021г., в което
са посочени обстоятелствата по проверката, фактическото описание на
административното нарушение (неиздаването на фискален бон за контролната
покупка на процесните дата, място и време, от наличното ФУ), правната
квалификация на нарушението (чл.118, ал.1 от ЗДДС), като изложените в НП
3
обстоятелства относно нарушението възпроизвели тези от АУАН, и на
основание чл.185, ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя – нарушител „В.” ЕООД е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер
на 500 (петстотин) лева. Препис от НП е получен на 03.06.2021г. от
управителя на дружеството.
Посочените фактически обстоятелства се установяват от събраните по
делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се
в показанията на разпитания по делото свидетел ЦВ. М. Ц., както и
приобщените по надлежния процесуален ред на чл.283 от НПК писмени
доказателства: съставения АУАН № 0347356/02.11.2020г., ПИП №
0084832/30.09.2020г., дневен финансов отчет, опис на касова наличност,
протокол за връчване на АУАН № 1743301/06.11.2020г., заповед № ЗЦУ-
1149/25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП.
Съдебният състав подложи на внимателна преценка депозираните
показания на свидетеля Ц., извършил проверката и съставил АУАН, и пряко е
възприел обстоятелствата, свързани с процесното нарушение. Показанията му
съдържат необходимата доказателствена информация за случая, обективни са
и логични, и намират опора в доказателствената маса по делото, поради което
съдебният състав ги кредитира изцяло.
След преценка на показанията на свидетеля Р., настоящият съдебен
състав счита, че същите противоречат на останалите доказателства по делото.
Същата твърди, че заведението било в ремонт и не работило, като на
входната врата била поставена табела с надпис „заведението е в ремонт”.
Дори да се приеме, че такава табела действително е била поставена, то
твърденията на свидетеля, че заведението не е работило, противоречат на
писмените доказателства, приобщени към делото (и по-конкретно на дневния
отчет, който съдържа данни за извършени продажби в размер на 121,70лв.,
както и на описа на парите в касата). Поради изложеното, настоящият състав
на районния съд не кредитира показанията на св. Р. и не ползва същите при
установяването на фактическата обстановка.
За правилното изясняване на фактическите обстоятелства по делото
служат и събраните писмени доказателства, надлежно приобщени по
съответния процесуален ред, спомагат за проверка на гласните доказателства
и за техния анализ в пълнота, и затова съдът основа своите фактически
4
изводи и въз основа на посочените по-горе писмени доказателства.
Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът прави
следните изводи от правна страна:
Жалбата се явява процесуално допустима – подадена от легитимирано
юридическо лице (наказаното търговско дружество), при спазване на срока за
обжалване по чл.59, ал.2 от ЗАНН (НП е връчено на 03.06.2021г., а жалбата е
от 10.06.2021г.), и е насочена срещу обжалваем (подлежащи на съдебен
контрол) административнонаказващ акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Обжалваното НП е издадено в съответствие с изискванията на
процесуалния закон, като съдът от първа инстанция, след извършената
служебна проверка, не констатира допуснати в административната фаза на
административнонаказателното производство по ангажиране на
отговорността на жалбоподателя съществени нарушения на процесуалните
правила досежно компетентността на длъжностните лица, съставили
АУАН, респ. издалото НП. Актът е съставен от компетентно лице – на
длъжност „старши инспектор по приходите” в ЦУ на НАП– гр. С. и това е
длъжностно лице, което на осн. чл.193, ал.2 от ЗДДС може да съставя АУАН,
а обжалваното НП е издадено от началника на отдел „Оперативни дейности”
в ЦУ на НАП – гр. С., с което е спазена законовата разпоредба на чл.193, ал.2
от ЗДДС, тъй като това е лице, което е „оправомощено” съгласно заповед №
ЗЦУ-1149/25.08.2020г. от изпълнителния директор на НАП да издава
наказателни постановления.
Спазени са разпоредбите на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, доколкото
АУАН е съставен в присъствието на друг свидетел, защото законът позволява
такава хипотеза в случаите, когато свидетели на установяването и/или
извършването на нарушението не могат да участват при съставянето на
АУАН. Освен това актът е съставен въз основа на официални документи-
протокола за извършена проверка, който е подписан от двама служители на
НАП, извършили проверката, поради което съгласно чл.40, ал.4 от ЗАНН
същият може да бъде съставен и в отсъствието на свидетели. Актът е
подписан от свидетеля и актосъставителя и е връчен на управителя на
дружеството в присъствието на двама инспектори от 09 РУ-СДВР (поради
отказ на управителя да подпише АУАН при съставянето му) за запознаване и
5
подписване, с което правилото на чл.43, ал.1 от ЗАНН е изпълнено. В
обобщение, настоящият състав на съда намира за спазени изискванията,
залегнали в разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН.
Спазени са и сроковете по чл.34, ал.1, изр.2, предл.2 от ЗАНН за
съставяне на АУАН в тримесечен срок от откриване на нарушителя и две
години от извършването на процесното „данъчно нарушение”. В срока по
чл.34, ал.3 от ЗАНН е издадено и НП.
Съдебният състав прецени, че съставеният АУАН съдържа законовите
реквизити по чл.42 от ЗАНН, а издаденото въз основа на него НП – тези по
чл.57, ал.1 от ЗАНН, вкл. обстоятелствата по извършеното нарушение и
описанието му, както и законовите разпоредби, които са нарушени, без да са
налице противоречия във „фактическото и правното описание” на
административното нарушение, вкл. отразяването на неговите обективни
характеристики. В тази връзка липсват допуснати съществени нарушения на
императивните разпоредби на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. Няма наличие на
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до засягане правото
на защита на дружеството- проверката е извършена в присъствието на
управителя (Р. М.), като в преписката се съдържат официални писмени
документи (ПИП-подписан от управителя) за установяване на определени
фактически обстоятелства, които са от значение за случая. При издаването на
НП също не се установява нарушение на законовите разпоредби, като същото
съдържа изискуемите реквизити, вкл. и относно посочването на
обстоятелствата при извършване на нарушението и неговото описание. В НП
се съдържа датата и мястото на извършеното нарушение, фактическо
описание на обстоятелствата и правна квалификация на извършеното. Още
повече, АНО е мотивирал приемането на изложената фактическа обстановка
като подробно е описал и писмените доказателства, на които се е позовал
(ПИП, КЛЕН и т.н). В тази връзка, съдът не споделя доводите на
жалбоподателя, че е нарушена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и
липсват мотиви в НП.
Този съдебен състав намира, че обжалваното НП е постановено и в
съответствие с изискванията на материалния закон. Разпоредбата на чл.118,
ал.1 от ЗДДС предвижда, че всяко регистрирано и нерегистрирано по този
закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
6
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство, независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалния или
системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. В
административнонаказателното производство по безспорен начин е доказано,
че дружеството „В.” ЕООД е стопанисвало търговски обект, извършило е
продажба на стока (въпросната безалкохолна напитка), но тази продажба
не е регистрирана и отчетена чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство.
Неоснователен се явява аргументът на жалбоподателя, че поради
ремонт към момента на проверката в обекта не се е извършвала търговска
дейност. Този извод съдът прави от доказателствената маса по делото и най-
вече от приложения по делото дневен отчет, от който е видно, че до момента
на издаването му (11:21ч. на 30.09.2020г.) обектът е реализирал оборот в
размер на 121,70лв. Не е обоснован и аргументът на жалбоподателя, че
управителят на дружеството не е присъствал при извършването на проверката
и при съставянето на протокола, доколкото това твърдение не е подкрепено с
никакви доказателства. Освен това в протокола за извършена проверка е
отбелязано, че същата е извършена в присъствието на Р. М. (управител) и в
него фигурира нейният подпис. Управителят е имала право да откаже да
подпише протокола, също така да изложи своите обяснения или възражения в
него, но не го е направила. Нещо повече, и при връчване на АУАН Р. М. не е
изложила твърдяните обстоятелства, нито се е възползвала от възможността
си да го направи писмено в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Поради гореизложеното, настоящият съдебен състав не споделя
аргументите на жалбоподателя относно фактическата обстановка по време на
проверката.
Този състав на настоящата инстанция счита, че съставът на
административното нарушение, за което е съставен АУАН и е издадено НП,
се явява доказан. Събраните по делото доказателства, при липсата на
опровергаващи ги, водят до единствения извод, че
дружеството – жалбоподател „В.” ЕООД, от обективна страна, е
осъществило състава на нарушение по чл.118, ал.1 от ЗДДС, доколкото тази
разпоредба го е задължавала като търговец да издаде фискална касова
7
бележка от ФУ в стопанисвания търговски обект за извършената покупка на
безалкохолната напитка и плащането на съответната цена, но това не е било
сторено. Нарушението се явява формално (на просто извършване), поради
което настъпването на определен вредоносен резултат не е изискване за
съставомерност. Само за пълнота на изложението, настоящият съдебен състав
не счита за необходимо да коментира субективната страна на нарушението,
доколкото същото е извършено от юридическо лице, а отговорността на
юридическите лица е обективна (безвиновна) отговорност.
Санкционната разпоредба на чл.185, ал.1 от ЗДДС предвижда налагане
на административно наказание – или „глоба” (за физическите лица, които не
са търговци), или „имуществена санкция” (за юридическите лица и
едноличните търговци) за лице, което не издаде фискална касова
бележка (фискален бон), като размерът на предвиденото наказание
„имуществена санкция” е от 500 (петстотин) до 2 000 (две хиляди) лева. С
атакуваното НП на дружеството – жалбоподател е била наложена от
наказващия орган имуществена санкция в минималния законов размер от
500 (петстотин) лева. При налагане на наказанието АНО е взел предвид
обстоятелството, че процесното нарушение е за първи път и е наложил
минималния размер на предвиденото наказание. Вярно е, че неотчетеният
приход е на сравнително невисока стойност, но в същото време е налице по
същество „укриване на приходи” и се засягат обществените отношения в
една значителна степен. Поради гореизложеното, съдът счита, че
минималният законов размер на предвиденото административно наказание
ще изиграе дисциплиниращ за търговеца ефект да не извършва отново
подобни нарушения и в този смисъл АНО правилно е приложил санкционната
разпоредба.
Не може да се приеме, че е налице маловажен случай по чл.28 от
ЗАНН, доколкото не се установяват нито многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, нито такива, които правят обществената
опасност на нарушението значително по-ниска в сравнение с обичайните
нарушения от подобен вид.
При този изход на спора, претенцията на жалбоподателя за заплащане
на разноски по приложен списък с разноски, платени пред настоящата
съдебна инстанция, следва да бъде отклонено като неоснователно, като
8
разноски не следва да се присъждат.
В съдебно заседание обаче (протокол от съдебно заседание от
26.04.2022г.) е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение от въззиваемата страна, по което съдът има задължението да
се произнесе. Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в съдебните
производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на АПК. Съгласно чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването
или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с
поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за
правната помощ (разпоредбата на чл.37 от ЗПП препраща към Наредба за
заплащането на правната помощ от 01.01.2006г.). Разпоредбата на чл.27е от
Наредбата предвижда възнаграждение за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. Настоящият
състав счита, че делото не се характеризира с особена фактическа и правна
сложност, също така взе предвид и броя на проведените заседания, поради
което определя на въззиваемата страна (ЦУ на НАП- гр. С.) да бъде изплатена
сумата от 80лв., представляващи направени разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
При законосъобразно проведено административнонаказателно
производство, без допуснати процесуални нарушения на правилата от
съществен характер и при приложен правилно материален закон, с
категорична установеност на нарушението и на неговия автор, атакуваното
НП следва да бъде потвърдено, затова на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН,
СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло като законосъобразно и правилно
наказателно постановление № 573962-0347356 от 23.04.2021г. , издадено от
началника на отдел „Оперативни дейности” на ЦУ на НАП, с което на
основание чл.185, ал.1 от ЗДДС на „В.” ЕООД е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 500 (петстотин) лева за
нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „В.” ЕООД, с ЕИК: *******, с управител Р. О. М., да заплати
9
на Национална агенция по приходите юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ
от АПК и на основанията по НПК, пред Административния съд – С.-град
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10