РЕШЕНИЕ
№ 209
гр. Бургас, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20212100502239 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Етажна
собственост в УПИ IV-5073 в м.“Буджака“ – гр.Созопол – ищец по иска, срещу
Решение №1303/04.11.21г., поставено по гр.д. №4266/21г. по описа на БРС, с което е
отменено по иска на Е. И. П. и П. Й. П., в качеството им на собственици на Апартамент
№ ***, ведно със Изба № 4 и 12,5% ид. ч. от общите части и съответни части от
правото на строеж върху дворното място, както и на Апартамент № ***, ведно с
Таванско помещение № 3 и 12,5% ид. ч. от общите части и съответни части от правото
на строеж върху дворното място в Етажната собственост, изградена в УПИ IV- 5073,
по плана на м. „Буджака“, гр. Созопол с адрес гр. Созопол, ул. „Калфата“ № 30,
решения по т. 1, 2, 3, 4 и 5 от дневния ред на Общото събрание, проведено на
17.05.2021 г., на основание чл. 40 от ЗУЕС и ищецът е осъден да заплати на
ответниците 680.00 лева – съдебно – деловодни разноски.
Въззивникът излага оплаквания за незаконосъобразност на
първоинстанционното решение, като постановено при несъобразяване с
доказателствата по делото и в противоречие с материалния закон. На първо място
ищецът излага съображения досежно въпроса за законосъобразното свикване на
оспореното Общо събрание на етажната собственост (ОСЕС), предвид
обстоятелството, че се касае за ваканционна сграда, която не се обитава целогодишно и
залепването на съобщение на входа на сградата е неефикасно; поради това на етажните
собственици са изпратени персонални покани за свикването му. С тези аргументи
протокола от общото събрание е връчен по същия начин на етажните собственици.
Според въззивника, протоколът е заверен нотариално, поради което не е съществен
порок непосочването на протоколчик.
На следващо място съображения въззивникът излага и по отношение на
въпроса за мястото на провеждане на ОСЕС, като обосновава извод, че не е налице
пречка това да се извърши в кантората на нотариус в гр.Бургас, при липса на такъв в
гр.Созопол. на последно място се аргументира тезата, че при присъствие на 100% от
1
собствениците – лично или чрез представител, не е налице порок непосочването в
протокола на кворума, предвид и констатациите на нотариуса, че всеки от
съсобствениците притежава в режим на СИО 25% ид.ч. Според въззивника, при
свикване и провеждане на събранието са спазени законовите разпоредби, като това е
гарантирано и от участието на нотариус в ОСЕС.
Въззиваемите – ищци Е. И. П. и П. Й. П. представят в срока по чл.263, ал.1
ГПК писмен отговор на въззивната жалба. В него пунктуално по изложените в жалбата
оплаквания, въззиваемите излагат подробни съображения за потвърждаване на
решението.
Според тях, нарушена е нормата на чл.13 ЗУЕС, досежно поставяне на покана
за свикване на събранието; връчената на ответниците покана не съдържа посочване по
кой ред от чл.12 ЗУЕС същото се свиква; нарушена е нормата на чл.16 ЗУЕС, относно
мястото на свикване на събранието – кантора на нотариус в гр.Бургас; протоколът е
бил съставен предварително и само е бил представен на нотариуса за включване на
имената на явилите се лица; не били избрани протоколчик и председател и не били
регистрирани участниците, не били включени изявленията на участниците,
предложенията и решенията, протоколът не бил подписан от председател и
протоколчик – нарушена била разпоредбата на чл.16, ал.5 ЗУЕС. Въззиваемите излагат
твърдения за нарушаване нормата на чл.16, ал.7 ЗУЕС, относно съобщаване на
изготвяне на протокола, предвид обстоятелството, че нотариусът не присъствал на
събранието, а само удостоверил подписите на лицата.
Поради горните нарушения, въззиваемите излагат съображения, с което
подкрепят изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на взетите
решения и тяхната отмяна.
На следващо място подробни съображения се излагат по отношение на
вписаните в протокола от проведеното ОСЕС точки от дневния ред, взетите по тях
решения и отразените изказвания на етажните собственици. Подробно и пунктуално се
аргументира се тезата, че незаконосъобразно са определени сумите, което етажните
собственици дължат на осн. чл.51 ЗУЕС – както тези по ал.1, така и тези по ал.5; при
цитиране на взетите решения, се обосновава извод, че същите не са подложени на
гласуване и не става ясно кой от присъстващите е гласувал „за“ и кой – „против“.
Въззиваемите оспорват и решението по т.4, относно приемане на Правилник за
вътрешния ред, т.к. съдържа множество незаконосъобразни точки, водещи до
ограничаване правата на собствениците.
Оспорват се и решенията по т.5 – не е било проведено обсъждане и гласуване за
избор на домоуправител; и 6 – макар по същата да не са взети решения, включването й
е извън правомощията на ОСЕС.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като взе предвид твърденията на страните и
обсъди събраните по делото доказателства намира, че първоинстанционният съд е
установил релевантните за спора факти и обстоятелства, досежно качеството на
ищците на собственици на самостоятелни обекти- апартамент №*** и апартамент
№***, в сграда, изградена в УПИ _IV – 5073 по плана на м. „Буджака“, гр.Созопол.
Установено е провеждане на Общо събрание на Етажната собственост (ОСЕС) на
17.05.2021г. в кантората на нотариус Кремена Консулова в гр.Бургас, което било
свикано чрез връчване на нотариална покана на ищците с обявен дневен ред.
Установено е, че не е бил избран председател на събранието или протоколчик; не е
изяснено кой е водил протокола, а последният е подписан от всички участвали в
събранието, респ. – техните пълномощници. Поради това и на осн. чл.272 ГПК,
въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение в
тази им част.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност и недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. При проверка на законосъобразността му намира, че същото е правилно и
2
законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Аргументите на първоинстанционния
съд и в тази им част въззивната инстанция споделя на осн. чл.272 ГПК.
В допълнение следва да се каже: обществените отношения във връзка с реда и
управлението на общите части в сгради, които са в режим на етажна собственост се
уреждат от специалния Закон за управление на етажната собственост. Същият съдържа
както правила за управление на етажната собственост – принципно от Общо събрание,
така и във връзка с това – правила за свикване и провеждане на общо събрание, както и
правила за контрол на взетите от него решения. Законът не държи сметка за вида на
сградите – дали те са за постоянно, временно, сезонно или друг вид предназначение и
обитаване, с изключение на хипотезата по чл.2 – жилищен комплекс от затворен тип.
Поради това и независимо от съществуващата законова празнота, същият следва да се
прилага и тълкува еднакво спрямо всички сгради, намиращи се в режим на етажна
собственост.
В настоящия случай въззивната инстанция намира, че от формална страна са
нарушени правилата за провеждане на общото събрание – същото е проведено в
нарушение на нормата на чл.16, ал.1 ЗУЕС – в нотариална кантора в гр.Бургас; в
нарушение на чл.16, ал.2 ЗУЕС – не е избран председател; не е избран протоколчик
чл.16, ал.4, изр.2 ЗУЕС; протоколът не е подписан съобразно правилото на чл.16, ал.6
ЗУЕС. Ето защо взетите на това Общо събрание решения следва да бъдат отменени.
Ето защо искът е основателен. Първоинстанционното решение, с което е
уважен е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Макар въззиваемите да претендират разноски, не представят доказателства да
са направили такива във въззивното производство. Поради това не следва да им се
присъждат.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1303/04.11.21г., поставено по гр.д. №4266/21г. по
описа на Районен съд Бургас.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3